Димо Казасов: Журналистиката е кучешки занаят

21.03.2015 /12:00 | Автор : Исак Гозес | Източник: Стандарт Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Веселин Йосифов правеше „опъкия” седмичник „Антени”

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

Участник в три преврата, три пъти заемал поста министър, депутат в три народни събрания, той доживява 9 септември 1944 г., когато комунистите идват на власт, за да получи поредната си доза слава и власт.

Димо Казасов е роден на 17 септември 1886 г. в Трявна. За първа негова публикация се счита статия, прославяща подвига на капитан дядо Никола, отпечатана в "Ден" на 3 август 1906 г.

През 1919 г. е главен редактор на в. "Трибуна". 4 години по-късно, след 9-юнския преврат, вече е министър на железниците, пощите и телеграфите. Влиза в ръководството на Българската работническа социалдемократическа партия - широки социалисти и и издава органа й "Народ". Между 1924 и 1928 г. оглавява Съюза на журналистите.

След преврата на 19 май 1934 г. заминава пълномощен министър в Белград. Идва 9 септември 1944 г. и Казасов заедно със своя приятел Кимон Георгиев яхва гребена на вълната. През 1946-а той е министър на пропагандата, а по-късно, в правителството на Георги Димитров става шеф на изкуствата и информацията.

След 1953-а Казасов де оттегля от активния политически живот, но продължава да сътрудничи на новите социалистически издания. Пише и мемоари, в които вече не се съобразява много с официалната комунистическа линия. На 90 логично става по-свободен. Всеки понеделник на традиционните вечери с малка компания в ресторант "Крим" си позволява да хапе властта. Това охлажда отношенията му с Тодор Живков.

"Видяно и преживяно", книгата на живота му, трябва доста да почака, но след отпечатването й се изкупува за дни. През 1980 г. авторът й отлита от този свят на 94. За активното му участие в акцията по спасяването на българските евреи от нацистките концлагери е обявен за праведник на човечеството от института Яд Вашем в Израел.

Христо Селянов - революционерът-висшист

Съвсем различен е животът и съдбата на друг председател на журналистическия съюз. Христо Селянов е инициатор за учредяването на организацията през 1905-а, но я оглавява за 2 години чак през 1931-ва. Той е революционер, поет, историк. Роден е в Цариград на 28 май 1880 г. Майка му е гъркиня. Учи в родния си град - в Солунската мъжка гимназия - и завършва през 1899-а в Битоля. Там става член на ВМРО.

Работи като учител в Прилеп, където от 1899 до 1900 г. е член на окръжния революционен комитет. През Илинденско-Преображенското въстание е заместник-войвода, а след погрома му заминава за столицата. В 1907 г. завършва история в Софийския университет. Специализира в Швейцария.

Занимава се с журналистика и редактира вестниците "Илинден", "Вести", "Ден", "Вардар", "България"... По време на Балканската война е войвода на партизанска чета номер 6. Участва и в сборна партизанска рота в Междусъюзническата война. Умира през 1939 г. на 59, като написва 2 тома, посветени на освободителната борба на Македония. На гроба му реч държи писателят Димитър Талев.

Владимир Топенчаров ръководи 3 години СБЖ

Владимир Евтимов Топенчаров ръководи СБЖ от 1955 до 1958 г. Той е роден в София, но родът му е от Охрид. Още на младини става активен член на Българската комунистическа партия. Веднага след Девети септември 1944 г. е главен редактор на в. "Отечествен фронт", директор на печата към БТА, заместник-министър на външните работи, извънреден и пълномощен посланик на България във Франция и в Холандия, депутат в две Народни събрания.

От 1974 г. е академик. Освен журналист и дипломат, Владимир Топенчаров е историк, проучвал катарите и богомилите. Художникът Никола Манев си спомня, че когато преди повече от 40 години отива да учи в Париж, един от първите хора, с които се запознава, е посланикът ни Топенчаров.

Той го кани да се разходят заедно из провинцията, за да видят друг артист сънародник. "Отказах. Помислих си: Не съм дошъл във Франция, за да се срещам с българи. Така пропуснах шанса да се запозная с големия Жорж Папазов. Не мина много време и той си отиде от този свят", разказва Манев.

"Баща ми беше посланик във Франция, точно 9 години, разказва неговият син и съименник проф. Владимир Топенчаров. И когато се появеше българин, който се е изявил в дадена област, търсеше веднага контакти с него. Искаше да представи страната ни в най-добра светлина. През 1969 Петър Жеков спечели "Златната обувка" на "Франс футбол". Баща ми веднага го покани. В посолството имаше и други големи спортисти. Сред тях бе помощникът на Шарл дьо Гол, а Емил Димитров не пропусна случая да ни попее".

Веселин Йосифов - от "Осанна" до "Разпни го"

Белият лист е като белия чаршаф - или можеш, или не можеш. Мнозина пишещи братя са чували тези мисъл и то лично от човека, който се смята за техен автор. Той застава начело на СБЖ през 1976 г. Заради острия език наричат Веселин Йосифов - Кучето.

Като създател и главен редактор на в. "Антени", в рубриката си "От сряда до сряда", той си позволява да пише неща, които другите не смеят. Седмичникът е издание на МВР, а читателите се редят на опашки, за да прочетат интересните, почти скандално разработени теми в него.

Още като юноша бъдещият генерал от ДС Йосифов публикува в старозагорския "Кръгозор" литературни портрети на Емилиян Станев, Чудомир, Караславов, Христо Радевски. Става член на БКП през 1946 г., а после три пъти е изключван. Първия път, защото си позволява да каже: "Не ми пука ни от Живков, ни от Живковица..."

През 1986 г. ден преди конгреса на СБЖ е свален. Изживява тежко този удар, но не споделя с никого какви са причините. В началото на 90-те е изключен от журналистическата организация по предложение на свой известен колега. Тогава получава третия, фатален инфаркт. Някои от по-възрастните се опитват да го защитят, но вятърът на промените вече е завъртял главите на по-младите. В края на миналата година СБЖ посмъртно го награди като председател на съюза.

Стефан Продев - своите го довършиха

Стефан Продев е от най-ярките съвременни публицисти. Работил е в най-тиражните издания на БТА - "ЛИК" и "Паралели". Бил е отговорен секретар на "Литературен фронт" и главен редактор на списание "София", вестниците "Народна култура" и "Дума". Избран е за председател на СБЖ в най-размирното време от 1990 до 2000 г.

На 10 ноември 1989-а Стефан Продев е желан от всички партии и всички вестници. Верен на идеите си, избира БСП и "Дума", въпреки че улицата крещи: "Смърт на комунистите". Бившите партийни величия са се изпокрили в миша дупка. Социалистическата идея търси опора единствено в словото на Стефан Продев и неговата "Дума". Синя България го обяви за Сатана.

Заплашват го по телефона, рисуват го като изрод и убиец. За червените брадата му е по-важна от тази на Маркс. БСП печели изборите, Андрей Луканов става премиер. Продев обаче не е научен да мълчи. Пита за червените бабички или червените мобифони, за кръга "Орион". Неговите съпартийци не му прощават дързостта. Те сами прочитат присъдата му и оставят рака да го довърши.

Свързани:      Йосиф Хербст жертва всичко заради журналистиката

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.
Дата: 20.03.2015

 




 

Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Становищата и изявите на прокурорски среди и организации, включително и лично на единствения кандидат за нов главен прокурор, насочени срещу критични медийни публикации относно процесите около избора за този ключов пост, подхранват още повече съществуващото обществено безпокойство за устоите на демократичната и правова държава у нас, сочи в своя декларация УС на СБЖ.

09.08.2019 /14:20

В своя декларация УС на СБЖ напомня, че с този избор е нарушен член 25 от Закона за радио и телевизия, в който съществува изискване за професионален опит, обществен авторитет и професионално признание на членовете на СЕМ. Същото изискване съществува и в Закона за хармонизация на българското и европейското законодателство.

22.07.2019 /19:39

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

 Мнения

В тия редове няма да прочетете и дума за частните телевизии и радиостанции. Те си имат чорбаджии и – решат ли – могат да си излъчват каквито щуротии им хрумнат. Най-страховитото, което може да ги сполети, е да платят някой и друг лева глоба...

31.07.2019 /18:28 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Като тазгодишна носителка на това отличие, връчвано от БСП, недоумявам от последвала статия срещу мен от ръководните среди на същата партия. В нея думите ми след моето награждаване са изопачени, а казаното от мен е определено като „провокация”. Само защото съм посмяла откровено да споделя свое мнение за важни обществени процеси. А уж точно заради това са ме наградили...

31.07.2019 /11:42 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки