Начало
 
 

Иван Тодоров: Зад фасадната табела на СБЖ

21.03.2013 /13:18 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Татяна Стоянова и Снежана Тодорова: колежки в отдел "Международен" на СБЖ преди 24 години (Фотоархив: Тодор Славчев)

Тя наистина е такава, каквато се полага на Съюза ни. Внушителна и майсторски направена е и солидната врата с номер 4 на улица „Граф Игнатиев“.

И всеки ден хиляди минават покрай този адрес. Хиляди са и членовете на СБЖ, които пристъпват прага му през годината. Ала минава време и хората, които се трудят в сградата, се сменят.

Едни напускат, други се пенсионират, трети отиват в свят, за който някои казват, че бил по-добър. И полека-лека настъпва забравата. От началото – на фамилията, после на името на един, сетне – на втори, на трети. Не бива да я оставяме да обгръща спомените ни, както бръшлян плъзва и обгръща стените на къща.

Затова са тия редове

Влезете ли в Съюза, в малката бяла будчица зад вратата седи късо подстригана белокоса жена. Там е от година, година и нещо. Знаете ли как се казва? Казва се Маргарита. Преди нея – на първия етаж, в помещенийце до асансьора, по-малко дори от сегашното, чиято витрина бе цялата отрупана с книги на колеги – за продан, 6-7 години изкара портиерът Георги Гърнев.

И той – олицетворение на естествената, вродена любезност, поздравяващ всекиго, готов да упъти, да е полезен. И Георги, и Маргарита – цял ден в тия кутийки, цял ден в полумрак лете или в изкуствената светлина на лампите есен и зиме. Само който не е опитвал да стои или седи по 8 часа, може да дръзне да рече, че тая работа е лека.

Ако кажем, че сегашната портиерна е на партера, с асансьора или пеш – на първия етаж. Там една госпожа събори стени, прекрои помещенията, поработи като сайбийка, а после пусна кепенци и заключи вратите. Но вече няколко лета продължава да „държи“ хубавото бивше кафене-ресторант.

Снежана Тодорова ръководеше отдел “Международен”

Предишният наемател бе Кирил. Може да е имал недостатъци, но той опази оригиналния вид на етажа, готвеше чудесно, пак там се правеха изложби, организираха се коктейли при празнични поводи, а и Общи събрания на организацията ни.

Вършеше работата си с помощта само на още един келнер или келнерка, защото и сам не жалеше труда си. И действаше редом с тях. А не седеше на някоя персонална маса, пиейки някакво питие, гледайки телевизия и демонстрирайки, че той е чорбаджията на имота...

Още един етаж по-нагоре и сме при началниците. Кабинетът на Милен Вълков, лека му пръст!, е празен, но до него е стаята на Снежана Тодорова. Помня я от времето, когато бе шеф на отдел „Международен“ на СБЖ и се трудеха заедно с русата Татяна Стоянова и смуглата Венцислава Бърдарова. Те се пръснаха по нови пътеки, Снежана остана.

За да има кой да посреща всеки, дошъл в СБЖ – нашенец или чужденец. Да изслушва кахъри и молби, да преценява може ли да се помогне някому с нещо; да раздава календари и книги на тези, които знае, че обичат да четат; да снабдява с членски карти на международната журналистическа организация; да събира напоследък и членски внос, залепвайки холограмно стикерче връз членската карта на всеки колега...

До нея е стаята на корпулентния инженер Ангел Велчев от адмнистративния отдел, а бди кой влиза – макар и през портала – секретарката на СБЖ Катя Белева. На нея може да се разчита за точна информация кой кога ще се върне, ако е излязъл нейде, а винаги ще ви каже на мига и телефоните на колегите си. Там са официалните папки, официалните съюзни бланки, там е и

автентичният печат на организацията

стане ли нужда от него. (Преди Катя – по времето на председателството на Веселин Йосифов – секретарките са били две: Атанаска Викторова и Лили Янкулова). На следващия кат бе последният пристан на „Поглед“. Сега е салон за събрания, представяния на книги, срещи с чуждестранни гости.

Третият етаж е най-населеният. С „Организационния“ отдел, оглавяван от Тамара Дикова, към която отколешните приятели се обръщаме само с малкото й име. Тя може да ви помогне със съвет почти за всичко, което има отношение към дейността на СБЖ и в София, и в страната.

Праща писма или известява по друг начин за всяко събрание, а десетилетия бе несменяемата касиерка, която събираше членския внос на всеки. И – въпреки многото ангажименти, които край нямат – винаги е лъчезарна и гостоприемна. Докато бяха живи, не пропускаха да се отбият на приказка при нея колегите ми Христо Спиров и Иво Божков. Озова ли се в сградата, винаги се отбивам да я видя и аз.

 (Да добавя нужен щрих: в началото на 80-те в отдел „Организационен“ се трудеха и Маргарита Беловска и Лиляна Угърчинска). Една стена дели Тамара от библиотеката, за която отговаря Яна Джоргова. А в диагонално разположеното помещение много години работеше с архивните документи за стотици колеги Теодора Адамова.

Събираше оцелялото за един или друг

Подканяше, кандърдисваше, насърчаваше родствениците им да откриват и да й носят още и още снимки и други данни. Вестникарството е в кръвта й – баща й е работил в БТА. Благодарение на нейната информираност и добра памет са всички добавки в тоя текст, оградени със скоби.

Сега там – в предишните й владения, са Наташа Цинцарска и дребничкият и пъргав Васил Минков. При тях – ако сте на зор – може да си направите копие от текст на ксерокс. Пак нейде тук нерядко можеше да бъде открит и работилият много години в съюза шофьор с прякор Чоки. Така го знаехме, така му казвахме. Поразпитах и разбрах, че истинското му име било Дамян. Пиша в минало време, защото се оказа, че вече е покойник...

Наташа Цинцарска и Васил Минков са съседи с вероятно най-многобройното журналистическо дружество у нас – на нещатните колеги. То е с хубавото име „Иван Богоров“. В стаята, която му е предоставена, всеки следобед може да бъде видян Милен Гетов, на когото никога няма да дадете възрастта му, равна на тая на оттеглилия се папа Бенедикт XVI. И заради дънките, и заради енергията, която блика от него.

Една-две колежки също помагат в работата му, а има и 2-3 лавици, изпълнени докрай с книги на журналисти. Проявите ли интерес към някоя, надали ще ви откажат да ви я дадат да я прочетете, а зиме – ако ходите навсякъде с късмета си – може да се случи и да ви почерпят

с чаша вино или пелин

от някое малко бидонче, закътано из долапите. Нагоре асансьор вече няма, но – изкачите ли се, пътешествието свършва. Първата врата вляво е отдавна заключена – зад нея навремето бе телефонната централа на СБЖ. До нея е стаята на Клуба на младия журналист. Преди години това място – редом с Клуба – бе най-посещаваното в сградата. Опашка се извиваше чак до входната врата на коридора.

Там бе касата – и на Съюза, и на „Поглед“. Възрастен мъж – бай Асен, отговаряше за разплащанията докъм 1980-а, после – неповторимата със слънчевия си лик и нрав Теменужка Тодорова. Хора с нейната доброта са рядкост.

Бай Асен бе безупречен счетоводител, ала си падаше и педант; тя – готова да се върне от стълбите и след като работното й време бе свършило, само и само да не ви остави с празни ръце... (Майката на оператора в БНТ Боян Даскалов – Надка Даскалова, е била касиерка преди бай Асен, а до Теменужка Тодорова бе бюрото, зад което седеше завеждащата отдел „Личен състав“ Елица Колева).

А там, където сега са главната счетоводителка Росица Пантева и Людмила (Люси) Радева, преди 25 години имаше може би 5 бюра, човек едвам смогваше да мине между тях. Зад всяко се обработваха фактури, ордери, командировъчни и какво ли още не. Зад всяко седяха само жени, компютри нямаше, имаше сметачни „Елки“. За една от тях – за Марийка Тасева, Теодора Адамова ми каза:

„Тя беше вечно четяща“

Хубаво е, когато някой остави тъкмо такъв спомен. Няма да пропусна и човека, който се грижи всяко кътче, всеки ъгъл на сградата да е чист като за показ. Тая жена се казва Анка.

Всеки от изредените е правил и прави само добро за Съюза. Всекиму дължим уважение и внимание. Истината е, че много рядко се сещаме за мнозина от тях. Ала никой не заслужава забрава.


 

Сподели в
 

Парижката продуцентска компания "Премиер лин", чиито служители бяха ранени тази седмица с нож, е съдействала за създаването на документален филм за атаките срещу редакционния екип на френското сатирично сп. "Шарли Ебдо", предаде ДПА.

27.09.2020/09:07

Морски издания - някои библиографска рядкост, запечатали с фотокадри и репортажи освобождението на Каварна от румънска власт, са част от изложбата в Историческия музей, посветена на 80-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в България, съобщават от общината.

26.09.2020/12:16

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) порица действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев, призован в Столична дирекция на вътрешните работи, за да бъде разпитван за негов въпрос до пресцентъра, който касае евентуални нарушения от страна на полицията.

25.09.2020/14:05

Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич събира в дигитална колекция добруджански вестници, издавани от 1886-а до 1954 г., съобщават от културния институт.

22.09.2020/12:00

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки