От венецианската гадзета през „Български орел“ и вестникарското дело дело край брега на Дунава в Тутракан

06.04.2014 /13:24 | Автор : Йордан Георгиев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В края на ХІХ и през първото десетилетие на ХХ век Тутракан се утвърждава като едно от най-значимите средища на българското книгопечатане и книгоиздаване в Североизточна България.

Според определение в интернет, „Вестникът е печатно периодично издание, най-често издавано ежедневно или ежеседмично, обикновено съдържащо новини, мнения и анализи, често придружени от реклами. Вестникът е първото модерно средство за масово осведомяване, възникнало в подобен на сегашния си вид през XVII век в Европа (Германия, Холандия, Италия, Франция, Англия).

Става дума за хартиен носител с поне няколко страници, съдържащи новини, оформени в различен тип статии (строго информативни, мнение, анализ, специализирани съобщения и др., придружени с илюстрации и снимки). До началото на 20 век вестниците са най-бързо реагиращото на актуални събития средство за информация и традиционно съдържанието им е по-злободневно от това на други хартиени издания, като списания, годишници и други.
 
С появата на електронните медии (радио, телевизия, интернет) вестниците губят първенството си в актуалността на информацията, но в продължение на десетилетия продължават да съществуват успоредно с тях. Днешните вестници често имат сайтове в световната информационна мрежа, където предлагат статиите за безплатно или платено четене.

Първите публикации, напомнящи днешните вестници, се появяват още в древния Рим през 59 г. Пр. н.е. , в които ежедневно се обявяват т.нар.Acta djuma, съдържащи сведения за законодателни промени, съдебни процеси, както и други политически, и военни въпроси.
 
През 2-3 век в Китай сред дворцовите служители се разпространява, издаван от правителството, информационен „бюлетин“, като тази практика продължава и през първата половина на 8 век. През 1582 година в столицата Пекин за пръв път се споменава за частно издаван бюлетин.

През 16 век подобни ръкописни държавни бюлетини се появяват и на Стария континент. През 1556 година правителството на Венецианската република започва да издава месечен бюлетин, който се продава за една „гадзета“. През първата половина на 19 век Индустриалната революция намалява стойността на издателската дейност и в много градове на Европа и Америка започват да излизат по-евтини и широкодостъпни вестници, като съдържанието им силно варира в различните региони и култури.

Първият български вестник е „Български орел“, издаван от Иван Богоров от 1846 година в германския град Лайпциг. Останалите издания от периода на Възраждането също се публикуват извън България, най-вече в Цариград и Румъния, където има значителни български общности. Сред тях са „Цариградски вестник“, „Гайда“, „Българска дневница“, „Дума на българските емигранти“, първият български всекидневник „Секидневний новинар“.
 
След Освобождението през 1878-1879 г. градовете по крайбрежието на река Дунав – Русе, Силистра, Свищов и нагоре по течението са сред първите, в които избуява издаването на родни вестникарски издания. Сред тези градове е и Тутракан, където се пазят следите от една издателска дейност, вкл. и на славното сп. „Мисъл“ (интернет: „Българско списание, около което възниква така нареченият кръг „Мисъл“ - първото литературно обединение, най-значимото събитие в българската културна история, поставило си висшата цел да формира, насочва и определя литературния живот и литературния вкус на нацията в края на ХІХ и началото на ХХ в.“).
 
В следващите редове по повод 120-ата година на организираното журналистическо движение в България Ви представяме традициите на Тутракан в издаването на вестници, благодарение на Калина Грънчарова, главен редактор на в. „Тутракански глас“, който излиза непрекъснато повече от 50 години. Седмичникът е единственото издание, оцеляло от бурите на времето и на политическите промени.
 
Той е част от традиция, започнала през 1887 г., и чиято 125-а годишнина бе чествана преди две години по най-достоен начин заедно от общината, местната журналистическа общност и от Исторически музей – Тутракан. Тогава в. „Тутракански глас“ заслужи плакета на СБЖ в чест на своя половинвековен юбилей.
 
В специално интервю двама членове на СБЖ от Тутракан – Калина Грънчарова, главен редактор на в. „Тутракански глас“, отскоро областен координатор на Програма „Достъп до информация“, и Тамара Спасова, главен редактор на в. „Напредък“, носител на наградата „Златно перо“ на СБЖ, отговориха на няколко въпроса, свързани с вестникарското дело в крайдунавския град.
 
КАЛИНА ГРЪНЧАРОВА:  В. „Тутракански глас“ е единственият в област Силистра, който не е спирал да излиза повече от 50 години
 
Как се зараждат вестникарските издания в един малък, но буден крайдунавски град като Тутракан?

В края на ХІХ и през първото десетилетие на ХХ век Тутракан се утвърждава като едно от най-значимите средища на българското книгопечатане и книгоиздаване в Североизточна България. Тук има три печатници, в които се отпечатват местните вестници – „Бряг”на А. Д. Василев, в. „Напредък” (б.а. – възстановен преди няколко години за трети пореден път) на Владимир Стоянов.
 
„Всички останали вестници“ са на Никола Мавродинов. Негова е и най-голямата и модерна местна печатницата, основана през 1898 г. До 1913 г. в нея се отпечатват 11 периодични издания и над 60 книги (художествена, историческа, социологическа и философска литература). През 1907-1908 г. тук се отпечатва списание “Мисъл”, редактирано от д-р Кръстьо Кръстев и от Пею Яворов.
 
Други периодични издания, излезли от печатницата, са списанията „Книгописец” и „Нова струя” с редактор и издател Ана Карима; теософското списание „Пътят” и др. В печатницата се печатат и излизащите по това време местни вестници „Бранител”, „Тутракански вести”, „Тутраканец”, „Ръководител” и „Тутракански общински вестник”.

Кога е точно рождението на тутраканския печат?
 
Можем да определим 1887 година като рождена „дата“ на периодичния печат, респективно на журналистиката в град Тутракан. На 6 септември с.г. за първи път излиза в. „Бряг”.  Негов отговорник е Т. Кескинев. Изданието се отпечатва в печатницата на А. Д. Василев. Вестникът е официоз на управляващата Народнолиберална (Стамболовистка) партия. От него са отпечатани само 5 броя, от които по ирония на съдбата са запазени първият и последният, който е от 4 октомври 1887 г.
 
Кои са последователите на това вестникарско дело?
 
За съжаление, следва продължително затишие от 15 години. Местната журналистика напомня за себе си едва в първите години на ХХ век –  на 10 октомври 1902 г. Тогава собственик на вестника е Георги Джамбазов, който го отпечатва в печатницата на Никола Мавродинов. Излизат само 9 броя на вестника, като последният е от 5 декември 1902 г.
 
Още следваща седмица, на 13 декември 1902 г., Тутраканското градско общинско управление поставя началото на нов вестник – „Тутракански общински вестник” (б.а. – в момента в област Силистра свои месечни вестници имат най-малките общини в областта – Главиница, Кайнарджа, Ситово и Алфатар). Той е с отговорен редактор общинският съветник Г. Иванов и се отпечатва веднъж седмично също в печатницата на издателя „Мавродинов”.
 
Последният му 12-и брой се появява на 26 март 1903 г. След още едно прекъсване, този път от 8 години, на 15 март 1911 г. общината подновява своя печатен орган. Той излиза два пъти месечно, но на 1 юни 1911 г. спира още на шестия си брой.

През 1903 г. се поставя началото на други няколко вестника: „Тутракански вести” води началото си от 8 февруари 1903 г. Той излиза с прекъсвания до 7 март 1907 г., достигайки 33 броя. Негов собственик и редактор е Петър Габровски. Вестник „Тутраканец” с отговорен редактор Неделчо Г. Чорбаджиев излиза само в два броя – на 14 и 24 май 1903 г. В този период повечето вестници са издавани все в печатницата на Мавродинов.

На 14 октомври 1903 г. започва да излиза седмичният вестник „Ръководител”, определян като издание в подкрепа на Народнолибералната партия. Последният му 44-и брой е от 7 септември 1905 г. На 26 октомври 1909 г. се появява в. „Напредък” с редактор и отговорник Владимир Кр. Стоянов. Отпечатван е в печатницата на Владимир Стоянов.  До 22 ноември 1911 г. излизат 88 броя.
 
Издаването му се възобновява на 16 октомври 1940 г. и до 1944 г. излиза в малък тираж Вестникът е печатан в Кубрат, а издател и редактор е И. Чорбаджиев.
 
И така стигаме до периода на т.нар. социализъм, каква е картината вестникарското дело в Тутракан в този период?
 
Предвестник на периодичния печат в Тутракан през периода на социализма са многотиражките „Добруджанска дума” и „Тутраканска местна промишленост”. Първата е орган едновременно на партийното бюро, дирекционния съвет и профкомитета на ДЗС „Янко Забунов”, Тутраканско, и е издавана по време на жътвената кампания през 1957-1960 г., като се разпространявана вкл. в Исперихския район. „Тутраканска местна промишленост” стига до читателите си до 9 септември 1962 г., когато се появява първият брой на вестник „Тутракански глас”, излизащ за радост и днес в съвременен вид.
 
Като погледнем назад в годините, какви ни прави впечатление в тази поредна лястовица на журналистиката в Тутракан?
 
В унисон с историческото време, в което се появява, вестникът е подвластен на социалистическата идеология. Обещава на читателите, че на страниците му ще намерят място всички въпроси, които вълнуват хората в района. През 70-те години „Тутракански глас” набира скорост и получава официално признание от Съюза на българските журналисти с присъждането на пета категория и право за вписване в каталога за абонамент на български вестници и списания.
 
Вестникът устоява на политическите промени в България след 10 ноември 1989 г. и продължава да излиза и до днес – цели 52 години, вече като частно издание,дело на едноименно Сдружение с нестопанска цел. През продължителен период от време „Тутракански глас” е единственият периодичен печатен орган в Тутракан и региона. От 2005 г. до 2010 г. излиза вестник „Тутракански Бряг”, който е част от Вестникарска група „Бряг“ – Русе.
 
 
Тамара Спасова: 105 години вестник „Напредък” – гр. Тутракан – три старта в различни политически и обществени условия
 
„В. „Напредък” е създаден в гр.Тутракан като местен седмичен информационен вестник. Първият му брой е излязъл от печат на Димитровден през 1909 г. Основател и пръв редактор на вестника е Андрей Чернев. Първото издание на частния вестник „Напредък” се задържа до 18 февруари 1912 г. В печатница на Владимир Кр.Стоянов в гр.Тутракан са отпечатани 91 броя.
 
Целите и задачите на вестника: да бъде верен изразител на цялостния вътрешен живот на града и околията, като изобличава недъзите и пороците в него. Да дава обективна информация за всички по-важни „външни и вътрешни събития, да посочва и поощрява почини за обществени начинания и въобще да преследва постигането на оная обща цел, която може да се изрази в една дума, избрана и като име на вестник „НАПРЕДЪК”.“
 
Второто издание на в. „Напредък” се появява на 16 октомври 1940 г., веднага след възвръщането на Южна Добруджа към България в резултат на Крайовската спогодба . С редактор  Ив. Чорбаджиев излиза в тираж 700 броя до 25 февруари 1944 г. Отпечатва се в печатници „Напредък”, „Кубратско ехо” и „Менгишев”. Вестникът ратува за българщината в Тутракан и околията, както и за унищожаването на остатъците от румънската пропаганда.
 
За трети път вестник „Напредък” се възражда на 4 октомври 2007 г. по идея на Исторически музей – Тутракан, с подкрепа на американския бизнесмен Стив Хараламбиев, родом от Тутракан, живеещ в гр. Сан Франциско (САЩ).

Днес вестник „Напредък” продължава традициите на своя предшественик от началото и средата на 20-и век, а също внася и нови нюанси от настоящето на град Тутракан и общината, отразявайки събитията и проблемите на местната общност, както и важните новини от областта и страната. Стреми се да е в центъра на събитията и да подава обективна информация за тях на своите читатели.
 
Главен редактор на обновения вестник е Тамара Спасова. Новата заглавка на вестника е изработена от Елена Тодорова, учител по информатика в СОУ „Й. Йовков” – Тутракан, която прави предпечатната подготовка на вестника в първите няколко месеца.
 
След нея предпечата извършват последователно Николай Колев от „Ди Ес Ейч”, гр. Тутракан, Любомир Атанасов от печатница „Ковачев” от гр.  Силистра, сега  е дело на Владимир Колев от „Ем Ел Пи Ес” АД, което е издател на вестника, отпечатван в печатница „Форум Прес” – гр. Русе.
 
През октомври т. г. вестник „Напредък” ще навърши 105 години от основаването си. За своя вековен юбилей през 2009 г. вестникът бе уважен от УС на СБЖ със специален поздравителен адрес до неговия издател и до читателите на изданието.“
 
 

Сподели в

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки