Иван Тодоров: Миниатюри от вестник

20.07.2012 /11:01 | Източник: sbj Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

Кой, кога и по какъв повод го е подарил на „Поглед“ – не зная. А може и да е купен... Но през 80-те вече бе в кабинета на тогавашния главен редактор Генчо Арабаджиев – на първия етаж на къщата на улица „11 август“ 6 в София.

Беше във втората вътрешна стая вляво след влизането през входната врата. После главните редактори „се качиха“ на втория етаж. И „Жетварят“ с тях – и при Любен Генов, и при Николай Тодоров, и при Евгений Станчев.

През 1991-а – при преместването на редакцията на площад „Славейков“ 11, картината е последното от вестника, което лично Станчев изнася от опразнената вече прежна сграда.

Пред погледа и в присъствието на тоя жетвар 20 години минаваха всички обсъждания на плановете за поредния брой, главните редактори четяха и те коректурните страници в петък следобед, пак в тая стая ставаха и всички срещи с гости на шефовете „на четири очи“ – с външни посетители, с хора от редакцията, там звъняха и телефоните-„петолъчки“, по които се обаждаха големите началници от ЦК на управляващата партия. 

„Жетварят“ е изслушвал най-потайните приказки, нареждания (друг въпрос е доколко те се спазваха или не), там са се изричали най-трудните за изричане думи...

Тоя усмихнат герой на Майстора бе една от емблемите на вестника. Беше като „главата“ с компаса на „Поглед“. Той бе добрият му дух, който знаеше всичко. И бдеше над обителта и когато от нея вечер си отиваха всички.

А привличаше очите на всеки още с влизането му в стаята. Така го бе изографисал Владимир Димитров. За последен път видях картината през февруари 1991-а, когато напуснах „Поглед“. Още я стопанисваше Евгений Станчев.

Вестникът умря през 1996-а. Миналата година излезе сборник „Поглед“ завинаги“. Там – макар и черно-бял – може да бъде видян и „Жетварят“. Съставителите пишат: „Къде ли е сега?“ Отговорът, за радост, е добър: В СБЖ – в стаята на председателя на организацията.

За ценителите – в пари струва вероятно петдесетина хиляди лева, че и повече. Но никой и да не помисля да стига до него – хаир няма да види. Това е равносилно на посягане на свщена икона. В него са всички тайници и неразгадаемата от непосветени алхимична рецепта за успеха на една легенда.

Президент и княгиня

В редакцията ни идваха какви ли не хора. И неудачници, и несретници, и знаменитости. При първото й пристигане у нас (тогава тя всъщност проучваше как ще се приеме завръщането в България на брат й – Симеон II) княгиня Мария-Луиза се озова и в „Поглед“. Явно имаше добри съветници.

Трябва да е било през 1990-а. Когато влезе, бях случайно в преддверието. Придружаваше я съпругът и г-н Хробок, мъж като скала, един частен охранител, който по-късно се самоуби, а от улицата ги съпровождаше колегата ми Енчо Господинов.

За посещението се знаеше предварително, разбира се, интересът бе много голям и аз си позволих (всъщност забрани нямаше от никого) да поканя да присъства и приятеля си от войниклъка Стоил Сотиров – днес известен юрист, преди няколко години бе и председател на Съюза на юристите в България.

Ръкувахме се с княгинята, казах й, че е добре дошла, покойният фоторепортер Борислав Василев ме е увековечил за спомен, събрахме се в стаята на секретарите-оформители и там, може би повече от час, разговаряхме – цялата редакция – с царската сестра. Подобни особи у нас не си бяха идвали от 45 години...

Мария-Луиза преливаше от любезност, пи чай или кафе, имаше май и минерална вода и бяло вино, не отказа и сладки, а фоторепортерите са я уловили да разглежда и първата страница на най-новия излязал брой. Челното заглавие гласи (на латински): „О, темпора, о, морес“ – „О, времена, о, нрави“.

Изпратихме я по живо, по здраво, като преди това мнозина си взеха и автограф от нея, моят приятел – също, и следващия понеделник публикувахме голям материал за посещението й.

Годни по-късно – във Военния клуб, пак се видяхме, припомних й в удобен момент срещата й и я помолих да се подпише върху официалната покана, дадена ми от един от организаторите – покойния днес роялист Георги Тахов, добър мой съсед, колега и приятел.

Отказа. Рече, че автографи не давала. Любвеобилната княгиня се бе променила. Мария-Луиза Хробок(ова) потвърди мъдростта на латинците. За разлика от съпруга си – образец на добро възпитание и отзивчивост. За разлика и от брат си, когото можете да наречете и Симеон Сакскобургготски или Симеон II.

ххх

Такъв, какъвто го помня от първата ни и единствена лична среща, сигурен съм обаче, че си е останал Жельо Желев. Бе вече президент и организирахме изложба на картини на близък приятел на една от дъщерите му в редакцията.

Пристигна малко преди определеното време, бе засмян, разговорлив, щастлив от предстоящото радостно събитие. А охрана май тъй и не влезе с него. Махам „май“, защото една снимка от архива ми потвърждава: на нея съм през цялото време зад неговия гръб и непосредствено до жена му. Това, ако не знаете, е едно от ключовите места на бодигардовете. Имаше и такива времена...

Шампионки – статуетки

Освен политици, навестяващи ни нерядко, в редакцията постоянно си имахме и световна шампионка – колежката Виолета Еленска. Най-добра в света по гимнастика, тя работи години наред в спортния отдел.

Стегната, ведра често канеше за по-малък материал или за „Гост на „ПОГЛЕД“ златни хубавици. Като неземните фигурки, които ваеше съседът ни на улицата – прочутият и тогава, а още повече днес скулптор Георги Чапкънов.

Къде, къде, канеше ги Виолета все в зимната ни градина на втория етаж – стая 3 на 2 метра, с южно изложение, със стъклени стени и голяма плетена маса с плетени столове около нея. Там бе винаги тихо и хладно лете – идеално за спокоен разговор.

И точно там се явяваха като оживели видения Лили Игнатова, Диляна Георгиева... Нежни и красиви като кошути в някогашната градина за нежни орхидеи, капризни белолисти столетници и влюбени в слънцето палми...

Подаръци за депутати

Понеже бяхме като шила в торба, след 1989-а и непосредствено преди свикването на Великото народно събрание решихме да отпечатаме бележници за всеки от народните избраници.

Бяха към 500, 400 – за народните представители, стотина – за резерв, архив, за зор-заман. 20 на 12 сантиметра, с по стотина страници и гъвкави пластмасови корици. В два цвята. Тъмносин и вишненочервен. И – с емблемата на „Поглед“ върху всеки, разбира се.

Подарихме ги, добавихме и по една химикалка с надпис „Поглед“ на нея, направихме си така и реклама, разбира се, никой не ги върна, а какви мисли и виждания е отбелязал в тях по време на заседанията, времето през последните 22 години показа... Още пазя един от тях.

За спомен от Кройф, Мастрояни, Орнела Мути

Писал съм за вързопите с използвани вече материали, които опаковаше след всеки излязал брой на вестника Иван Вапцаров. И как те се пазеха в „Документация“-та. Там имаше много драгоценности.

От спортния отдел, да речем – листчета с благопожелания от Франц Бекенбауер, Йохан Кройф... От осигуряваните от кореспондентите на БТА по света интервюта за рубриката „Гост на „ПОГЛЕД“ – пак добри думи и собственоръчни, оригинални подписи на Орнела Мути, Марчело Мастрояни, Нино Манфреди, на изпълнители на роли от нашумялата навремето италианска поредица „Октопод“, в която блестеше Микеле Плачидо...

Румен Михайлов – агенционният кореспондент в Рим, бе особено активен и пробивен и за него нямаше прегради по пътя и до най-своенравните и неразговорливи знаменитости.

Къде ли е всичко това? Опази ли го някой след ликвидацията на „Поглед“? За разлика от съдбата на „Жетварят“, боя се, че трябва да напиша -- „не“.


 

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

Дали съумяхме да извлечем от ударите, загубите и сътресенията достатъчно мъдрост и просветление, за да излезем на верен път към промяната?

31.12.2020 /07:32

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки