Начало
 
 

Перси - приятелят, с когото не се запознахме

19.05.2013 /13:48 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Владимир Божиков - Перси (1935-2006 г.) бе колос на спортната журналистика

Всеки има в раницата на гърба си не една неразказана история. А най-много – вестникарите. От човека си зависи кога и дали ще ги каже или напише. Ще ви разкажа за човека от снимката: Владимир Божиков – Перси.

Той почина през 2006-а, на 71. А преди това работи десетилетия във в. „Народен спорт“, кръстен по-късно „Спорт“. Оттук – урок първи: за лоялността, предаността, неподатливостта на изкусителните предложения от когото и откъдето и да било.

Става все по-старомодна и непопулярна тая нагласа, но това не намалява стойността й. Та помня Владимир Божков още от детството си. Защото страстно четях и следях всичко, свързано със спорта.

А той бе човекът, който десетилетия отразяваше във вестника си колоездачната обиколка на България. Най-големият познавач на тоя спорт у нас. И всяка есен поемаше – най-често в средата на септември – с колоната на събралите се за поредната надпревара.

Иван Нанков споделя в книга за колегата

Неотдавна колегата ми и добър мой приятел Иван Нанков издаде свършила се почти мигом книга – „60 колоездачни обиколки на България“. Енциклопедия, историческо изследване и съкровен споменик. В него има всичко за състезанието. Включително и спомен за Божиков. Прочетете част от разказа на автора за неговия по-възрастен колега:

„... Тръгваме от Троян с „журналистическото“ бусче. Пореден етап. След десетина минути Перси казва на шофьора да спре на точно определено място. Онзи бие спирачки. Перси вади кутия с шоколадови бонбони и казва тихо: „Господа, току-що преминахме през моя 50-хиляден километър с Обиколката“.

Зяпваме. Това само Перси може да го направи. Излизаме от буса, друсаме го по рамото и тържествено  му изяждаме бонбоните. Те са 50 парчета, на 1000 километра от Божиковите – по 1 бонбон. /.../ Сега искам да кажа най-главното: ако колоезденето е нищо без Обиколката, то

Обиколката е нищо без Перси Божиков

/.../ Перси не че не обичаше това състезание, то беше част от него, вечна точка от дневния ред на живота му. ... И така от 1963-а до последната му есен. Над 40 Обиколки. И винаги в екипа на в. „Спорт“, докато го имаше вестника. Когато пък го нямаше вече вестника, той пак тръгваше. На собствени разноски. С вечното си малко кожено куфарче.

По настояване именно на Перси „Спорт“ дава наградата на най-активния бегач в колоната. По идея именно на Перси започваме да отбелязваме кръглите хилядни километри на Обиколката.

/.../ А как пишеше Перси. Повече от четвърт век сме бивали в една „свръзка“ с него и много добре знам как правеше той това свято за него дело. С неизменната пишеща машинка на колене
(по-старите да обяснят на младите какво е това) на някой диван в някой коридор – я в Свиленград, я в Тетевен, я в Добрич, където ни свари маршрутът. После с часове диктува от тясна телефонна кабина в местната поща. Плувнал в пот, но търпеливо и звучно: р, като Рибарица, а, като Айтос, к, като Карлово.

Репортажите му бяха ярки, изискани, „барнати“. Фактите – достоверни до скрупульозност.  (Един път се отклонихме с километри до една селска поща, само и само да продиктуваме в редакцията едно по-точно число). В коментарите му имаше най-същественото: обективност, ясна теза, защитена твърдо, но и тактично.

/.../ Подозирам защо Перси обичаше толкова много това състезание и ще ви го кажа. Защото е много българско.

А той обичаше всичко българско

Искрено и страстно го обичаше. Когато обикаляхме родината, спринтът не беше просто в Чирпан, а в „родния град на Пею Яворов“, в Габрово финиширахме не просто в центъра на града, а “до Априловата гимназия“; не минавахме просто през търновското село Драганово, а през „селото на нежния поет Асен Разцветников.“

И всичко това излизаше в „Спорт“ и репортажите ставаха спортно – историко – географско - художествени текстове. И понеже вече го чувам как казва някъде оттам, отгоре дискретно и леко иронично:“Е, сър, хайде-хайде...“, спирам. За Перси трябва отделна книга.“

Тъй сладко разказва Иван Нанков за Владимир Божиков. И за уроците, които попил от работата си с него: изисканост, точност, въображение. Добавете към тях огромната библиотека в дома му и неуморното любопитство и ще разберете защо – малко преди да почине – като участник в „Стани богат“, Божиков спечели няколко хиляди. Не разчитайки на каприза на късмета, а на ума си.

Много станаха уроците от Перси и затова вече няма смисъл да ги номерирам или подреждам. Губи се артистичността им. Но те личаха ненатрапливо във всеки негов текст. Пак той е човекът, който сам започва да обработва резултатите от листите на десетки свои колеги при учредяването от „Народен спорт“ на годишната анкета „Най-добрият спортист на България“. Никому никога и не минавало през ума да го подпита дори издалеч кой е победителят предварително.

Знаели, че за него почтеността е над всичко

... През 1991-а реших да издам само с мой текст и илюстрации от стари пощенски картички от личната си колекция вестник. Кръстих го „Ретро СОФИЯ“. Къде да го издам? Реших да предложа труда на в. „Спорт“. Главният редактор Иван Нанков хареса идеята, ентусиазираха се и колегите му, с художественото оформление се зае покойният Стоян Гроздев. Изпипахме изданието в сецесионен стил и за 2 дни 20-хилядният тираж  беше изкупен.

При подготовката ходих в редакцията на „Спорт“ (тогава тя се помещаваше в ИПК „Родина“) може би десетина пъти, но нито веднъж случаят не ни срещна с Божиков. Ден преди „Ретро СОФИЯ“ да се появи по будките, „Спорт“ отпечата кратка информация. За известяване. Без автор. 10 реда на машина:

„РЕТРО СОФИЯ“:
Това е вестникът, който веднага ще ви легне на сърцето. Това е вестникът, добри стари софиянци, чиито сто снимки и рисунки ще предизвикат сладостни спомени и томителни сълзи ще заглождят гърлото ви. Това е вестникът, млади столичани, който ще ви отвори очите и ще ви покаже какви съкровища е крила и крие нашата София. Броят е единствен – втори няма да има!

Трогнат, попитах кой е написал бележката. Отвърнаха ми – Владо Божиков, той толкова обича стара София. Трябваше да му звънна, за да благодаря. Да помоля за среща – да си поприказваме. Да се поклоня пред добротата. Мога да напластя десетки причини и обяснения, но извинение нямам. И горко се кая.

Малко по-късно – към средата на 90-те, Божиков се пенсионирал. Тъй и не се видяхме, не се запознахме. А от 7 години го няма. Няма го в чиновническите списъци, в „масивите“ с даннни за избирателите, в какви ли не други шантави, щури поменици.

Слава Богу, че поне споменът и примерът остават. Владимир Божиков бе журналист благородник. Докато все пак тук-таме има вестникари, подобни нему, ще има смисъл и занаятът ни. И, макар и рядко, част от стореното от тях ще е с пробата на истинското изкуство. И достойно ще стои редом с него.


Сподели в
 

Парижката продуцентска компания "Премиер лин", чиито служители бяха ранени тази седмица с нож, е съдействала за създаването на документален филм за атаките срещу редакционния екип на френското сатирично сп. "Шарли Ебдо", предаде ДПА.

27.09.2020/09:07

Морски издания - някои библиографска рядкост, запечатали с фотокадри и репортажи освобождението на Каварна от румънска власт, са част от изложбата в Историческия музей, посветена на 80-годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в България, съобщават от общината.

26.09.2020/12:16

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) порица действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев, призован в Столична дирекция на вътрешните работи, за да бъде разпитван за негов въпрос до пресцентъра, който касае евентуални нарушения от страна на полицията.

25.09.2020/14:05

Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич събира в дигитална колекция добруджански вестници, издавани от 1886-а до 1954 г., съобщават от културния институт.

22.09.2020/12:00

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки