Начало
 
 

И журналистите си казаха мнението за бъдещето на медиите

25.03.2016 /22:55 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Вижте останалите кадри от форума в прикачения файл

В желанието да бъде чут гласът на журналистите, се проведе дискусия на тема „Регулация и саморегулация на медиите. Гледната точка на СБЖ по повод дискусията в парламента“, чийто организатор е Съюзът на българските журналисти. Тя събра на откровен разговор представители на електронни и печатни медии не само от София, но и от страната.

И ако трябва да перифразирам дядо Вазов, не манастирът, а салон „Журналист” се оказа тесен да побере всички, които дойдоха да споделят тревогите си от предложенията на парламентаристите да „сложат ред” в работата на медиите.

В началото с минута мълчание присъстващите почетоха паметта на загиналите при атентатите в Брюксел.

Според председателя на СБЖ Снежана Тодорова срещата е отговор на проведената в парламента преди седмица дискусия на тема „Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”. „Решихме, че трябва да бъде чут и гласът на журналистите, защото без тях не може да се вземат такива важни решения” – каза Снежана Тодорова. Тя прочете позицията на УС на СБЖ по този повод, както и пристигналите становища от журналистически дружества в страната, сред които на Радио Благоевград – БНР, на дружеството за електронни медии във Варна, на регионалните радиостанции в Шумен и на синдикалните организации в БНР.

В общи линии всички, изпратили своето мнение, се обединяват около позицията на УС на СБЖ и са против обвързването на БНТ и БНР, защото едно такова обединение не води до нищо добро. Много е важно, смятат те, че медиите трябва да са партийно необвързани и да работят при пълна прозрачност и

да не се позволява подмяната на дейността им

като обществени електронни медии. Обществените функции не позволяват обединяването на БНР и БНТ под една шапка и превръщането им в акционерно дружество. Най-важното, което трябва да се направи, е медиите да имат стабилно финансиране, да им бъде гарантирана свобода на словото, а това става единствено с прозрачно управление и въвеждане на добра отчетност.

Според участниците в дискусията в момента БНТ и БНР се ползват с най-голямо обществено доверие, което е сигурен знак, че те работят добре. А колкото до Закона за радио и телевизия, който според законотворците също трябва да претърпи промени, е необходимо да бъде организирано и проведено прозрачно обществено обсъждане, в което да участват и експерти.

„Тревогата, която днес ни събира, е свръхрегулацията на българските медии – каза Светослав Терзиев, журналист от в. „Сега”, член на УС на СБЖ и председател на Комисията за професионални стандарти при Съюза. – Няколко са нещата, които си заслужава да бъдат обсъдени, и това са, че никой не обяснява защо трябва БНТ и БНР да бъдат слети. Това сигурно е, за да се намери работа на амбициозни хора.” Според него синергия е благозвучна дума, но тя води до намаляване на работните места и до стотици журналисти, които ще останат без работа. Светослав Терзиев не пропусна да спомене, че никой до този момент не обяснява защо трябва да бъде променен Законът за радио и телевизия, а предложението за закон на медиите води до контрол и неговата свръхконцентрация, което ни кара да си мислим, че сме на път да надминем и Турция по този параграф. И тъй като мнозина си мислят, че интернет прилича на телевизия, защото в много от медийните сайтове вече има и видеоматериали, то вероятно управляващите искат да сложат ръка и на интернет, смята Светослав Терзиев. Той зададе риторичния въпрос: дали пък не трябва и СЕМ, и КРС (Комисията за регулиране на съобщенията) да се обединят, за да има контрол над всичко, като по този начин да се създаде страх в медийната общност. Много е важно, смята Терзиев, да се противопоставим на медийните олигарси и на властта.

А според журналиста от БНР Владимир Остоич искането за обединение на двете най-големи обществени медии под една шапка много прилича на това да се иска смъртно наказание за джебчийките, а не за терористите от "Ислямска държава". Той е на мнение, че функциите на БНР и БНТ са различни, което най-вече си личи по това коя медия как залага на информацията.

Много от участниците отправиха

критика и срещу регулаторните органи,

като наблегнаха на това, че в момента СЕМ е нелигитимен поради подадената оставка на неговия председател и изтеклия мандат на някои негови членове. Поради тази причина той не е в състояние да взема някакви решения.

Много е важно българското законодателство да бъде хармонизирано с европейското в частта за медиите, беше мнението на някои от представителите на медиите, дошли да изкажат своята позиция.
А за председателя на КРС Веселин Божков и досега не е ясно дали политическите сили в парламента подкрепят предлаганите промени в медийното законодателство, защото нито една не е излязла с позиция. Въпреки това не бива да сме закостенели, твърди той, и да мислим, че законите нямат нужда от промяна. Преди всичко обаче това трябва да се случи не за да стане някой и да седне друг. Веселин Божков изказа своята позиция, че регулаторите по съдържание и пренос трябва да са независими.

Шефът на КРС е убеден, че ако искаме да има ефект от провежданите дискусии, трябва да се направи подробен анализ и да се следи европейското законодателство и да има обективност на журналистическата мисъл при отразяването на тази тема.

Мария Стоянова е убедена, че макар да беше вдигнат шум около дискусията в парламента, тя все пак е лек полъх на прозрачност. Тя е на мнение, че

политиците носят отговорност за това как да изглеждат обществените медии

и не трябва те да я прехвърлят върху гилдията. А за нейния колега от СЕМ Иво Атанасов сливането на БНТ и БНР не е желателно, а и защо един ден да не се поиска и сливането на СЕМ с КРС. Той е убеден, че двете медии работят много по-добре отделно. И докато в Европа тази практика се базира на национални черти, то у нас не е така, твърди Иво Атанасов. Той и много от участниците смятат, че тази идея за сливането идва от група продуценти, чийто мотив е че по този начин щяло да има повече пари за български продукции.

Иво Атанасов и много от представителите на медиите изказаха своята хипотеза, че тъй като всеки един продуцент в даден момент може да представи своя атрактивна идея, която да бъде осъществена в телевизията, а средствата не достигат, то тогава такива ще бъда теглени от бюджета на БНР, а това никак няма да води до добро за националното ни радио.

Директен в своето изказване беше Петър Волгин, който също подчерта, че сливането е на база пари и контрол. Той съзира, че ако има корпорация, то този, който е начело, ще бъде държан на къса каишка от политиците. Волгин се спря и на това как определени медии отразяват дадени събития, каквото беше протестът срещу ръководството на БНР. Според него дори БНТ не е забелязала какво става там, а ако се обединят, тя съвсем няма да вижда такива прояви.

А представителката на нюзрума на БНТ Надя Обретенова, репликирайки Петър Волгин, отбеляза, че телевизията винаги е откликвала и е съобщавала на зрителите за всичко, което става у нас. Тя също е съгласна с опасенията на колегите, но според нея, необходимо е да бъде направен подробен анализ, за да се видят ефектът и резултатите от сливането на двете медии.

Членът на УС на СБЖ Валерий Тодоров изрази своята лична позиция, като каза, че не е привърженик на сливанията, но ако се търси решение, това е в думата обединение, и то само ако го налагат обстоятелствата. Той е на мнение, че много сериозен проблем е управлението на медиите и медийната регулация. В регулацията, смята Валерий Тодоров, има хора без управленски опит, а това, което става в СЕМ, е вид агония. Преди попълването на медийния регулатор СЕМ, не бива от там да обявяват конкурс за генерални директори на БНТ и БНР, смята той. И още нещо

благодарение на обществените медии се поддържат добри позиции в журналистиката,

е убеден Валерий Тодоров. А според някои от участниците в дискусията, като Светла Каменова, член на УС на СБЖ, промени без допитване до гилдията не могат да се правят. Тя сподели, че само хабим енергия и време да обсъждаме нещо, което не сме виждали, и като че ли все повече се забелязва, че се настройват хората от БНТ срещу колегите им в БНР.

Главният секретар на СБЖ Иван Върбанов каза, че идеята за тази среща е да противопоставим на дискусията на властта дискусията на колегията и е много важно да излъчим тези послания. Той призова да бъдем единни в нашата позиция и СБЖ да не се съгласява с това, което политиците искат да направят.

А журналистката от Габрово Тотка Полякова каза, че това не е само болка на журналистите в София, а и на журналистите в цялата страна.

След края на проведената дискусия УС на СБЖ категорично се противопоставя на предложението за обединение на БНР и БНТ. Това е официалната позицията на СБЖ след проведената дискусия в Народното събрание на тема: “Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес”.

В позицията още се казва: „Обезпокоени сме от намеренията на законодателите да наложат свръхрегулация в обществените медии и да приемат Закон за медиите, който да постави под държавен контрол печата и интернет изданията. Настояваме да бъдат защитени журналистите и правото им на труд, свободата на изразяване и плурализмът на мнения. Спазването на нормите на саморегулация на журналистическата професия гарантира правото на медиите да работят без цензура и правото на обществото да получава и разпространява достоверна информация.“

Публичната дискусия се проведе на Благовещение и участниците в нея си пожелаха да чуят благи и добри вести от политиците, а те от своя страна да се вслушат в гласа на журналистите. Защото както беше казал Йосиф Хербст, „истинският, постоянно действащият парламент в една държава е нейната журналистика и публицистика”.

Снимки: Мари Къналян

Всички фотоси тук:  И журналистите си казаха мнението за бъдещето на медиите


 

Сподели в
 

Чакаме повече Тим Себастиан и Мария Цънцарова, а получаваме шербет, обобщава медийната панорама у нас Енчо Господинов в своя статия в e-vestnik.bg.

04.10.2020/18:01

Може ли политиката да се обяснява в гръб и един "народ", който иска оставки, да бъде заменен с друг "народ", който не иска оставки? Може. А може ли всичко това да се показва в централните емисии на националните медии? И това е възможно. За целта са необходими няколко условия.

01.10.2020/09:54

За да има свободни медии, трябва да има несъгласни журналисти, които не приемат обслужваща роля. За съжаление обслужващите са повече и се чувстват прекрасно в тази си роля, пише авторът в коментара си в e-vestnik.bg.

29.09.2020/12:13

Започналото тази седмица изслушване за екстрадиране е последното действие от англо-американската кампания за загробване на основателя на WikiLeaks. Това не е справедлив процес, а чисто отмъщение, заяви Джон Пилджър пред сградата на съда, където в понеделник започнаха заседанията. Препечатваме публикацията от сайта "Барикада", превел статията на Пилджър в Consortium News.

09.09.2020/18:29

С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната, пише в коментара си в "Клуб Z" авторът Илия Вълков. Инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии.

04.09.2020/20:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 38 гости

Бързи връзки