Начало
 
 

Медиите ли превърнаха банята в музей!?

28.05.2015 /12:51 | Автор : Венцислав Жеков | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снимки: Добромир Георгиев

Софийската централна баня се превърна в...музей на София. Всъщност, като се замислим, банята и като действаща баня пак си беше музей на София, защото тя сама по себе си представляваше неразделна част от историята на града.

Медийната реклама за нов музей на столицата ни, макар и балансирана, макар и твърде последователна и добронамерена през годините, не успя да извърши емблематичната трансформация и сякаш усещането за подмененост е по-силно от търсения ефект на новост. Това е един класически пример за това, как медиите не успяват да внушат нещо, което уви, се оказва целенасочена административна политика.

Но не медиите са виновни, защото те отразяваха и отразяват това, което се случва в реално време. Новият музей придоби медийност още преди да е музей, защото това трябваше да се случи и то се случи. Музеят придоби медийна популярност, но изгуби собствената си визия, а днес дори и медиите вече говорят повече за баня, отколкото за музей…!

Повечето от моето поколение, както и по-възрастните, разбира се, все още помнят софийската централна баня именно като баня. Тази сграда е строена за баня, архитектурата й е пригодена, за да е баня и тя дори и сега, когато вече е музей на София, пак си остава баня. Да не говорим, че още на входа ни посреща реставриран, или нов, но направен като стар надпис, който указва, че тази сграда е именно баня…!

Кому беше нужно да превръща една традиционна и емблематична сграда от едно в друго нещо, кому беше нужна тази несвойствена трансформация?

Защо трябваше да се променя интериорният статут на една историческа реликва, за да се търси нов ефект, който при това неизбежно ще бъде засенчен от фигурата на традиционната визия?

Подобна трансформация се извърши и с бившия царски дворец, който стана Национална художествена галерия и Етнографски музей, вместо да е музей на българската монархия, например, от Х в. до ХХ в. , както и криптата на катедралата „Св. Ал. Невски”, която също стана картинна галерия. Въобще, явно се специализираме в трансформацията на историческата си памет!

Влизаме през централния вход на банята. Той е същият, както го помни детското ми съзнание, няма никаква разлика, само дето ароматът вече не е на парите от минералната вода, а мирише на пресен латекс и бои. Влизаме в дясно и попадаме в голяма зала, в която са поместени фигури от хартия. Някои от тях наистина са интересни, други – са нещо средно между намокрена тоалетна хартия, която е в естествен полуразпад и опаковки от закуски в крайпътен храсталак!

Ако това все пак се преживее без особено изявени ментални вреди, попадаме в следващото помещение. Там има басейн…да, да, басейн! Дори преливниците му все още си стоят, а на дъното на въпросната вана, или басейнче, е поставен ламиниран паркет…! Чувството е сякаш наблюдаваме трамвай на Черни връх…!

Басейнът е толкова отчетливо запазен, че няма как човек да придобие усещането за изложбена зала. Встрани дори все още стои нишата, където са били душовете….! Наблюдаваме интериора, басейна, нишата с душовете, високите прозорци, които доставят достатъчно светлина…и докато наблюдаваме това, осъзнаваме, че всъщност тук има експонати, някакви стари книги, състарени листове на книги, направени във формата на разлистен цилиндър…, оригинално е! Оригинално е, само че не се забелязва, защото това за посетителите е банята, а не музей, още по-малко пък – изложбена зла.

Да, има такава модерна практика, при която изоставени промишлени пространства се превръщат в арт забележителности. Това се прави, но интериорът първо не бива да е традиционен, не бива и да е реставриран, не бива интериорът да засенчва експонатите, защото тогава ефектът е обратен. Интериорът се превръща във водещ и изложбата се превръща във фон…!

Така е и в Софийската централна баня. Дори подовете на места сякаш са си същите, както в банята някога. Да не говорим че вътре са поставени дървени пейки, които ако не са автентичните от времената на банята, то поне са твърде подобни. Така банята всъщност „изяжда” музея и самата тя се превръща в музей!

София е град, създаден със славата на своите минерални извори. Централната баня е емблема на града ни. Ако тя беше възстановена като баня, дори като баня-музей, без да се използва активно като комплекс за къпане, тя щеше да е много по-голяма атракция.

Макар, че все още главният басейн не е отворен, можем да си представим, как отчетливото ни усещане ще бъде така натрапчиво, че каквото и да сложат като експонати в басейна, то няма да се превърне в акцент, защото банята ще го „погълне” архитектурно.

Няма как да превърнеш басейн, вани, ниши за душове, цяла баня….в музей, без това да има своите неизменни последствия. Няма как едно твърде типично архитектурно пространство да се видоизмени насилствено, без това да не се отрази на неговия „здравословен статус”. Това е неминуемо, защото насилието над историята и традициите винаги е било мелодраматично, както и в този случай.

Ако банята си беше останала баня, тя щеше да бъде музей на минералната вода, онова, което прави от онова древно поселение град, а след това и столица на едно модерна европейска държава. Сега си имаме музей на София, който е баня, или баня, която е музей на София.

Да ни е честита новата софийска централна баня, в която басейните са облицовани с ламиниран паркет, а нишите за душове се напъват до скъсване да ни представят произведения на изкуството, само дето „транс-историческата” миризма на сапун, е проникнала в стените и сензитивно прозира през латекса…!

Сподели в
 

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки