Copy – Paste журналистиката достигна пореден връх. Уби мигрант на българската граница година по-късно.

Преди все повече лета, преди 1989-а в покойния вече седмичник на СБЖ „Поглед“ имаше такава рубрика. Чудесна и умно измислена бе тя.

През последните дни – макар и с голямо закъснение – и в българските медии се повдигна дебатът за журналистиката и медийния образ на терористите. Така поставен, въпросът има много гледни точки. Но сега една е особено чувствителна за колегите особено от западните медии. Става дума за това дали, гонейки новината и най-вече преследвайки висок публичен и рекламен интерес, журналистът не се превръща в най-добрия приятел на терориста.

Пак гледаме същия филм - поредна медия издевателства над колегията и налага оглушително „мълчание на агнетата” заради страха, че ако се обадиш, не само никога няма да си вземеш дължимите и неизплатени заплати, но и едва ли ще си намериш друга работа в държава, в която журналистиката е сведена до слугинаж.

Призивът ми е към завършващите специалността „журналистика“. В който и да било от нашенските университети, където тя се преподава. И е към всички останали колеги и колежки на възраст около 40 години.

Пореден грозен епизод с тийнейджърско насилие възбуди телевизиите и те напълниха сутрешните си блокове с разсъждения на психолози за вината на цялото общество за тези отблъскващи младежки изблици. А като фон на поучителните беседи вървяха и се повтаряха кадрите с обсъжданата и осъжданата гнусна гавра на група момичета с тяхна съученичка, които били качени във Фейсбук.

Поредна спекулация, тръгнала дори не от официална медия, а от лично твърдение в Туитър на известен арабски журналист, британски възпитаник, подпали отново шизофреничните страсти по света и у нас около евентуална втора българска кандидатура за генерален секретар на най-голямата световна организация

Българските медии да се поучат на принципност от шефа на най-големия норвежки вестник Aftenposten - Еспен Егил Хансен. Той скастри Марк Зукърбърг, след като фотографията на носителя на „Пулицър” Ник Ут „Напалмовото момиченце” бе махната първо от личен профил, а после и от страницата на вестника в социалната мрежа

И това лято телевизии и радиа дружно внушават на драгия зрител и слушател, че няма нищо по-свято от лятната отпуска. В момент, когато светът се пука по шевовете от политика, лидерите на общественото мнение у нас решиха да си починат тъкмо от политика. Обзорните дневни и седмични предавания „спуснаха кепенците“ по отпускарски.

Ако не беше една дума в поредната светла новина, която ме жегна в сутрешния блок на Нова телевизия, можеше да мина с поредното си безрезултатно възмущение: „Журналисти твърдят, че са бити от Христо Стоичков” . Нищо ново! Чудо голямо! Сефте булка!