Миролюба Бенатова: Добрата журналистика е разследваща

28.08.2015 /09:27 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снимки Иван Василев и личен архив.

Вече повече от 22 лета Миролюба Бенатова е журналист, който успешно сърфира на гребена на новината и нейните репортажи и разследвания винаги са били в центъра на вниманието на читатели и зрители. Започва като репортер във в. „168 часа”, като по-късно поема по нелекия път на новинарите първо в bTV, а по-късно се присъединява и към екипа на Нова телевизия, където „Миролюба Бенатова представя” наистина се превърна в запазена марка за разследващата журналистка. Зад гърба си русокосата чаровница има над 50 документални ленти и разследвания. Тя е сред малкото репортери, които отразяваха процеса в Либия от самото му начало до успешния му край. Миролюба можете да я видите да разпъва на кръст затворници, излежаващи присъда за убийства или за наркотици, или пък знакови лица от сенчестия бизнес и организираната престъпност. А многобройните й репортажи от ромските гета неведнъж са й носили голям риск. Миролюба не се спря да разнищи как нашите мургави сънародници трупат капитали на гърба на наивните европейци, показвайки как с едната просия в Швеция, Белгия или друга страна те се облагодетелстват. И когато човек си обича и знае как да върши работата си, той получава и ответ. Списъкът от награди на Миролюба не е малък. В него са голямата награда в престижния конкурс „Валя Крушкина – журналистика за хората”- 2014 г. за филма „Народ под наем“. Има и две първи награди от телевизионния фестивал „Сребърен сателит“, „Черноризец Храбър“ 2005-а в раздел „Разследване“ в електронна медия. Тя е единственият български журналист, получил номинация със стойност на втора награда от Международния консорциум на разследващите журналисти за разследването „Трафик на бъбреци“. С Миролюба се срещаме на едно от култовите места в сърцето на София – Борисовата градина, и там сред морето от зеленина и хора тя се съгласи да сподели за сайта на СБЖ какво мисли за журналистиката у нас, за своята работа и предпочитания.

- Според вас, Миролюба, що е разследваща журналистика и има ли тя почва у нас днес?

- Наричам добрата журналистика – разследваща. Откриването на слабоизвестни или неизвестни факти, намиране на източници, които да разкажат публично за нарушения или лоши практики, доказване на нередностите с документи, обективни събеседници - все необходими компоненти за един качествен журналистически материал. Вярвам, че добрият репортер сам открива темите, които биха били важни за обществото, а не разчита на подадени папки със смляна информация, която само се нуждае от „препиране“ с появата си в национален ефир. Мисля, че инициативата за разработка на определени теми трябва да е на журналиста, а не на полицията или прокуратурата. Може би е старомодно, но също така не мисля, че е добра практика журналистите да съобщават на полицията при започване на определено разследване. Понякога в схемите има замесени и полицаи, и прокурори, и други длъжностни лица, репортерът трябва да е равноотдалечен. Винаги е имало журналисти, които спазват етиката в нашата професия, колкото и да е трудно това. Но мисля, че се правят много опити за подмяна на разследващата журналистика с поръчкова. Надявам се реалните истории да не бъдат заменени от разчистване на корпоративни и политически сметки.

- От какво зависи успехът на разследващия журналист и какви качества трябва да има той? Най-важното от тях кое е?

- Мотивът на журналиста не бива да е стремеж към известност, а към откриване и разказване на интересни истории, по най-добрия начин. Иска се любопитство, постоянство, липса на страх от авторитети, желание да се задават въпроси, докато не се получи отговор, и умение за пресъздаване на сухи факти по човешки начин.

- Кой е въпросът, с който започвате едно ваше разследване и каква цел си поставяте?

- Всеки път е различно.

- Как избирате проблема и обекта?

- Понякога откривам интересни теми в обикновена статистика – така се случи с поредицата „Народ под наем“ – за българите, които работят в чужбина. Те се оказаха повече от работещите в България и са истинските чужди инвеститори в страната ни. „Лекари зад граница“ – за завършилите медици, които се реализират в Германия, също направих след като разбрах, че последните три випуска лекари вече не са у нас. Сигнали от зрители, които споделят с мен информация, която знаят, или своите истории, също са ме подтиквали да направя материали – така се случи с репортажите за организираната просия в Швеция, както и филма „Заложници на децата си“ – за родителите на тежко увредени деца, които ги гледат, а не са ги изоставили на държавата.

- Кои журналистически жанрове и средства са предпочитаните от вас и са най-действени за постигането на целта?

- Вярвам в репортажа – в материалите с много кадри, звуци и истории, които потапят зрителя в проблема, темата или просто в ситуацията.

- Преди имаше практика: „журналистът сменя професията си”. Един немски колега даде силен пример в този похват и написа интересни книги като журналист „с друга професия”. Не се ли изкушавате да опитате и като каква бихме могли да ви видим?

- Не е изключено някой ден да опитам да погледна на живота на другите от различна гледна точка. Иначе в работата си съм ползвала скрита камера, но смятам, че с този похват не бива да се злоупотребява.

- Как се справяте с реакциите и извъртанията на разследваните и как посрещате заплахите, които ви отправят? И чувствате ли се свободна в работата си да кажете цялата истина?

- „Цялата“ истина е имагинерна величина. Ние знаем това, което знаем, без да претендираме, че е цялото. Хубаво е да се стараем да научим повече и да го разкажем обективно и разбираемо. Вярвам, че не съм спестявала на публиката важни детайли от фактите в историите, които съм разказвала. Натиск винаги има и е въпрос на личен и професионален избор дали ще се подадеш. Най-сложно е, когато ключов герой за репортажа отказва да се срещне с журналиста и така поставя на изпитание целостта на материала. Отказът от среща и разговор лишава репортера от другата гледна точка и реално саботира излъчването. В такива моменти е важно да се прояви търпение, настойчивост и изобретателност.

- Има ли сериозни резултати от вашите разследвания?

- Понякога. Например изобличаването на бащата на Мануела – Красимир Горсов, че харчи от дарителските пари за лечение на момичето (Мануела пострада тежко от катастрофа с шампиона Максим Ставийски), доведе до резултат – въведоха се нови правила за по-сериозен контрол при употребата на дарителски пари.

- Какъв е общественият отзвук и как се посрещат от зрителите и читателите вашите разследвания?

- За съжаление репортажа за Горсов, който харчи десетки хиляди на хазарт, който направихме със Стоян Георгиев, след дълга проверка на информацията, бе трудно приет от обществото. Някак по детски, хората ни обвиниха, че нараняваме допълнително чувствата на близките на жертвата Мануела и отказваха да приемат, че бащата на жертвата не е задължително добър човек. Прокуратурата доказа, а съдът призна, че Красимир Горсов е злоупотребил с над 100 хиляди дарителски лева, което е тежко за понасяне, но е обективна реалност.

- Докъде може да стигне едно ваше разследване „нагоре” по веригата?

- Докъдето могат да се намерят хора, които да разкажат обективно и публично, и документи, които да подкрепят тезите за нарушения. Помните филма „Вътрешен човек“, в който представител на тютюневия бранш разкрива факти за производството на цигари, които без вътрешен човек е невъзможно да се знаят, покажат и докажат. В тези случаи е важно журналистът да пази своя източник на информация и ако е поел ангажимент за защитата му, да го спазва докрай. Аз съм ползвала много експерти, без които нямаше да се справя, в разследванията за контрабанда на горива или търговията с донорски яйцеклетки, например. За корупцията в лекарските среди, лекарски грешки и злоупотреби – също.

- Защо през целия този наш преход все в борбата срещу корупцията няма резултати? Медиите разследват, изнасят факти, имена - и толкова. Май че свикнахме с оправданието на МВР: „Ние ги хващаме, те ги пускат!” Може ли да кажете: „Ние, журналистите, ги разследваме, а те ги подминават”? Кои са тези „те”?

- Корупция на високо ниво се доказва, ако някой по веригата „се обиди“ и реши да обяви публично схемата. До мен често стига информация за злоупотреби в обществените поръчки, например, но рядко запознатите с корупционните канали са готови да се изправят срещу системата.

- Миролюба, не дотежава ли понякога журналистиката, особено в ресора, който сте си избрали? Казвате: „Когато човек си обича работата, стресът няма как да се отчете”, но нали той се проявява след време?

- Аз винаги със се старала да правя материали в различни сфери, не само по теми за злоупотреби. Портретните интервюта са жанр, който също обичам и така си „почивам“ от негативната енергия.

- Вашите филми и репортажи явно минават през душата ви. Как успявате да се „свестите” след като ваша тема са били най-ниските страсти и престъпления? Спите ли спокойно?

- Спя спокойно, но има нивà на злото, с които съм се сблъсквала, които помня и не мога да залича. „Незабравими“ в този смисъл остават срещите ми със серийни убийци.

- Кои разследвания от досегашната си практика няма никога да забравите?

. Много помня, но репортажът за препълнените морги на София още ме държи с метафората за разпада ни като обществото. Преди повече от година само ние показахме какво означава „вещерицата“. Така служителите в моргата наричат мястото, в което един върху друг, в чували, са нахвърляни над сто тела. Сто бивши личности, настоящи трупове, ненужни на никого, непогребани и изоставени, превърнати в останки с входящ номер, чакат да бъдат погребани. Видях какво е килер за хора. Оказа се, че дупка в нормативната уредба прави невъзможно погребението на близо двеста души, които са заседнали в „чистилището“. Имат живи роднини, които по една или друга причина, не желаят или не могат да ги погребат. Тази история за безразличие и разложение, на телата, на личностите, на институциите и на нас като общество, все още не ми дава покой. Знам, че след нашия репортаж част от телата намериха покой със служебни погребения. Няколко институции трябваше отдавна да са направили наредба, за да не се случва това „залежаване на трупове“. Засега единственият резултат е, че шефът на най-голямата морга беше сменен, но решение на проблема не е намерено.

- А какво предстои сега пред вас?

- Сезонът тепърва започва.   Обикновено темите ги ражда животът, така че надали мога да предвидя още отсега.  

- За кои неща от живота не бихте искали никога да правите репортаж и да снимате?

- За съжаление съм писала и правила репортажи за най-страшните неща, които могат да се случат на човек. Интервюирала съм хора, които са изгубили децата си при различни обстоятелства – били са убити или жертва на нещастни случаи и лекарски грешки.  Смятам, че да надживееш детето си е  най-страшната трагедия. Моля се да има по-малко поводи да отразявам страшни неща. Искам  да намирам  положителни примери. Примери, които не са захаросани, които са истински,  които да ни мотивират да живеем в България и да се гордеем със себе си.  Честно казано, трудно ми е да намирам светли образи, примери за подражание, като учителя по физика Тео, например.  Но и той беше обруган от група родители на деца с посредствен успех.  Като намеря някой, който е истински успял, без зад него да седи схема, без да е побутнат оттук-оттам, без службите да са го назначили за милионер, в такива моменти съм истински щастлива.

- А мечтаете ли си да направите нещо, което, щом го гледат зрителите, да се разплачат от смях?

- Хубавите и положителните истории са винаги с чувство за хумор. Понякога и отрицателните също. Например, покрай измамниците, съм имала поводи да припомням филми с Тодор Колев, като „Опасен чар”.

- Имало ли е мигове в живота ви, когато да кажете: „Майната й на журналистиката! Не искам да я чуя, не искам да я виждам! Искам да се занимава с…”  Какво би било то, ако един ден захвърлите журналистиката в шкафа?

- Дори и да е имало моменти, в които  да съм се чудила дали има смисъл от мен и присъствието ми в журналистиката,  то те са отминали. Очевидно е, че нито едно от събитията, които са ме разколебавали по пътя, не е било достатъчно силно, за да ме отклони наистина от професията.  Шегувала съм се, и съм казвала публично, че все пак има един вариант -  ако се наложи смяна, ще пробвам да стана таксиметров шофьор. 

- Какъв човек сте, Миролюба? Или има разминаване между името и характера на журналистката Бенатова?

- За мен няма разлика, но обективна оценка могат да дадат хората, които ме познават и като приятел, и като колега. Стремя се да съм честна и с близките, и с публиката.

- Разговаряме с вас по време на отпуската ви. Как почива и разтоварва Миролюба Бенатова?

- С близки хора, на море. В България, но на север, далеч от суетата и мръсотията на южните ни курорти.

- Някои наши колеги разтоварват като участват в риалити формати. Вие бихте ли го направили?

- Не. Не мисля, че там ми е мястото и не смятам, че моят личен свят заслужава да бъде показван. Плюс това издевателство би било над мен. Да се надявам никога да не ми се наложи да участвам в риалити формат, защото повечето хора го правят освен за слава и за пари. 

Сподели в
 

Водещата на късните новини по БНТ смята за важен плюс репортерския си опит. Работила е и в радио, и във вестник

04.02.2019/08:53

На 8 февруари „Квадрат 500“ ще отвори врати за една бих казала уникална фотоизложба, която ни връща като с машина на времето в едни далечни години на България.

20.01.2019/13:06

Със сръбската журналистка Милияна Балетич се срещнах по време на Международната журналистическа конференция за истината срещу фалшификациите и за ролята на журналистите в събитията по света, която се състоя в СБЖ.

18.12.2018/13:55

Къде можете единствено да видите стълб за осветление насред улица, или пък как да се пречистим като използваме древната техника да си наливаме в носа солена вода, или пък дете, израснало по сметищата, да тръгва на училище с мерак. Ами да, сетихте се веднага – в „Пълен абсурд“ на сутрешния блок „Здравей, България”на Нова тв, която рубрика се води от Румен Бахов.

17.12.2018/14:52

Проблемите идват от липсата на адекватна политика на държавата в подкрепа на образованието и културата, защото именно те променят душите и съзнанието на хората, смята диригентът на Биг-бенда на БНР

14.12.2018/11:12

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателката на УС на СБЖ апелира към цялата журналистическа колегия да изрази активно и настоятелно пред законодателите в Народното събрание решителното отхвърляне на поправките, застрашаващи свободата на словото и устоите на демократичното общество

12.02.2019 /08:16

СБЖ, който вече изрази възмущението си, че тези поправки са покушение над свободата на словото и призова държавния глава да наложи вето, изразява удовлетворение и приветства принципното и обосновано решение на президента Румен Радев

04.02.2019 /15:54

Международната федерация на журналистите излезе с официално становище по критичната позиция на СБЖ относно застрашаващите свободата на словото поправки в Закона за защита на личните данни

02.02.2019 /12:49

 Мнения

Тия дни съм направо „Бясно ми е, чичо!“ (макар че Петър Стоянович го казва по друг повод!) И как няма да съм, след като се наслушах как от сутрешните телевизионни блокове със злорадо настървение водещи се нахвърлиха на поредната жертва на все по-тревожното отношение на властите към медиите у нас и „своеобразното“ им разбиране на тяхната свобода – Елена Йончева.

25.01.2019 /12:53 | Автор: Розалина Евдокимова

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 15 гости

Бързи връзки