Акад. Владимир Топенчаров - мъченикът журналист

02.04.2015 /18:43 | Автор : Проф. Владимир Топенчаров | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Акад. Владимир Топенчаров е легенда в новата ни история

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

Академик Топенчаров започва своя път, както всяко българско дете, от местното начално училище. А може би не като всяко. Бегълци от Македония (Охрид) още преди Илинденското въстание, семейството е на дъното на софийската беднотия.

Той упорито учи, въпреки че студеният и неуютен сутерен на ул. "Братя Миладинови", тесен за многодетното семейство, не предразполага към учене. Завършва I мъжка гимназия в София с отличен; пътят към учителството е открит.

Там са първите опити - пише в ученически вестник. Те още не говорят за бъдещия публицист с много статии и хиляди читатели. Не винаги денят се познава от сутринта. Учителства през смутната 1924/25 г. в село Витановци, сега квартал на Перник.

Тече усилно десетилетие: кървав преврат на 9 юни 1923 г., задушеното Юнско въстание, окървавеното Септемврийско въстание, Априлските събития (безсмислен и престъпен атентат и последвалите го още по-кървави безконтролни и извънсъдебни репресии). И 17-годишният ученик става комсомолец, а 20-годишният младеж поема път на нелегален като организационен секретар на Централния комитет на БКМС.

Става главен редактор на „Отечествен фронт”

Участва във възстановяването на комсомолските организации след априлския погром. После идва неизбежното - разкритие, следствие, процес, 10 години в затвора. Но в затвора получава нова интелектуална и политическа школовка.
Перото го влече и дни след затвора започва професионална лява журналистика.

Следват в. "Ехо", много и много малки, на пръв поглед незначими вестници, до принудена емиграция във Франция, в Коминтерна, за Испанската война. Под влияние на лявата френска журналистика перото става все по-остро. Подчинено на политическата ситуация, то е литературно ограничено и под псевдоним Илия Тодоров пише: "Има време, когато е по-важно какво пишеш, отколкото как го пишеш", повод за критики след 60 години.

Журналистът се изявява пълноценно, когато Топенчаров става главен редактор на в. "Отечествен фронт" (1944-49 г. и после 1953-56 г.). В острата борба срещу опонентите и противниците на Отечествения фронт перото е безпощадно и все по-професионално. От този период са стотици статии. Той пише по всеки важен политически повод, без да се "пази" и от противника, и от свои, напрегнато.

Този най-плодотворен период е брутално прекъснат от с нищо неоправдан арест и мъчително 359-дневно следствие. Достатъчно основание е дружбата и роднинството с Трайчо Костов. За това следствие през тази цяла година той говори в "Бесове на моето време", част от общото заглавие "Кладенецът на спомените".

Пишете и днес с неговата страст

Окованите ръце не могат да държат перо, но мозъкът не спира. Той разказва на следователи и съкамерници какво би написал по повод 1 май за труда, 24 май за знанието, 2 юни за Ботев и поетическия му гений, 9 септември за социализма, 7 ноември за революцията. Предизвиква гавра и насмешка. Фанатизъм? Най-вече да запази професионален навик.

Попаднал на Лъвов мост на 8 март 1950 г. (Международен ден на женага), той е пуснат на 23 февруари 1951 г. (Ден на Червената армия) с обидното заключение "Освобождаваме те по висши партийни и държавни съображения". Един вид "Виновен си, ама..." А години по-късно следователи ми казваха: С баща ти изкарахме една година школа за комунизъм.

И отново печата, отново премеждия. За статията "Поуката" и поредица след нея - ново обвинение и дълги години партийна изолация като лектор, доцент, професор и академик. 10 години посланик в Париж и пак вкъщи зад пишещата машинка... Награди, звания и степени, ордени. Пред ритуалната чаша водка видният антикомунист Иван Татарчев ми каза:

"Аз често не съм бил съгласен с тезите на вашия баща, но така убедително пишеше, че съм прочитал написаното от него от край до край". Висша оценка от идеен опонент! И препоръка към днешните рицари на перото: пишете по своему, но със страстта, мисълта и професионализма на академика-журналист, който сега би бил на 110 години! (Със съкращения)


 

Сподели в
 

В зората на бурния и превратен за българския народ ХІХ век е роден и Димитър Николов Паничков. Точната дата не е известна, но се смята, че е някъде около 1810 г.

20.05.2015/13:56

Симеон Радев отбелязва в „Лица и събития от моето време": „Еднъж, на един прием в Двореца, на който аз за голямо мое учудване бях поканен – тогава аз бях още журналист – царица Елеонора ми каза: „Желанието на царя е да не продължавате „Строителите".

06.05.2015/12:08

На 2 април т.г. се навършвиха 110 години от рождението на моя баща, съидейник и приятел, академик Владимир Евтимов Топенчаров (1905-1997). Не са толкова много 92 години. Но той ги изживя интензивно и пълноценно - до края.

02.04.2015/18:43

Кучешки занаят - може и да не можеш, но никой не те пита. Това казва за журналистиката една от най-умело оцеляващите личности в българската история - Димо Казасов.

21.03.2015/12:00

Снежана Тодорова е новият председател на Съюза на българските журналисти. Решението взеха в края на миналата седмица на отчетно-изборното събрание на организацията, в която членуват 4173 събратя от медиите.

20.03.2015/14:55

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки