Начало
 
 

Медиите като „Социален отдушник”?

13.08.2015 /12:25 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


…И отново – за кой ли път?- нелеп и трагичен случай на пътя. Този път поради автокушия край Лесидрен. Но може да е навсякъде. Вестниците се надпреварват с големи заглавия. Телевизиите показват мястото на събитието, търсят болката на близките на загиналите, мнението на хората от селото: защо това се случва неведнъж? Предлагат решения. Ученици пишат петиция за строго наказание на виновните. Ще минат седмици или месеци и всичко ще отшуми, ще се забрави. До новия трагичен български инцидент…

А каква е реакцията на местните власти, които са длъжни да осигурят нормалния и спокоен живот на хората, които са ги избрали, да ги предпазят и спасят от грабежи, изнасилвания, убийства – все постоянни теми на медиите? Виждаме и слушаме кметове, които се крият, които извъртат, стигне ли се до опасни и влиятелни виновници, или си посипват главата с пепел и обещават да направят нещо. И толкоз! Минало-заминало.

Медиите пък дебнат първи да уловят следващия подобен случай и да го отразят. Как? Вече имат солиден натрупан опит, за съжаление.

И се питам: А какъв е резултатът от това засилено медийно внимание? Знаем го, пред очите ни е всеки божи ден!

Спомням си че малко преди промените, когато нарастваше напрежението в обществото, наши учени разработиха програма за т.н „Социални отдушници”. Да се даде известна свобода за критични мнения на негодуващите от безобразията на местните дерибеи (но да не се отива нагоре!), „предпазният клапан” да свали опасното за голямата власт напрежение. По това време беше на мода един японски метод със същата цел: във всеки завод - стая с чучело на директора, всеки работник може да влезе, да затвори вратата и да си излее гнева, с думи и юмруци, на „директора” – и да си излезе успокоен, готов да вложи всичките си сили за просперитета на „родния завод”.

Каква връзка има това с родните медии? Струва ми се, че макар и неволно, те са се превърнали в „Социален отдушник”. Да, сега има пълна свобода на словото - всеки може да си каже какво мисли, да предлага, да ругае когото си иска. Е, а резултатът? В тоталитарната медийна практика имаше и такъв закон: ръководителят на критикуван орган, завод или каквото и да е, беше длъжен в определен срок да изпрати до медията, която го е критикувала, отговор – какви мерки взема да се поправи положението. Засега май само „Господарите на ефира” имат такава практика: когато критикуват, преследват до миша дупка отговорния човек да даде публично „ОБЕЩАНИЕ!” и след посоченото време да проверят и съобщят: „ИЗПЪЛНЕНО!” - или не. Това все пак действа мобилизиращо, засилва отговорността.

Хубаво е да се прави референдум дали да гласуваме електронно, но за мен тези анкети сред хората, понякога и по трагични поводи, играят ролята на макар и незадължителен, „местен, спонтанен референдум”. Мнението на хората не само да се „чуе”, но и да предизвика ответни управленски действия и решения. А сега какво е: медиите си свършват полезната работа да проучат и покажат какво мислят хората – а по-нататък? Да останем с ролята на „Социален отдушник? Което в края на краищата е добре дошло за управниците, срещу които роптаят хората…

Знам, че много медии се опитват да проследят свои критични материали, правят повторни проверки, търсят мнението на специалисти и отговорни институции – но важен е резултатът. А връзката се къса някъде…

Може би някакъв бъдещ закон за медиите би могъл по някакъв начин да регламентира не само техните отговорности, но и реакцията на институциите към техните проблемни и критични публикации.

Инак – „Кучетата си лаят, керванът си върви”…

Сподели в
 

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020/16:20

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки