Той е една планетарна личност, позната в целия свят и недооценен у нас, каза Иван Вълов, който е бил сред най-добрите приятели на Бигор. Макар и да е бил през целия си живот пример за творец, личност и човек, след промените като че ли беше забравен. А той много искаше книгите му да стигнат до читателите… За критика Пенчо Черняев Бигор е „един подвижен университет със смайващо слово и мъдрост”. Той го категоризира като „рядко явление в културата ни: изумителен ерудит и полиглот, режисьор и кинокритик, писател и изкуствовед, журналист, притежаващ невероятна култура”. „Заявявал съм, че се страхувам от силните думи, но ще кажа, че проникването на Бигор в света на изкуството е изумително – споделя Пенчо Черняев. – От древните Сафо, Катул и Петрарка с перманентната им съвременност, той стига до Маяковски – Халеевата комета на поезията.” Той сподели, че макар и обиколил света, „видял екзотични феномени, природни красоти и архитектурни забележителности”, Георги Стоянов-Бигор си остава навсякъде и докрай българин.   

Може би и поради това, че неговото омайно перо разкрива красотата на думите и езика, той е носител два пъти на отличието „Златно перо” на СБЖ, на който е член, и специалната награда на украинското списание „Новини Kiноекрана”. Членувал е и в СБП и СБФД.

Но неговият принос за киното е може би най-голям. Та нали основа Националната филмотека, на която беше първият директор, кино „Одеон” също е негова сбъдната мечта, а много от нас и досега си спомнят как назад в годините всички с нетърпение чакахме неговите незабравими разходки из

тайнствата на седмото изкуство,

в предаването по БНТ „Кинопанорама”, на което 16 лета бе водещ. Бигор беше и главен редактор не само на Студията за научно-популярни филми, а и на списанията „Кино” и „Кино и време”, чийто основател е.

Бигор беше близък със световни имена в изкуството и културата, писатели и художници, режисьори и актьори. Ръководил е международни и национални журита, бил е член на Изпълнителния комитет на Световната федерация на филмотеките, експерт в комисии на ЮНЕСКО. 

За приятелите и близките, дошли в салон „Журналист”, беше трудно да говорят в минало време за Бигор. Стоянка Митева и Венцислав Пейков прочетоха свои стихове, посветени на него. А художничката Силви Басева върна лентата на спомените назад във времето и разказа за тяхното дългогодишно приятелство, което й е дарило редкия шанс да срещне един толкова талантлив и честен човек. Двама с нея са съавтори на бутиковото издание „Лутащи се фрагменти”, където заедно до неговите изящни словесни фрагменти са картините на художничката. Тази своя книга Бигор определя като „Импресии, експресии, главоблъсканици. Автокардиограми.

Нещо като ДНЕВНИК в миниатюри без дати”. Една стилизирана негова самоизповед. Според Магдалина Делиева той не е минало време, а неговата колежка от БНТ – една от най-големите познавачи на българското и чуждестранно изкуство и култура - журналистката Сребрина Хашъмова, която заяви, че е негова ученичка и колежка, сподели, че той е може би от малкото наши творци, който е успял да направи свои приятели световноизвестни актьори и режисьори. „Бигор беше кинаджия, но обичаше слово” – каза тя. А режисьорът Милен Гетов, който го свързва дългогодишно приятелство с Георги Стоянов, разказа за тази мъжка дружба, която се е родила още по време на Втората световна война. След това той е имал удоволствието като режисьор да прави с него 24-серийната лента „История на световното кино”, чийто сценарист е бил Бигор. „Когато завърших филма, разбрах, че съм завършил още един факултет – по история на киното” – каза Милен Гетов. А Атанас Тончев прочете някои от мъдростите му и каза, че си спомня за него с много голяма тъга, защото през последните години от живота си той е изстрадал много. Актрисата Богдана Вульпе пък прочете последния му публикуван във в. „Словото” материал - „ Снимка на малчуган в бяло костюмче”.

Особено вълнуващ беше разказът на неговата племенница Мая Конещик, която дори не спря сълзите си, разказвайки колко много е бил за нея и съпруга й Георги Стоянов-Бигор, който днес страшно им липсва.

Когато човек се докосне до личност, каквато е Бигор, вижда, че в този живот не всичко се забравя и заличава, защото хора като него оставят една дълбока и неизлечима следа дори и след като си отидат.

Снимки Иван Василев

Сподели в