Иван Тодоров: Щрихи от някога на един вестникар

10.08.2012 /11:23 | Източник: sbj Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

А в зависимост от представянето им се решаваше сетнешната им съдба. Заплата - 150 лева. Плюс пари за език. Който го знаеше, разбира се.

Тия пари - между 12 и 20 лева месечно, точната сума ми се изплъзва, но трябва да е нейде по средата, ги получаваше всеки, който представеше диплома за завършена езикова гимназия.

Тогава в София за Английската, например, всяко лято за 130 места се бореха 1300 кандидати. Успяваше един от десетима. А добавката я даваха, даже и да не я искахте. Полагаше ви се - такава наредба бе излязла и влязла в сила.

Ако знаехте 2 езика - 2 х 15 лева: 30. Но не повече! Можеше да владеете 5 или повече езика (моят баща, например, бе полиглот), но вземаше като архитект - след като бе преминал жесток по трудност изпит, езикова гимназия не бе завършил - добавка за 2 езика.

А и за всяко интервю, да речем, направено на западноевропейски език, за руски вече не си спомням, автоматично хонорарът на публикувания материал се качваше с 50 на сто. Добавка от 1/10 или 1/5 към заплатата не бе за пренебрегване. Не е никак за пренебрегване и днес.

В СБЖ вървяха курсове по английски

А и с някогашните хонорари всичко ставаше още по-добре. И се насърчаваше любознанието. Неслучайно във фотоархива на покойния колега Тодор Славчев могат да бъдат видени снимки от откриването на курсовете по английски и френски в Творческия дом на СБЖ в Банкя в края на 60-те.

Първоначално групите, съдейки по фотографиите, били по 20-25 човека. От погледарите там разпознавам Иван Делчев, в по-късни времена знам със  сигурност, че е ходил на курс по английски и колегата ми Желяз Сагаев. Тая практика секва някъде около 1980-а.

Причината не знам. Който знае повече, да каже... Днес английски "знаят" всички. Затова ще ви разкажа как минах през Сливница за Лондон. Беше 1987-а. Моят приятел и състудент Любен Николов завеждаше по онова време кореспондентския пункт на БТА в Лондон.

Шефът на "Вътрешна информация" в "Поглед" Иван Ганев -удивително пробивен и изобретателен човек, лека му пръст! - бе уредил да пускаме във всеки брой по една реклама на БГА "Балкан". Срещу това получавахме безплатни самолетни билети от фирмата до всички градове, до които тя имаше полети. До Лондон имаха. Разгеле!

Издадоха ми международен паспорт момичетата от "Международния" отдел на СБЖ,оглавяван от Снежана Тодорова (тогава бяха 3 - тя, смуглата Венцислава Бърдарова и руса и светлоока рускиня, чийто имена времето е изтрило от спомените ми), пак те ми осигуриха със съдействието на заместник-председателя на организацията ни Стойне Кръстев виза и застягах багажа си.

Любен Генов се опита да ми помогне

Но не било писано да стане. От тогавашното Районно военно окръжие (РВО) към изчезналия отдавна Кирковски райсъвет получих повиквателна за 20-дневен запас. В Сливница. Къде бяха същинските учения обаче няма да кажа за нищо на света, въпреки че вече сме членове на НАТО и съюзници с тях, защото съм капитан от запаса. Вразите никога не спят.

Та дойде повиквателната тъкмо по времето, когато ми предстоеше да летя. Пък и визита имаше точно определена продължителност. "Изтечеше ли", трябваше нова.

Главният редактор тогава - Любен Генов, като разбра веста, написа писмо до началника на окръжието, в което обеща, че ще си отбия повинността няколко месеца по-късно. След като си свърша журналистическата работа. И помоли да бъда освободен от тегобата. Кратко, ясно и почтено. По мъжки. Най-отдолу: четлив редакционен печат и неговият отривист подпис.

Окрилен, понесох писмото - чукнато на най-пищната погледарска бланка, лично до адресата. Той пък бе мой познат от войнишките ми години и бях сигурен, че нещата ще се наредят по мед и масло. Че ще прояви тъй естественото необходимо разбиране.

Старият ми познат прочете текста и каза - "не". Всеки можел да му донесе такова писмо. Не вярвах на чутото, не вярвах на очите си, но нищо не можех да сторя. Върнах се в редакцията попарен, осланен. А Любен Генов побесня. Каза ми, че чакал в най-къс срок официален отговор на официалното си писмо.

Ех, трябваше да отида в запас

Оказа се обаче, че полковникът (за разлика от Маркесовия герой от "Никой не пише на полковника") няма никакво намерение да пише каквото и да било. И остана верен на ината си. И на кройката си, която излезе, че била с ширината на теснолинейка.

Всичко описано ми струваше нерви на килограм, отидох запас, спах в пролетния мраз в палатка (със защитен цвят, разбира се), а колкото пъти го срещнех тоя офицер след това в квартала си - вече не го познавах. Беше се самозачеркнал в списъка на познатите ми.

А милият Стойне Кръстев, с когото никога тъй и не се срещнах и не се познавахме въобще, за пръв път, както ми каза много по-късно Снежана Тодорова, втори път писал до паспортните служби на МВР, издадоха ми втора виза (небивал дотогава случай!) и в един майски ден - въпреки Кирковското РВО, все пак кацнах в Лондон.

Бях там 2 седмици, никой от местните хора не се опита да разбере каквото и да било за военните потайности на Сливница, върнах се и написах 10 материала - за "Поглед" и списание "Български журналист".

На кралски прием

След втората публикация в "Поглед" (всяка бе на цяла страница на вестника и илюстрирана) аташето по културните въпроси в посолството на Великобритания у нас ме покани на обед. Дотогава - без да се хваля - подобно нещо в отношенията на кралството и "Поглед" не се бе случвало.

Посъветвах се със заместник-главния редактор Евгений Станчев, той ми даде един телефонен номер в Министерството на външните работи и ми каза да звънна на него, от там се направиха на важни - да съм се обадел пак след 2 дни, но накрая кандисаха - можело да ида. Добре че поканата бе направена достатъчно рано...

Обядът бе в ресторант в центъра на града - недалеч от Съдебната палата, и на него, освен домакина, присъстваха (ха познайте защо) и двама колеги, които знаех по име, но никога не бях зървал очите им: покойният Ненко Сейменлийски и Б.П. Вторият е жив и не съм мнителен, че да ставам подозрителен за неща, които тъй и не могат да се докажат.

Оттогава - в продължение на 4-5 години, редовно получавах покани за националния празник на Обединеното кралство, за рождения ден на кралица Елизабет II. Тогава посолството на англичаните бе на булевард "Васил Левски".

Поканата ми я носеха в редакцията куриери, предаваха я на ръка, на белия като чист сняг лист пишеше "Лично", а текстът върху твърдото картонче вътре бе калиграфски изпипан. Най-отгоре: варакосаният герб на кралството. Винаги канеха и мен, и съпругата ми – никога не се замислих откъде знаеха, че съм женен, а не ерген.

Мобилни телефони още нямаше

А най-отдолу: загадъчното RSVP. Значело, разбрах малко по-късно - "Отговорете дали ще можете да присъствате, моля". Френско съкращение, част от дипломатическия етикет. Срам не срам, нито веднъж не известих, но пък и не пропуснах нито един празник.

Бяха хубави лета, моравата в задния двор - прохладна, домакините - неизменно любезни, а веднъж се подписах и в огромната книга за гости, поставена на масичка в малко сумрачния, но пък прохладен лете коридор на старинната сграда. Друг път такъв ритуал нямаше.

На прием - като на прием: питиета, чевръсти сервитьори, хапки на таблички, всички – на крак, прави, никакви маси и софри, изключим ли застланите с бели покривки поставки за чашите, чиниите и салфетките... От гилдията ни - не повече от двама-трима, един от които обикновено бивш кореспондент на БТА в Лондон.

А дойдеше ли време за раздяла, за високопоставените гости извикваха дискретно с мегафон колите с дипломатическите им номера, те се плъзваха безшумно със стотиците си конски сили под арката досами парадната врата и сетне потегляха със стопаните си.

Не забравяйте, че по онова време мобилни телефони още нямаше. ...А ние с жена ми излизахме на тротоара на булеварда и - за да не падна в очите й - властно вдигах високо ръка като английски полицай. Тъй че и най-своенравният нашенски джигит в тогавашните таксита спираше на мига с риск на следващия ден да трябва да поправя спирачките си на сервиз.

Сядахме отзад, разбира се, а аз казвах небрежно, ала непреклонно: "Добър вечер! Към Павлово, ако обичате..." Защото липсата на кола може и да е до време, но вежливостта никога не бива да се забравя.


 

 

С нея ме запозна „Поглед“. На една национална литературна среща през 80-те в парк-хотел „Москва“. Отразявах събитието, те бе председателка на Съюза на преводачите в онова време и с готовност отвърна на няколкото ми въпроса.

06.02.2013/16:50

Преди дни, разглеждайки стара папка от архива си, открих спотаени снимки от веселба в някогашния „Поглед“. На едната танцуват младите Боян Обретенов и Пенка Чернева - той се е докарал с дамска блуза и пола, а тя – с мъжко сако.

20.10.2012/13:46

Беше някога, толкова някога, колкото 32 лета. Тогава СБЖ организира конкурс за репортери в изданието си „Поглед”. Спечелилите първите 2 места биваха назначавани за година, изпитателно.

10.08.2012/11:23

„Жетварят“. Видях го за първи път през 1980-а. Великолепна картина с маслени бои от Владимир Димитров – Майстора. Към 70 на 50 сантиметра. Засмян селянин с високо чело. На къра, на нивата. Зад гърба му – планина и облаци.

20.07.2012/11:01

Книгите са велики. И таят много и много изненади. Преди няколко дни за пореден път се убедих в това. Знае се, че редакцията на в. „Поглед” от 1977-а до 1991-а е в къщата на ъгъла на улиците „Янко Забунов” (сега „Врабча”) и „11 август”.

09.12.2011/00:24

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

„Да бъдеш първи е предизвикателство. На първо място за самите нас, защото не е прието да се страхуваме от предизвикателства. Защото Първи, това за нас е съдба!“ Така огромната армия от журналисти, режисьори, продуценти, водещи, оператори определят работата си в Първи тв канал, или както всичките му казват Главният канал на Русия. На 1април той навъртя четвърт век. 25 години упорит труд и катерене към върха.

03.04.2020 /15:05 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Легендарният антифашист, прочул се със свалянето на нацисткия флаг от Акропола през 1941 г., бе и пламенен журналист, оглавявал вестниците "Ризоспастис" и "Авги". Той си отиде на 97-годишна възраст.

01.04.2020 /20:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада

Председателят на Съюза на журналистите в Подмосковието и секретар в СЖР Наталия Чернишова участва в Международната журналистическа конференция, посветена на 141-годишнина от установяването на българо-руските дипломатически отношения, организатор на която беше СБЖ.

25.03.2020 /18:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

До 17 април в Президентския център “Борис Елцин“ в Екатеринбург е подредена изложбата на личния фотограф на президента Борис Елцин и един от най-известните майстори на обектива в Русия и света Дмитрий Донски - „Зад кадър“ представя свои снимки, придружени от историите на тяхното създаване.

22.03.2020 /17:53 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В тези изпълнени с много напрежение, тревоги и дори страх дни, е много хубаво, когато някой ни поднесе споделен от него спомен. А този на колегата ни Енчо Господинов за ненадминатия Кърт Вонегът наистина ни дава разтуха и приятно усещане.

07.04.2020 /12:10 | Автор: Енчо Господинов | Източник: kvadrat5.bg

Известният фотожурналист, работил много години в легендарния седмичник на СБЖ в. „Поглед”, пусна във Фейсбук свои снимки от модно дефиле в Международния дом на журналистите отпреди 36 години, както и репортажа за събитието с автор Ева Костова, излязъл в съюзния вестник.

05.04.2020 /20:03 | Източник: Фейсбук/СБЖ

 Акценти и позиции

Европейската федерация на журналистите настоява за бързи, целенасочени и координирани действия в защита на всички работещи в медиите и отправя конкретни предложения за субсидии, облекчения и социални гаранции.

08.04.2020 /20:49

Генералният секретар на Европейската федерация на журналистите Рикардо Гутиерес подкрепи предложенията на британската организация „ЧЛЕН 19” към медии и журналисти как да действат, за да предоставят само достоверни факти насред пандемията от коронавирус. Но и държавите не бива да злоупотребяват със ситуацията и да я използват като предлог за преследване на свободното слово, настоява още ЕФЖ.

03.04.2020 /16:51

В свое специално послание президентът на Международната федерация на журналистите (МФЖ) Юнес Мджахед призовава организациите членки, сред които е и СБЖ, да продължават да бранят правата на журналистите дори и в тежките условия на глобалната здравна криза около коронависура/ Covid-19. Предлагаме текста на обръщението, получено в СБЖ.

23.03.2020 /13:12

 Мнения

В тези дни на непреживени досега изпитания, когато виждаме какво става в живота „по света и у нас” през прозореца или от екрана на телевизора, чуваме гласове на близки и приятели по телефона, абе една нежелана, но явно нужна изолация – човек, за да избегне неминуемото изостряне на атмосферата и отношенията вкъщи – какво му остава: да коментира последната информация от кризисния щаб или разните конспиративни версии откъде и как ни се стовари на главите този коронен вирус. Дори такива прочетени през годините мнения, че земята се опитва с всякакви средства да се освободи/спаси от нас и т.н.

22.03.2020 /18:04 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

От началото на вечерните балконни аплодисменти – благодарност към лекари, медицински сестри, санитари, органи на реда, фармацевти, които се грижат разпространението на коронавируса да се ограничава, аз лично ръкопляскам силно за журналистите.

18.03.2020 /14:53 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки