Начало
 
 

Уникалният вестник „ПОГЛЕД” създаваше новини

17.01.2016 /12:08 | Автор : Пенчо Ковачев | Източник: 24 часа Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кой издател ще си позволи днес седмичник с над 30 души

50 години щеше да празнува сега през януари в. “ПОГЛЕД”, ако беше оцелял през бурните първи години на суматохата, която кой знае защо, наричаме “преход към демокрация”.

Ама то държави и континенти са погивали през дългата човешка история, та един вестник ли може непременно да оцелее?!

Сега “ПОГЛЕД” го няма в навалицата на пазара, но споменът за него като дух, амбиция и новаторство в професията ще го има, докато има българска журналистика.

За времето си той беше единственият вестник, за който имаше опашки за абонирането. Всеки понеделник хората ставаха в 5 ч, за да се наредят на опашка, та да могат да си купят вестника от РЕП. Защото свършваше на 5-ата минута.

Няма майтап! Тиражът му е стигал до 500 000 броя и можеше да бъде двойно по-голям. Но в ония времена никой вестник не биваше да има по-голям тираж от партийния флагман “Работническо дело”. Първият брой на “ПОГЛЕД” излиза на 31 декември, но с дата 1 януари 1966 г. Почти месец по-рано се появява пробен “нулев” брой. Той се смяташе за исторически, защото в него има специално приветствено

писмо от Тодор Живков:

“Нека в. “Поглед” бъде добър другар и желан събеседник на трудещите се и с разнообразни, живи и ярки средства да достига до сърцето и разума на всеки читател”, напътства Живков редакционния екип.

Първият главен редактор е Лалю Димитров, графичното оформление е на Захари Главчовски. Художник на “главата” на вестника е Борис Ангелушев, който казва: “Виждам “Поглед” рошав”, и я нарисувал само за 2 дни, след като конкурсът за нея се е провалил. В първия екип на седмичника са журналисти, които след това стават едни от най-големите имена в професията: Владимир Костов, Генчо Бъчваров, Дамян Обрешков, Боян Трайков, Кирил Янев, Тамара Джедежева, Иван Делчев, Тодор Кюранов и др.

За онова време “ПОГЛЕД” е своеобразен феномен. Той е най-свободният вестник за годините на соца. Седмичникът е издание на СБЖ, а не на ЦК на БКП или на друга политическа и държавна институция. Това му дава по-голяма свобода за действие и маневреност.

На два основни принципа залага първият екип на вестника: информация за всичко най-важно, което се случва в страната, дори ако от това ще има неприятности, и издигането на читателя в култ. През годините тези принципи се спазват от всички журналисти, макар и с различна яркост и сила.

Права е Пенка Чернева, дългогодишен журналист в седмичника, че много от елементите на “новата журналистика” са заченати и родени в лабораторията на “ПОГЛЕД”. Ако подробно се разкаже цялата история на този вестник, думите “първи”, “за първи път”, “единствен “ПОГЛЕД” писа” и други подобни, ще са най-често употребяваните.

Когато се подготвя първият брой

България е сполетяна от голяма трагедия. На 16 декември 1965 г. край Мальовица от лавина загиват 11 алпинисти, оцеляват петима. Единствен седмичникът се осмелява не само да пише по темата, но и да каже причините за гибелта на алпинистите. Впечатляваща е поместената снимка: 16 подредени на снега раници с 16 забити до тях пикела. А хората ги няма. 107 души загиват на 1 май 1966 г., когато стената на хвостохранилището край врачанското село Згориград се скъсва и 500 т тиня и отпадъци от преработка на цинк и олово заливат селото. Властите засекретяват събитието, за да не се помрачи “бойният празник на труда”. Единствен “ПОГЛЕД” публикува фоторепортаж от мястото на трагедията.

На 24 ноември 1966 г. край Братислава катастрофира българският самолет Ил-18. Загиват всичките 74 пасажери и 8 души екипаж. На мястото на катастрофата веднага заминава младият журналист от “ПОГЛЕД” Боян Трайков. Той е син на Георги Трайков, тогава председател на Президиума на Народното събрание, и притежава международен паспорт. Това му позволява почти безпрепятствено да стигне до катастрофата. И в броя от 5 декември е публикуван неговият репортаж от Братислава.

В началото на април 1967 г. вестникът издава първоаприлски брой. И понеже читателят не е свикнал на подобни шеги и закачки, мнозина се “връзват” на написаното в седмичника. А там например черно на бяло и съвсем сериозно пише, че звездата на “Левски” Георги Аспарухов преминава в ЦСКА. На високата сграда на Министерството на транспорта е монтирана голяма табела с името “ПОГЛЕД”, а в текста пише, че сградата е новият дом на вестника. През лятото на 1977 г. “ПОГЛЕД”

излиза с празна първа страница

Шокирани са и читателите, и някои колеги, които очакват от ЦК да накажат ръководството на вестника, заради приумицата. А причината за тази “приумица” е следната:

Зам.главният редактор Евгений Станчев получава персонална покана от националния секретар на Федерацията на италианските журналисти Лучиано Ческия да участва в международна конференция на остров Капри от 26 до 30 септември. Документите са подадени още на 4 август, но визата пристига чак на 26 септември.

“ПОГЛЕД” пуска празната страница, в която има само едно каренце. В него пише, че тук е трябвало да бъде поместена кореспонденцията от важна международна проява, “в чийто дневен ред първа точка е приложението на заключителния документ от Хелзинки за дейността на журналистите и приноса им за развитие на идеите на мира и сътрудничеството между народите”.

От ЦК не само не наказват ръководството на “ПОГЛЕД”, но и на някакво заседание по въпросите на идеологията и пропагандата секретарят Стоян Михайлов казал, че това с празната страница е добро хрумване.

Първи “ПОГЛЕД” се осмели да започне сватосване на самотни хора и пусна рубрика “Запознайте се”, за която отговаряше моя милост. Казвам “осмели”, защото според тогавашната идеология при социализма не може да има самотни и депресирани хора.

Рубриката стана популярна и реално помагаше на много хора, но здравите морални сили в държавата остро я заклеймиха. Пуритански настроена читателка написа гневно писмо до главния редактор Любен Генов, в което ме беше нарекла

“Сводник №1 на Републиката”

Дори самият председател на СБЖ Веселин Йосифов беше подхвърлил по повод на “Запознайте се”: “Сега остава само да закачите и червен фенер пред редакцията...”

Председателят Веселин Йосифов, когото наричаха Весо Кучето, беше отличен журналист, ерудиран човек с бърза реакция и с изключително чувство за хумор. Той беше и главен редактор на седмичника “Антени” и много добре е съзнавал, че “Поглед” е по-добрият вестник. Доказваха го и тиражите. Защо тогава да не жилне конкуренцията с един “червен фенер”?!

Никакви фенери не си е слагал “ПОГЛЕД” през всичките години. Седмичникът единствен пусна снимки от пожара, в който изгоря Софийският цирк. Той се намираше зад сградата на профсъюзите. Иван Григоров финтира бързо дошлите милиционери, които му искат филмите. Вече е изщракал два филма, които успява да скрие. Конфискуват му само третия. На някои от снимките се вижда как пожарникарите обливат с вода плаката на цирковата програма “Мокър от дъжд се не бои”.

Само “ПОГЛЕД” пусна снимки и текст от пожара в комина на медодобивния завод “Георги Дамянов” между Пирдоп и Златица, в който изгоряха трима поляци. Пак само “ПОГЛЕД” си позволи да напише за атентата пред хотел “Интернационал” в Златни пясъци по време на т. нар. възродителен процес.

Единствен “ПОГЛЕД" се осмели да предупреди читателите си за радиация след взрива в Чернобил през 1986 г., като публикува няколко полезни съвета. Последва разследване от тогавашната служба “Държавна тайна”. “Две-три седмици отговаряхме на различни въпроси - разказва главният редактор Любен Генов, - Други началници наредиха да се явим при тях. Отказахме им - ако имат нещо да ни казват, да дойдат в редакцията. Отказаха се.”

Някога в редакцията задължително изписвахме името на вестника с главни букви. Защото той беше институция. Заради това и в тези текстове изписвам името му пак с главни букви.

Да бяха кръстили хижа на Евгений Станчев  

Цигуларят Минчо Минчев веднъж дойде в редакцията, за да изнесе концерт специално за екипа на “ПОГЛЕД”. Към края на срещата колежка го попита колко струва цигулката му с марка “Страдивариус”. “Не знам - отговори маестрото, - може, докато ви свирех, цената й да е скочила с няколко хиляди долара...”

През 1985 г. Евгений Станчев възроди идеята на Алеко Константинов. Чрез вестника Станчев покани всички, които не са се качвали на Черни връх, да направят това заедно. В определения час пред хижа “Алеко” дойдоха много хора, които поеха към първенеца на Витоша. Изкачват го около 10 000 души. Числото е сравнително точно, защото от БТС после се хвалят, че на върха са раздали толкова значки на новите туристи. За съжаление, никой не се сети да кръсти някоя хижа на Евгений Станчев.

Пак Евгений Станчев измисли преди повече от 20 години идеята “ПОГЛЕД” да намери географския център на България. Младата журналистка Алексения Димитрова (днес водещо перо в “24 часа”) издири и убеди няколко геодезични екипа да са заемат с изчисленията.

Месеци по-късно журналистическо-геодезичният тандем домъкна в редакцията чертежи, схеми, изчисления, карти и научно доказа, че центърът се намира в местността Узана над Габрово. Там и до днес стои 2-метровият знак, поставен от екипа на вестника, а хотел в местността си сложи името “Географски център”.

Алексения Димитрова откри и центъра на София

След няколко месеца изчисления, карти, чертежи от професионални геодезични екипи се оказа, че центърът на българската столица се намира в градинката до МВР. Вестникът провокира читателите да намерят и най-високото дърво в София. Откриват го в началото на Борисовата градина, тогава Парк на свободата. Малко след откритието дървото, кой знае защо, е отсечено.

“ПОГЛЕД” организира национална томбола с номерата на купоните за брашно, захар и ориз, които се раздаваха по време на гладната Луканова зима. Окуражен от успеха, месеци по-късно вестникът организира и лотария с номерата на картите за градски транспорт. Съюзник в идеята стана БНТ, а тегленето на печелившите се излъчваше в прочутата рубрика “Телевизионен справочник” на Таня Димитрова.

Радост за окото на редактори и репортери бяха ревютата, които се правеха на вътрешната стълба на “ПОГЛЕД”. Сред манекенките имаше и момиче, на име Жени Калканджиева. Кой да ти знае тогава, че след години момичето ще стане шесто в света по хубост.


 

Сподели в
 

Журналисти от телевизионния канал „Сегашно време” - проект на „Радио Свобода” и Фондация „Гласът на Америка”, които се финансират от Конгреса на САЩ, са били депортирани в Украйна, предаде ТАСС.

09.08.2020/12:17

„Има основание за протести и за гражданско недоволство и по отношение на медийната свобода“, каза Николета Даскалова от Фондация Медийна демокрация.

08.08.2020/12:16

По време на Конференцията на ГЕРБ в София се разиграха грозни сцени на насилие срещу наши колеги, журналисти. Ето какво разказа Генка Шикерова за случилото се с нея и Полина Паунова:

07.08.2020/12:00

Глоба от 3 до 15 000 лв. грози комика и тв водещ Николаос Цитиридис. Причина за сезиране от страна на СЕМ на Цитиридис е предаване от 25 юни тази година, в което си прави шеги с жените, жертви на домашно насилие.

06.08.2020/12:00

Специализираният наказателен съд в Словакия е отложил за 3 септември заседанието си, на което трябва да произнесе присъдите си по делото за убийството на разследващия журналист Ян Куцяк и приятелката му Мартина Кушнирова, съобщи словашкото национално радио, цитирано от ТАСС.

05.08.2020/18:53

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки