“Любословие” и “Български орел” – първенците на нашата журналистика

17.02.2014 /14:14 | Автор : Антония Мечкова. | Източник: Новинар Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Смирна - Лайпциг – Цариград са трите места, където се ражда българският периодичен печат. През 1844 г. Константин Фотинов създава първото наше списание “Любословие” в Смирна, града, който се слави като Гяур Измир.

Там Фотинов работи като преводач и коректор, очевидно изтънко познавал културния живот и традициите и на други общности, а и доста поуки извлякъл от педагогическата си дейност.

Изследователите смятат, че от обиколката си из българските земи в търсене на спомоществователи е взел със себе си и един препис на Паисиевата история. Когато започва “Любословие”, той обявява цена за годишен абонамент от 25 гроша, списанието се връзва на 2 колони, 16 страници голям формат. За какво новаторско дело става дума можем да съдим от по-късно свидетелство на Захари Стоянов, който разказва: някои хора, макар и грамотни, не знаели, че текстът във вестник се чете колона след колона, за да има смисъл...

Издателството също не било лесна работа. Главният настоятел и известен търговец Рали хаджи Мавриди получавал в Цариград отпечатаните в Смирна книжки, носел ги на цензурата, после ги разпращал на настоятели и абонати. Негова е и финансовата подкрепа, благодарение на която – 30 двастолпника (диреклии талера) всеки месец е предплащана на печатаря. Друг въпрос, че да се намери и печатница, и словослагател за издание на български език, в онези времена било изключително трудно. “Любословие” спира поради липса на средства, Рали Хаджи Мавриди признава, че с един камък стена не става и добавя:

Молим народа да ми прости за повече

стига две години що престоях с толкова трудове и пожертвования”. Фотинов мечтае да издава вестник и на два пъти се появяват обяви, че ще започне “Лист любословний, повестний и торжищний”. Но както свидетелства Раковски, съвременниците го оставили да проси, неоценявайки достатъчно епохалното му дело.

В Лайпциг, Липиска, както го наричат някогашните български гурбетчии, Иван Богоров заминава да следва, но парите от току-що издадената “Първичка българска граматика” отиват за първия наш вестник “Български орел”. Не стигнали за дълго, от вестника излизат само 3 броя: първият на 20 април 1846 г.

Вторият излиза на 20 септември, третият – на 1 януари 1847 г. Вестникът е на 4 странички малък формат. За него Васил Априлов пише в списанието на Фотинов: ”Тия дни видяхме първия брой на известникът му... сърадвахме се затова, че имате и другий български дневник и от чисто сърце му желаем добър успех.

Тоя дневник видя ся, че ще стане много полезен за Българията”. Богоров пък пише, че се срамувал от "несполучването си", дял в което имат и родните търговци, които вместо да го спонсорират, смятат, че начинанието му не е навременно и не помагат за разпространяването на вестника. Ето защо Богоров се дръпнал и отишъл в Цариград, където след година “затичване” можал да основе от самото начало на 1848 г. “Цариградски вестник” и българска книгопечатня. Този вестник вече има по-траен живот.

Специалистите напомнят важни детайли: Раковски чрез баща си търси българин - турски чиновник (Василаки Великов от Върбица), който издейства разрешителното за ново издание на свое име, а Богоров му плаща тлъстичка сума, за да може всъщност да прави вестника. Историците смятат, че макар и с посредници, обсъждане за нов вестник е имало между Фотинов и Богоров, но съдбата не позволила двамата да се съберат и да редактират заедно газета.

“Цариградски вестник”

е изданието, което публикува с продължение “Чюдесиите на Робинсона Крусо”, което обявява, че приема платена реклама “Грош за ред”, а първото такова обявление е за “Игномия” на Сава Доброплодни. В “Цариградски вестник” е публикувана и първата анкета в нашата периодика. Той налага “вестник” като дума в българския език и като средство за масова информация в националния ни живот.

А колко още неща, на които днес гледаме като познати до болка, тръгват в онези ранни години на българския печат. Раковски въвежда притурката, използва карикатурата и памфлета... Тогава се пръква и безплатен вестник – в Русе властите издават “Туна - Дунав” и го разпространяват без пари сред българското население. Пробният бой на “Любословие” е сериозно проучване на пазара от страна на производителя и първа рекламна кампания.

Кой народ е на земята толкоз сиромах

пита Фотинов, когато започва първото българско списание “Любословие”. “Кое списание имат нашите братя българи? Камо им землеописанието, с което да би можели да познаят баре своите си места и своето отечество? ” И научните знания – математика, физика, философия и пр., и художествените творби, и периодичните издания той определя като по-потребни от хляба за съвременния човек. Той предрича, че на българите те ще позволят да се покажат като словесни между другите словесни създания Божии.

Когато Богоров се обръща към читателите си, той също е уверен “Не! Тва не може да остане тъй занапред! И ми българите трябва да започнем да се усещаме като народ, който има същите правди с другите европейски народи! Ми трябва да държим здраво езикът си и вярата си!”.

Фотинов обещава, макар и да не удържа докрай на думата си, да пише, както си говорят хората. Богоров ратува за същото и успява. Фотинов популяризира модерната обработка на земята, свободната търговия, разказва за Манчестър и Ливърпул, за Хавър, Мароко, Цариград и Смирна, показва на читателите какво животно е лъвът (с илюстрация), какви - слонът, паунът и камилопардът (жираф).

Богоров също не разполага с изобилие от информация. Затова признава: “Новини - колкото засега”, и обещава “Новини щем пишем в другите листове”. Но обръщайки се към читателите си с прословутото “Здравейте, милички”, той вече е съвсем наясно, че те жадуват да научат нещичко за културни изяви, за образователно дело, да получат развлекателни и смешливи четива.

Понякога им предлага и страшни теми – описание на „планини, които изхвърлят огън”, на „тръсъци на земята”. След години, когато има информационен повод, Богоров препечатва в “Цариградски вестник” тези очерци. В трети брой на “Български орел” има и един удивителен “Дворен календар на Европа”, който представя данни за големината на страните, населението, столиците, имената на държавните глави на нашия континент.

Жертвите в името на журналистиката са големи и съзнателни, Фотинов е убеден, че

нищо съвършено не става без любов,

той само е поставил „камен уголний” и е показал посоката на читателите си и последователите на “Любословие”. Богоров преживява много огорчения и разочарования и с “Български орел”, и с “Цариградски вестник”. Когато е принуден да остави втория на уж съдружника си, (отворил лакет уста, за да лапне изданието и печатницата му), Богоров казва: не може да се прави къща без тесла, сиреч вестник, без да имаме пари.

Но е повече от сигурен: Виена не е веке далече от Русчук, и упорито продължава своите усилия българите да се изравнят с другите европейски народи. Награда ще му остане как Раковски го описва: той се труди и денем, и нощем сам, пише, тича в печатницата, по пощи, а няма пари за най-необходимото и задлъжнява на този и онзи заради народното дело.

Константин Фотинов

Роден в Самоков около 1790 г., учи в местното килийно училище, после в Пловдив и Кидония. От 1828 г. става учител и развива богата книжовна дейност. В Смирна създава частно смесено елино-българско училище, превежда. През 1842 г. издава пробна книжка на “Любословие” и предприема пътуване из България, за да събира материал за книгите си, да търси настоятели и абонати за бъдещото си списание. През 1844 г. издава първото българско списание “Любословие” – месечно, енциклопедично. То излиза две години. През 1858 г. Фотинов се мести в Цариград, където умира.

Иван Богоров

Роден в Карлово около 1820 г., учи в Цариград, Одеса. В Букурещ отпечатва “Първичка българска граматика”, в Лайпциг изучава химия и издава първия наш вестник “Български орел”. В Цариград създава “Цариградски вестник”, в Париж учи медицина и като се връща в Пловдив, издава сп. “Журнал за наука, занаяти и търговия”, сетне в Букурещ - “Народност”... Други негови издания са “Книговище за прочитание”, “Селски лекар”, много известен е с трудове за чистотата на нашия език. Преводач през Руско-турската освободителна война. Умира през 1892 г. в София.

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки