Начало
 
 

Как запомних клуб-ресторанта на новинарите

18.03.2013 /13:58 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В Клуба обявяват на 6 юли 1963-а наградените колеги по повод 1100 години от създаването на славянската азбука (Фотоархив на Тодор Славчев)

Любознателните знаят, че историята на вестникарството ни е свързана и с не една питиепродавница, кафене или гостилница.

Симеон Радев разказва в спомените си за свои срещи с десетки някогашни наши журналисти и писатели в кафене „България“ – на ъгъла на улица „Дякон Игнатий“ и „Аксаков“.

Дружеството на столичните журналисти пък било основано през 1908-а в отдавна изчезналата бирария „Батенберг“ – тя се намирала във вътрешния двор на днешното Президентство.

Ала най-дълго живялото средище от по-ново време си остава Клубът на журналистите на улица „Граф Игнатиев“ № 4. От началото на 60-те – докъм 2000-а. Четири десетилетия там се събираха хиляди пъти стотици хора не само от занаята, от гилдията ни, но и писатели, художници, учени – тъй както е било в легендарната сладкарница на „Царя“, до Руската черква.

За първи път пристъпих прага на Клуба в края на 70-те. Влизаше се през същата врата на СБЖ, която се използва и днес. Вдясно бе гардеробът. Ползваше се задължително. Там можеше да вземе връхната ви дреха и някоя жена от ресторанта, ала

същинският титуляр бе бай Генади

Тоя слабичък висок мъж съчетаваше няколко длъжности. Веднъж оставил балтона или шлифера зад гърба си – през вратата точно срещу гардероба всеки се озоваваше в малко преходно антре. Тъкмо там на една масичка до прозореца към улицата бай Генади предлагаше различни марки цигари за любителите на тютюна.

А вечер – и доста от най-търсените вестници, излизащи на пазара на следващата заран. Пак там можеше да се купи и най-новият брой на чудесното месечно списание „София“, ден-два преди появата му по будките на РП (“Разпространение на печата“).

Бай Генади бе и „цедката“, човекът, който познаваше всички – това, кото днес са кръстили на някои места „фейс контрол“. Но за разлика от сегашните времена никога не съм бил свидетел, а и не съм чувал за каквито и да било скандали и разправии. А колеги са ми казвали, че нерядко в късен час им услужвал с по 5т лева за такси, които те бързали да върнат още на следващия ден...

И влизаме вътре. Който не го е правил, трябва да чете внимателно, защото прозорци имаше само към „Граф Игнатиев“, но по правило те бяха със спуснати плътни завеси отвътре и чуждо око не можеше да надникне откъм тротоара. Диагонално от входа – на ляво, бяха две от забележителностите на Клуба. До една от носещите колони –

масата на Борис Ангелушев

С оригинал на инициалите му, закачен в хубава рамка. За хората, които са се събирали там, подробно разказва вече 93-годишната известна художничка, авторка и на шрифтове Милка Пейкова – колежка и сърдечна приятелка на Ангелушев.

А на източната стена светеше огромното огледало на СБЖ. То правеше помещението дваж по-голямо и компенсираше липсата на повече прозорци. Всъщност цялата стена бе огледало. Толкоз пищно и голямо не съм виждал и в Националната художествена галерия – бившия дворец на царя. (Сега на мястото на огледалото в ресторанта има стелажи с различни хранителни стоки).

На десетина метра по навътре дървен портал-хармоника разделяше – при нужда – салона на две. В частта, която стигаше досами дъното на помещението – вдясно, имаше три-четири сепарета. Те бяха на едно стъпало над пода.

Кухнята действаше в мазата

– на няколко метра под равнището на улицата. Масите – квадратни, с класиката в средата: сол, черен пипер, олио и оцет; столовете: дълбоки, тапицирани, с ниски крачета и с удобни подложки за лактите на седналия. Дай, Боже, някой и да е запазил стари менюта, а аз продължавам по памет.

Запомнил съм, че се предлагаха вкусни супи; няколко вида салати (сред тях – неизменната „шопска“); мезелъци – сирене, поръсено с червен пипер, на което се капваше и малко олио, нарязани на тънко, чак прозирно луканка, горнооряховски суджук, чийто може би най-голям почитател бе многолетният главен редактор на великотърновския окръжен вестник „Борба“ – добрякът Иван Колев.

Дойдеше ли в командировка или по друг повод, това блюдо бе неизменно на масата му. Предлагаше се и скара в различни комбинации, чудесни шницели с ароматните резенчета лимон, а за почитателите на десертите – крем-карамел, различни видове торти...

Сух и гол залък може и да приседне на гърлото и за да не стават такива бели се поднасяха канички с вино, големи и малки ракии и водки, рядката у нас до 1990-а бира „Радебергер“ и много още други питиета, разбира се. Всички поръчки и пожелания се споделяха с келнерите, които – поне в моите спомени – бяха изключително мъже.

Най-младите – около 40-годишни, останалите – все по-възрастни, до един – с неизменните тъмни сатенени сака. Били са сигурно половин дузина, но от всички до днес помня Кирил. Бай Киро. Може би защото тъкмо той имаше грижата за нашата, „погледарската“ маса.

А тя бе първата вляво от входната врата. Бай Киро бе винаги ведро настроен, с грижливо поддържан мустак и винаги избръснат като новоназначен посланик, запътил се да предаде акредитивните си писма на съответния държавен глава. Помнеше безотказно предпочитанията на всеки. Много години работи на „Граф Игнатиев“ 4, но малцина са ония, които знаят, че бе удостоен от Съюза ни с почетния знак „Златното перо“ – за професионализма и достойния си труд. 

Имаше и постоянно присъствие

редовни посетители: художникът Стефан Кънчев и съпругата му, Рахо Конфорти, споменатата вече Милка Пейкова и починалият неотдавна неин съпруг Георги Ковачев (Гришата)... А от „Поглед“ – Васил Недков, Евгений Станчев, Мария Филипчева, Чавдар Крумов, Пенка Чернева, Иван Григоров, Драго(мир) Бакърджиев, Пенчо Ковачев... Някои живееха наблизо, за други обядването там бе станало навик, спирка от пътя на деня им.

„Поглед“ неизменно бе в центъра на вниманието на заведението и около 24 май. Тогава и двата салона се окупираха, защото организирахме в тях награждаването, последвано от банкет за победителите и участниците в традиционното някога рали само за журналисти, носещо името на вестника.

Неведнъж и дваж – на 8 март, например, или пред настъпването на Нова година – редакцията спретваше банкети и на първия етаж на СБЖ. Доближавахме 4-5 маси една до друга и тъй се събирахме всички. А ястията и питиетата се качваха от кухнята с помощта на асансьорче. Да не забравя. Като хора, списващи изданието на СБЖ, ни се полагаше 40 на сто отстъпка от сметката за храна. При всяко сядане в ресторанта. Пиенето: по ценоразпис! Години наред в сутрешните часове – около 10.30 или в 11.00 часа

вътре се организираха пресконференции

а друг път – събрания на съществуващите тогава десетки секции – на хумористите, на фоторепортерите, на пишещите по въпросите на икономиката, по културни въпроси, на графичните оформители... За сетен път бях в Клуба – докато изглеждаше по старому – през 1996-а.

Тогава чествахме там 30 години от създаването на „Поглед“. Малко след това вестникът спря. Клуб-ресторантът мина през ръцете на вече почти забравения, ала нашумял в ония години Соломон Анжел, после – през други, сега е италиански тип сладоледаджийница, магазин-ресторант на Дионисиев-младши. Кръстен е „Confetti”.

По света места от тоя тип, които са били посещавани дори само няколко пъти от знаменитости, се смятат едва ли не за свети. И обстановката в тях се запазва непокътната векове. Ние сме хора с други нрави. Затова младите (а и не само те) никога няма да могат да седнат и да се снимат на масата, на която е седял световният художник и вестникар Борис Ангелушев. В най-добрия случай ще трябва да се задоволят с прочитането на разказ като този – къде какво интересно е имало в София само допреди по-малко от 20 години. Дано поне това сторят.


 

Сподели в
 

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) порица действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев, призован в Столична дирекция на вътрешните работи, за да бъде разпитван за негов въпрос до пресцентъра, който касае евентуални нарушения от страна на полицията.

25.09.2020/14:05

Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич събира в дигитална колекция добруджански вестници, издавани от 1886-а до 1954 г., съобщават от културния институт.

22.09.2020/12:00

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

29 страни порицаха нарушенията на човешките права в Саудитска Арабия, в това число убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, на сесията на Съвета на ООН за правата на човека в Женева, предаде АФП.

17.09.2020/12:00

Американците, които се информират за новините от социалните мрежи, знаят по-малко за политиката и актуалните проблеми и са по-склонни да вярват на теории на конспирацията.

16.09.2020/14:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки