Начало
 
 

Журналистика на ръба на апокалипсиса

27.04.2015 /13:53 | Автор : Александър Николов, webcafe | Източник: chronicle.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Не бойте се, снимката този път не е от Балчик...

Помните ли епидемията от SARS през 2001 г., която засегна основно Азия? Може би ви се въртят само някакви бледи и епизодични спомени, но тогава дълго време новините започваха и завършваха с черна хроника и апокалиптични прогнози.

После дойде 11 септември и терористичната заплаха хвърли милиони в ужас. И до ден днешен в някоя от държавите по света вдигат нивото на тревога до код „Червено” и засилват проверките по летищата.

И ако тези две събития нанесоха сериозни удари върху туризма и въздушния транспорт (включително фалит на редица авиокомпании), то покрай тях се зароди истинска икономика на апокалипсиса.

И съответният бранш в журналистиката.

Журналистиката „Шок! Ужас!” не е българско изобретение, макар и ние да сме внесли немалко „подобрения”. Пионери са може би американските телевизии, но и в Европа не им отстъпваме. И като се почна, та вече близо 15 години. Птичи грип, свински грип, ебола… Без да броим сблъсъците с астероиди. Те са друга заплаха.

За създаването на истерия не ви трябва много. Няколко смъртни случая в екзотична държава, учен, който да обяви новата „чума на 21 век” и да ѝ даде научно име – Це, Хаш Едно, Ен Тридесет и Осем, примерно, журналист, който да даде народно име – пневмония на пъстървата, да речем

И лавината потегля:

Ще се появи някой загрижен кмет на голям град. Загрижен за преизбирането си, да уточня, да не става объркване. Той ще обяви със сериозен и драматичен глас, че държавата не прави нищо и ако заразата достигне до „…нашия град, то последствията ще са хиляди пъти по-страшни от чумата през Средновековието…”.

Ако не го каже точно така, думи, извадени от контекст, винаги вършат работа. След което ще се появи местен патриот, който да каже, че е редно да затворим границите на държавата за всякакви пришълци, които носят със себе си всякакви зарази и прочие лоши неща. И колелото се завърта.

Не, няма да отричам наличието на SARS, птичи грип или ебола.

Не намеквам и за заговор на илюминатите, Сорос или фармацевтичната индустрия. Тук говорим за желанието на всички да спечелят нещо от всяко събитие. Трагедиите носят рейтинг и на медии, и на политици.

Рейтингът е целта на играта. А целта оправдава средствата… Или не?

Преди няколко години френската хумористка Ан Руманофф каза в свой скеч: „Миналата седмица всички щяхме да умираме от грипа ЦеХашЕдноЕнЕдно, после Джони Холидей влезе в болница и грипът ЦеХашЕдноЕнЕдно изчезна внезапно. Не разбрахме какво се случи с Джони, защото почна стачката на влаковете Евростар, чието спиране пропуснахме покрай жената в червено, която атакува папата”.

Покрай същия грип френският министър на здравеопазването поръча 93 милиона ваксини, а французите, които се ваксинираха бяха около 5 милиона.

На това му казвам добре направена сметка.

Така и не се разбра какво се случи с остатъка, но подозирам, че е имало и няколко доволни фирми. За медиите тези въпроси не са интересни, защото вече беше намерена нова епидемия, срещу която спешно се търсеха ваксини. А и този тип новини не се харесват на хората с власт.

Новините, удобни за всяка власт, се състоят от 3 основни части:

1. Колко лоши са предишните (управляващи).

2. Откриване на обекти с подчертаване на основната заслуга на сегашните управляващи.

3. Черна хроника – ебола, испански краставици, лекарски грешки, катастрофи…

Или обобщено „Предишните бяха лоши, сега поне нещо се строи, тихо, че има и по-лошо”.

Предполагам ви е познато, ако живеете някъде на Балканите. Или в повечето страни по света. Оказва се, че с малки изключения, новинарските емисии представят нещо като списък на загиналите през деня. Поименно.

А някой пита ли се дали е необходимо? Ценна информация ли носи броят на загиналите при катастрофи? А техните имена? И има ли място в централните новини на националната телевизия? А колко време да бъде отделено? А трябва ли да е водеща новина?

Но да се върнем на по-глобалния въпрос. За апокалипсиса. За следващия сблъсък с астероид. За „чумата на 21 век”. Всеки случай на „пациент с подозрения за … е приет в болница в …” става за секунди водеща новина на всички – от водещите световни агенции през основните национални медии до най-малките регионални такива.

И неусетно на пазара ще се появи страхотен хидроалкохолен разтвор, който намалява опасността от заразяване с 95% и който струва 5 евро малкото шишенце от 10 грама. Ако си купите 50 ще получите отстъпка от 10% и супер предпазваща маска.

А ако истерията отмине, преди да сте ги изпили, винаги можете да ги предложите вместо аперитив на някое семейно събиране.

А ако случайно няма никакъв вирус на помощ идва времето. Студено. Арктически студ! Абсолютен рекорд. Най-студената температура от 1478 г.! Или пък горещо. Опасно! Токсично! И се почва. Брой жертви. Какви опасности крие? Как да се предпазим? За тези здравни съвети няма ли здравни или магазинни предавания? Наистина ли това е водещата новина?

И ако тази гад времето вземе, че се впише в някакви нормални граници с някакви си ужасно скучни 25 градуса… Амииии тогава винаги може да се извади календар на маите, викингите, келтите, траките според който края на света ще настъпи след 6 месеца. И тъй като този номер минава веднъж годишно, в останалите 6 месеца не е зле да подготвите почвата.

Започвате с шоколада, който ще изчезне до 5 години, и продължавате с бананите, виното, киселото мляко, гроздовата ракия и българското доматИ, което ще бъде изядено от полското. Това си е национално богатство. И за лош късмет ще изчезне цял месец преди ракията, та ще трябва да си пиете последните капки кехлибарена течност без салата. Щото домати ГМО – не, мерси!

А-по-ка-ли-псис! Отвсякъде.

И точно тогава ще вземе да ни удари някой астероид! Коварно. В гръб.

А като наближат празници… Тогава се пробват да ни убият хем с фалшив алкохол и развалени хранителни продукти, хем с китайски фойерверки, всичкото това придружено с Веселин Маринов и Джъстин Бийбър. И всяка празнична новина е придружена от такава за следпразничната депресия, от дузина съвети как да не се гътнем точно на Коледа или Великден и от списък на приетите в Пирогов и спешните центрове пострадали от преяждане, препиване или просто подхлъзнали се на заледените тротоари. Весели празници, както се казва! VSI4KI 6E OMREM!

А в календара на племето буга-буга в Буркина Фасо 2016 година няма!


 

Сподели в
 

Мъжът, играл ролята на посредник в убийството на словашкия разследващ журналист Ян Куцяк, обвини богатия бизнесмен Мариан Кочнер, че е поръчал убийството, предаде АФП.

16.01.2020/15:25

Медиите няма как да премълчават тежките криминални престъпления, но могат да поставят граници при представянето на детайлите.

15.01.2020/15:25

Големите амбиции на Слави Трифонов да направи общественозначима телевизия се сгромолясаха с гръм и трясък. Програмата, която Слави предлага, е достойна за кабеларка, заради което никоя значима звезда не иска да се изявява в ефира й.

13.01.2020/15:25

В милата ни татковина всеки е готов да оплюе и малкото, което сме постигнали. Вместо да се радваме за 9-ото място на Григор, Мико, Алекс Лазаров, Адриан и Алекс Донски, започнахме да се бием кой има право да вдигне байрака най-високо.

12.01.2020/17:15

Кръстина Иванова е гост в рубриката „От другата страна на радиото“ на предаването „Хоризонт за вас“. Завършила техникум по текстилна техника, учила в Националната спортна академия.

11.01.2020/16:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

872 дни - една цифра, пълна не само с героизъм, но и с много страдания, мъка и жажда за живот. Толкова дни жителите на Ленинград го защитават от фашистките окупатори и са били готови на всичко, за да не стъпи никога хитлеристки ботуш в града на Нева. От 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 г. продължава блокадата на града. 76 години след като се слага край на ада, не е забравен и подвигът на журналистите в Северната Палмира

26.01.2020 /15:44 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Имаше един лаф, който се беше превърнал в класика, но през последните години се позабрави - че България е страната на певците. Спокойно бих добавила към него и на виртуозните музиканти, които са нашите посланици на българската култура по света. Сред тях особено почетно място заема проф. Жени Захариева, чийто живот е отдаден на класическата музика и пианото.

26.01.2020 /15:37 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Родената в Токио през 1914 г. Цунеко Сасамото има следната рецепта за житейското си и творческо дълголетие: „Никога се оставяйте на мързела. Важно е да бъдете позитивни и да не се отказвате. Само се мобилизирате и гледате да оставате в крак с времето - така винаги ще продължавате напред.”

25.01.2020 /19:27 | Източник: random-times.com

На 8 април 2003 г. при американски обстрели по хотел "Палестина" и по бюрото на телевизия "Ал Джазира" в Багдад загинаха трима журналисти - испанец, украинец и йорданец. В тази несвършваща и до днес война в Ирак са убити около 400 журналисти, повечето иракчани, а общо цивилните жертви са над един милион. Справедливост за всичко това упорито търси с делото си срещу САЩ семейството на убития испански оператор Хосе Коусо.

23.01.2020 /12:47 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Експозицията е подредена на 1-ия етаж в западното крило на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” и може да бъде разгледана до 31 януари 2020 година. Представени са оригинални броеве от течението на списание „Знание” и други творби на големия възрожденец Любен Каравелов

27.01.2020 /15:53 | Източник: Национална библиотека

„Ако възприемем повествователния стил – който е и най-подходящ за тази тема – ще започнем с това, че началото бе положено преди малко повече от половин век. Тогава, в сякаш нереално далечната 1969-а, е сключено междудържавно споразумение между България и Съветския съюз – за българско участие в изграждането на крупни промишлени, жилищни и комунални обекти в СССР“ – така започва увлекателният разказ за митарствата на един български журналист в Русия – главният редактор на списание „Труд и Здраве" Никола Терзиев

23.01.2020 /10:56 | Автор: Никола Терзиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Състоянието на медиите и на журналистиката у нас е от фундаментално значение за функционирането на демокрацията. По тази будеща много въпроси и безпокойства тема думата трябва да има цялото общество, а не само комисии, регулатори и работни групи.”

24.01.2020 /20:05

900 медийни работници са убити по света в последното десетилетие. През 2019-та има спад наполовина на жертвите, но повечето са дадени в страни без военни действия, което е тревожен сигнал за натиска срещу професията. Това сочи доклад на Монигоринговата служба за убити журналисти, действаща към световната организация за образование, наука и култура.

24.01.2020 /19:45

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя най-сърдечни поздравления и най-добри пожелания към цялата колегия по повод Коледа и Нова година

23.12.2019 /00:01

 Мнения

Размисли по повод излизащата на български книга на Максим Бехар „Световната PR революция”

18.01.2020 /07:38 | Автор: Йосиф Давидов | Източник: СБЖ

От все сърце желая на всички вас, драги колеги журналисти, на многобройните читатели на сайта на СБЖ, на вашите семейства и близки хора светли Рождествени празници и едно „добро плъзгане в Новата 2020 година”, както казват немците – einen guten Rutsch ins neue Jahr! Плъзгане, но плавно, а не като ...родния преход, тракащ вече три десетилетия.

24.12.2019 /12:57 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки