Начало
 
 

Иван Тодоров: По козята пътека към началото (1)

15.02.2013 /15:01 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Тодоров си води от студент дневник

За мен и връстниците ми началото е през есента на 1972-а. Кандидат-студентското лято беше вече зад гърба ми, а светът – в краката ми. Със света е тъй за всеки, който е здрав и читав и само на 19.

Катедра по журналистика към Факултета по славянски филологии в СУ (а и въобще в България) има от 1952-а и тъкмо в нея се вля курсът ни: 45 души – 30 от цялата страна плюс 15 чужденци. Те бяха дошли от Нигерия, Чили, Йемен, Пакистан, Югославия, Полша. Колкото момчета – толкова и момичета.

А СУ още нямаше северно крило в сегашния си вид, който стига до Съюза на художниците. Но нашата канцелария бе тъкмо в тая част: вляво от входа, който гледаше към градинката до Художествената академия и Народното събрание (тия порти отдавна са затворени).

Около Университета се движеха трамваи – нагоре: към Орлов мост и ул. „Иван Асен“, а идващите откъм Руския паметник тумбести черевенички тролейбуси спираха малко след парадните врати, край които са седнали братята Евлоги и Христо Георгиеви.

Чел съм неколцина да споменават по нещичко в интернет за двама-трима от людете, които в онова време ни учеха на журналистика. Но никой – поне по нещо за всеки.

Тоя текст е за учителите 

Защото колкото и да ви убеждават, че тоя занаят не се учи, не им вярвайте. Учи се. Всичко се учи. А чак след това идва практиката, откривателството, вдъхновението. Йерархически начело на преподавателите от тогавашната катедра бе професор Стефан Б. Станчев. Прехвърлил 60-те, вечно сериозен, със сив костюм, вечно с една кожена чанта с дръжка в ръка (не под мишница, това бе хашлашки гимназиален маниер!) и с очила. Преподаваше „Обща теория на журналистиката и журналистически жанрове“.

Особено първата половина от названието на този предмет звучи възсухичко, а и професорът бе сдържан и почти не се усмихваше. Но ние чинно слушахме лекциите му и си „водехме записки“. Стефан Б. Станчев бе строг, ала никога не повиши глас някому, не изпитваше удоволствие и „да къса“ на изпит.

А от мои съкварталци случайно разбрах, че живеел в къща в Долни Лозенец. И бил чудесен съсед... Помагаха му в работата – като асистенти, Никола Рачев – едър мъж с непослушна коса, за която всеки бръснар би трябвало да му взема двойно при подстригването й, и един човек с наистина рядка фамилия: Любен Сирийски.

С един от синовете на Рачев – Иван, по-късно ни събра редакцията на „Поглед“. А Сирийски по онова време бе и главен редактор на в. „Студентска трибуна“. Тая трибуна се намираше в Студентския дом – срещу БАН, и грижа за отдела й „Хумор и сатира“ през седемдесетте имаше Любомир Пеевски.

И иде ред на проф. Горги Боршуков

Към времето, за което пиша, годините му почти са вървели редом с летоброенето. Учеше ни на всичко, което знаеше за историята на българската журналистика. А бе прочел наистина много. Много години бе и работил в различни издания. Тъй че преподаването му прилягаше.

Обичаше всички ни, обичаше работата си, доброта лъхаше от него, наричаше ни колеги – да се обърне някой така към 18-годишни момчета и момичета е чест, която сгрява и приобщава към някакво необикновено братство.Благо ни учеше, благо и изпитваше в малкия си кабинет в централната част на Университета – тая, която е тържествено осветена през 1934-а. Видеше ли, че колежка или колега са притеснени от паднали им се въпроси на изпита, той сякаш се притесняваше повече и от тях.

Проф Боршуков бе роден в Казанлък на 19 февруари 1901-а (от тоя градец идат десетки хора с мекота на нрава и с удивителни умения), по-късно ми казаха, че бил и планинар. Знаеше историята на доставянето и всичко любопитно за всички печатарски машини на вестникарите в София отпреди 1944-а. И той – като Стефан Б. Станчев, с очила в помощ на уморените си от много любознание очи.

За предмета му имахме на разположение дебел учебник, а всички видове шрифтове и коректорски знаци бе описал в по-малко помагало с бели корици, което също вършеше чудесна работа. Разказваше с особен унес как – като млад – набирал букви в компаса на еди-коя си печатница на ръка, обичаше да ни съветва никога да не връщаме сътрудниците си без полагащия им се хонорар.

И още: заръчваше ни да се учим да разчитаме всякакви почерци, като аптекарите – бе правил журналистика и във времето, когато пишещата машина за мнозина е била лукс и почти всички ръкописи се носели написани на ръка на редакторите. Когато почина, за доста от хората в курса все едно си отиде човек от семейството ни.

А верният му помощник – днешният професор д-р Филип Панайотов, създаде кръжок, наречен „Георги Боршуков“. И стори много и за опазването на архива му от разпиляване и погубване. Филип Панайотов наследи титулярния пост за тоя предмет, а днес вече други подир него преподават историята на вестникарството ни.

Но Филип – както му казвахме кратичко и с ласка – продължи и обогати всичко добро от предходника си. Роден в Златарица, тази година той ще стори 80 лета. Бе и си остана влюбен в майсторлъка на Йосиф Хербст, участвал е като траверсаджия в построяването на жп линията Горна Оряховица – Лясковец – Елена, която днес вече не съществува.

Баща му бай Ламби държал сладкарничка в Златарица, която находчиво нарекъл с огненото име „Везувий“; имаше брат – чудесен художник, носил до края си кръста на тежка съдба. А написаните от Филип Панайотов книги – по майсторлък – не са по силите на десетки от членовете и на СБП. Той обаче въобще не се блазни някой да го смята за писател.

Нейде тук съдбата за пореден път доказва, че е капризна и непредвидима: внук на Георги Боршуков живее и работи в САЩ – в Холивуд, а дъщерята на професор Панайотов – астрономка, е отвята от ориста си в Бразилия...

Свързани:  


Сподели в
 

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) порица действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев, призован в Столична дирекция на вътрешните работи, за да бъде разпитван за негов въпрос до пресцентъра, който касае евентуални нарушения от страна на полицията.

25.09.2020/14:05

Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич събира в дигитална колекция добруджански вестници, издавани от 1886-а до 1954 г., съобщават от културния институт.

22.09.2020/12:00

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

29 страни порицаха нарушенията на човешките права в Саудитска Арабия, в това число убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, на сесията на Съвета на ООН за правата на човека в Женева, предаде АФП.

17.09.2020/12:00

Американците, които се информират за новините от социалните мрежи, знаят по-малко за политиката и актуалните проблеми и са по-склонни да вярват на теории на конспирацията.

16.09.2020/14:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки