Начало
 
 

Медийните експерти за 2014 г.

02.01.2015 /08:52 | Източник: АЕЖ - България Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Това е втората част на коментарите и оценките за изминалата медийна година. Този път 2014-та е разказана през текстовете доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ, Ели Александрова (експерт към Фондация „Медийна демокрация”), Мария Стоянова (член на СЕМ) и проф. Нели Огнянова.

 

доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ

Журналистите ще се борят за автономността си

Бих искал да откроя две тенденции. Първата опира до там, докъдето обикновено все се стига – фантазирането. Предопределен или предизвикан, сривът на КТБ се състоя през 2014 година, но ефектът му върху медийната среда още се чувства слабо. Той ще е определящ за 2015-та и ще доведе до известна диверсификация на източниците на финансиране (след всички дебати как да бъде нормативно предизвикана, по ирония на съдбата, възникна естествено).

 

На един кръг медии ще им се наложи да застанат очи в очи със законите на пазара и да се опитват да оцеляват без протекции. И макар че той най-малко включва електронните, показателен засега е примерът с TV7.

Разбира се, ще има глад за нови инвеститори (преди всичко от българския бизнес, защото оттеглянето на чуждия по-скоро ще продължи). Нищо чудно пак да се намерят мераклии, независимо, че медийните войни и пораженията от тях би трябвало да са ги убедили в правотата на точка първа от ненаписания кодекс на бизнеса на прехода, която предложих преди години: „Никога не купувай медии или влияние в тях”.

Медиите са най-публичната сфера и колкото и да е зависма от капиталите, които се въртят в нея, рано или късно – на принципа на бумеранга – дава публичност на сложната има генеалогия и корпоративни свързаности.

В 2015-та би трябвало да е ясно поне, че превръщането на медията в политически проект е конфликт на интереси (нищо, че продължава да не е регламентирано), който като пушка на Чехова пиеса накрая гръмва.

Втората тенденция, въпреки, че или тъкмо защото е рсзултат на задълбочаващата се от 2007 година насам медийна криза, е позитивна. Беше достигнат прагът на обществена търпимост към ставащото в публичната сфера, което събуди гражданската активност (затихнала след влизането ни в ЕС) и доведе до протестни вълни и запазилата се и след изострена чувствително към поведението на елитите.

Основна съпротива, разбира се, предизвика политическия, но в неговите корпоративни свързаности, сред които задължително попадат и медиите. Те бяха допълнително критически оглаждани в социалните мрежи, които все повече сами добиват функцията на медии; веригата на коректива се удължи така: политика-традиционни медии-нови медии.

Водещата претенция към медиите е автономността им и преди всичко тази на журналистите в тях, включително и спрямо собствените им собственици. Има основание да се прогнозира, че през 2015-та те ще се радикализират в самозащитата си, симптоми, за което са, както опитът за възраждане на институционализираната саморегулация, така и засилване ролята на неправителствените организации в сектора, проявило се дори в реминисценции от началото на прехода като преосноваването на „Свободно слово”.


Ели Александрова, експерт към Фондация „Медийна демокрация”

Значението на социалните мрежи през 2014 г

През 2014 г. се засили влиянието на социалните мрежи като фактор в световния обществен и политически живот. Фейсбук остана предпочитаната платформа за разпространение на идеи и популяризиране на каузи, както с положителен, така и с отрицателен характер. Предизвикателството „Ледена кофа” се превърна в най-масовата  благотворителната инициатива, като вирусното споделяне на клипове със заливащи се с вода хора привлече участници от всички точки на планетата.

 

Една от най-зловещите форми на употреба на социалните мрежи през изминалата година беше т.нар. „електронен джихад”, за целите на който членовете на „Ислямска държава” пускаха в интернет видеозаписи на екзекуции, които впоследствие обикаляха световните новинарски агенции.

В сравнение с предходната година, през 2014 г. българското гражданско общество във Фейсбук прояви далеч по-вяла политическа активност. Тази тенденция пролича по време на кампанията за евроизборите през май и се затвърди около парламентарните избори през октомври. Двете предизборни кампании тази година се случиха в контекст на отлива на гражданска енергия и ентусиазм, с които се характеризираше политическият живот през 2013 г.

Българският Фейсбук затвърди политическите си предпочитания и не се случиха съществени отклонения от вече установените тенденции. Най-харесваната партия в социалната мрежа продължава да бъде „Глас народен”. Бойко Борисов запазва лидерската си позиция сред политиците, като броят на симпатизантите му надвишава в пъти резултатите на неговите конкуренти.

През 2014 г. Фейсбук се наложи и като форма на партиен официоз, който българските политици често използваха като средство за популяризиране на посланията си сред избирателите.


Мария Стоянова, член на СЕМ

Доброто винаги побеждава!

Всъщност, 2014 година трябваше да мине изцяло под знака на историята: три важни за Стария континент събития отбелязаха кръгли дати. Дневният ред обаче не им остави възможност. За аудиторията може би най-ярък е юбилеят от падането на Желязната завеса. Няколко дни по-рано светът си спомни за избухването на Втората световната война. Третото голямо събитие, основата за изброените две, някак потъна в информационния поток.

Жалко. Избухването на Първата световна война, преди точно 100 години, заслужваше да бъде разгледано от медиите по специален начин. Австралийският историк Кристофър Кларк в книгата си „Лунатици” от 2012 г. показва лошата светлина, в която тогава са отразени не само политиката и икономиката, но и медиите.

Те още в много ранен етап заемат страната на съответната държава и вместо да информират, анализират и коментират, безкритично насъскват хората и така участват във войната.

Затова е жалко. 100 години по-късно медийните уроци от миналото остават ненаучени.  Няма време за учене. За рефлектиране на факти и събития също. Важно излиза само бързото им съобщаване. Така пропастта между оповестеното и общественото мение расте.

През лятото в СЕМ се получи сигнал от тв-зрител по повод неподходящо, към подрастващата аудитория, отношение на водеща от музикална телевизия. Прекрасен повод за публична дискусия на превърналата се в ексцентрична тема за ценностите. И то зададена от самата аудитория!

Вместо трезв разговор за съдържанието, с което малките и младите в България да растат, публичното пространство беше окупирано в защита на нещо, което не беше затрашено. Така за подрастващите не остана място.

А какво ще стане, ако се допусне мъничко дълбочина в медите? А ако редакциите решат нещо нетрадиционно - да инвестират в качество? А ако журналистите се съзтезават в креативност? А ако грамотното изразяване стане норма?

Демокрация е, когато всеки има право да каже почти всичко, което му хрумне. Но трябва ли на всичко да се дава гласност? Има толкова много работа за вършене през 2015...


проф. Нели Огнянова

365 думи за медиите

2014-та е година на парламентарни избори. Реформите в медиите присъстваха в топ 10 на задачите на новото управление. Новият парламент бързо показа, че отношението към културата и медиите се запазва, както и досега, „на остатъчен принцип“ и от този парламент трудно може да се очакват така необходимите мерки за прозрачност, плурализъм и иновации. С думите на Георги Господинов: „И тази година дядовото няма да има Априлско въстание.”

Спасението на медиите трудно идва отгоре, чрез регулиране или чрез европейски мерки, но също така трудно идва отдолу, от хората в професията. Могат да се отбележат много опити за ново начало – но само опити. Недоверие, разделение, непримирими вражди – това е наследството на прехода, с което изглежда гилдията ще посрещне и новата година. Докато е така, проблемът със защитата на журналистическия труд ще стои открит.

2014-та е година на разпада на тандема Цветан Василев – Делян Пеевски, олицетворяващ трудно поносим олигархичен модел: сливането на пари, власт и медии. Телевизията, финансирана от тези кръгове, претърпя трус. Корпоративна търговска банка не е повече тема-табу и вече може да се пише за това, което медиите пишеха и по-рано, но бяха заплашвани от Василев – Пеевски със съд.

Сянката на банковата криза има сериозен смразяващ ефект: БНБ държи журналистиката отговорна за ситуацията с КТБ, а Комисията за финансов надзор притиска журналисти за разкриване на тайната на източниците.

2014-та е година, в която новинарството в глобален план навлиза  в нова фаза, за пръв път в САЩ повече хора четат новини през мобилни устройства, отколкото по друг начин. България също е държава в свързания свят, но в технологично отношение доминиращите новини тук са други – най-висок процент домакинства без достъп до високоскоростен интернет в сравнение с държавите от ЕС и провал  на избрания модел на цифров преход за телевизионното разпространение.

Цифровизацията е път, по който мечтаехме  да постигнем много, но сбъдването на тази мечта остава под въпрос.

Технологиите са важни, но вярвам, че за свободни и плуралистични медии най-важното е образованието. И гражданското образование, защото свободни  медии може да има там, където има  свободни мислещи хора.

 

Сподели в
 

Двете Големи награди от 8-ото издание на Националния ученически журналистически конкурс "Григор Попов" бяха изпратени на победителите в конкурса.

26.05.2020/15:25

Миглена Ангелова отпразнува 55-ия си рожден ден на 20 май в курорта Свети Влас щастлива, влюбена и вдъхновена да разгърне пълния си потенциал в новото си начинание.

25.05.2020/15:25

Всяка събота от 10 часа улиците на градове и села в България опустяваха. Защото започваше “Бързи, смели, сръчни”. Уникалното предаване за деца, което бе на екран цели 22 години.

24.05.2020/17:13

„Има въздействащи новини, има вдъхновяващи новини. Тези, които показват добрите примери, могат да променят“, каза пред БНР Десислава Василева.

23.05.2020/18:01

Ще остане ли Българската национална телевизия без ефирно излъчване след 1 юни? Това е въпросът, който развълнува мнозина напоследък.

22.05.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 49 гости

Бързи връзки