Да разлистим сп. „Ученически другар” от 1898 г.

18.02.2014 /12:01 | Автор : Ирина Садъкова | Източник: БТА Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


И сега списанието се чете от възрастните на един дъх

Ако предстои Световното изложение в Париж през 1900 г., Маркони вече е правил опити с телеграфа без жици, а на 2 август е изригнал Везувий, значи е 1898 година.

Съобщенията са от първите броеве на сп. "Ученически другар". Какво още вълнува учениците по онова време, ни дават да разберем пожълтелите, но не е и жълти, страници на рубриката "Новини из науката и живота".

Има ли океани на Марс, колко бързо летят враните, как се пречиства водата с озон, може ли да се използва уличният прах, питат и отговарят авторите на списанието.

"Другар" разказва още за ученически дружества за покровителстване на животните във Франция и Англия. На министъра на просвещението е представен техният устав. Учениците се задължават да се отнасят милостиво към домашните животни, никога да не ги плашат или дразнят. Те се застъпват за жестоко третирани животни. "Ако някой разтури гнездо, прави му се строго мъмрене от учителя".

Списанието представя подробно и летни ученически колонии в Лондон и Брюксел - деца от града живеят на село. Така малките граждани закрепват здравето си, а сближаването с природата действа върху им възпитателно. Освен това се запознават с други, по-здрави условия за живот - сред добри и трудолюбиви селски семейства.

Български гимнастици свикват конгрес

Напълно очаквано, просвещението е важна тема из страниците на "Ученически другар". "Какво значение имат безплатните библиотеки, всеки знае. Те намаляват пияниците, комарджиите, празноскитащите. С голяма полза са за умственото развитие. Стараят се да ги откриват навсякъде колкото може повече. В Лондон били открити още три общодостъпни.

„У нас например в София няма ли нужда от 2-3 такива народни, безплатни библиотеки? Повече отвсякъде ние имаме нужда от такива, колкото по-скоро се основат, толкова по-добре ще бъде за благосъстоянието на народа", сигурни са авторите на списанието от края на 19-и век.

Представени са експедиции до Лхаса и Патогония. Пише и за електрически изтребител на мъглата - защото "страшни пакости са ставали по моретата и океаните, когато заседне над тях гъста мъгла". Има вече план за осветяване на Атлантическия океан с плаващи маяци, разказва още "Ученически другар".

На бедните се препоръчват къщи с тухли от памук, на практичните - хартиена якичка от 7 пласта, и то с изненада - на обратната им страна са отпечатани календар или полезни обяви. Детето няма нужда от играчки, възкликва списанието, като се позовава на цариградски вестник и нова теория в педагогиката.

Покъщнината в стаята, хората, техните занимания и движения, животните, колите - всичко възбужда вниманието му и с всичко играят сетивата и умът му. В "Новините из науката и живота" следва красива информация за карта на света, направена изцяло от скъпоценни камъни, за всяка държава - различни.

Съобщено е също, че българските юнаци-гимнастици, които са образували в много градове дружества, са се събрали на общ конгрес. Отново и отново списанието се връща към теми като всемирното изложение в Париж (като цитира европейски издания) - "между многото интересни неща ще има и един гигантски велосипед, който по големината си щял да надмине известната Айфелова кула".

Хората искали да знаят и за златната рибка

Още една тема с продължение - с редове от лондонското списание "Електрикал Ревю" се съобщават резултати от новите опити в Англия с телеграфа на италианеца Маркони. "Тия опити са продължили 10 деня наред между царската яхта (въоръжен кораб за пътуване), наречена "Osborne", и една телеграфна станция.

Всяка заран са били пращани депеши до Английската кралица, с които са й съобщавали за здравето на Галския принц. „Височината на мачтата на апарата на брега била 30 метра, корабът е бил далеч от пристанището на 3 км и половина. Някои от телеграмите се състоели от 100 до 150 думи".

И друга новост на вниманието на младата българска аудитория от 1898 г. - "На един американец дошла оригинална и остроумна идея - да устрои гостилница без прислуга. Не ястията се поднасят при посетителя, а той се поднася при тях - с помощта на механизъм, който се движи непрекъснато”. Едничкото неудобство на автоматичната гостилница, отбелязва изданието, е, че "столът стои по малко пред всяко блюдо, та ако на човека се хареса някое много и иска да си хапне повечко, трябва да яде много бърже".

Освен от добра храна, хората открай време се интересуват и от златната рибка. Тя, разкрива списанието, не съществува само в приказките. Открита е в Япония. "Рибката, с която ще запознаем читателите, е новост в науката и почна да се разпространява между любителите на аквариумите неотдавна. Тая рибка е твърде малка животинка, около 3и половина сантиметра, и е пренесена от Япония”.

„Какво й е научнато название, още не е известно. Тая прекрасна мъничка животинка има бисерен цвят, тъй че като се обръща към слънцето, пречупва лъчите и отражава всички цветове на дъгата. Освен това блещи като злато, сменя цвета си".

Колкото до художествената подборка в месечното литературно списание "Ученически другар", целта й е - обясняват съставителите - да подпомогне нравственото развитие на "крехковъзрастния юноша", да развие "вкуса и сърцето". Затова в нея "има достатъчно вещество за развитие на истината и морала". (Със съкращения)


 

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки