Начало
 
 

Иван Тодоров: С 2-3 хонорара се живееше (5)

20.02.2013 /12:33 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Марко Семов преподаваше на студентите, а бе и зам. главен в “Работническо дело”

Телевизията и киното са „синджир марка“. И може би затова съществуваше и предмет за кандидат журналистите „Кинодокументалистика“. Това бе територията на младия Вълчан Вълчанов.

Завършил в Москва, той често даваше примери със съветски творци и творби – особено присърце му бе Михаил Ром. С риск да трябва някой да ме поправи, ще добавя, че и Вълчанов беше сякаш бивш баскетболист и пренасяше нерва и динамиката на тая игра и в преподаването.

Всичко това той излъчваше и в речта си, и в жестовете, и в хрумванията как да ни покаже едно или друго. И с него бродехме из столичните паркове, често отивахме и до приватизирания днес Киноцентър в полите на Витоша.

Там виждахме неща, които нямаше как да се донесат в университета, пребродвали сме неведнъж част от стотиците коридори и хранилища на сегашния имот на Дейвид Варод... Обръщам с хастара навън джобовете с преживелиците и виждам, че там вече почти не е останало нещо.

Освен спецкурсът по международна политика, воден от Ненчо Хранов - с все по-посребряващия му, ала буен перчем, бетеанец с малко пруски навици и сериозност. При него учехме в същото помещение, където се срещахме и с Младен Младенов: малка аудитория, по-скоро стая в северозападния ъгъл на първия етаж на Ректората.

Марко Семов бе хладен със студентите

А към края на следването ни – колкото да минем бързешком през т.нар. „зачьот“ по проблеми на съвременността – се яви и Марко Семов. Лека да е пръстта му, но се държа с нас хладно, някак високомерно. Голямото ми съжаление е, че не можах да чуя лекциите на Димитър Георгиев.

Бях си купил и изчел чудесните му книги за архитектурата и режисурата на вестника, но той работеше с колегите, избрали печатната журналистика. От „Работническо дело“ идваше да споделя икономическите си познания Кольо Колев, а грижа на Влъчко Кунчев бе предметът „Култура“. Имаше и преподаватели по немски, руски, френски и английски, но за хора, при които не съм учил и не ги познавам, не е редно да пиша.

ххх

Семестрите почваха и завършваха, сесиите – и те. Кандидатствахме в сградата, опасана от булевард „Толбухин“ (сега „Васил Левски“), „Шипка“ и Цариградското шосе, там се изучихме, писмения си държавен изпит държахме в Химическия факултет на улица „Джеймс Баучер“. Защитих дипломната си работа на последния етаж на улица „Московска“ – в стая с прозорци на север към някогашната редакция на в. „Земеделско знаме“.

През 1974-а катедрата стана факултет; ходихме на бригади; за добър успех получавахме немалки стипендии, с които – добавеха ли се и 2-3 хонорара месечно – се живееше бейски; карахме стажове и в провинцията, и в София; написахме не една и две курсови работи...

Тлееха като огньове от есенна шума (почти) платонични флиртове; по-вихрените любовчийки и любовчии направо се хвърляха до дъното на страстите; станаха една-две сватби и се появиха и толкоз малки душици. Всеки научи толкоз, колкото се постара и пожела. И получихме дипломите си през 1977-а.

ххх

Умувах как да завърша. И изведнъж долетя една история и ми дари и заглавието. Заедно с дъха си на билки, вода от извор, уханието на салкъм, мед и пчелен восък. ... Единият ми дядо беше пчелар. Бе закътал кошерите си не в двора, а на 3 км от селцето-градец до една акациева кория насред къра.

Като отивахме да ги навестим, водехме винаги и една хрисима коза. „Кравичката на бедняка“ й казваше дядо, докато я милваше по челото. Тия животинки са изключително умни и чисти, с осанка на благородници и бради на китайски мислители. Дойде ден, когато трябваше да ходя до пчелина сам.

Дядо все ми заръчваше да обувам високи гумени ботуши и да нахлузвам крачолите отгоре, върху им. Знаех как да се оправя и сам, но кимах – да е спокоен. А панталонът се слагаше тъй, за да не можеше змия да ухапе нечий крак из все по-запустяващите още тогаз пътечки. Макар че и срещу змиите имаше лек: остра мотика на рамото и куражлийско сърце при среща. А и козата ни – усетеше ли ги – спираше. И вдигаше уши към небето.

Отидохме до пчелите, прегледах ги както ми бе поръчано – да не би да е влизал и мишкувал сред тях някой неканен, и напоих спътницата си от едно изворче в дол, брадясал като отчаян от света поп. А на връщане козата – щом доближихме село – учести ход и се закова пред вратника на вековната ни къща. Правеше го винаги, откъдето и да се прибираше. Бе малко кално и подире й оставаха следи от копитцата: който ги е виждал, не може да ги сбърка.

Зъмове и други змии на забравата не срещнахме. Но те ставаха и стават все повече. Ако приемате съвети: нахлузвайте ботушите и тръгвайте. Към началото. Не отлагайте – пишете, докато помните. Имена, случки, подробности, цветове, сияния и сенки... Може един ден някой и да помене с добро труда ви.

Свързани:    Иван Тодоров: Учехме как се прави телевизия (4)

След трети курс във Факултета по журналистика ни разделиха на 3 „потока“ (тая дума беше много обичана в университета): печат, радио и телевизия.
Дата: 18.02.2013


Сподели в
 

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) порица действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев, призован в Столична дирекция на вътрешните работи, за да бъде разпитван за негов въпрос до пресцентъра, който касае евентуални нарушения от страна на полицията.

25.09.2020/14:05

Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич събира в дигитална колекция добруджански вестници, издавани от 1886-а до 1954 г., съобщават от културния институт.

22.09.2020/12:00

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

29 страни порицаха нарушенията на човешките права в Саудитска Арабия, в това число убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, на сесията на Съвета на ООН за правата на човека в Женева, предаде АФП.

17.09.2020/12:00

Американците, които се информират за новините от социалните мрежи, знаят по-малко за политиката и актуалните проблеми и са по-склонни да вярват на теории на конспирацията.

16.09.2020/14:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки