Вестник „Левски” не е кръстен на отбора „Левски”

09.03.2015 /13:58 | Автор : Николай Георгиев | Източник: Политика Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Изданието е седмичник, който разчита на илюстрациите

Имало едно време през 1894 г. дванайсет швейцарски учители по физическо възпитание, които идват у нас по покана на министерството на просвещението и донасят в България съвременния спорт.

Изданията, които оставят ярка диря в спортния печат, са: в. „Борич”, в. „Гимнастика, спорт и култура”, сп. „Здраве и сила”, в. „Български колоездач”, в. „Левски”, в. „Спортен журнал”, в. „Спортен лист”, в. „Спортна седмица”, в. „Спортни новини”, в. „Спортист”, в. „Телесна култура”.

Самото наличие на толкова много специализирани издания показва, че в дните преди Втората световна война българското общество живо се е интересувало от спортните събития у нас и по света.

За днешните спортни фенове, които получават много „жълта” и пикантна информация за личния живот на звездите, може би ще е интересно да хвърлят един поглед на пожълтелите вече спортни страници отпреди 100 години, за да видят какво е вълнувало „феновете” (тогава, разбира се, не са ги наричали така) и журналистите отдавна, много отдавна, когато спортът в България беше млад...

В. „Борич”

Вестник „Борич” е едно от най-старите спортни издания у нас. Излиза между 1902 г. и 1906 г., а негов главен редактор е Кирил Славов. Изданието е орган на дружество „Чирпански юнакъ” и пламенно пропагандира идеите на спорта и здравословния начин на живот.

Тогава още ги няма най-старите български спортни клубове като „Ботев”, „Славия”, „Левски”, но нуждата от клубни символи и знамена за юнашките дружества е повсеместна, затова в бр. 10 от 5 септември 1902 г. четем следното съобщение:

„Известяваме на почитаемите гимнастически д-ства, както и на други, които иматъ да правятъ знамена, че приемамъ да рисувамъ съ износна цена по скица, върху коприненъ или другъ платъ, съ златни, сребърни или други бои, срещу умерено възнаграждение.”

В. „Български колоездач”

Вестник „Български колоездач” е специализирано издание за колоездене и се задържа на пазара цели 12 години - между 1922 г. и 1934 г. Излиза на всяко първо и 15-о число от месеца и може би в чест на френскоезичните пионери на спорта у нас главата му се изписва освен на български, и на френски език - „Сycliste bulgare”. Вестникът има интересно мото до главата си: „Отечество, сила, другарство!/ Движението е живот!/ Без спорт нема здраве!/ Който колоезди, заздравява!/ Заздравява, който колоезди!”

В. „Гимнастика, спорт и култура”

„Гимнастика, спорт и култура” е „илюстрован вестник за телесно развитие и народното възпитание на българите”. Орган на Съюза на българските гимнастични дружества „Юнак”. Тогава в почти всеки български град е имало по едно дружество „Юнак”, което е и най-старата спортна организация у нас. Издава се в периода 1933-1934 г., а редактор е Г. Д. Кожухаров. Изданието е от първите, които обръщат сериозно внимание на хокея на лед.

В. „Левски”

Изданието, което излиза у нас в началото на 30-те години на миналия век, всъщност е кръстено на Апостола на свободата, а не на спортното дружество със същото име, което по това време вече е едно от най-популярните у нас. И все пак СК „Левски” е приоритетна тема за страниците на изданието, в което могат да се прочетат информации както за спортни събития от световна величина, така и за регионални състезания в българската провинция.

На 23 юли 1935 г. в. „Левски” излиза с извънреден брой заради предстоящата „битка на века” между претендентите за шампион в гръко-римската борба - Алберт Щурм и Жижи Голдщайн. Покрай това разбираме още, че ФК 13 печели „административно” с 3:0 срещу СК „Цар Борис III” поради неявяване на царския клуб, а мачът между „Левски” и „Спортклуб” не завършва „поради линчуване на рефера”.... Е, нищо ново под слънцето.

В. „Спортен лист”

Вестникът се издава в периода 1921 г.-1923 г., а негови редактори са Методи Кирчев и Милчо Добрев. Под главата на вестника са изписани и основните му теми: „Туризъм, лов, циклизъм, конен спорт, авиация, автомобилизъм, воден спорт, зимен спорт”. А под понятието „Атлетика” изданието нарежда следните спортове: „футбол, баскетбол, хокей, бейзбол, тенис, бокс, фехтовка, гимнастика, тяжести и др.”

Вестникът излиза в трудни за България времена - подписан е Ньойският договор, а Беломорска Тракия, която уж трябва да е под контрола на Антантата, е окупирана от Гърция. Българската държава е разбита, народът - унижен и това не подминава дори спортната преса. На 19 август 1921 г. „Спортен лист” излиза с емоционална програмна статия, наречена „Бъдещето на нацията”.

В статията пише: „Българският народ плати много за дългите войни. Глада, мизерията и несгодите не минаха току тъй, безследно. Те оставиха дълбоки следи. Сега този народ има нужда от лек. А никое лекарство не може да извърши това, което чистия въздух, слънчевите лъчи и движението вършат”:

„Ето защо требва да посочим на българските граждани спортните клубове, където те биха намерили този лек, требва да посочим извора на общественото здраве. На българския народ му вземат оръжието, затварят казармите, разединяват го. Нека му посочим спортните клубове, където той ще може да се организира, нека му посочим спортните клубове, в които той ще се кали и дисциплинира!” (Със съкращения)


Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020 /15:47 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки