Начало
 
 

„Без журналисти няма журналистика, без журналистика няма демокрация”

11.07.2012 /21:12 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: sbj Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Покана за дискусия по повод апетитите към СБЖ и по въпроса каква е същностната роля на творческо-синдикалния ни съюз в защита на правата на колегията и на свободата на словото

Заглавието е в кавички, защото е цитат. Така е озаглавен Манифестът за свободата на печата, с който Федерацията на асоциациите на журналистите в Испания (FAPE, както е испанска абвериатура) посрещна тази година 3 май – международния ден в защита на свободата на словото.

Манифестът „Без журналисти няма журналистика, без журналистика няма демокрация” бе четен на всички многобройни шествия и митинги, на които испанските колеги протестираха срещу закриването на 6 234 работни места за журналисти и на 57 издания в периода след разразяването на финансово-икономическата криза през 2008-а и до днес.

И настояваха за гаранции и регулации, които да осигуряват на гражданите правото да бъдат обективно, достоверно и отговорно информирани – без журналистите, чиято задача е това, да бъдат притискани от страха да загубят работата си и от принудата да се подчиняват на политически и икономически интереси от страна на издатели, рекламодатели или държавни институции. 

Това е позиция, която все по-настоятелно и високо се изказва от колеги журналисти в цял свят. Защото разразилата се световна финансово-икономическа криза удря болно и по нашата професия точно така, както удря и по всички хора на наемния труд.

Бедата е, че в нашата професия всеки компромис, направен с цел запазване на издание или запазване на работно място, се мултиплицира многократно заради общественото влияние на журналистическия труд и на журналистическия продукт, като съответно произвежда разрушителен ефект и върху обществения морал. Всяко хлъзване в тази посока е самоубийство и за професията ни, и за демокрацията, един от чиито основни стожери е свободата на словото.

Процесът е глобален. Както и глобална е изключително нарасналата на този фон роля на професионално-синдикалните журналистически организации, които по самата си същност са естественият и единствено легитимен изразител и бранител на реалната независимост и свобода на журналиста.

В България такава организация е Съюзът на българските журналисти (СБЖ), който въпреки всички турбуленции на прехода и въпреки всички усилия на свои предишни отрицатели и настоящи „доброжелатели” успя не просто да оцелее през годините, но и да съхрани точно онзи дух на журналистическа солидарност, етика и отговорност, който е есенцията на нашата професия. 

СБЖ е икономически независим

За разлика от доста други творчески съюзи у нас СБЖ успя да съхрани и още нещо – имотите си. Това е огромно предимство пред много други журналистически организации по света, които преживяват големи трудности заради липсата на материален „гръб” за своите дейности. Това е и една от ключовите специфики на нашия журналистически съюз, произтичащи от особеностите на общественото развитие на България. Всички знаем, че въпросните имоти са наследство от епохата на социалистическия строй у нас.

Другата важна специфика за актуалното състояние на българската журналистика и на СБЖ също е свързана с обществените промени от последните вече над две десетилетия. Още в зората на прехода от журналистическите серди излязоха първите издатели на частни медии и поеха своя път на предприемачи, гледайки на журналистиката през призмата на продаваемостта, печалбата, бизнеса. Това бе техният избор. 

Тук няма да се впускам в детайли около голямата тема на „порочното зачатие” на повечето български медии след демократичните промени – тема на отделна дискусия е въпросът защо българската преса се търкулна в посока на таблоидизацията на характеристиките си и на профанизацията на тематика, език, послания. За радост имаше и продължава да има и изключения, макар и да им е все по-трудно да оцеляват. 

Темата, заради която пиша сега, е друга – удивлението, което предизвиква засилващата се през последните месеци многопосочна и масирана офанзива от страна точно на издатели и други заели ръководни позиции в медийния бизнес лица спрямо СБЖ и по-специално спрямо настоящия му Управителен съвет, решил да поеме под свой пряк контрол стопанисването и управлението на съюзните имоти.

Изключително зачестиха напоследък всевъзможни срещи, дискусии и медийни изявления от типа „Какъв СБЖ ни е нужен?”, организирани именно от спомения кръг издатели и медийни ръководители. И е много трудно в тази активност да не се съзре очевидният интерес към международната марка, каквато е СБЖ и която гарантира авторитет и тежест. Или да не се забележи големият бизнес апетит към имотите на СБЖ. 

Разбира се, активистите на тази кампания на всеослушание уверяват, че в мотивите им няма корист, а само светла загриженост за доброто на СБЖ. И не спират да изразяват най-възвишени чувства към нашия съюз. Уверяват също, че с бизнес опита си от издателския пазар могат да допринесат за по-успешното развитие на СБЖ.

Ненапразно подчертах особеностите на формирането на българската следпреходна медийна среда. Аз поне съм от онова поколение, което бе и продължава да е активна част от тази среда. Винаги съм работила като журналист международник – и в соцепохата, когато бях във вестник „Народна младеж”, и след промените, когато преминах през вестниците „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор” до сегашната си работа в списание „Тема”.

Ние сме хората на немния труд

Познавам добре много широк кръг колеги – и от онези, които избраха да станат издатели или да правят ръководна кариера, и от онези, които решиха да останат активно пишещи и отстояващи гражданска позиция журналисти и към които причислявам и себе си. Всички сме тръгнали от сходни позиции, но всяка от тези две големи групи е поела по своя избран път и той е различен от пътя на другата. Да, знам, че част от днешните издатели продължават да се чувстват журналисти.

Мнозина от тях продължават и да пишат, при това твърде добре. Имат тръпка към професията, имат неоспорими професионални качества. Но всичко това не променя статута им – те са издатели и медийни ръководители, хора на капитала и бизнеса.

А от другата страна сме журналистите – хората на наемния труд. Те си имат съюзите и организациите на издателите. Ние си имаме СБЖ. Няма как да се съберем на едно място.
Разбира се, всеки пишещ събрат, бил той и издател, има пълното право също да е член на СБЖ. Но не и да заема ръководни длъжности. Не случайно това условие е залегнало в Устава на СБЖ. Защото организацията ни е творческо-синдикална, тя е изразител на интересите на редовите журналисти, не на онези, които решават съдбите на другите.

Да, издателите и медийните ръководители имат своите предизвикателства и своите отговорности. Безспорно, не им е леко да осигуряват оцеляване на изданията си, да се преборват за реклами, за разпространение, за влияние, да намират своите луфтове в натиска от страна на политиците. Не се съмнявам, че им е трудно, когато се налага да уволняват колеги. Но в крайна сметка го правят, защото те сами са избрали да са там, от онази страна, където са работодателите.

А ние сме от другата – там, където е журналистическото производство. Ние произвеждаме онзи интелектуален продукт, от чието качество зависи и тяхната печалба, и техният престиж. Осигуряваме принадената стойност – онези „пари прим”, които и най-върлите критици на Маркс не отричат като основа за развитието на капитала. Свързани сме с нашите издатели и медийни ръководители, взаимозависими сме, няма съмнение. Но сме в различни позиции. Ние сме уволняваните. Те са уволняващите. 

СБЖ е нашият съюз, който би трябвало да ни защити, ако ни уволнят или по друг начин попречат на свободата на словото. За да има тежестта и силата да го прави, СБЖ трябва да разполага със своята икономическа независимост (имотите) и да не приема никакъв тип коалиции с хора, чиито реални бизнес-, а и политически интереси могат да влязат в противоречие със защитата на свободата на словото, на правата на журналиста и на правото на обществото да бъде информирано обективно, достоверно, отговорно и морално.

Блъсков забраняваше в "24 часа" някой да членува в СБЖ

Дали сега можем да намерим във всички медии такова обективно, достоверно, отговороно и морално информиране за кампанията, която се разиграва около СБЖ? Отговорът не е положителен и това също е диагноза за състоянието на българските медии и на свободата на печата у нас, което напоследък е обект на такова подчертано внимение.

„Доброжелателите” не пропускат да обвиняват СБЖ и във факта, че сред активната журналистическа гилдия процентът на членуващите в нашия съюз колеги е нисък. Парадоксалното е, че обвиненията звучат от хора, отричали СБЖ в зората на прехода като „тоталитарна” или „пенсионерска” организация, от която нямало смисъл.

Много сме онези, които си спомняме как докато навремето ръководеше „24 часа” Петьо Блъсков например забраняваше на подчинените си да членуват в СБЖ, както забраняваше и всякакви опити за синдикална дейност.  Да не говорим за нововъведението, в което той беше пионер – само минимална част от възнаграждението на журналистите да е по трудов договор, а по-голямата да е по граждански. С цел, разбира се, собственикът-работодател да плаща по-ниски осигуровки.

Този принцип и до днес е масова практика в почти всички частни издания в България. А журналистите не смеят и да си помислят за бъдещото си пенсиониране, защото никога не биха могли да оцелеят с формиращите се по този начин мизерни пенсии.

Не отричам правото на всеки да еволюира и да променя възгледите си. Дори напротив, готова съм да съзра първо доброто у всекиго. Но съм искрено озадачена от факта, че днес Петьо Блъсков се изявява като радетел за „обновление” на СБЖ и дава красиви идеи за учредяване на фондации и за печелене на еврофинансиране, внушавайки, че досегашната дейност на СБЖ е един неспирен финансов провал заради лошо управление и слаб бизнес капацитет.

И всичко го казва човек, който всъщност още през 2007 г., влизайки в предходиня Управителен съвет, взема под наем имотите на СБЖ в Банкя и край Варна чрез свои фирми и чрез фирми на свои приближени. И в крайна сметка не само ги довежда до плачевно състояние, но и продължава да дължи наем на СБЖ от около 500 000 лв., за което срещу него е заведено съдебно дело.

Самият Блъсков отрича да дължи такива суми и уверява, че истината била друга, но не я обяснява с ясни аргументи, а залага предмно на емоционални оценки за настоящия Управителен съвет. Ако обаче има истинска загриженост за съдбата на СБЖ, логичното е да се води отговорен диалог с легитимния ръководен орган, какъвто е Управителният съвет.

В същото време с пълна сила виси въпросът чии бизнес капацитети са достойни за доверие, ако след тъй дейното и достатъчно дълго участие на Блъсков в организационните и имотните дела на Съюза резултатът е тъй разсипващ....

Вижте само кой атакува УС на организацията

Изумителни са също атаките по настоящия Управителен съвет, че не бил включил в дневния ред на свикваното през септември Общо събрание точката за избор на ново ръководство на СБЖ. И това става при положение, че на сайта на СБЖ са публикувани пределно конкретните разяснения на УС, че в момента срещу него тече съдебно дело, оспорващо легитимността му, и юридически в тази ситуация той не може да предприеме процедура за избор на ново ръководство, защото и тя може да бъде обявена за нелегитимна. Най-интересното е, че въпросното съдебно дело е заведено от лице, приближено до Блъсков...

Тоест същите, които пречат на избора на ново ръководство на СБЖ, винят за създанената от самите тях ситуация Управителния съвет!... Както се казва, коментарът е излишен.

Много интереси се фокусират днес върху СБЖ. Има и опити съюзът да бъде въвлечен в непрестанно припламващи с различна интензивност медийни войни между различни издателиски групи – нещо, което ние, журналистите, не би трябвало да допускаме. Защото СБЖ трябва да е извън сблъсъка на интересите на различните издатели. СБЖ трябва да е бранителят на интересите само на журналистите и на свободата на словото. Именно това е и целта на усилено подготвяния от сегашния УС на СБЖ Закон за защита на журналистите.

Тук трябва дебело да подчертая, че този проект няма нищо общо с другия – лансирания от премиера Бойко Борисов Закон за печата. Стремежът на СБЖ е да осигури законова основа за защита на правото на журналистите на свободно слово. Докато премиерската инициатива буди притеснения за налагане на контрол и регулации както в печатните и електронните медии, така и в онлайн изданията, блоговете и социалните мрежи точно в навечерието на изборите догодина.

Аналогиите, които буди, са с предизвикалия много остри критики в Европейския парламент подобен закон, прокаран от правителството на унгарския премиер Виктор Орбан.

За пред обществото у нас идеята на Борисов се представя едва ли не като приложение на челния немски опит – защото Германия имала много хубав закон за печата, та и тукашният проект щял да мине през цедката на две немски фондации, само между другото подпомагащи ГЕРБ. Оповестявайки това свое начинание, премиерът изненадващо прави прозрението, че проблемите със свободата на медиите идвали не от натиск от държавната власт, а от факта, че медийните собственици се влияели от конюнктурните си интереси.

Борисов ще свиква кръгли маси - и с какви участници

В реалната медийна среда всъщност и двата фактора са тясно преплетени, защото конюнктурните интереси на медийните собственици са силно зависими от благоволението на властта. А всичко това, добре миксирано, в крайна сметка ограничава както свободата на изразяване на отделния журналист, така и правото на обществото да бъде обективно и достоверно информирано.

Но Борисов гледа в друга посока. Той смята, че край кръглите маси, на които германските фондации ще поканят подбрани журналисти, медии и неправителствени организации, ще се изкажат правилните възгледи какъв да е пожеланият от него Закон за печата и всичко ще изглежда дори демократично: „След като всички вие ми кажете: Изгответе такъв закон за печата или го направете по този начин, аз мога от името на партията да поема ангажимент в парламента да бъде направен”.

Ами ако на тези кръгли маси успеят да се промъкнат и нережисирани участници, които му кажат „Не правете Закон за печата, който ще ни запечата устите, а придвижете и гласувайте Закон за защита на журналистите, както вече е предложил Съюзът на българските журналисти”?...

Да, в СБЖ днес членува една доста скромна част от активно работещите журналисти. Вече стана дума за съзнателното неглижиране на ролята и авторитета на Съюза в зората на прехода, но този процес продължава и до днес. Твърди се, че самите журналисти не искали да членуват, не виждали смисъл.

Ами как ще искат, как ще виждат смисъл, като от ръководствата в редакциите им се внушава точно такова отношение?

В същото време точно ръководствата са тези, за които дейността на един силен творческо-синдикален съюз е нежелателна – защото тя би била форма на граждански контрол и гаранция за наистина свободното слово. Така всяка съответна медия със съответно обработени журналисти в дух, че всякакво творческо-синдикално съюзяване е едва ли не посегателство над индивидуалната им независимост, де факто се превръщат в крепители на статуквото – както вътре в конкретната редакция, така и в държавата като цяло.

Нямаме гражданско общество - смешен плач...

Онзи, който само ще слуша и ще изпълнява каквото каже издателят му или главният редактор, съответно ще тиражира послушно поведение и сред гражданството. Наистина смешен плач изглежда на този фон дългогодишното тюхкане как така в България нямаме гражданско общество. Всъщност имаме – процесите са узрявали и са се трупали, просто медиите не бяха настроени да ги виждат. И сега внезапно са сполетяни от изненадата, че на Орлов мост отнейде изникват едни буйни младежи, сякаш внесени от „Окупирай Уолстрийт”.

Не са внесени, тук са отгледани. Но другият им белег, освен бунтовността, е, че не вярват на българските медии и на българските журналисти. Тоест – реалното гражданско общество не припознава като свой изразител нашата професия. А това вече е присъда. И предмет на наложителен и много откровен разговор в нашата гилдия.

Дискусията за ролята и характера на СБЖ като наша професионално-синдикална организация с дълга история и неоспорим международен авторитет е неотделима от този разговор. Независимо дали членуваме в СБЖ или не, ние, журналистите, сме тези, които трябва да се замислим и над съдбата и бъдещето на този уникален творческо-синдикален съюз. Време е по-обширна част от колегията да го припознае като свой. Защото СБЖ наистина има изключителни възможности.

Ябълката на раздора – имотите му, всъщност могат да се превърнат и в златна ябълка, която гарантира неговата икономическа независимост, както и самочувствието, и защитеността на членовете му. Това е голям лукс в днешно време. Ние, журналистите, сме онези, които би трябвало да опазим съюза си от нездрави апетити към този лукс. СБЖ има нужда от подкрепата ни, за да се превърне точно в организацията, от която и ние имаме нужда. Можем да му я дадем със словото си.

Нека да говорим за всички тези проблеми, колеги! Да не мълчим! Става дума за всички нас, за професията ни, за демокрацията. Вижте пак заглавието...

Къдринка Къдринова

P. S. Подписвам се само с името си, защото изразявам единствено моето лично мнение като журналист с над 30 години работа в печатните медии и с 25-годишно членство в СБЖ. По никакъв начин изказаните от мен съждения не обвързват нито изданието, в което работя в момента, нито другите професионални организации извън СБЖ, в които членувам

 

Сподели в
 

Започва електронното гласуване за четвъртите Годишни награди в туризма-2019. Онлайн вотът ще определи носителите на призове в 16-те категории в конкурса на Министерството на туризма.

10.11.2019/09:07

Радио Видин е отличено от Фондация "Глобални библиотеки" в категория регионална медия, за принос в поставянето и разработването на теми за проблемите, свързани с развитието на обществените библиотеки.

09.11.2019/09:06

Фотоизложба на БНТ - Варна разказва за събитията в крайморския град в дните след 10 ноември 1989 г. Експозицията е открита в галерията на Регионалния телевизионен център.

08.11.2019/09:05

Сръбският президент Александър Вучич се наложи да използва страничен вход, за да влезе в сградата на обществената телевизия РТС в Белград, тъй като главният вход бе блокиран от демонстранти, съобщи Ройтерс.

07.11.2019/09:04

На хората вече не им се мисли, не се замислят и не си задават въпроси, казва в интервю известната разследваща журналистка Генка Шикерова. Откакто бе уволнена от "Нова" на Домусчиев, Шикерова е безработна.

06.11.2019/09:03

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки