Акад. Владимир Топенчаров - мъченикът журналист

02.04.2015 /18:43 | Автор : Проф. Владимир Топенчаров | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Акад. Владимир Топенчаров е легенда в новата ни история

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

Академик Топенчаров започва своя път, както всяко българско дете, от местното начално училище. А може би не като всяко. Бегълци от Македония (Охрид) още преди Илинденското въстание, семейството е на дъното на софийската беднотия.

Той упорито учи, въпреки че студеният и неуютен сутерен на ул. "Братя Миладинови", тесен за многодетното семейство, не предразполага към учене. Завършва I мъжка гимназия в София с отличен; пътят към учителството е открит.

Там са първите опити - пише в ученически вестник. Те още не говорят за бъдещия публицист с много статии и хиляди читатели. Не винаги денят се познава от сутринта. Учителства през смутната 1924/25 г. в село Витановци, сега квартал на Перник.

Тече усилно десетилетие: кървав преврат на 9 юни 1923 г., задушеното Юнско въстание, окървавеното Септемврийско въстание, Априлските събития (безсмислен и престъпен атентат и последвалите го още по-кървави безконтролни и извънсъдебни репресии). И 17-годишният ученик става комсомолец, а 20-годишният младеж поема път на нелегален като организационен секретар на Централния комитет на БКМС.

Става главен редактор на „Отечествен фронт”

Участва във възстановяването на комсомолските организации след априлския погром. После идва неизбежното - разкритие, следствие, процес, 10 години в затвора. Но в затвора получава нова интелектуална и политическа школовка.
Перото го влече и дни след затвора започва професионална лява журналистика.

Следват в. "Ехо", много и много малки, на пръв поглед незначими вестници, до принудена емиграция във Франция, в Коминтерна, за Испанската война. Под влияние на лявата френска журналистика перото става все по-остро. Подчинено на политическата ситуация, то е литературно ограничено и под псевдоним Илия Тодоров пише: "Има време, когато е по-важно какво пишеш, отколкото как го пишеш", повод за критики след 60 години.

Журналистът се изявява пълноценно, когато Топенчаров става главен редактор на в. "Отечествен фронт" (1944-49 г. и после 1953-56 г.). В острата борба срещу опонентите и противниците на Отечествения фронт перото е безпощадно и все по-професионално. От този период са стотици статии. Той пише по всеки важен политически повод, без да се "пази" и от противника, и от свои, напрегнато.

Този най-плодотворен период е брутално прекъснат от с нищо неоправдан арест и мъчително 359-дневно следствие. Достатъчно основание е дружбата и роднинството с Трайчо Костов. За това следствие през тази цяла година той говори в "Бесове на моето време", част от общото заглавие "Кладенецът на спомените".

Пишете и днес с неговата страст

Окованите ръце не могат да държат перо, но мозъкът не спира. Той разказва на следователи и съкамерници какво би написал по повод 1 май за труда, 24 май за знанието, 2 юни за Ботев и поетическия му гений, 9 септември за социализма, 7 ноември за революцията. Предизвиква гавра и насмешка. Фанатизъм? Най-вече да запази професионален навик.

Попаднал на Лъвов мост на 8 март 1950 г. (Международен ден на женага), той е пуснат на 23 февруари 1951 г. (Ден на Червената армия) с обидното заключение "Освобождаваме те по висши партийни и държавни съображения". Един вид "Виновен си, ама..." А години по-късно следователи ми казваха: С баща ти изкарахме една година школа за комунизъм.

И отново печата, отново премеждия. За статията "Поуката" и поредица след нея - ново обвинение и дълги години партийна изолация като лектор, доцент, професор и академик. 10 години посланик в Париж и пак вкъщи зад пишещата машинка... Награди, звания и степени, ордени. Пред ритуалната чаша водка видният антикомунист Иван Татарчев ми каза:

"Аз често не съм бил съгласен с тезите на вашия баща, но така убедително пишеше, че съм прочитал написаното от него от край до край". Висша оценка от идеен опонент! И препоръка към днешните рицари на перото: пишете по своему, но със страстта, мисълта и професионализма на академика-журналист, който сега би бил на 110 години! (Със съкращения)


 

Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

През годините на демокрация у нас може все още и да липсва свобода на словото, но пък разцъфтява книгоиздаването. И всеки реши, че може да бъде писател, а не читател, както се казваше в един виц за чукчите. Но никой не се сеща да пита какво им е на продавачите на книги, които някои с огромен респект наричат още и продавачи на светове. Такъв е и моят гост, с когото разговаряме пред най-светлия ни празник – Деня на писмеността и културата. Нида Аббасс е сред малкото млади хора, още от дете закърмени с любов към книгите. И днес може да се каже, че е сбъднал мечтата си да е продавач на книги и то в една от книжарниците с душа и традиции - „Нисим“.

23.05.2022 /20:58 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В навечерието на 24 май разговаряме за бъдещето на Студентската телевизия „Алма матер“ с доц. д-р Светлана Божилова, която е сред нейните създатели и дългогодишен ръководител.

23.05.2022 /17:10 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Тодор Попов е журналист от Самоков, дългогодишен председател на дружеството на СБЖ там. На него дължим инициативата да има паметник на Константин Фотинов – създателят на първото българско списание ,,Любословие", в родния му град.

21.05.2022 /08:28 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 37 гости

Бързи връзки