Начало
 
 

Димитри Иванов: Подслушваха ни. Сега – защо?

04.04.2013 /12:03 | Източник: Сега Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Журналистът Димитри Иванов е пълен със спомени - без край

Сега, когато върлува световен мор по вестниците, а телевизиите са гледаеми за човека, комуто животът не е дал шанс да се образова и мисли без картинка, в България стана нещо забележително.

БНР (Българското национално радио) увеличи аудиторията си, макар бюджетно да е в наказателната рота, загдето не стана гьобелсов глашатай на генерала ленторез.

Това е резултат и трябва да съдим по резултата, не по обещанията в партийните платформи и в "концепциите" за кандидат-шеф на БНР.

А пък "концепциите" ще бъдат оценявани от хора, които са "nonentities" - "нули" в професията. Те да поучават истинските радио и телевизионни журналисти е все едно аз да поучавам Юсеин Болт как да бяга сто метра. СЕМ е паразит. Хората, мислещи с портфейлите си, купиха медиите, за да печелят. Но вече не става.

Аз живях в три режима

В Царство България ни запечатаха радиоапарата да не слушаме "вражеските радиостанции" (България беше обявила война на Англия и САЩ). "Органите" пломбираха с червен восък и печат копчето за преместване на стрелката по скалата, за да не слушаме други станции освен Радио "София" (или германското Радио "Донау").

Правеха проверки - внезапни и по сигнал на комшии. Ние имахме "Телефункен", свръхселективен, със зелено "магнитно око" за настройка на станция и с разлети къси вълни. Родителите ми счупиха пломбата. Върху радиото сложиха заявление без дата: "Детето, както си играело - без да иска, счупило пломбата".

Та царските полицейски агенти, като дойдат на проверка, да видят заявлението. Бдителните българи вечер слухтяха дали комшията не слуша Радио Лондон. Емисията започваше с 4 удара на тимпан като началото на "Петата" на Бетовен. Нямаше ли кой да им каже на тия в Би Би Си, че звуците в ниския регистър проникват през стените, комшиите ги чуват и донасят в полицията на Царството.

След Девети вече имаше заглушители

Тогава Радио "София" спаси песента "Лили Марлен", това вече съм го разказвал: Германските войници в Югославия и Гърция чуваха излъчвателя от Вакарел по-добре от "Донау", пишеха писма да им се пуска "Лили Марлен", Радио "София" пускаше забранената от Гьобелс "Лили Марлен", и д-р Гьобелс, пропагандистът със 7 факултета капитулира, а "Лили Марлен" стана любим шлагер на германските, английските и американските войници.

След Царство България станахме Народна република България. Пак четирите тимпанни удара. Вече живеехме другаде, вече други комшии слухтяха, вече обаждаха не на царската полиция, а на народната милиция. Българинът е... Не, няма да кажа. Само пишман народопсихолозите правят тъпото обобщение "Българинът е еди-какъв си". Има всякакви българи.

Издайниците не ни издаваха за пари. Баба ми казваше, че те го правят от "ханайетлък" (лошотия), но те вярваха, че изпълняват гражданския си дълг. Нямаше вече пломби с червен восък, вече имаше заглушители. Заглушаването беше като страховито ръмжене: РРРАУУУ. Вицът беше как чукчата питал американците: Що ни плашите? Казвате - чуйте "Гласът на Америка" и РРРАУУУ. (Със съкращения)


Сподели в
 

Парижката продуцентска компания "Премиер лин", чиито служители бяха ранени тази седмица с нож, е съдействала за създаването на документален филм за атаките срещу редакционния екип на френското сатирично сп. "Шарли Ебдо", предаде ДПА.

27.09.2020/09:07

Морски издания - някои библиографска рядкост, запечатали с фотокадри и репортажи освобождението на Каварна от румънска власт, са част от изложбата в Историческия музей, посветена на 80-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в България, съобщават от общината.

26.09.2020/12:16

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) порица действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев, призован в Столична дирекция на вътрешните работи, за да бъде разпитван за негов въпрос до пресцентъра, който касае евентуални нарушения от страна на полицията.

25.09.2020/14:05

Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич събира в дигитална колекция добруджански вестници, издавани от 1886-а до 1954 г., съобщават от културния институт.

22.09.2020/12:00

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки