Иван Филчев: Как отразявахме Арабската пролет

12.02.2015 /12:02 | Източник: Стандарт Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Иван Филчев: Преживяхме "горещи" дни в Кайро...

За да посрещнем Арабската пролет в Египет, с оператора Огнян Кръстев от ТВ7 пристигнахме в Кайро на 2 февруари 2011 г., седмица, след като протестите превзеха цялата държава.

Евакуацията на българите беше приключила на 31 януари, комендантският час беше удължен, а пътуването до Кайро се считаше за абсолютно безумие.

Пристигнахме в 18 ч. при положение, че забраната за движение по улиците влизаше в сила в 16 ч. и продължаваше до 8 сутринта. Минахме границата с туристически визи, макар че сезонът не беше за туристи, но визи ни дадоха на летището без проблем.

Проблемите дойдоха след това. След щателен обиск ни конфискуваха камерата, но, за щастие, пощадиха лаптопа, мобифоните и сателитния телефон. Пристигнахме във време, когато в Египет възприемаха чуждестранните журналисти като врагове на народа и виновници за положението в държавата, каквато в момента нямаше.

Банките не работеха от няколко дни

Полицията се беше саморазпуснала, а функцията й беше взета от самозвани банди по улиците, претендиращи, че гарантират сигурността. Въпреки комендантския час таксиметров шофьор ни взе на драго сърце. След това съжаляваше, но беше късно. 17-те километра до хотела таксито взе за 6 часа заради постоянните проверки по пътя.

"Проверка! Къде отивате?" - на тези въпроси, последвани от тотален обиск, бяхме подлагани на всеки 10 минути, като проверяващите приличаха на главорези, въоръжени с какво ли не. Страх. Безпомощност и обреченост. Такива бяха усещанията, които, за съжаление, не спряха и в хотела, където напразно мислехме, че ще намерим покой. Вместо с "Добре дошли" ни посрещнаха с думите "Проверка!".

На следващия ден се обадихме на българския посланик в Кайро. "Момчета, бъдете много внимателни. Звънете ми на всеки час, опасно е. Зная, че ако ви предупредя да не ходите някъде, вие ще отидете", каза ни загрижено посланик Иван Гайтанджиев. Не го послушахме, но само след час съжалявахме. Недалеч от пл. "Тахрир", чиито подстъпи бяха блокирани с военни машини,

бяхме арестувани от самозвани органи на реда

Взеха ни паспортите и ни "хвърлиха" в импровизиран арест под открито небе, охраняван от мъже с брадви и ножове. Хората около нас също бяха чужденци, макар и араби. Мъж, облечен в черно кожено палто, започна да ни разпитва, но не ни пусна. Наоколо минаваха египтяни, които плюеха по т.нар. арестанти.

Така минаха два часа. Господ ни помогна и ни пуснаха. Отново хотелът не се оказа убежище. Разпитът продължи и там, но от собственика му. Интересен беше фактът, че хотелът бе празен, но в стаите до нас бяха настанени мъже със сериозен израз, които излизаха и се прибираха - уж случайно - заедно с нас.

Два часа по-късно решихме да се "разходим" наоколо и да направим снимки и клипове с фотоапарат, защото една от банките бе отворила. В небето летяха хеликоптери. Миришеше на изгоряло. Чуваха се изстрели. Напрежението беше във въздуха.

Последва вторият арест, но този път от истински полицаи, които се нахвърлиха върху нас като лешояди върху мърша. Причината - снимали сме били. Арестът беше зрелищен. Показаха на събралата се тълпа, че задържат врагове на народа, което предизвика викове и ръкопляскания. Хвърлиха ни на пода в камионетка.

Войник насочи автомат срещу нас

Решиха да покажат плячката си и спряха в средата на митинг на привърженици на Мубарак. Спряха. Полетяха камъни, жени кълняха и плюеха. Краят изглеждаше близо, но очевидно им трябвахме живи, защото бяха нужни само няколко минути да станем жертва на побеснялата тълпа. Заведоха ни в полицейски участък, където ни взеха документи и телефони и ни поставиха с белезници на пода.

За военните си бяхме атракция и чудесни обекти за унижение в продължение на няколко часа. Не вярвах, че ще излезем оттам, като от акъла ми не излизаха българските медицински сестри в Либия. Този път посланик Иван Гайтанджиев изпревари Господ и ни спаси той. Откри ни, след като някой от участъка вдигнал телефона ми. Благодарение на неговата намеса ни пуснаха следобед, но за да стигнем, от хотела ни провериха поне 5 пъти.

Вечерта стана ясно, че нападат хотелите, в които са отседнали чужди журналисти. Имахме късмет, пропуснаха ни. В последвалите няколко дни, когато предавахме по телефон или скайп, опасността дебнеше отвсякъде. Гледката на струпващите се хора на едно място ни докарваше паника, която

караше тялото да губи контрол от треперене

Отпътувахме от Кайро 5 дни по-късно, като до летището стигнахме с дипломатическия автомобил на посланика, а дни по-късно Хосни Мубарак предаде властта на военните. Така дойде Арабската пролет в Египет, като ние станахме част от няколко нейни, запомнящи се мигове.

Година по-късно управлението на страната поеха ислямистите, като президентските избори бяха спечелени от кандидата им Мохамед Морси. Управлението на Мюсюлмански братя обаче продължи едва година и то бе прогонено с военен преврат. По ирония на съдбата, днес, 4 г. по-късно, властта в Египет отново е в ръцете на военните, на които я предаде Мубарак.


 

Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки