Вестник „Левски” не е кръстен на отбора „Левски”

09.03.2015 /13:58 | Автор : Николай Георгиев | Източник: Политика Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Изданието е седмичник, който разчита на илюстрациите

Имало едно време през 1894 г. дванайсет швейцарски учители по физическо възпитание, които идват у нас по покана на министерството на просвещението и донасят в България съвременния спорт.

Изданията, които оставят ярка диря в спортния печат, са: в. „Борич”, в. „Гимнастика, спорт и култура”, сп. „Здраве и сила”, в. „Български колоездач”, в. „Левски”, в. „Спортен журнал”, в. „Спортен лист”, в. „Спортна седмица”, в. „Спортни новини”, в. „Спортист”, в. „Телесна култура”.

Самото наличие на толкова много специализирани издания показва, че в дните преди Втората световна война българското общество живо се е интересувало от спортните събития у нас и по света.

За днешните спортни фенове, които получават много „жълта” и пикантна информация за личния живот на звездите, може би ще е интересно да хвърлят един поглед на пожълтелите вече спортни страници отпреди 100 години, за да видят какво е вълнувало „феновете” (тогава, разбира се, не са ги наричали така) и журналистите отдавна, много отдавна, когато спортът в България беше млад...

В. „Борич”

Вестник „Борич” е едно от най-старите спортни издания у нас. Излиза между 1902 г. и 1906 г., а негов главен редактор е Кирил Славов. Изданието е орган на дружество „Чирпански юнакъ” и пламенно пропагандира идеите на спорта и здравословния начин на живот.

Тогава още ги няма най-старите български спортни клубове като „Ботев”, „Славия”, „Левски”, но нуждата от клубни символи и знамена за юнашките дружества е повсеместна, затова в бр. 10 от 5 септември 1902 г. четем следното съобщение:

„Известяваме на почитаемите гимнастически д-ства, както и на други, които иматъ да правятъ знамена, че приемамъ да рисувамъ съ износна цена по скица, върху коприненъ или другъ платъ, съ златни, сребърни или други бои, срещу умерено възнаграждение.”

В. „Български колоездач”

Вестник „Български колоездач” е специализирано издание за колоездене и се задържа на пазара цели 12 години - между 1922 г. и 1934 г. Излиза на всяко първо и 15-о число от месеца и може би в чест на френскоезичните пионери на спорта у нас главата му се изписва освен на български, и на френски език - „Сycliste bulgare”. Вестникът има интересно мото до главата си: „Отечество, сила, другарство!/ Движението е живот!/ Без спорт нема здраве!/ Който колоезди, заздравява!/ Заздравява, който колоезди!”

В. „Гимнастика, спорт и култура”

„Гимнастика, спорт и култура” е „илюстрован вестник за телесно развитие и народното възпитание на българите”. Орган на Съюза на българските гимнастични дружества „Юнак”. Тогава в почти всеки български град е имало по едно дружество „Юнак”, което е и най-старата спортна организация у нас. Издава се в периода 1933-1934 г., а редактор е Г. Д. Кожухаров. Изданието е от първите, които обръщат сериозно внимание на хокея на лед.

В. „Левски”

Изданието, което излиза у нас в началото на 30-те години на миналия век, всъщност е кръстено на Апостола на свободата, а не на спортното дружество със същото име, което по това време вече е едно от най-популярните у нас. И все пак СК „Левски” е приоритетна тема за страниците на изданието, в което могат да се прочетат информации както за спортни събития от световна величина, така и за регионални състезания в българската провинция.

На 23 юли 1935 г. в. „Левски” излиза с извънреден брой заради предстоящата „битка на века” между претендентите за шампион в гръко-римската борба - Алберт Щурм и Жижи Голдщайн. Покрай това разбираме още, че ФК 13 печели „административно” с 3:0 срещу СК „Цар Борис III” поради неявяване на царския клуб, а мачът между „Левски” и „Спортклуб” не завършва „поради линчуване на рефера”.... Е, нищо ново под слънцето.

В. „Спортен лист”

Вестникът се издава в периода 1921 г.-1923 г., а негови редактори са Методи Кирчев и Милчо Добрев. Под главата на вестника са изписани и основните му теми: „Туризъм, лов, циклизъм, конен спорт, авиация, автомобилизъм, воден спорт, зимен спорт”. А под понятието „Атлетика” изданието нарежда следните спортове: „футбол, баскетбол, хокей, бейзбол, тенис, бокс, фехтовка, гимнастика, тяжести и др.”

Вестникът излиза в трудни за България времена - подписан е Ньойският договор, а Беломорска Тракия, която уж трябва да е под контрола на Антантата, е окупирана от Гърция. Българската държава е разбита, народът - унижен и това не подминава дори спортната преса. На 19 август 1921 г. „Спортен лист” излиза с емоционална програмна статия, наречена „Бъдещето на нацията”.

В статията пише: „Българският народ плати много за дългите войни. Глада, мизерията и несгодите не минаха току тъй, безследно. Те оставиха дълбоки следи. Сега този народ има нужда от лек. А никое лекарство не може да извърши това, което чистия въздух, слънчевите лъчи и движението вършат”:

„Ето защо требва да посочим на българските граждани спортните клубове, където те биха намерили този лек, требва да посочим извора на общественото здраве. На българския народ му вземат оръжието, затварят казармите, разединяват го. Нека му посочим спортните клубове, където той ще може да се организира, нека му посочим спортните клубове, в които той ще се кали и дисциплинира!” (Със съкращения)


Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

С Ани Заркова отдавна се бяхме договорили да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо изскачаше и все отлагахме във времето. Но ето че сега, когато и нас българите ни застигна едно от трите жестоки китайски проклятия (няма риск от коронавирус при цитирането му): "Дано живееш в интересни времена", Ани даде интервю за сайта ни, в което през личните й преживявания бистрим ситуацията в нашия занаят.

15.02.2020 /17:25 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Н.Пр. почетният консул на Хашемитското кралство Йордания д-р Хасан Бармауи гостува на Съюза на българските журналисти. Темата на срещата беше сътрудничеството между България и Йордания. И, разбира се, не на последно място 20-годишнината на сътрудничеството между съюзите на българските и йорданските журналисти.

13.02.2020 /15:34 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Освен да тичаш след новините, се иска и друго - трябва да отсяваш, анализираш и обобщаваш информацията, казва известната журналистка от БНТ

11.02.2020 /20:51 | Автор: Лилия Динова | Източник: СБЖ

За Ирина Асиова-Диамант в журналистическата гилдия често се казва, че вече е заела своето място сред холивудските съпруги, но за разлика от тях тя е доказала, че не суетата е нейно кредо, а здравото стъпване по земята и като всяка българка държи да има своето заслужаващо респект място в обществото.

03.02.2020 /12:07 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Бай Ванко имаше кабинет в една стара тоталитарна сграда в центъра на града. Беше приватизирал по необходимост радиото, в което е работил цял живот. Той е вероятно единственият човек у нас, създал частно кабелно радио.

16.02.2020 /14:57 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково уреди изложбата „Любов към труда, любов към истината, любов към народа”, посветена на живота и делото на видния учен, химик и хуманист проф. д-р Асен Златаров.

12.02.2020 /15:45 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В речта си в памет на Апостола на свободата Васил Левски президентът Румен Радев призова „да изправим глави” и да не забравяме, че „всичко зависи от нашите задружни усилия“, „че времето нас обръща, но и ние него обръщаме”. Преди официалната церемония държавният глава поведе гражданско шествие от президентството до паметника на най-тачения български герой.

19.02.2020 /22:27

Бойкот за унижаващи журналистите властници, оставка на СЕМ, сформиране на нов регулатор с гражданска квота, избиране на журналистически омбудсман, спасяване на обществените медии от частни интереси, връщане на познанието в журналистиката, сплотяване и солидаризиране на колегията - тези и още много други предложения и мнения бяха изказани от авторитетни журналисти и медийни експерти на организираната от СБЖ обществена дискусия за свободата на словото и медийната среда

17.02.2020 /21:30

„Репортери без граници“ (RSF) призова българските власти да спрат опитите си да сплашват журналистите в страната. В своя позиция, разпратена и до СБЖ, и до медиите у нас, международната организация подчертава, че през последния месец представители на медиите са обект на серия от вербални атаки и заплахи от висши представители на властта, включително премиера Бойко Борисов.

14.02.2020 /11:38

 Мнения

Постоянните подигравки, цинизми, заплахи на властта към журналистите са срам за България. И той е причинен от хора, които имат дори правни задължения да допринасят за позитивния имидж на държавата, за утвърждаване на европейските демократични ценности и традиции. Можем ли да приемем такива хора за елит?

18.02.2020 /06:30 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Голям кипеж из фейсбуците на гилдията бълбука тия дни, защото мисир-председателят бил определил отразяващите делата му журналистки по свой образ и подобие - „мисирки”. Ако ги беше нарекъл „умиращи лебеди”, пак ли щеше да бумти същият плам? Уви, около власта танцува обслужваща журналистика, угажда й, позволява й да издевателства над всички граждани без дума напряко да каже - и това убива и професията ни, и обществото ни. А атаката по СБЖ точно в този момент не оставя впечатление за нищо друго, освен за поредна поръчка.

07.02.2020 /16:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки