Начало
 
 

Зорка Кръстева -- милосърдната погледарска репортерка

29.11.2015 /15:44 | Автор : Иван Тодоров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Няма да я забривим Зорка Кръстева (Снимка: Иван Григоров)

Врътвам стрелките на времето тридесет и пет години назад. И отварям вратата на стаята на втория етаж – вдясно от извитата дървена стълба в „малката къща“ на „Поглед“ в дъното на двора на улица „11 август“ № 6.

Там – точно срещу общото помещение на отделите „СССР и социалистически страни“ и „Международен“, бе отдел „Култура и изкуство“.

Странновата бе тая стая: подът й сякаш не бе съвсем хоризонтален, а леко килнат напред – към балкона с изящен метален парапет, който гледаше към тогавашната улица „Янко Забунов“ (сега – „Врабча“). Това бе и единствената стая с балкон.

А имаше в нея четири бюра: на Желяз Сагаев, на Боян Обретенов, едно, което стана мое, и – диагонално от вратата: на Зорка Кръстева.

По онова време – към 1981-ва, тая средна на ръст жена би трябвало да е била на шейсетина години. Но имаше енергията, разтропаността и вида на десетина лета по-млада.

Отговаряше за здравеопазването

А по щат се водеше сякаш коментаторка или наблюдателка. Макар да бе отвъд предвидените по тогавашния Кодекс на труда 55 години за пенсиониране на жените, продължаваше да работи. Езиците на вечно одумващите редяха, че тъй било заради доброто й познанство с Веселин Йосифов. Което – както и да погледнем – е факт без каквото и да било значение...

Не съм убеден, но мисля, че е работила, преди да иде в „Поглед“, в списание „Български журналист“, а на млади години сътрудничели или писали заедно в някои от големите всекидневници преди 1944-та с Илия П. Илиев. От някогашните погледари бе добра познайница и с Иван Делчев.

Зорка не пропускаше пресконференция или друга инициатива на Здравното министерство, на наши и чуждестранни фармацевтични фирми и често донасяше химикалки, диплянки, календари, които щедро подаряваше.

Познаваше десетки лекари и аптекари и винаги бе готова да упъти колега къде да отиде, за да намери рядко срещано лекарство, къде да открие за съвет много добър специалист.

Затова й казвахме шеговито Доктор Кръстева  

Обръщение, което тя приемаше с усмивка и удоволствие. А сред медиците най-близка бе с професор Чавдар Драгойчев, с педиатъра Шимон Ниньо. Колкото пъти дойдеха в „Поглед“ пък, не пропускаха да я потърсят,за да си поприказват, и Радой Ралин, и Георги Мишев.

Другата „запазена територия“ на Зорка бе Пловдивският мострен панаир. Бивали сме и цялата редакция на панаира и там тя наистина бе най-добрият гид, бе в стихията си.

За времето, за което пиша, били са може би връстници  с Васил Недков – шефа на „международниците“ в ония години: Енчо Господинов и Иво Божков. И тя, и бай Васил – отдавна обръгнали на трудностите в занаята, работеха спокойно, успокояваха по-младите, при тях никога нямаше и помен от признаци за паника.

Дойдеше ли й ред на Зорка да дежури, винаги  ме приканваше: „Дай ми нещо за броя!“. И нямаше случай да не направи всичко необходимо, ако се наложеше, докато текстът не влезеше не само в макета, а и в готовия вече брой. Тая добронамереност никога не ще забравя. Не всички я проявяваха.

Заедно работихме в една стая седем-осем години. После настанаха промени и тя се озова в най-малкото стайче в голямата сграда. Най-възрастната – редом с най-младата по онова време: Бойка Мицева. ... Вятърът на времето отнасяше листата на годините, но Доктор Кръстева си

оставаше все усмихната, все приказлива

Въпреки неволите, с които от много, много време се бе научила все сама да се бори.

Често носеше в пластмасов плик бурканчета с прочутите си „намазки“: кога по-големи, кога по-малки бурканчета с лютеница или други нейни благини, чийто съставки си знаеше единствено тя. Изваждаше ги към 5 подир обед и разстилаше вестник на бюрото си. Изгладнели, отскачахме за по един топъл самун от близката хлебарница и тъй живвахме, изкарвахме по-леко и по-спорно до края на работния ден. В „Поглед“ тогава се работеше от 2 до 8 вечерта.

Бе и истинска туристка и почти всяка събота или неделя беше на Витоша. Обичаше и децата (имаше две свои, по линия на дъщеря си бе сватя с Димитър Чавдаров – Челкаш от „Стършел“), винаги намираше с какво да почерпи не само моите две дъщери, минеха ли с майка си понякога през редакцията. Вадеше радости от бездънните чекмедженца и потайности на бюрото си, радваше я детската радост.

Нерядко си тръгвахме вечер двамата. Пътят ни бе общ  до спирката на тролеите срещу западния вход на Университета, до Националната художествена академия. Там тя „хващаше“ автобус за дома си в „Младост“ 1. Засмиваше се през прозореца, когато успееше да седне...

Не й бе в нрава да се оплаква от болести, но към края на 80-те счупи крак. Гипсирали го, отидохме у тях да я видим. Бяхме много народ,  а нейната радост – голяма. Тия неща винаги се усещат, с етюди не се получават.

Починала е малко след „идването на демокрацията“.  Никой не ме извести навреме и тъй и не бях на погребението. Но пък остана в спомените ми жива завинаги.

Без нея „Поглед“ наистина нямаше да е толкоз пъстър, колкото бе. Доктор Кръстева, Зорке – помним те!


 

Сподели в
 

Японски журналист е бил задържан в Мианма и обвинен в разпространение на фалшиви новини. Това съобщиха от посолството на страната, цитирани от BBC.

05.05.2021/12:00

"Не се приемам за журналист - с "Не!Новините" правя пародия на журналистическо съдържание" - скромничи Самуил. "Писател не звучи толкова обидно колкото журналист" - шегува се създателят на сайта, често бъркан от някои с истински новини.

03.05.2021/14:28

Компанията Фейсбук обяви, че ще отдели 5 млн. долара, за да плаща на журналисти под формата на многогодишни сделки в рамките на новата си платформа за публикации.

01.05.2021/12:27

За много хора 112-ото място за България в класацията на "Репортери без граници" е просто детайл - една от многото статистики, в които страната е на дъното.

30.04.2021/12:26

В Европа независимостта на обществените медии е подкопана от назначенията на политически обвързани ръководства. Това се посочва в годишния доклад на Съвета на Европа (СЕ) за медийната свобода.

29.04.2021/09:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

97-годишен радио водещ, участник в щурма за Нормандия, не иска да се пенсионира. Мнозина го познават по лице. Той играе вълшебника в два от филмите за Хари Потър: „Хари Потър и философския камък“ и „Хари Потър и тайната стая“, а по-старото поколение го помни в ролята на Дарвин – в сериала за големия учен и на Карл Велики в друг сериал, а също и на Дядо Коледа.

05.05.2021 /22:27 | Автор: От Йерусалим специално за сайта на СБЖ Феня и Искра Декало, кореспондентски пункт на БНР | Източник: СБЖ

Близките на известния санктпетербургски журналист Матвей Фролов, известен като блокадния репортер, преди дни предадоха за съхранение в Централния държавен архив за исторически и политически документи в Санкт Петербург, неговия личен архив. Уникалната документална колекция беше представена в архива, като в събитието участваха и представители на най-голямата информационна агенция в Русия – ТАСС,в която Фролов е работил през целия си живот.

29.04.2021 /06:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Репортерът Давид Бериаин с богат опит от горещи точки като Афганистан, Ирак, Либия, разобличавал мафии в Мексико, Колумбия, Албания, и операторът Роберто Фрайле, оцелял след раняване в Сирия, бяха застреляни в западноафриканската страна при нападение над конвоя им. Те пътували към природен резерват, за да снимат филм против бракониерството. Загинал е и придружавалият ги правозащитник ирландец Рори Йънг. В района на убийството действат джихадистки групировки

28.04.2021 /09:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: elperiodico.com

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

Навършват се 30 г. от приемането на Декларацията от Виндхук, дала повод на ООН да обяви 3 май за Световен ден на печата. СБЖ напомня: законовите гаранции за правата журналистите са носещ стълб за тази свобода. В страната, класирана на 112-то място по същия показател, знаем това болезнено добре...

03.05.2021 /09:48

В интервала 14:00-17:00 ч. в посочените дни всички делегати за насроченото на 15 май Общо събрание на СБЖ ще могат да се запознаят с материалите за него в отдел „Организационен” на Съюза

27.04.2021 /19:43

Известната и по света порочна практика SLAPP у нас се прилага вече не само от овластени политически или икономически фактори, но дори и от лица, които сами са осъдени за криминални прояви. Настояваме законодателите час по-скоро да осигурят правна регламентация, която да предпазва журналистите от подобни посегателства.

27.04.2021 /15:48

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки