Георги Стойчев „Насаме с всички”

30.10.2015 /20:15 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снимки: Иван Василев

Какво по-подходящо време от навечерието на Деня на будителите, а мястото – Факултетът по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски”, където известният журналист и публицист Георги Стойчев да сбере приятели и всички онези, които го помнят и тачат. Преиздадената от синовете му негова книга „Ехо от автопортрети” стопли много сърца и върна лентата на спомените сред препълнилите залата.

Толкова много бяха приятелите му, че аз съм сигурна, ако Георги гледаше отнякъде, сигурно щеше да се засмее дяволито и да каже: „Какви ги правите!”

Нетрадиционната му личност наистина беше почетена по един нетрадиционен стил, който беше зачеркнал клишетата и формалността. За големия журналист – по журналистически! Но на среща може ли без тамада? Та тук в тази роля беше журналистът от БНТ и водещ на „История.бг” и „Библиотеката” Андрей Захариев. „Тук сме заради Георги Стойчев и това е сериозно основание да се съберем – обърна се към залата Андрей. – Събрали сме се обединени от неговата личност, защото той е журналист от Златния век на телевизията. Острието на този Златен век.” Усещането за незримото, но силно присъствие на Георги Стойчев се засили, когато водещият започна да задава на приятелите му, дошли в залата, въпросите, с които той преди години беше предизвиквал своите събеседници да извадят всичко от най-затулените кътчета на душата и съдбата си и да ги разголят пред телевизионните зрители, които с нетърпение очакваха „Насаме с всички” и „Гражданска трибуна”. Въпроси прями, откровени, от упор. А на белия екран вървяха откъси от филмите „Размисли” и „Насаме с всички”, запечатали мигове от работата на журналиста. На въпроса на Георги Стойчев, отправен от Андрей Захариев към акад. Андрей Пантев – „Срамували ли сте се за България?” - историкът отговори, че „ срамът е благородно състояние”, но той е изпитал такъв след промените като свидетел на метаморфозите на съвременната нашенска интелигенция. А Янчо Таков, който се представи като „приятеля на Георги Стойчев”, елегантно отклони въпроса: а разказа весела история как Стойчев е основал ловна дружинка в БНТ. Режисьорът Иван Войновски сподели, че двамата са били приятели още от деца и това продължило през годините. Той не пропусна да припомни, че предаването „Гражданска трибуна” са го изучавали в другите соцстрани, в които не вярвали че може да има такова остро и критично предаване, което да се излъчва на живо, и много журналисти са идвали, за да се срещнат с Георги и той да им каже как се прави то. Един от покорителите на Еверест -  Методи Савов сам пожела да отговори да отговори на въпроса: „Вие предател ли сте?” - „На този свят няма човек, който малко или много да не е бил предател за нещо, но когато се говори за предателство в нашата история, трябва да сме много внимателни”. А Иван Денчев, с когото Георги Стойчев е работил за последно във в. „Подкрепа”, сподели, че днес на мнозина от колегията им липсва честността и почтеността, която е притежавал авторът на „Ехо от автопортрети”. Особено вълнение предизвика и емоционалното връщане назад в годините на строителя Игнат Раденков, който с типичната си откровеност по мъжки разказа как Георги Стойчев е правил документален филм за неговата бригада и заедно са преборвали немалко спънки от страна на партийните бюрократи. Силно впечатление му направило  мъжеството и упоритостта на журналиста за преодоляването им. А за големия наш ваятел Георги Чапкънов – Чапа Георги е бил необикновен човек, който и днес много му липсва.

Малката Людмила Стойчева с типичната детска чистота сподели, че помни дядо си, макар и да не го е виждала, и че той е бил много добър журналист.

Времето неусетно навъртя своето кълбо и като че ли останаха неизречени много спомени, но всички бяха единодушни, че независимо дали ще се изучава от младите журналисти или не, Георги Стойчев е един пример, който може да ги научи на много и важни неща за професията. А и самата вечер за него, така оригинално и по журналистически организирана, в неговия стил, беше като нагледен урок по неговото майсторство и гражданска доблест.

Ето какво сподели за баща си Георги Стойчев – син пред сайта на СБЖ:

 

Баща ми беше с много силно гражданско чувство и с много любов към професията

 

- Носите името на баща си, г-н Стойчев, а какво друго взехте от него?

- Надявам се да съм взел много неща. В някаква степен дух, чувството за добрия патриархален дом, където бащата е патриарх. 

- Баща ви беше един от първите, който наложи настъпателния тон, не ми се ще да кажа агресивен, при разговор със събеседниците. Беше темпераментен, беше кълбо от енергия. Вкъщи същия ли беше?

- Това, което казвате, е вярно за неговата публицистика. Той беше кълбо от енергия. А в тази книга сме събрали интервюта, когато той водеше разговора по един особено интимен начин. Насочваше интервюирания така, че да стигне до дълбините на неговата същност и мисъл.

Вкъщи баща ми също беше много енергичен и много артистичен.

- Баща или приятел беше?

- И двете. Много строг и приятел. За него беше удоволствие да кажем, че сме приятели, но в същото време, бидейки зодия „Лъв”, даваше директиви. В този смисъл беше и баща, не само приятел. Беше много търпелив към нас и в неразбирането ни, първоначално към неговата личност, а после и към знанията, които притежаваше. Докато постепенно започнах да го откривам в тази му светлина. Разбира се, това стана в една по-зряла възраст за мен. Баща ми никога не е бил скромен човек, защото според него скромността краси само скромните. Казваше ни: вие живеете с планината, но за да разберете това, трябва да се отдалечите и да ме видите целия. В този смисъл беше необичаен, защото всички онези уж добродетели, които се насаждат с възпитанието, той много лесно ги задраскваше като фалшиви авторитети.

- Днес виждате ли в неговите колеги последователи?

- За съжаление не. Баща ми беше с много силно гражданско чувство и с много любов към професията. Не виждам такива колеги или поне са пречупени от нуждата за пари. На второ място всичките от това поколение журналисти, и специално от телевизията, бяха изключително ерудирани. С едно изключително самочувствие и състезанието беше на съвсем друго ниво. За съжаление такова състезание сега не може да се види. В момента е налице войнстваща посредственост. Тогава беше шик да си остроумен. Обаче остроумието изискваше дълбочина, познаване на проблемите и на човешкия характер и в същото време здрав гръбнак и вдигнато чело, за да удържиш.

- Забравен ли е днес Георги Стойчев?

- Да! Забравен от зрителите, но това е журналистиката. Тя е неблагодарна, че тя отразява злободневието, което днес го има, утре – не.

- Ако днес той беше сред нас как би се чувствал в тази медийна атмосфера?

- Не! Не би могъл.

- „Ехо от автопортрети” е книгата. С какво са интересни тези интервюта и има ли нещо актуално, което да закове вниманието на читателя?

- Актуалното е тяхната непреходност като изповеди, като дълбочина на съкровеност. Мисли, споделени с читателя.

Сподели в
 

На 8 февруари „Квадрат 500“ ще отвори врати за една бих казала уникална фотоизложба, която ни връща като с машина на времето в едни далечни години на България.

20.01.2019/13:06

Със сръбската журналистка Милияна Балетич се срещнах по време на Международната журналистическа конференция за истината срещу фалшификациите и за ролята на журналистите в събитията по света, която се състоя в СБЖ.

18.12.2018/13:55

Къде можете единствено да видите стълб за осветление насред улица, или пък как да се пречистим като използваме древната техника да си наливаме в носа солена вода, или пък дете, израснало по сметищата, да тръгва на училище с мерак. Ами да, сетихте се веднага – в „Пълен абсурд“ на сутрешния блок „Здравей, България”на Нова тв, която рубрика се води от Румен Бахов.

17.12.2018/14:52

Проблемите идват от липсата на адекватна политика на държавата в подкрепа на образованието и културата, защото именно те променят душите и съзнанието на хората, смята диригентът на Биг-бенда на БНР

14.12.2018/11:12

Когато се докоснеш до една легенда, чувството е за цял живот, и то се пренася върху всички, които са били близки и свързани с нея. Личности като Петър Увалиев завинаги остават с сърцата. И то е така по право несамо защото са хора на духа, а и за това,че са заели достойно място в олтара на будителите. Тези дни се навършват 20 години откакто майсторът на изящното българско слово не е между нас.

11.12.2018/08:05

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Международната и Европейската федерации на журналистите (IFJ / EFJ) отново призовават ЕС да се застъпи за защита на правата на всички журналисти, тъй като преговорите по Директивата за авторсоко право при цифровия единен пазар все още не са приключили, съобщават от МФЖ.

21.01.2019 /12:47

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява всички журналисти и семействата им с коледно-новогодишните празници, като им пожелава мир, здраве, обич и благоденствие

23.12.2018 /21:21

Събранието се проведе в залата за пресконференции, намираща се в сградата на Съюза на българските журналисти - София, ул. „Граф Игнатиев“ 4, етаж 3. Събранието бе открито в 10,15 часа.

21.11.2018 /20:02

 Мнения

Пошлото клипче, с което студентската ни телевизия „Алма матер” кани на кастинг кандидати за сътрудници, вече произведе поредния неприятен медиен скандал.

09.11.2018 /11:20 | Източник: СБЖ

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 28 гости

Бързи връзки