Българските данъкоплатци ще трябва да платят от джоба си за дързостта на един водещ да размахва среден пръст от екрана на националната телевизия

Няма съмнение, че поведението на Емил Кошлуков в петъчното издание на „Още от деня“ е укоримо. Едва ли има някой, колкото и пристрастен да е, който би защитил демонстрирането на неприлични жестове от телевизионния екран. Особено когато става дума за Националната телевизия, която би трябвало да е еталон за журналистически стандарти.

Предполагам, че няма приятел на спорта в България, който да не се радва от сърце на успехите на Григор Димитров, да не му "стиска палци" при неговите драматични мачове.

Нямаше брой на „Работническо дело” без уводна статия. Уводната статия беше гласът на партията по третираната тема.

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

Колеги, помните ли една от най-прочутите фрази на един от най-прочутите просветители? Ето я: „Може да не съм съгласен с това, което казваш. Но съм готов да умра, за да имаш правото да го казваш.” Ако не го приемем като всеобщо мото на журналистическата ни професия, значи сами я обричаме на умиране в мрак

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

Журналистиката е огледало, макар и често криво. Но не тя е виновна за онова, което отразява и в част от което я е превърнал политическият модел, оседлал обществото ни. Единството на гилдията днес е по-нужно отвсякога. Иначе и този път възмущението от властимащите наглеци ще излети само в свирката на непомръдващия локомотив „Гражданско общество”