Начало
 
 

250 години на „История славеноболгарская”

19.06.2012 /20:38 | Автор : Зорница Илиева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


От днес до края на годината на територията на цялата ни държава ще се честват 250 години на „История Славеноболгарская”.

Националните чествания започнаха с мощния камбанен звън на „Александър Невски”, а отци от катедралата и част от митрополитите отдадоха църковната почит към преподобния отец Паисий, приканиха миряните към достойни дела в чест на своя велик Будител, а БАН откри академично честване с послание за непреходност на целите и идеите на Паисий Хилендарски.

Големият салон на БАН е препълнен с достолепни академици и професори без студентите си, духовници, тук-там лица с младежко излъчване и камери, които са насочени преди всичко към официалните гости.

Тържествата са под патронажа на Президента на България, а на академичното честване той е представен от вицепрезидентката г-жа Попова.

Наистина пестеливо, но стойностно е подреден подиумът - икона с лика на преподобния отец Паисий и една камбана, чийто звън сякаш кънти в душите ни.

Камерна формация с диригент Йосиф Герджиков нарушава тишината с църковно-славянски песнопения, които просълзяват присъстващите, а мощният глас на Иван Налбантов гръмовно кънти със стиховете на Вазов, посветени на Паисий, от нашата незабравима „Епопея на забравените”.

Непреходни слова,толкова актуални за времето, в което живеем, че аплаузите на хората в залата дълго не стихват.

„ … А от днес нататък българският род история има и става народ” отново ни кара да се чувстваме горди. Защото „ и ний сме дали нещо на света...” и сме се учили на гордост точно от тази малка книжица „История славеноболгарская”.

Приветствие има и от акад. Стефан Додунеков, новият председател на БАН, който не пропуска да подчертае, че тази История е променила българското мислене и постави всъщност основите на модерна България.

Написана просто, тя преодолява столетия и притежава огромен идеологически потенциал. Превеждана е в чужбина и е давана за пример как се съхраняват традиции в тежки условия и как се запазват за поколенията културни паметници, поддръжници на национален дух.

Самият факт,че още през 1914 година първи проф.Йордан Иванов издава „История славеноболгарская”, а след него проф.Иван Шишманов, проф. Боян Пенев, проф.Кирил Топалов и др., все колоси в нашата наука, събират непрекъснато нови факти около Историята и нейния автор, допълват данните и анализират ролята и значението й, говори,че тя е онзи камък, който е в основата на исторически градеж на държавата ни.

Приветствието на вицепрезидента Попова е в духа на новия път, който е поела България след появата на Историята. Това е значимо кръстопътно дело, мощен тласък на цял исторически период и мотивация на общество и народ за намиране на пътя към себеутвърждаването.

Основният доклад на академичното честване е на проф. Кирил Топалов, който не веднъж повтаря,че Паисий е пробудил народа за нов духовен и спасителен живот, който е обединил народа и го е извадил от анонимността в загнилата османска робия, където са живели много народи, но без права и знания за род и чест.

Стон, огорчение, а не омраза и упрек е онова „О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш болгарин...”Достойнството на един народ се мери с политически,но по-скоро с културните му висоти, а Историята е именно това-висота в нашата наука и култура, манифест за пробуждане.

Толкова думи на признателност, толкова знания за неговата история, но някак липсват точно младите, тези, които точно сега трябва да поемат в свои ръце делото му, защото времената отново изискват единение и обща цел на народа ни, за да го има и в бъдеще.

Дали ще успеят да се докоснат до Паисий и неговата История, за да дадат кураж на обществото не само за оцеляване, а за възходящо развитие? До края на годината има време, може би ще се включат активно не само в честванията, но и в прилагането на идеите му точно сега, в нашето време.
 

Сподели в
 

Политическите групи в Европейския парламент изразиха единодушно становище, че журналистите трябва да бъдат защитени от посегателства, както и че извършителите и поръчителите трябва да отговарят пред закона.

15.11.2019/09:05

Новият брой на списанието за еврейска история, изкуство и култура „Ла Естрея“ акцентира върху музиката. В него има специална статия „Из филмовата музика на Милчо Левиев“.

14.11.2019/09:04

Шефът на компанията „Юбър” Дара Хосровшахи се извини, че в интервю той нарекъл "грешка" убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, за което Рияд призна своята отговорност, предаде АП.

13.11.2019/09:03

30 години след падането на комунистическата власт си спомняме за журналиста Румяна Узунова. Тя прави репортажи по Радио "Свободна Европа" за несъгласните с тогавашното управление.

12.11.2019/09:02

Започва електронното гласуване за четвъртите Годишни награди в туризма-2019. Онлайн вотът ще определи носителите на призове в 16-те категории в конкурса на Министерството на туризма.

10.11.2019/09:07

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки