Вестник „Левски” не е кръстен на отбора „Левски”

09.03.2015 /13:58 | Автор : Николай Георгиев | Източник: Политика Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Изданието е седмичник, който разчита на илюстрациите

Имало едно време през 1894 г. дванайсет швейцарски учители по физическо възпитание, които идват у нас по покана на министерството на просвещението и донасят в България съвременния спорт.

Изданията, които оставят ярка диря в спортния печат, са: в. „Борич”, в. „Гимнастика, спорт и култура”, сп. „Здраве и сила”, в. „Български колоездач”, в. „Левски”, в. „Спортен журнал”, в. „Спортен лист”, в. „Спортна седмица”, в. „Спортни новини”, в. „Спортист”, в. „Телесна култура”.

Самото наличие на толкова много специализирани издания показва, че в дните преди Втората световна война българското общество живо се е интересувало от спортните събития у нас и по света.

За днешните спортни фенове, които получават много „жълта” и пикантна информация за личния живот на звездите, може би ще е интересно да хвърлят един поглед на пожълтелите вече спортни страници отпреди 100 години, за да видят какво е вълнувало „феновете” (тогава, разбира се, не са ги наричали така) и журналистите отдавна, много отдавна, когато спортът в България беше млад...

В. „Борич”

Вестник „Борич” е едно от най-старите спортни издания у нас. Излиза между 1902 г. и 1906 г., а негов главен редактор е Кирил Славов. Изданието е орган на дружество „Чирпански юнакъ” и пламенно пропагандира идеите на спорта и здравословния начин на живот.

Тогава още ги няма най-старите български спортни клубове като „Ботев”, „Славия”, „Левски”, но нуждата от клубни символи и знамена за юнашките дружества е повсеместна, затова в бр. 10 от 5 септември 1902 г. четем следното съобщение:

„Известяваме на почитаемите гимнастически д-ства, както и на други, които иматъ да правятъ знамена, че приемамъ да рисувамъ съ износна цена по скица, върху коприненъ или другъ платъ, съ златни, сребърни или други бои, срещу умерено възнаграждение.”

В. „Български колоездач”

Вестник „Български колоездач” е специализирано издание за колоездене и се задържа на пазара цели 12 години - между 1922 г. и 1934 г. Излиза на всяко първо и 15-о число от месеца и може би в чест на френскоезичните пионери на спорта у нас главата му се изписва освен на български, и на френски език - „Сycliste bulgare”. Вестникът има интересно мото до главата си: „Отечество, сила, другарство!/ Движението е живот!/ Без спорт нема здраве!/ Който колоезди, заздравява!/ Заздравява, който колоезди!”

В. „Гимнастика, спорт и култура”

„Гимнастика, спорт и култура” е „илюстрован вестник за телесно развитие и народното възпитание на българите”. Орган на Съюза на българските гимнастични дружества „Юнак”. Тогава в почти всеки български град е имало по едно дружество „Юнак”, което е и най-старата спортна организация у нас. Издава се в периода 1933-1934 г., а редактор е Г. Д. Кожухаров. Изданието е от първите, които обръщат сериозно внимание на хокея на лед.

В. „Левски”

Изданието, което излиза у нас в началото на 30-те години на миналия век, всъщност е кръстено на Апостола на свободата, а не на спортното дружество със същото име, което по това време вече е едно от най-популярните у нас. И все пак СК „Левски” е приоритетна тема за страниците на изданието, в което могат да се прочетат информации както за спортни събития от световна величина, така и за регионални състезания в българската провинция.

На 23 юли 1935 г. в. „Левски” излиза с извънреден брой заради предстоящата „битка на века” между претендентите за шампион в гръко-римската борба - Алберт Щурм и Жижи Голдщайн. Покрай това разбираме още, че ФК 13 печели „административно” с 3:0 срещу СК „Цар Борис III” поради неявяване на царския клуб, а мачът между „Левски” и „Спортклуб” не завършва „поради линчуване на рефера”.... Е, нищо ново под слънцето.

В. „Спортен лист”

Вестникът се издава в периода 1921 г.-1923 г., а негови редактори са Методи Кирчев и Милчо Добрев. Под главата на вестника са изписани и основните му теми: „Туризъм, лов, циклизъм, конен спорт, авиация, автомобилизъм, воден спорт, зимен спорт”. А под понятието „Атлетика” изданието нарежда следните спортове: „футбол, баскетбол, хокей, бейзбол, тенис, бокс, фехтовка, гимнастика, тяжести и др.”

Вестникът излиза в трудни за България времена - подписан е Ньойският договор, а Беломорска Тракия, която уж трябва да е под контрола на Антантата, е окупирана от Гърция. Българската държава е разбита, народът - унижен и това не подминава дори спортната преса. На 19 август 1921 г. „Спортен лист” излиза с емоционална програмна статия, наречена „Бъдещето на нацията”.

В статията пише: „Българският народ плати много за дългите войни. Глада, мизерията и несгодите не минаха току тъй, безследно. Те оставиха дълбоки следи. Сега този народ има нужда от лек. А никое лекарство не може да извърши това, което чистия въздух, слънчевите лъчи и движението вършат”:

„Ето защо требва да посочим на българските граждани спортните клубове, където те биха намерили този лек, требва да посочим извора на общественото здраве. На българския народ му вземат оръжието, затварят казармите, разединяват го. Нека му посочим спортните клубове, където той ще може да се организира, нека му посочим спортните клубове, в които той ще се кали и дисциплинира!” (Със съкращения)


Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Представяме ви

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Позволете ми да започна с едно отклонение… Казват, спомените са като броеница – всяко зърно води до друго. Навярно е така, щом едно вълнуващо събитие като представянето на книгата на Йосиф Давидов събуди много, а те се занизаха нататък…За достойнствата на автора й и представянето на „Репортер от Миналото време” сайтът на СБЖ разказа подробно, но то неочаквано събуди у мен, ярко и живо, една мадридска среща с десетилетна давност. Тя допълни казаното и чутото с нещо важно от личността на автора, което, мисля, си заслужава да споделя…

01.11.2019 /01:00 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В София в Меката на книгите „Гринуич“ се състоя премиерата на появилата се на български език книга "Мостът на тайните. Дипломатически роман" на известния руски журналист Сергей Гризунов, дело на издателство „Слънце“ и Надя Кабакчиева.

18.10.2019 /19:36 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През декември ще отбележим 110 г.от рождението на един от най-силно обичаните и най-силно „забравяни“ поети - Никола Вапцаров. Едно име, което кара мнозина да се гордеят, че в българската литература имаме такъв световен поет, а други, дали от незнание или от някакви други свои си съображения, да захвърлят стихосбирката му в кошчетата за боклук.

16.10.2019 /19:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Щрихи към портрета на журналиста с три очи и една акредитационна карта на „Дума“ - фотожурналиста Христо Събев Христов

04.11.2019 /20:26 | Автор: Денчо Владимиров | Източник: СБЖ

В Хасково излезе юбилеен вестник по случай 140-годишнината от рождението на Александър Паскалев (1879 - 1946) - основател на модерното книгоиздаване в България.

02.11.2019 /17:43 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

В свое поздравително писмо по повод Деня на будителите ръководството на МФЖ приветства усилията и инициативите на СБЖ в защита на професионалните и социални права на българските журналисти.

03.11.2019 /20:40

Традициите са за това, да се спазват – казват мъдрите хора. И СБЖ никога не им е изневерявал. Така стана и в Деня на народните будители и празника на българската журналистика. Верен на традицията, Съюзът връчи своите годишни награди на най-добрите в журналистическото войнство. Клуб „Журналист“ се оказа тесен за всички, които обичат своята професия и ценят колегите,които са отличени за своя труд.

02.11.2019 /22:36

Участниците в протеста „Не убивайте журналистиката в България!”, свикан от СБЖ навръх Деня на народните будители и Деня на българската журналистика, настояха в НС най-после да бъде даден ход на предложениаята на Съюза за законодателни промени в защита на свободата на словото и на правата на журналистите

01.11.2019 /16:28

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки