Начало
 
 

Иван Тодоров: Да има вестници за ученици и студенти

30.03.2013 /12:01 | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Като деца започвахме със „Септемврийче”, после идваше ред на в. „Средношколско знаме”

Преди 50-ина години съществуваше в. „Средношколско знаме“. Насочен към ученическия живот. И списван изключително от ученици. През 60-те редакцията му се помещаваше на последния етаж на сградата над бившето филмотечно кино „Дружба“ (сега – „Одеон“).

Изданието излизаше веднъж седмично – струва ми се, че във вторник, и бе – както всички останали печатни издания – евтино. Печатаха го на 4 големи страници, т. нар. формат „брод шийт“ (или: А2). 

Привличаше вниманието на всеки, който усещаше още от гимназиална възраст напиращото желание да пише. Не само съчинения в училище, не само контролни и класни работи...

Чел съм писания, че абонирането за „Средношколско знаме“ било задължително. В училището, където учех – някогашната 114 АЕГ „Лиляна Димитрова“ (днешната Първа английска), не бе така. Но поне 5-6 души от класа ни (а бяхме общо 28) редовно го следяхме.

Публикуваха и немалко скучновати текстове. Но имаше и доста място за спорт, за рецензии, музика, кръстословица, виждаха бял свят десетки, стотици разкази, фейлетони, епиграми, стихове, карикатури.  Редовно организираха и конкурси за разкази. Под всеки ученически материал се

изписваха двете имена на автора и класът му

... Към 1970-а написах  стихотворение, преправях го десетина пъти, сбрах накрая кураж и се озовах на споменатия адрес. Много стълби, много етажи – като за млади хора. Голямо правоъгълно помещение с 5-6 бюра и прозорци вдясно и в дъното, които гледаха на изток и най-вече към кръстовището пред паметника на „Патриарх Евтимий“ – така е останало в паметта ми зърнатото зад вратата, която отворих.

За поезията тогава отговаряше Кирил Борисов – млад, приказлив и симпатичен мъж. След седмица или две стихотворението ми излезе. Бях и двата вторника пръв на опашката за вестника в моята махала и като видях работата си отпечатана, ми идеше да подскоча от радост. Веднага се върнах пред будката, пак застанах най-отзад и – като ми дойде редът – купих още 3 броя от вестника.

И станах редовен сътрудник

Освен Кирил Борисов помня редакторката Гинка Паратакчиева (фамилията й бе тъй рядко срещана, че не се забравя), а хуморът и сатирата бяха грижа на Коста Цонев, който инак работеше във в. „Народна младеж“. Кой е бил главен редактор – не помня, с риск да сгреша, мержелее ми се името Елена Брадварова. Който помни със сигурност, да поправя. Но след това много време там работи връстникът ми Светослав Николов. Във вестника – в различно време – са се трудили, на щат или на хонорар, много колеги.

Слушал съм, мярвал съм нейде имената на Владимир Костов, Борислав Геронтиев, а съм сигурен за Николай Константинов, с когото ни събра през 80-те „Поглед“, за станалия след 1889-а вестникарски магнат Тошо Тошев, за покойния ми приятел Кръстьо Кръстев от БНР и „Стършел“, за удивителния  поет Николай Милчев...

От периода на моето сътрудничество в ума ми са двамина много активни ученици – разказвачът Трифон Кардашев, който публикуваше и разкази, и фейлетони, и карикатуристът Валери Лютов, чието име може да видите и днес почти във всеки брой на „Стършел“. Много преди това с много материали са сътрудничили и Станислав Стратиев, и Симеон Хаджикосев...

„Средношколско знаме“ бе шанс

човек да опита силите си. Да види и да следи как го правят връстниците му. Да се амбицира да е поне равен на кадърните. Да опитва, да се стреми  да става все по-добър. Да е все по-очакван с неочакваните си хрумвания и с игрите на въображението си. Пишехме за морално удоволетворение. Без хонорари.

Но след завършване на гимназията ме поканиха да продължа да сътруднича и тогава вече за всичко отпечатано се плащаше. Ходех да „отразявам“ най-вече дейността, отчетно-изборните събрания на комсомолски дружества в някои училища от моя квартал – Павлово, като основният ми стремеж бе да бягам колкото може по-далеч от щампите.

Разбрах, че в последвалите години редакцията се преместила в сграда до Операта, на улица „Париж“. Но не знам кога „Средношколско знаме“ е престанало да се вее, кога е спряло да излиза. Станало е вероятно около 1990-а. Десетки броеве от него обаче и до ден-днешен са напластени на дъното на архива ми.

Вестникът бе много по-достъпната трибуна за млади, начинаещи  автори, ако го сравним с излизащото по същото време сп. „Родна реч“. (Като се говори за журналистика, до вестник почти винаги застава и някое списние). В „Родна реч“ излизаха най-вече разкази, стихове, пътеписи.

Редакцията през 60-те и 70-те бе на улица „Калоян“ в сумрачни и денем стаи, гледащи към вътрешен двор, до някогашния магазин на „Кореком“ и хотел „Рила“.  Тогава кандидатите за поетична и разказваческа слава посрещаше мустакатият Стефан Михалков.

Едвам пробих в сп. „Родна реч”

За разлика от „Знаме“, изданието бе месечно и в него за 2 години успях „да пробия“ само с един пътепис за Африка, за далечната Гана, където бях гостувал на баща ми, командирован тогава в тая страна. Един път, но пътеписа ми бе прочела и най-красивата ми съученичка. Като ми каза, че го и харесала, усетих силата на словото!

Друга подробност, която може и да изглежда странно днес някому: при кандидатстването за специалността „Журналистика“ по онова време да приложиш към изискваните документи папка с публикувани материали  се смяташе за предимство пред останалите конкуренти.

1972-а. С връстниците ми вече бяхме първокурсници, студенти. И можехме да сътрудничим  и на в. „Студентска трибуна“. От курса, в който бях, го правеха и Таня Узунова, Лиляна Попова, Венета Момчева... На двайсетина години дръзваха да правят и международни коментари.

Боя се, че сега няма дори един продължител на трите издания. Къде пишат съвременните ученици и студенти – нямам представа. Сигурно из форумите в интернет. Това писане обаче е далеч от журналистиката. Толкоз, колкото и  от граматиката, от чистия български.

Модерният български капитализъм уби

изданията за ученици и студенти. Модерната журналистика и бащите й тласкат – особено в последните 15-ина години -- към други ценности. Пак тя лиши хиляди от елементарна образованост, насочи погледите им към псевдогерои на деня.

А докато дописвах тая бележка, открих в архива си – сякаш по поръчка, брой 2 на вестник „Ученически подемъ“: двуседмичник за литература, изкуство и наука. Излизал в Ямбол през 1936-а. Редактирал го комитет. Ученици пишели за Багряна, Яворов, Гьоте, Бетовен. Сред сътрудниците са и лекари, агрономи.

В редакционна бележка на първа страница, освен всичко останало, се казва: „И докторът, и инженерът, и учителят, и даже музикантът са длъжни да владеят перото, защото при случай те са длъжни да напишат статия по своята специалност. Ако не могат да усвоят изкуството да пишат поезия, понеже поетите се раждат, то в журналистиката може всеки да напредне, да усвои техниката на писане – както в Америка съществува школа за журналисти. Журналистиката е достъпна за всеки интелигентен човек – трябват само упражнения.“

... А било е пак капиталистическо време. Днес вече усещаме вкуса на плодовете на всички безумни решения, с които се примирихме през последните 23 години. Дано някой Дон Кихот пак да реши призивно да развее „Знаме“ за учениците. И да даде невиртуална, а истинска „Трибуна“ за „Родна реч“.

Може и да стане. Когато намерите повечко съвременни гимназисти, прочели целия „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес или „Война и мир“ на Лев Толстой. И когато откриете издател, който да не ламти да умножи даденото, колкото може по-бързо.


Сподели в
 

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) порица действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев, призован в Столична дирекция на вътрешните работи, за да бъде разпитван за негов въпрос до пресцентъра, който касае евентуални нарушения от страна на полицията.

25.09.2020/14:05

Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич събира в дигитална колекция добруджански вестници, издавани от 1886-а до 1954 г., съобщават от културния институт.

22.09.2020/12:00

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

29 страни порицаха нарушенията на човешките права в Саудитска Арабия, в това число убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, на сесията на Съвета на ООН за правата на човека в Женева, предаде АФП.

17.09.2020/12:00

Американците, които се информират за новините от социалните мрежи, знаят по-малко за политиката и актуалните проблеми и са по-склонни да вярват на теории на конспирацията.

16.09.2020/14:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки