Историята на журналистическите сдружения у нас датира още от 1905 година. Първото журналистическо сдружение е Дружеството на столичните журналисти. Неговата дейност е насочена главно към професионалните въпроси и защита на моралните и материални интереси на журналистическата колегия в София - първата стъпка е направена още на 23 февруари 1908-ма година.

Смирна - Лайпциг – Цариград са трите места, където се ражда българският периодичен печат. През 1844 г. Константин Фотинов (вляво) създава първото наше списание “Любословие” в Смирна, града, който се слави като Гяур Измир, разказва в “Новинар” Антония Мечкова:

Обръщайки се към читателите с прословутото “Здравейте, милички”, Иван Богоров вече е наясно, че те жадуват да научат нещичко за културни изяви, за образователно дело, да получат развлекателни и смешливи четива.

Първите вестници във Варна се появяват през 1880 г. Това са “Варненски вестник”, основан и издаван от Георги Кърджиев, и вестник “Телеграф” под редакцията на Никола Живков. Повечето от тях имат кратък живот – излизали са по няколко броя или година-две.

Смирна - Лайпциг – Цариград са трите места, където се ражда българският периодичен печат. През 1844 г. Константин Фотинов създава първото наше списание “Любословие” в Смирна, града, който се слави като Гяур Измир.

Ако предстои Световното изложение в Париж през 1900 г., Маркони вече е правил опити с телеграфа без жици, а на 2 август е изригнал Везувий, значи е 1898 година.

Редовете пред вас са за вестник, който се появи преди повече от 40 години – през 1971-а. Спортен седмичник, комуто се полага отделна глава в историята на вестникарството ни. Пиша за пионерните времена на „Старт“...

В Силистра вестниците столетници са преродени в дигитализиран вид. Силистренци четат издания от преди 120 години на сайта на Регионалната библиотека „Партений Павлович” в състояние, което е удобно и съвременно.

Симпозиум и изложба за първия български печатар и граматик Яков Крайков ще припомнят делото му. Организатор на културния форум е Центърът за славяно-византийски проучвания към СУ "Свети Климент Охридски".

В края на ХІХ и през първото десетилетие на ХХ век Тутракан се утвърждава като едно от най-значимите средища на българското книгопечатане и книгоиздаване в Североизточна България.