Иван Филчев: Как отразявахме Арабската пролет

12.02.2015 /12:02 | Източник: Стандарт Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Филчев: Преживяхме "горещи" дни в Кайро...

За да посрещнем Арабската пролет в Египет, с оператора Огнян Кръстев от ТВ7 пристигнахме в Кайро на 2 февруари 2011 г., седмица, след като протестите превзеха цялата държава.

Евакуацията на българите беше приключила на 31 януари, комендантският час беше удължен, а пътуването до Кайро се считаше за абсолютно безумие.

Пристигнахме в 18 ч. при положение, че забраната за движение по улиците влизаше в сила в 16 ч. и продължаваше до 8 сутринта. Минахме границата с туристически визи, макар че сезонът не беше за туристи, но визи ни дадоха на летището без проблем.

Проблемите дойдоха след това. След щателен обиск ни конфискуваха камерата, но, за щастие, пощадиха лаптопа, мобифоните и сателитния телефон. Пристигнахме във време, когато в Египет възприемаха чуждестранните журналисти като врагове на народа и виновници за положението в държавата, каквато в момента нямаше.

Банките не работеха от няколко дни

Полицията се беше саморазпуснала, а функцията й беше взета от самозвани банди по улиците, претендиращи, че гарантират сигурността. Въпреки комендантския час таксиметров шофьор ни взе на драго сърце. След това съжаляваше, но беше късно. 17-те километра до хотела таксито взе за 6 часа заради постоянните проверки по пътя.

"Проверка! Къде отивате?" - на тези въпроси, последвани от тотален обиск, бяхме подлагани на всеки 10 минути, като проверяващите приличаха на главорези, въоръжени с какво ли не. Страх. Безпомощност и обреченост. Такива бяха усещанията, които, за съжаление, не спряха и в хотела, където напразно мислехме, че ще намерим покой. Вместо с "Добре дошли" ни посрещнаха с думите "Проверка!".

На следващия ден се обадихме на българския посланик в Кайро. "Момчета, бъдете много внимателни. Звънете ми на всеки час, опасно е. Зная, че ако ви предупредя да не ходите някъде, вие ще отидете", каза ни загрижено посланик Иван Гайтанджиев. Не го послушахме, но само след час съжалявахме. Недалеч от пл. "Тахрир", чиито подстъпи бяха блокирани с военни машини,

бяхме арестувани от самозвани органи на реда

Взеха ни паспортите и ни "хвърлиха" в импровизиран арест под открито небе, охраняван от мъже с брадви и ножове. Хората около нас също бяха чужденци, макар и араби. Мъж, облечен в черно кожено палто, започна да ни разпитва, но не ни пусна. Наоколо минаваха египтяни, които плюеха по т.нар. арестанти.

Така минаха два часа. Господ ни помогна и ни пуснаха. Отново хотелът не се оказа убежище. Разпитът продължи и там, но от собственика му. Интересен беше фактът, че хотелът бе празен, но в стаите до нас бяха настанени мъже със сериозен израз, които излизаха и се прибираха - уж случайно - заедно с нас.

Два часа по-късно решихме да се "разходим" наоколо и да направим снимки и клипове с фотоапарат, защото една от банките бе отворила. В небето летяха хеликоптери. Миришеше на изгоряло. Чуваха се изстрели. Напрежението беше във въздуха.

Последва вторият арест, но този път от истински полицаи, които се нахвърлиха върху нас като лешояди върху мърша. Причината - снимали сме били. Арестът беше зрелищен. Показаха на събралата се тълпа, че задържат врагове на народа, което предизвика викове и ръкопляскания. Хвърлиха ни на пода в камионетка.

Войник насочи автомат срещу нас

Решиха да покажат плячката си и спряха в средата на митинг на привърженици на Мубарак. Спряха. Полетяха камъни, жени кълняха и плюеха. Краят изглеждаше близо, но очевидно им трябвахме живи, защото бяха нужни само няколко минути да станем жертва на побеснялата тълпа. Заведоха ни в полицейски участък, където ни взеха документи и телефони и ни поставиха с белезници на пода.

За военните си бяхме атракция и чудесни обекти за унижение в продължение на няколко часа. Не вярвах, че ще излезем оттам, като от акъла ми не излизаха българските медицински сестри в Либия. Този път посланик Иван Гайтанджиев изпревари Господ и ни спаси той. Откри ни, след като някой от участъка вдигнал телефона ми. Благодарение на неговата намеса ни пуснаха следобед, но за да стигнем, от хотела ни провериха поне 5 пъти.

Вечерта стана ясно, че нападат хотелите, в които са отседнали чужди журналисти. Имахме късмет, пропуснаха ни. В последвалите няколко дни, когато предавахме по телефон или скайп, опасността дебнеше отвсякъде. Гледката на струпващите се хора на едно място ни докарваше паника, която

караше тялото да губи контрол от треперене

Отпътувахме от Кайро 5 дни по-късно, като до летището стигнахме с дипломатическия автомобил на посланика, а дни по-късно Хосни Мубарак предаде властта на военните. Така дойде Арабската пролет в Египет, като ние станахме част от няколко нейни, запомнящи се мигове.

Година по-късно управлението на страната поеха ислямистите, като президентските избори бяха спечелени от кандидата им Мохамед Морси. Управлението на Мюсюлмански братя обаче продължи едва година и то бе прогонено с военен преврат. По ирония на съдбата, днес, 4 г. по-късно, властта в Египет отново е в ръцете на военните, на които я предаде Мубарак.


 

Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020 /12:00 | Автор: Константин Иванов | Източник: nabore.bg

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020 /09:02 | Автор: Хортензия Маркова | Източник: 168 часа

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 38 гости

Бързи връзки