Ала с уговорката: подобни думи би трябвало да посочват "вършители" и поради това се означават като деятелни съществителни имена.

Така че ще пишем и ще изговаряме: "овчар - овчарЯТ", но "буквар - букварЪТ, букварА", също и "пазар - пазарА, пазарЪТ" и др.

И тук се появява нещо интересно - мнозина българи явно не осъзнават, че думи като леяр, коняр, юбиляр и много други също имат окончание -ар, само че то е "скрито зад изписването -ЯР. Например в ду-мата "змияр" може за яснота да отбележим изговора "змийар", така че и тази дума се членува с -ЯТ или -Я. А не както я намираме в наш вестник: "Приех да съм змиярЪТ на мафията".

Такова погрешно "втвърдяване" на членуването се наблюдава предимно в думи, които имат Я в окончанието. Например: "Режисьор платил на огнярА 100 лева" (вместо нужното "огнярЯ"), "Баш иманярЪТ на държавата е Д. С." (вместо нужното "иманярЯТ").

Подобни случаи са десетки, но особено изпъква думата "титуляр”. В архива си откриваме 15-ина случая от различни печатни източници. Например: "В същото време титулярЪТ ще се възстановява", "ТитулярЪТ бледнее на фона на останалите актьори", "ТитулярЪТ за Аржентина е защитник на отбора"; "Срещу титуляРА на фирмата е заведе-но дело" и т.н. Навсякъде е пренебрегната формата "титулярЯТ", "титулярЯ".

Срещат се още и "кулинарЪТ" (вместо кулинарЯТ), "главатарЪТ" (вместо главатарЯТ); дори и "ветеринарА" (а не ветеринаря). Българското членуване е твърде типична особеност на езика и затруднява мнозина. Но все пак не бива да се пренебрегват правилата му.

Сподели в