Начало
 
 

Създателят на стенографията ни е и журналист

10.11.2012 /12:12 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Паметникът на Антон Безеншек в Пловдив (Снимка: Благой Анев, архив)

Антон Безеншек се ражда през пролетта на 1854-а в словенското селце Букове. Като завършва гимназия, учи във Философския факултет на Загребския университет.

Пак по онова време става главен стенограф в Народното събрание в Любляна. През студентските си години се запознава с българина Спас Вацов и през 1879-а по негова покана идва в България и оглавява стенографската служба на нашия парламент.

На 25 септември същата година открива първия курс по „бързопис“ в страната ни. И за 20-ина лета успява да научи над 1500 нашенци на тая новост. Системата му се отличава с изключителна простота и достъпност.

И открива простор, широк хоризонт за въображението и вдъхновението на всеки, влюбил се в тая сръчност. Преподава и в Първа мъжка гимназия в София, а през 1884-а се преселва в Пловдив. Там също е учител и в Държавната мъжка гимназия „Александър I“.

В дните на Първото българско земедеско-промишлено изложение през 1892-а става инициатор за свикването на първия български стенографски събор. За тая му дейност е отличен с почетен диплом. А на втория събор през 1904-а е награден с медала „За наука и изкуство“.

Владеел 8 езика

Безеншек е първородният син на семейство, което имало 8 деца. Също толкоз били и езиците, които владеел. Имал осанка и лице на дипломат. Бил с изящни очила, висока колосана яка и папийонка като пеперуда. Стегнат, елегантен – наедрял чак в последните си години.

Сред българските му ученици по „теснопис“ или „бързопис“ (и двете думи се използват като синоними на стенографията) са Иван Вазов, Димчо Дебелянов, Тодор Влайков...

Словенецът остава в историята ни и с друго: въвежда у нас предмета „етика“, сред основоположниците е на Дружество „Славянска беседа“, а през 1894-а открива и книжарница в Пловдив. Кръстил я „Пчела“. Завръща се от южния град в София през 1905-а. И преподава в Софийския университет до 1911-а. Умира 4 години по-късно, в късната есен.

Енергията му била нарицателна

Създава Пловдивското певческо дружество. През 1896-а, разказват в отпечатаната неотдавна своя книга „Забравеният град“ авторите й Петко З. Петков и Владимир Балчев, е избран за първи председател на дружеството. Тоя факт известили авторитетни вестници в Париж, Лондон, Берлин, Виена, Белград...

Тук изиграва ролята си и вестникарската дейност на Безеншек. Той сам изпратил информация до изданията. Освен това бил разпространител на десетки известни европейски печатни издания в Пловдив.

Отделял от времето си и за преводи на художествена литература – най-вече на творби на Иван Вазов, пишел дописки и очерци. Сътрудничел на повече от 20 наши и 15 чуждестранни периодични издания. Бил запален пчелар (сега разбирате как е избрал името на книжарницата си), а кошерите си в Пловдив отглеждал в двора на местната мъжка гимназия. Били идилични времена...

Освен това пишел по проблемите на пчеларството, притежавал и награди от световни изложения, посветени на тия работливи крилати душици. Сега в Пловдив има паметник на словенеца и улица, кръстена нему. А в София – още една улица и паметна плоча на ул. „Генерал Гурко“, където е живял. Тия знаци са почит и към вестникаря Антон Тома Безеншек.

Свързани:   Иван Тодоров: Елегия за Безеншек и стенографията

Преди 40-ина години в тогавашната единствена в цяла София Английска гимназия, намираща се зад някогашните царски конюшни - на ъгъла на бул. „Дондуков” и „Панайот Волов”, се появи нисичък, сравнително млад, олисяващ мъж: Райчо Райчев.
Дата: 19.12.2010



 

 

Сподели в
 

„Кабеларката „Евроком” спира предаването ни!” Това обяви телевизионният водещ и бивш евродепутат Николай Бареков с писмо до медиите.

19.11.2019/09:02

Едуард Серота е роден в Савана, Джорджия, през 1949 г. Като фотограф е работил за списание “Тайм”, вестниците “Гардиан”, “Вашингтон пост”, “Обзървър”, “Ди Цайт”, “Зюддойче цайтунг” и агенция Ройтерс.

18.11.2019/09:01

Бивши футболисти на "Левски", лекари уролози и спортни журналисти ще изиграят мач "Заедно срещу рака на простата". Двубоят ще се играе на 21 ноември (четвъртък) от 11 часа на базата на ДИТ в кв. "Драгалевци".

17.11.2019/09:07

Завърши VI майсторски клас по журналистика на БНР Академия. На тържествена церемония бяха наградени 13 радиожурналисти от националните и регионалните програми на обществената медия.

16.11.2019/09:06

Политическите групи в Европейския парламент изразиха единодушно становище, че журналистите трябва да бъдат защитени от посегателства, както и че извършителите и поръчителите трябва да отговарят пред закона.

15.11.2019/09:05

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки