Начало
 
 

Иван Тодоров: Благо Сираков бе с вид на свещеник (2)

15.02.2013 /18:40 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Тодоров издаде наскоро “Шарки от вестник”

Да се върнем в началото на 70-те. При историята на руския и съветския печат. По нейните дълги стотици, хиляди версти пътища ни водеше журналистът от отдел „Физкултура и спорт“ на в. „Работническо дело“ Богомил Янков.

 Преди 5-6 лета бях изненадан от колегата му – най-големия жив познавач на миналото на родния ни футбол – Силвестър Милчев. Той сподели, че Янков в младостта си бил и великолепен футболист.

По други земи – далеч от Русия и СССР, се озовал синът на журналиста Димо Тодоров – Дафин. Отишъл да следва във Виена и оттам се бе прибрал с европейско лустро.

Елегантно облечен и в делник, и в празник, дискретно ухаещ на скъп мъжки парфюм, той бе различен от не един от колегите си. Пренесъл бе от Австрия и знания, и галантни обноски. Малко след създаването на „Поглед“ работи няколко години и в съюзното ни издание. Но после се захваща само с университетската дейност (това, че става редактор на в. „Софийски университет“ само потвърждава написаното). Бе издал хубаво, спретнато томче с наученото от него за световната журналистика, което гъмжеше от любопитни истории.

Самият Дафин неуморно ни приканяше нас – момчетата, да не ходим с клошарски бради, да се бръснем и обличаме всеки ден като за празник. Особено пък – на изпит. Внушаваше ни и с крилатата си фраза „Хората се делят на 2: журналисти и други“, че не сме случайни, редови студенти. А същински избраници. Че от нас се чака много. Че трябва да се целим високо, да работим до премала, да мислим различно от общото, от стадното.

През 80-те години го виждах лете в Творческия дом на СБЖ в Банкя, помнеше сякаш всичките си студенти, плуваше като риба, но си отиде от тоя свят сравнително рано.

Стефан Брезински ни отвори за стилистиката

На друг златарчанин, съгражданина на Филип Панайотов – Стефан Брезински, бе поверена дисциплината „Журналистическа стилистика“. Малцина знаят и днес, а тогава и през ума ми не минаваше, че Брезински е псевдоним. А преподавателят е от малкото наши учители от онова време, които продължават да пишат и днес в различни издания.

Добре бе, че стилистичните умения се учеха 3 години (6 семестъра), преди да се държи изпитът. И от артистичния Стефан Брезински (запален ловец, освен всичко останало) научихме много за тънкостите на българския. Не съм поглеждал отдавна студентската си книжка (ректор по време на следването, което описвам, беше Благовест Сендов), но и без да го сторя, помня, че първият изпит, на който се явихме, бе „Социология“.

След като с нея ни запозна Любен Николов. Нямам никаква представа кой е съставял т.нар. „учебни планове“, но в тях имаше за специалността ни наистина модерни науки през 70-те: освен „социология“, и „социална психология“. Завесата, зад която се показаха темелните й понятия, дръпна пред нас бъдещият професор Минчо Драганов.

Как да пазим нещата, които не знаем кога ще ни потрябват, как да не гледаме лекомислено на стари вестници и списания, а да ги вардим не само за нас, а и за тези подире ни ни разказа Благомир Сираков. Той бе с вид и със смирените обноски на католически свещеник, с тих глас и очи на приятел, приканящи към искреност. А бе два пъти по-голям от нас на години.

Сетне стана секретар на СБЖ (това пропуснах да отбележа, че направи и описаният вече Никола Рачев); много време отговаряше за подпомагането на болни, осиромашели колеги; разпределяше и парите за малолетните деца на съюзните членове.

Никога няма да забравя как не се правеше на голям началник, а нерядко сам звънеше по телефона на онези, които трябваше да получат нещо от СБЖ, за да ги извести кога да минат. А последната ни среща бе пред една сергия на пазара на ул. „Граф Игнатиев“ до черквата „Свети Седмочисленици“. В ранна пролет чакаше реда си с купичка грейнали ягоди. „От дядо, за внучката ми“, каза. Попиваше като сюнгер болките и неволите на стотици колеги, година подир година, и може би и това съкрати дните му.

Един друг мъж – Михаил Василев, отваряше очите ни за българската литература отвъд гимназиалните й измерения. И той с очила: полутъмни, леко заекващ и с носов глас. Литературен критик. Споменът ми за неговата служебна, академична обител е, че тя също бе в централната част на Алма матер, над незабравимата сладкарница „Малина“ на партера, която пък бе досами редакцията на в. „Софийски университет“.

Около Михаил Василев след десетилетие се развихрира литературни скандали. Кой крив, кой прав – те го покрусиха. И плати за стореното най-скъпо. Интересно е да припомня (не само за този факт съм благодарен на моята колежка, състудентка и приятелка Антония Мечкова), че упражненията по българска литература водеше Кирил Топалов. Бъдещият директор на Народната библиотека, посланик в Гърция, а сега съветник по културните въпроси на президента Росен Плевнелиев.

Свързани:   Иван Тодоров: По козята пътека към началото (1)

За мен и връстниците ми началото е през есента на 1972-а. Кандидат-студентското лято беше вече зад гърба ми, а светът – в краката ми. Със света е тъй за всеки, който е здрав и читав и само на 19.
Дата: 15.02.2013




 

Сподели в
 

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) порица действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев, призован в Столична дирекция на вътрешните работи, за да бъде разпитван за негов въпрос до пресцентъра, който касае евентуални нарушения от страна на полицията.

25.09.2020/14:05

Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич събира в дигитална колекция добруджански вестници, издавани от 1886-а до 1954 г., съобщават от културния институт.

22.09.2020/12:00

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

29 страни порицаха нарушенията на човешките права в Саудитска Арабия, в това число убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, на сесията на Съвета на ООН за правата на човека в Женева, предаде АФП.

17.09.2020/12:00

Американците, които се информират за новините от социалните мрежи, знаят по-малко за политиката и актуалните проблеми и са по-склонни да вярват на теории на конспирацията.

16.09.2020/14:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки