Евгений Станчев: Обичам да пиша кратко

13.04.2014 /15:48 | Автор : Ева Костова | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Честит юбилий, Евгений. Бъди здрав и все тъй шеговит!

Евгений Станчев е роден на 13 април 1939 г. в София. Той е първият журналист, престрашил се да отиде в Чернобил година след аварията. И дори да яде туршия от тамошни домати.

Носител е на орден "Кирил и Методий" - I степен, репортер на годината с поредицата "На гости у дома". Премина с влак и "През Сибир без шапка".

Станчев е единственият българин, носител на наградата на АПН (Агенция по печата "Новости"), единственият колега, влязъл (и излязъл!) на знаменитата "Петровка" 38 в Москва.

Сигурно е и единственият българин на снимка с Роберт Кенеди. Работил е във в. "Народна младеж", сп. "Ново време", "Поглед" (заместник и главен редактор), "Софийски вести", "Новини плюс", "Кеш", "Бизнесуик", 4 години бе главен редактор на „Дума”, за което време казва, че е шампион, издържал ерата на издателя тогава Петър Манджуков.

Твърди, че никога не е изневерил на баща си Дончо Станчев, който в началото на 30-те години на ХХ век е бил отговорен редактор във в. "Работническо дело", дори е бил бит за това. Станчев младши днес се радва на син дипломат Славчо, дъщеря Камелия, която е сред основателките на в. "24 часа", и на трима внуци.

Наистина ли ставаш на 75? Скоро гледах едни снимки от времето на "Поглед". Били сме млади и хубави - особено ти...

Най-напред искам да благодаря на „Дума” за поканата за разговор. Какво ми е на 75? Не виждаш ли, че не ми личи? Въпросът е как се чувства човек. Винаги съм бягал от клишетата, обаче ето, налага се. Друго е, като ти насочат микрофон - ставаш робот. Много по-лесно е да държиш микрофона. Нали помниш, че една година бях репортер на годината?

Това беше едно от постиженията ти, серия репортажи.

Написах ги, след като пътувах с една английска група туристи и гледах през техните очи България. Беше ми много любопитно.

"Леля Тен стинки"...

Точно, да. Я, как помниш. На гости у дома. Ех, хубави години. Най-хубавото нещо е репортерството. Макар че сега, като ги гледам миличките момиченца, тези в Народното събрание, че и по улицата, имам чувството, че повечето от тях, да не обиждам колегите, ама повечето от тях са само слушалки.

И като всеки пенсионер естествено, като нямам задължения, си спомням, че навремето тръгнах на една командировка в Москва, за да пиша за един човек, който правеше цигулки. Стори ми се странно, че може в един панелен блок, каквато снимка бях видял, да се правят цигулки, които имат амбицията да конкурират "Страдивариус", "Гуарнери".

Преди това отидох в Съюза на композиторите и помолих да ми дадат всички книги, които имат на тема "цигулката", и ги изчетох, то беше една купчина 40-50 см висока. И когато отидох при него да разговаряме, аз имах чувството, че разбирам повече от него от теория на цигулката.

Ако бях отишъл само с микрофончето и му бях казал: "Е, сега вие какво правите и как го правите?", нищо нямаше да стане. Увлякох се малко да се хваля. Има много читави млади журналисти, но като си гледам всекидневието, аз цяло лято съм в една къщичка, която имам над Годеч, отглеждам зеленчуци и плодове. Та в свободното от земеделска работа време гледам телевизия, а почти цял ден слушам радио.

 И непрекъснато споря с радиото като пълен идиот. Майка ми навремето, Бог да я прости, казваше: "Много тъп човек е този, който спори с неодушевени предмети или се нервира на нещо, примерно като се спънеш в камък, и го псуваш камъка на майка." Но аз изпадам в това състояние, типично за 75-годишните.

Споря, и то не защото съм заядлив старчок, а просто защото има такава невероятна, просто скандална, просто престъпна неграмотност у някои колеги. Да не говорим, като чета вестник, който аз не мога да чета като обикновен гражданин, а го чета като редактор, ща-не ща. Така чета и табелите в банката или в общината, като вляза, или в магазин - намирам грешки, главно буквени.

Професионална деформация.

Деформация, та деформация.

Добре, а не ти ли липсва писането? Защо не те четем напоследък?

Защото ще се превърна в нещо като "Писма на читатели", дето все се нервирах, дразнех се, че разни възрастни хора намират кусури на всичко и непрекъснато. Ето сега например ще ти подаря една тема. Преди 2 месеца, ако не и повече, точно пред моя блок, в началото на Южния парк, на ул. "Пею Тодоров", на пешеходната пътека, за да не сгази някакъв пешеходец, млада жена с кола се блъсна в един стълб на осветлението и загина на място. Беше трагедия.

От моя балкон се виждаше отгоре смачканата кола и хората, които се суетяха. Вследствие на този удар се откачиха крушките на върха на стълба, които още не са сложени. И всяка вечер, тъй като това е пешеходната пътека към парка, минават майки с колички, хора с кучета, и непрекъснато свирят спирачки. Помолих една позната да каже на някой там да сложат лампа, да свети на пешеходната пътека, но и до ден-днешен не е сложена. Ето такива неща ме дразнят...

Спомням си, че като беше главен редактор, каза на една млада колежка, че ако е тръгнала на работа и не се е ядосала поне за 3 неща по пътя, не става за журналист.

Знаеш ли колко хора помнят това изречение? Ами аз съм същият и до днес. И действително си мисля, че човек, който отива на работа, чакай да не обидя някого, все едно че продава марули, даваш 30 ст., давам ти една маруля, никаква емоция. Не става за журналист човек, който не се вълнува.

Да, но напоследък има само емоции, и то негативни. Не мислиш ли така?

Не са само негативни, как ще са само негативни. Я гледай като грейне слънце. Каква негативна емоция имаш? Аз поне се радвам. Ето, снощи валя дъжд, умрях от радост. Хората псуват, че са се намокрили, а аз се радвам, че зеленчуците са ми поляти. Зависи от коя гледна точка гледаш.

Между другото, като говорим за емоции, аз се възхищавам еднакво и от хора като Мая Манолова, като Кутев, като нашия колега Сашо Симов, който като гладиатор започна да ходи по телевизиите и да спори с много по-печени и опитни от него.

Така се възхищавам, да кажем, и от една Люба Кулезич, която защитава своите виждания и го прави високопрофесионално. Не можеш да не отчетеш, че може да не ти хареса какво мисли, но това, което прави, го прави, както трябва. Професионализмът, това е много важно. Струва ми се, че професионализмът напоследък е занемарен.

Опираме и до вечния разговор за свободата на словото.

Това са пълни глупости. Какво значи свобода на словото? Извинявам се много. Какво значи свобода на словото? Да говориш глупости? Ти свободно можеш да отидеш и да намериш къде да ги говориш глупостите. Да говориш сериозно? Ами иди при Коритаров и говори сериозно, ако ти стиска. Защото той ще те завре, както напоследък стана с няколко души, във..., къде се казва.

Да, защото знае човекът, защото учи, защото е подготвен за това, за което ще разговаря. Свобода на словото. Ами аз мога ли да давам свобода на словото, ако си давам моите пари, личните ми пари от друг бизнес, да речем, да се издава вестник "Теменужка", и да искам в тази "Теменужка" да си пише кой каквото иска.

Откъде накъде? Аз искам вестникът да бъде червен, и са длъжни да пишат тези, които пишат, в лява посока. Или искам вестникът да бъде зелен - искам тези, които работят вътре, да пишат на тема зелено. Свобода на словото...

Ти сега, ако беше главен редактор на „Дума”, какво щеше да настояваш да се пише?

Аз най-напред нямаше да се съглася да бъда изпълняващ длъжността толкова време. Необяснимо е това, че Юрий Борисов, един дългогодишен, опитен и заслужил журналист, го държат, колко вече - 2-3 години, и. д. От какъв зор? Но това не е моя работа, разбира се, има си издатели, има си хора, които командват тези неща. Но какво ме попита ти: ако съм главен редактор сега, какво?

Каква линия щеше да държиш?

Каква линия може да се държи в един вестник, който откровено защитава лявата позиция, позицията на БСП. Много по-смело щях да пиша против Първанов. Много по-смело щях да пиша против Румен Петков. Да не говорим за глупостите, които говори Калфин, че това било негова заслуга само - издигането и избирането му. Като че ли е избран с гласовете на реститутите.

Но добре, че не съм главен редактор, защото много щях да се нервирам. Стига ми толкова. Аз съм бил главен редактор на 5 или 6 издания, от които на едно издание 2 пъти. Нека има млади хора, те имат други виждания. Аз гледам по моите внуци и внучки - съвсем друго нещо искат те. Съвсем друго мислене имат.

Какво искат?

Друг стил на мислене, друг стил на писане, друг стил на говорене, съвсем друго. Аз съм Гутенбергов журналист и ако напиша нещо, сам не си го харесвам. За да си критичен към другите, трябва да си критичен към себе си.

Най-хубавите ти години?

Знам ли. Сега ми е най-спокойно откъм ангажименти. Лошото е, че намаляват някои удоволствия, които неминуемо си отиват с годините (Смее се). Бих писал нещо много малко. Между другото, повечето от нещата, които съм написал, съм предпочитал винаги да са по 20-ина реда, за разлика от годините, когато бях в "Ново време" и трябваше да се пишат по 30 страници материали, защото трябваше да имат научна стойност.

Ако си спомняш, навремето имаше такава рубрика, бях измислил - "Перископ", а и в „Дума” като бях, понаписвах главно такива, горе на първа страница вдясно. (Със съкращения)


 

Сподели в
 

Надзорният съвет на най-популярната социална мрежа забави решението си за евентуалното разблокиране на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Забраната остава и за профила му в Инстаграм.

18.04.2021/16:55

Наред с хонгконгския медиен магнат бяха осъдени още 8 продемократични активисти. Присъдите на Джими Лай са заради ролята му в организирането през 2019 г. на 2 големи опозиционни прояви.

17.04.2021/15:25

Ирландската комисия за защита на данните обяви, че започва разследване срещу социалната мрежа Фейсбук след разкрития, че данните на над 530 млн. потребители от целия свят са били хакнати, предадоха световните агенции.

16.04.2021/17:15

Българинът не е от най-учтивите хора. И неговите представители в парламента май не са. Какъвто народът – такива и представителите. Това е демокрацията.

15.04.2021/15:25

PPF Group, компанията на трагично загиналия чешки милиардер Петр Келнер, която е собственик и на Би Ти Ви, се оглежда за нови медийни сделки и придобивания на телекоми.

14.04.2021/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки