Ако има нещо безспорно около личността на Йосиф Хербст, това е моралът, на който той служи през целия си съзнателен живот. И заради който плати високата цена да бъде ликвидиран. 141 години от рождението му е добър повод да си спомним, че той ни завеща да носим високо морала в професията и да не правим никакви компромиси на никаква цена.

Такова чудо никога не е било - почти всички влиятелни медии в САЩ загърбиха принципа на независимоста и открито взеха страна в тази предизборна кампания. Заложиха на Хилари Клинтън. И сатанизираха Доналд Тръмп. Прегъването на клона обаче даде рязък откат - напук на пропагандата избирателите гласуваха за Тръмп.

Демокрацията е върховенство на закона. А когато законът е „врата у поле“, както е казал шопът, парадирането, че живеем по законите на демокрацията не струва един пробит лев.

Copy – Paste журналистиката достигна пореден връх. Уби мигрант на българската граница година по-късно.

Преди все повече лета, преди 1989-а в покойния вече седмичник на СБЖ „Поглед“ имаше такава рубрика. Чудесна и умно измислена бе тя.

През последните дни – макар и с голямо закъснение – и в българските медии се повдигна дебатът за журналистиката и медийния образ на терористите. Така поставен, въпросът има много гледни точки. Но сега една е особено чувствителна за колегите особено от западните медии. Става дума за това дали, гонейки новината и най-вече преследвайки висок публичен и рекламен интерес, журналистът не се превръща в най-добрия приятел на терориста.

Пак гледаме същия филм - поредна медия издевателства над колегията и налага оглушително „мълчание на агнетата” заради страха, че ако се обадиш, не само никога няма да си вземеш дължимите и неизплатени заплати, но и едва ли ще си намериш друга работа в държава, в която журналистиката е сведена до слугинаж.

Призивът ми е към завършващите специалността „журналистика“. В който и да било от нашенските университети, където тя се преподава. И е към всички останали колеги и колежки на възраст около 40 години.

Пореден грозен епизод с тийнейджърско насилие възбуди телевизиите и те напълниха сутрешните си блокове с разсъждения на психолози за вината на цялото общество за тези отблъскващи младежки изблици. А като фон на поучителните беседи вървяха и се повтаряха кадрите с обсъжданата и осъжданата гнусна гавра на група момичета с тяхна съученичка, които били качени във Фейсбук.

Поредна спекулация, тръгнала дори не от официална медия, а от лично твърдение в Туитър на известен арабски журналист, британски възпитаник, подпали отново шизофреничните страсти по света и у нас около евентуална втора българска кандидатура за генерален секретар на най-голямата световна организация