Иван Тодоров: Миниатюри от вестник

20.07.2012 /11:01 | Източник: sbj Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

Кой, кога и по какъв повод го е подарил на „Поглед“ – не зная. А може и да е купен... Но през 80-те вече бе в кабинета на тогавашния главен редактор Генчо Арабаджиев – на първия етаж на къщата на улица „11 август“ 6 в София.

Беше във втората вътрешна стая вляво след влизането през входната врата. После главните редактори „се качиха“ на втория етаж. И „Жетварят“ с тях – и при Любен Генов, и при Николай Тодоров, и при Евгений Станчев.

През 1991-а – при преместването на редакцията на площад „Славейков“ 11, картината е последното от вестника, което лично Станчев изнася от опразнената вече прежна сграда.

Пред погледа и в присъствието на тоя жетвар 20 години минаваха всички обсъждания на плановете за поредния брой, главните редактори четяха и те коректурните страници в петък следобед, пак в тая стая ставаха и всички срещи с гости на шефовете „на четири очи“ – с външни посетители, с хора от редакцията, там звъняха и телефоните-„петолъчки“, по които се обаждаха големите началници от ЦК на управляващата партия. 

„Жетварят“ е изслушвал най-потайните приказки, нареждания (друг въпрос е доколко те се спазваха или не), там са се изричали най-трудните за изричане думи...

Тоя усмихнат герой на Майстора бе една от емблемите на вестника. Беше като „главата“ с компаса на „Поглед“. Той бе добрият му дух, който знаеше всичко. И бдеше над обителта и когато от нея вечер си отиваха всички.

А привличаше очите на всеки още с влизането му в стаята. Така го бе изографисал Владимир Димитров. За последен път видях картината през февруари 1991-а, когато напуснах „Поглед“. Още я стопанисваше Евгений Станчев.

Вестникът умря през 1996-а. Миналата година излезе сборник „Поглед“ завинаги“. Там – макар и черно-бял – може да бъде видян и „Жетварят“. Съставителите пишат: „Къде ли е сега?“ Отговорът, за радост, е добър: В СБЖ – в стаята на председателя на организацията.

За ценителите – в пари струва вероятно петдесетина хиляди лева, че и повече. Но никой и да не помисля да стига до него – хаир няма да види. Това е равносилно на посягане на свщена икона. В него са всички тайници и неразгадаемата от непосветени алхимична рецепта за успеха на една легенда.

Президент и княгиня

В редакцията ни идваха какви ли не хора. И неудачници, и несретници, и знаменитости. При първото й пристигане у нас (тогава тя всъщност проучваше как ще се приеме завръщането в България на брат й – Симеон II) княгиня Мария-Луиза се озова и в „Поглед“. Явно имаше добри съветници.

Трябва да е било през 1990-а. Когато влезе, бях случайно в преддверието. Придружаваше я съпругът и г-н Хробок, мъж като скала, един частен охранител, който по-късно се самоуби, а от улицата ги съпровождаше колегата ми Енчо Господинов.

За посещението се знаеше предварително, разбира се, интересът бе много голям и аз си позволих (всъщност забрани нямаше от никого) да поканя да присъства и приятеля си от войниклъка Стоил Сотиров – днес известен юрист, преди няколко години бе и председател на Съюза на юристите в България.

Ръкувахме се с княгинята, казах й, че е добре дошла, покойният фоторепортер Борислав Василев ме е увековечил за спомен, събрахме се в стаята на секретарите-оформители и там, може би повече от час, разговаряхме – цялата редакция – с царската сестра. Подобни особи у нас не си бяха идвали от 45 години...

Мария-Луиза преливаше от любезност, пи чай или кафе, имаше май и минерална вода и бяло вино, не отказа и сладки, а фоторепортерите са я уловили да разглежда и първата страница на най-новия излязал брой. Челното заглавие гласи (на латински): „О, темпора, о, морес“ – „О, времена, о, нрави“.

Изпратихме я по живо, по здраво, като преди това мнозина си взеха и автограф от нея, моят приятел – също, и следващия понеделник публикувахме голям материал за посещението й.

Годни по-късно – във Военния клуб, пак се видяхме, припомних й в удобен момент срещата й и я помолих да се подпише върху официалната покана, дадена ми от един от организаторите – покойния днес роялист Георги Тахов, добър мой съсед, колега и приятел.

Отказа. Рече, че автографи не давала. Любвеобилната княгиня се бе променила. Мария-Луиза Хробок(ова) потвърди мъдростта на латинците. За разлика от съпруга си – образец на добро възпитание и отзивчивост. За разлика и от брат си, когото можете да наречете и Симеон Сакскобургготски или Симеон II.

ххх

Такъв, какъвто го помня от първата ни и единствена лична среща, сигурен съм обаче, че си е останал Жельо Желев. Бе вече президент и организирахме изложба на картини на близък приятел на една от дъщерите му в редакцията.

Пристигна малко преди определеното време, бе засмян, разговорлив, щастлив от предстоящото радостно събитие. А охрана май тъй и не влезе с него. Махам „май“, защото една снимка от архива ми потвърждава: на нея съм през цялото време зад неговия гръб и непосредствено до жена му. Това, ако не знаете, е едно от ключовите места на бодигардовете. Имаше и такива времена...

Шампионки – статуетки

Освен политици, навестяващи ни нерядко, в редакцията постоянно си имахме и световна шампионка – колежката Виолета Еленска. Най-добра в света по гимнастика, тя работи години наред в спортния отдел.

Стегната, ведра често канеше за по-малък материал или за „Гост на „ПОГЛЕД“ златни хубавици. Като неземните фигурки, които ваеше съседът ни на улицата – прочутият и тогава, а още повече днес скулптор Георги Чапкънов.

Къде, къде, канеше ги Виолета все в зимната ни градина на втория етаж – стая 3 на 2 метра, с южно изложение, със стъклени стени и голяма плетена маса с плетени столове около нея. Там бе винаги тихо и хладно лете – идеално за спокоен разговор.

И точно там се явяваха като оживели видения Лили Игнатова, Диляна Георгиева... Нежни и красиви като кошути в някогашната градина за нежни орхидеи, капризни белолисти столетници и влюбени в слънцето палми...

Подаръци за депутати

Понеже бяхме като шила в торба, след 1989-а и непосредствено преди свикването на Великото народно събрание решихме да отпечатаме бележници за всеки от народните избраници.

Бяха към 500, 400 – за народните представители, стотина – за резерв, архив, за зор-заман. 20 на 12 сантиметра, с по стотина страници и гъвкави пластмасови корици. В два цвята. Тъмносин и вишненочервен. И – с емблемата на „Поглед“ върху всеки, разбира се.

Подарихме ги, добавихме и по една химикалка с надпис „Поглед“ на нея, направихме си така и реклама, разбира се, никой не ги върна, а какви мисли и виждания е отбелязал в тях по време на заседанията, времето през последните 22 години показа... Още пазя един от тях.

За спомен от Кройф, Мастрояни, Орнела Мути

Писал съм за вързопите с използвани вече материали, които опаковаше след всеки излязал брой на вестника Иван Вапцаров. И как те се пазеха в „Документация“-та. Там имаше много драгоценности.

От спортния отдел, да речем – листчета с благопожелания от Франц Бекенбауер, Йохан Кройф... От осигуряваните от кореспондентите на БТА по света интервюта за рубриката „Гост на „ПОГЛЕД“ – пак добри думи и собственоръчни, оригинални подписи на Орнела Мути, Марчело Мастрояни, Нино Манфреди, на изпълнители на роли от нашумялата навремето италианска поредица „Октопод“, в която блестеше Микеле Плачидо...

Румен Михайлов – агенционният кореспондент в Рим, бе особено активен и пробивен и за него нямаше прегради по пътя и до най-своенравните и неразговорливи знаменитости.

Къде ли е всичко това? Опази ли го някой след ликвидацията на „Поглед“? За разлика от съдбата на „Жетварят“, боя се, че трябва да напиша -- „не“.


 

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Интерпретациите за българската промяна на 10 ноември три десетилетия по-късно може да са всякакви, но всичко все опира до разпределението на порциите на несвършващите тайни вечери. Където залог са и медиите. Когато самите медии са минали през мътна приватизация, естествено е, че посочените за техни собственици не са мотивирани да разобличават други подобни сделки в държавен и наддържавен мащаб.

10.11.2019 /20:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Мнение на един очевидец от „кухнята” на нашумялата футболна среща на стадион „Васил Левски”

17.10.2019 /20:41 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки