Начало
 
 

Дезинформация, лъжи и разделение

05.01.2015 /10:14 | Автор : Полина Паунова | Източник: Дойче Веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Медиите попаднаха на фокус и се оказаха част от проблема, но това не доведе до катарзиса им. Още няма надежда за качествена информация без корпоративно или политическо замърсяване, твърди в коментара си авторката.

Икономически и политически натиск, дезинформация, ползването на издания за откровено разчистване на сметки с опоненти и безпрецедентно разделение сред самите журналисти. Така изглежда медийният ландшафт в България през отминалата 2014 година.

Почти едногодишните протести и изострянето на обществените отношения през изминалите 12 месеца обаче имаха един безспорно положителен ефект - насочиха вниманието към употребата на медиите. Ако до антиправителствените движения, започнали през 2013 година с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, активната част от българското общество се отнасяше с пренебрежение към повечето издания, а изречението „Не гледам телевизия“ бе символ на дистанция от дребнотемията на деня, недоволството срещу политическата класа бързо се претвори и в критичност към медиите, разбирани често (и с пълно основание) като обслужващ персонал на властимащите.

Наши и ваши

Въпреки че в крайна сметка средствата за масово осведомяване попаднаха в светлината на прожекторите (вместо да бъдат зад кадър) и се оказаха част от проблема, това не доведе до техния катарзис. Към момента все още няма надежда, че потребителят може да получава качествена информация, без прилежащото ѝ корпоративно или политическо замърсяване.

Вместо да се постигне качествена промяна в начина на правене на журналистика, самите журналисти се разделиха на „наши“ и „ваши“. Критериите на въпросното разделение тръгнаха от съпротивлението срещу добре познатия модел „власт-пари-медии“, но битката бързо се превърна във война между две медийни групи. В крайна сметка с привидното успокояване на политическата обстановка, затихна и войната, а реклами на символната „Лафка“ се появиха едновременно в двата враждуващи лагера…

В резултат на разделението обаче (и на редица други фактори) в момента доверието към българските медии е под критичното равнище, а вместо да набавят информацията си по традиционния начин, повечето боравещи с интернет българи узнават събитията от социалните мрежи.

Според изследване на фондация „Медийна демокрация“, публикувано през февруари тази година, едва 14% от българите вярват в независимостта на медиите ( в столицата - само 7%), 60% изобщо не вярват, че журналистиката е независима, а останалите 26% се въздържат да изразят позиция.

Редактирана реалност

Възходът на Фейсбук и Туитър обаче не успя да убие познатата от преди години и продължаваща до днес практика, създавала и създаваща медии-бухалки. Дори в голяма степен успя да я подхрани.

И ако само преди две години една медийна група си позволяваше да редактира реалността (емблематичен е случаят с германския посланик Матиас Хьопфнер, чието интервю за вестник „Монитор“ бе отпечатано манипулирано), към настоящият момент „редакторите“ дори не си правят труда да мислят как да представят дадена информация угодно за собствениците им. Тя или просто не съществува, или е заменена не с полуистина, а с откровена лъжа.

Фрапантен пример е отношението на същата медийна група към случая КТБ, който за тях не съществуваше в годините назад. (Или съществуваше, но като крупен рекламодател). Към момента изданията, свързани с Пеевски, не просто са взели на въоръжение случая с фалиралата банка, а публикуват притурки с претенцията за разследване на „кражбата от джоба на българина“.

Медии – бухалки

Поведението на такъв тип вестници и създадени по техен образ и подобие информационни сайтове разкрива тревожната констатация, че ако доскоро крупни бизнесмени ползваха създадени от тях медии като „помощници“ за различни проекти, то към настоящия момент средствата за масова информация са основният инструмент за постигане на всякакви интереси, Така от патерици за осъществяване на цели, медиите се оказаха оръжие за изнудване, публично опозоряване, печелене на избори или „прибиране“ на бизнес.

Когато към тази картина се добави и цензурата на разпространението, което е съсредоточено в ръцете на един човек и вече дори никой не пита КОЙ е той, единствената надежда като че ли остава в телевизиите и радиата. Те пък от своя страна разчитат на едри рекламодатели, които почти винаги са обвързани с политическата конюнктура. Като бонус за „добро поведение“ националните медии често получават европейски средства, които се разпределят от…. управляващите.

Умален вариант на националните медии са регионалните. В непредставително изследване за „Харта 2013“ сред журналистите, работещи в областните градове в България, над 90 на сто от тях твърдят, че не биха могли да разобличават местната власт дори с факти, тъй като обявите на областната и общинската администрация съставляват около 1/3 от приходите на медията, а понякога и 1/2.

Журналистически фаст-фууд

В резултат журналистиката у нас все повече заприличва на фаст-фууд – донякъде апетитно излъчване и силно отровно съдържание. Като гарнитура потребителят получава потресаваща неграмотност, възпитана именно от средата, която се възпроизвежда и води до отчайваща липса на ценности у самите журналисти.

Естествено, съществуват и други медии, които се опитват да отговарят поне на минимални стандарти. Такъв тип информационни източници за жалост са маргинализирани, а публиката им е твърде ограничена.

И когато говорим за връзката между медии и власт, която всъщност е в основата на загниващата среда у нас, няма как да пропуснем факта, че нито едно правителство досега не се е отказало от различни медийни услуги. Именно по тази причина никой досега не се е опитал да разпише мерки за изсветляване на собствеността в бранша, както и норми срещу концентрацията на медийна собственост. Подозирам, че точно след една година констатациите за журналистиката в България няма да бъдат драстично по-различни от настоящите. Те пък от своя страна много напомнят състоянието на медиите през 2013 г.

Сподели в
 

Двете Големи награди от 8-ото издание на Националния ученически журналистически конкурс "Григор Попов" бяха изпратени на победителите в конкурса.

26.05.2020/15:25

Миглена Ангелова отпразнува 55-ия си рожден ден на 20 май в курорта Свети Влас щастлива, влюбена и вдъхновена да разгърне пълния си потенциал в новото си начинание.

25.05.2020/15:25

Всяка събота от 10 часа улиците на градове и села в България опустяваха. Защото започваше “Бързи, смели, сръчни”. Уникалното предаване за деца, което бе на екран цели 22 години.

24.05.2020/17:13

„Има въздействащи новини, има вдъхновяващи новини. Тези, които показват добрите примери, могат да променят“, каза пред БНР Десислава Василева.

23.05.2020/18:01

Ще остане ли Българската национална телевизия без ефирно излъчване след 1 юни? Това е въпросът, който развълнува мнозина напоследък.

22.05.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки