Иван Тодоров: Миниатюри от вестник

20.07.2012 /11:01 | Източник: sbj Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

Кой, кога и по какъв повод го е подарил на „Поглед“ – не зная. А може и да е купен... Но през 80-те вече бе в кабинета на тогавашния главен редактор Генчо Арабаджиев – на първия етаж на къщата на улица „11 август“ 6 в София.

Беше във втората вътрешна стая вляво след влизането през входната врата. После главните редактори „се качиха“ на втория етаж. И „Жетварят“ с тях – и при Любен Генов, и при Николай Тодоров, и при Евгений Станчев.

През 1991-а – при преместването на редакцията на площад „Славейков“ 11, картината е последното от вестника, което лично Станчев изнася от опразнената вече прежна сграда.

Пред погледа и в присъствието на тоя жетвар 20 години минаваха всички обсъждания на плановете за поредния брой, главните редактори четяха и те коректурните страници в петък следобед, пак в тая стая ставаха и всички срещи с гости на шефовете „на четири очи“ – с външни посетители, с хора от редакцията, там звъняха и телефоните-„петолъчки“, по които се обаждаха големите началници от ЦК на управляващата партия. 

„Жетварят“ е изслушвал най-потайните приказки, нареждания (друг въпрос е доколко те се спазваха или не), там са се изричали най-трудните за изричане думи...

Тоя усмихнат герой на Майстора бе една от емблемите на вестника. Беше като „главата“ с компаса на „Поглед“. Той бе добрият му дух, който знаеше всичко. И бдеше над обителта и когато от нея вечер си отиваха всички.

А привличаше очите на всеки още с влизането му в стаята. Така го бе изографисал Владимир Димитров. За последен път видях картината през февруари 1991-а, когато напуснах „Поглед“. Още я стопанисваше Евгений Станчев.

Вестникът умря през 1996-а. Миналата година излезе сборник „Поглед“ завинаги“. Там – макар и черно-бял – може да бъде видян и „Жетварят“. Съставителите пишат: „Къде ли е сега?“ Отговорът, за радост, е добър: В СБЖ – в стаята на председателя на организацията.

За ценителите – в пари струва вероятно петдесетина хиляди лева, че и повече. Но никой и да не помисля да стига до него – хаир няма да види. Това е равносилно на посягане на свщена икона. В него са всички тайници и неразгадаемата от непосветени алхимична рецепта за успеха на една легенда.

Президент и княгиня

В редакцията ни идваха какви ли не хора. И неудачници, и несретници, и знаменитости. При първото й пристигане у нас (тогава тя всъщност проучваше как ще се приеме завръщането в България на брат й – Симеон II) княгиня Мария-Луиза се озова и в „Поглед“. Явно имаше добри съветници.

Трябва да е било през 1990-а. Когато влезе, бях случайно в преддверието. Придружаваше я съпругът и г-н Хробок, мъж като скала, един частен охранител, който по-късно се самоуби, а от улицата ги съпровождаше колегата ми Енчо Господинов.

За посещението се знаеше предварително, разбира се, интересът бе много голям и аз си позволих (всъщност забрани нямаше от никого) да поканя да присъства и приятеля си от войниклъка Стоил Сотиров – днес известен юрист, преди няколко години бе и председател на Съюза на юристите в България.

Ръкувахме се с княгинята, казах й, че е добре дошла, покойният фоторепортер Борислав Василев ме е увековечил за спомен, събрахме се в стаята на секретарите-оформители и там, може би повече от час, разговаряхме – цялата редакция – с царската сестра. Подобни особи у нас не си бяха идвали от 45 години...

Мария-Луиза преливаше от любезност, пи чай или кафе, имаше май и минерална вода и бяло вино, не отказа и сладки, а фоторепортерите са я уловили да разглежда и първата страница на най-новия излязал брой. Челното заглавие гласи (на латински): „О, темпора, о, морес“ – „О, времена, о, нрави“.

Изпратихме я по живо, по здраво, като преди това мнозина си взеха и автограф от нея, моят приятел – също, и следващия понеделник публикувахме голям материал за посещението й.

Годни по-късно – във Военния клуб, пак се видяхме, припомних й в удобен момент срещата й и я помолих да се подпише върху официалната покана, дадена ми от един от организаторите – покойния днес роялист Георги Тахов, добър мой съсед, колега и приятел.

Отказа. Рече, че автографи не давала. Любвеобилната княгиня се бе променила. Мария-Луиза Хробок(ова) потвърди мъдростта на латинците. За разлика от съпруга си – образец на добро възпитание и отзивчивост. За разлика и от брат си, когото можете да наречете и Симеон Сакскобургготски или Симеон II.

ххх

Такъв, какъвто го помня от първата ни и единствена лична среща, сигурен съм обаче, че си е останал Жельо Желев. Бе вече президент и организирахме изложба на картини на близък приятел на една от дъщерите му в редакцията.

Пристигна малко преди определеното време, бе засмян, разговорлив, щастлив от предстоящото радостно събитие. А охрана май тъй и не влезе с него. Махам „май“, защото една снимка от архива ми потвърждава: на нея съм през цялото време зад неговия гръб и непосредствено до жена му. Това, ако не знаете, е едно от ключовите места на бодигардовете. Имаше и такива времена...

Шампионки – статуетки

Освен политици, навестяващи ни нерядко, в редакцията постоянно си имахме и световна шампионка – колежката Виолета Еленска. Най-добра в света по гимнастика, тя работи години наред в спортния отдел.

Стегната, ведра често канеше за по-малък материал или за „Гост на „ПОГЛЕД“ златни хубавици. Като неземните фигурки, които ваеше съседът ни на улицата – прочутият и тогава, а още повече днес скулптор Георги Чапкънов.

Къде, къде, канеше ги Виолета все в зимната ни градина на втория етаж – стая 3 на 2 метра, с южно изложение, със стъклени стени и голяма плетена маса с плетени столове около нея. Там бе винаги тихо и хладно лете – идеално за спокоен разговор.

И точно там се явяваха като оживели видения Лили Игнатова, Диляна Георгиева... Нежни и красиви като кошути в някогашната градина за нежни орхидеи, капризни белолисти столетници и влюбени в слънцето палми...

Подаръци за депутати

Понеже бяхме като шила в торба, след 1989-а и непосредствено преди свикването на Великото народно събрание решихме да отпечатаме бележници за всеки от народните избраници.

Бяха към 500, 400 – за народните представители, стотина – за резерв, архив, за зор-заман. 20 на 12 сантиметра, с по стотина страници и гъвкави пластмасови корици. В два цвята. Тъмносин и вишненочервен. И – с емблемата на „Поглед“ върху всеки, разбира се.

Подарихме ги, добавихме и по една химикалка с надпис „Поглед“ на нея, направихме си така и реклама, разбира се, никой не ги върна, а какви мисли и виждания е отбелязал в тях по време на заседанията, времето през последните 22 години показа... Още пазя един от тях.

За спомен от Кройф, Мастрояни, Орнела Мути

Писал съм за вързопите с използвани вече материали, които опаковаше след всеки излязал брой на вестника Иван Вапцаров. И как те се пазеха в „Документация“-та. Там имаше много драгоценности.

От спортния отдел, да речем – листчета с благопожелания от Франц Бекенбауер, Йохан Кройф... От осигуряваните от кореспондентите на БТА по света интервюта за рубриката „Гост на „ПОГЛЕД“ – пак добри думи и собственоръчни, оригинални подписи на Орнела Мути, Марчело Мастрояни, Нино Манфреди, на изпълнители на роли от нашумялата навремето италианска поредица „Октопод“, в която блестеше Микеле Плачидо...

Румен Михайлов – агенционният кореспондент в Рим, бе особено активен и пробивен и за него нямаше прегради по пътя и до най-своенравните и неразговорливи знаменитости.

Къде ли е всичко това? Опази ли го някой след ликвидацията на „Поглед“? За разлика от съдбата на „Жетварят“, боя се, че трябва да напиша -- „не“.


 

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки