Начало
 
 

Д И С К У С И Я на тема: „Регулация и саморегулация“

26.03.2016 /21:27 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Дискусията се проведе в прес клуба на Съюза на българските журналисти и бе ръководена от госпожа Снежана Тодорова – председател на Съюза на българските журналисти.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА ТОДОРОВА: Колеги, много се радвам, че в този голям състав вие сте тук сред нас. Дори само вашето присъствие го приемам като подкрепа на позицията на Съюза на българските журналисти по един изключително важен въпрос, за който вече почти две седмици усилено се говори в медийното пространство. Благодаря ви, че сте тук.

Уважаеми колеги, както знаете, нашето желание е да проведем откровен разговор по въпроси, които бяха поставени на дискусия в Комисията по медии и култура и Комисията по транспорт и информационни технологии на Народното събрание. Една голяма част от тук присъстващите бяха на тази дискусия. Знаят какво се обсъждаше, което развълнува журналистическата колегия. В отговор на тази дискусия решихме, че трябва да бъде чут и гласът на журналистите. Съюзът на българските журналисти е свободната трибуна на българската журналистика. Нашите колеги – това са хората, които правят медиите. Без техния глас не би следвало да се вземат толкова важни решения за бъдещето на обществените медии у нас, а и не само на обществените медии, а и за бъдещето на медиите в България.

Отново ви приветствам с „Добре дошли на дискусията“. Безкрайно много съжалявам, че само преди два дни светът и Европа отново станаха жертва на жесток терористичен акт. Позволете ми още в началото да ви помоля с минута мълчание да почетем жертвите, които Европа даде през последните месеци и в центъра на Европа – Брюксел, бяха убити 34 невинни хора и над 600 души са тежко ранени.

/Всички присъстващи в залата станаха прави и с минута мълчание почетоха паметта на жертвите на тероризма./

Уважаеми колеги, към нашата дискусия има проявен интерес от представители на различни дипломатически мисии, от наши чуждестранни кореспонденти, акредитирани в България, от представители на различни медийни организации, които работят и които имат седалище в столицата на България – София. На всички казвам „Добре дошли“.

Пожелавам успешна работа!

Още в началото на срещата ще ви напомня нашата декларация, която изразява позицията на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти във връзка с  проведената дискусия в Народното събрание на тема „Ролята и мястото на регулаторните органи в обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес“.

/Госпожа Снежана Тодорова прочете декларацията на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти./

Колеги, в началото на нашата среща ми позволете да съобщя, че от редица дружества в страната и най-вече от колеги, които работят в регионалните обществени медии, получихме декларации.

Първата декларация се получи от Радио Благоевград. Тя е доста голям. Тя мотивира позицията на колегите от Радио Благоевград. Ще ви прочета част от тяхната декларация:

„Ние, работещите в Българското национално радио – Радио Благоевград, в обществената регионална медия за Югозападна България, проследихме с голям интерес проведената дискусия на тема „Ролята и мястото на регулаторните органи в обществени медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес“, която е проведена съвместно  на парламентарната комисия по култура на 10 март 2016 година в Народното събрание.

След като изслушахме внимателно всички изказвания и експертни мнения по обсъжданите теми, бихме искали да изразим нашето становище по разискваното евентуално сливане на Българското национално радио и на Българската национална телевизия, което бе предложено от няколко участници в дискусията с цел икономия на средства и творческа синергия. Ние, които работим в Българското национално радио – Радио Благоевград, общественото радио за региона на Югозападна България, сме против такова обединение, наречено корпорация, холдинг, комитет или по друг начин, което няма да ни направи по-силни и по-значими, нито ще доведе до икономия на средства, а и концентрирането само в една личност начело на корпорацията, холдинга, комитета и т.н. – обединителна структура/шапка на голяма отговорност за доста от парите на данъкоплатците е опасно в крехката ни демокрация. От такова обединение нищо добро няма да се получи. Практиката го е показала. На фона на непрекъснатото спадащо доверие към институциите Българското национално радио и Българската национална телевизия са с най-високо обществено доверие. Сегашното положение на самостоятелни БНР и БНТ е работещ вариант. Проблемът не е във формата, а в съдържанието.

Силни ръководства на двете медии с по-дълъг мандат за повече спокойствие и сигурност в работата, с приоритет на мениджърските качества на генералните директори, избрани при прозрачна процедура, необвързани партийно, стриктно спазване на законите и контрол на разходваните средства от оторизираните органи, независими медии, прозрачно управление, компетентен персонал, достатъчен финансов ресурс – това е необходимо.“

Това е само част от писмото на колегите от Радио Благоевград.

Получи се и позиция на членовете на Дружество „Електронни медии“ във Варна към СБЖ, а също и дружество „Печат“ – Варна. В тяхната позиция също се изразява подкрепата на становището и позицията на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Ето част от тяхната позиция:

„Категорично не приемаме като работеща в обществена полза идеята за обединяване под каквато и да било форма на БНТ и БНР и за подмяна на тяхната мисия като обществени медии, нито лансираните концепции за неясни творчески симетрии.

Считаме, че трудно може да бъде обоснована тезата за очаквани икономии на средства от сливането на обществените електронни медии, но пък са реални опасенията, че такъв акт и поставянето им под една шапка биха ги направили по-слаби и по-лесни за контрол и цензура.

Нашето мнение е, че би било крачка назад в прилагането на съвременните европейски тенденции за демократично развитие на медиите, приемането на нов Закон за медиите или аудиовизуалните услуги, който да визира едновременно обществените и търговските медии. Смятаме, че законодателно техните функции, работа, финансиране и други елементи на управлението трябва да се уреждат поотделно.“

 Получи се и позиция на Дружеството на Съюза на българските журналисти към регионална радиостанция – Шумен. Членовете на това дружество категорично подкрепят позицията на Управителния съвет. Те са против обединяването на двете обществени медии и против регулацията, която законодателят опитва да наложи в печата и интернет изданията.

„Като водеща по слушаемост регионална радиостанция в системата на БНР и с трайно високо доверие сред аудиторията си, ние сме убедени, че с промяната на дейността на обществените медии ще се постигне безусловно нарушение на обществения интерес. Слушателите ни ще бъдат ограничени при получаване на информация от първа ръка и право на глас, а ние, журналистите, от възможността да работим за решаване на проблемите и за отразяване на значимите за тях събития.“

Позволете ми да ви прочета позицията на представителните синдикални организации в Българското национално радио, която получих преди малко:

„След като се запознахме с всички изказани експертни и политически мнения по време на дискусията в Народното събрание изразяваме своята позиция по част от дискутираните теми.

Категорично не приемаме огласената идея за обединение на Българското национално радио и Българската национална телевизия под формата на акционерно дружество, корпорация, холдинг с цел извършване на реформа, която ще даде възможност за съкращаване и оптимизиране на разходите и неизброими производствени, технологични и  търговски синергии. Такава стъпка би ограничила възможността за избор сред българските обществени информационни източници и би застрашила плурализма и редакционната независимост, което е абсолютно необходимо условие за функционирането на всяко демократично общество.

Изразявайки позицията си, изхождаме от факта, че мисията и целите на Българското национално радио и Българската национална телевизия като обществени медии са да бъдат източник и гарант за независима и безпристрастна информация за всички членове на обществото. Те носят и огромната отговорност да възпитават, да създават културни продукти и да формират отношение към националната култура, да са проводник на морални и етични послания към обществото.

Обществената функция и значимост на Българското национално радио и Българската национална телевизия не позволяват превръщането им в обикновен финансов субект, управляван единствено от пазарните механизми. В момент на сложна и продължителна финансова криза, на огромни технологични промени, на усложняващи се регулационни отношения, на нови и непознати медийни субекти, на фрагментирани аудитории, на нарастващи разходи и конкуренция, проектите за мащабни промени би трябвало да бъдат точно, ясно и конкретно дефинирани, за да продължат да посрещат предизвикателствата на непрекъснато променящата се медийна среда.

На Българското национално радио и на Българската национална телевизия им е необходимо стабилно финансиране, гарантиране свободата на словото и медийната независимост, компетентни ръководства с ясна стратегия за развитие на обществените оператори, генерални директори, избрани при прозрачна процедура, необвързани партийни и икономически, прозрачно управление и отчетност.

На фона на непрекъснатото спадащо доверие към институциите БНР и БНТ се ползват с най-голямо обществено доверие благодарение поддържането на високи професионални стандарти, което ясно показва, че сегашното им положение на самостоятелни структури е работещ вариант.

Що се отнася до финансовата страна на въпроса – европейската практика показва, че усилията и планирането на целия процес на сливане изисква време и средства, които са със съмнителна възвръщаемост. Отговорното поведение да се знае какви ще бъдат последиците от едно евентуално обединение. По въпроса за дефицитите в действащото законодателство и необходимия нов Закон за аудио-визуални медийни услуги или промени в действащия Закон за радиото и телевизията смятаме, че преди да се пристъпи към каквито и да е законодателни инициативи е наложително да се проведе прозрачно обществено обсъждане с участието на експерти и широко представителство на двете обществени медии, включително на регионалните им структури.“

Това са получените позиции. Безкрайно благодаря още един път на всички, които изпратиха своите позиции.

Ще дам думата на господин Светослав Терзиев – председател на Комисията по журналистически стандарти, към Съюза на българските журналисти и член на Управителния съвет на СБЖ.                                 

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Темата на нашата дискусия е: „Регулация и саморегулация“. Но трябва  да ви кажа, че всъщност тревогата, която ни събира, е свръхрегулацията. Нито регулацията ни плаши, нито саморегулацията ни тревожи. Тревожи ни амбицията на определени кръгове във властта да доведат положението до свръхрегулация на българските медии по няколко направления.

Първо. Сливане на Българското национално радио и на Българската национална телевизия. Обърнете внимание на написаното в поканата. Ние сме формулирали тази точка  с въпросителна. Наложително ли е сливането? Защо като въпрос? Много просто. Защото не се дава никакъв отговор. Никой не обяснява защо, а се казва, че трябва да се направи. Защо не се казва? Много ясно. Защото е неудобно.

Целта е неудобна, за да се представи публично. Амбициите на онези, които представят тази идея, също са неудобни за публичното представяне. Това е една шепа хора, свикнали с управленски функции, които си търсят работа. Но покрай тяхното трудоустрояване рискът – много други хора, наши колеги журналисти да загубят работа, е огромен. Така наречената синергия е само благозвучна дума, за да се стигне, че става дума за обединяване на ресурси, сиреч човешки, и намаляването и съкращаването им. Неслучайно идеите произтичат не от къде и да е, а от финансовото министерство. То няма да даде повече пари за повече работни места. Обратно. Тъй, че става дума за работните места на десетки, а може би и на стотици журналисти. Въпросът изобщо не е маловажен и не е между другото. Трябва да се фокусираме върху него, защото Съюзът на българските журналисти е и синдикална организация. Освен всичко друго тя трябва да се грижи за работните места на журналистите и за условията на работа.

Втората точка , заради която сме се събрали, е промените в Закона за радиото и телевизията. Чул ли е някой защо някому не харесва сегашният Закон за радиото и телевизията. Кой член се предлага да се промени? Чухме от един вечно изказващ се специалист, който е в оставка, но никога няма да си напусне поста, че се налагало, защото законът вече бил на 15 години. И какво от това? Има много по-стари закони. Наполеоновият кодекс важеше във Франция 200 години, докато бъде заменен с нов Наказателен кодекс. Това, че един закон е от 10 или 15 години не означава, че трябва непрекъснато да се създава работа на парламента да приема нови закони. Ако нещо не им харесва, да кажат кой член се налага да се промени.                                                   

Трето. Тъй като не им харесва Законът за радиото и телевизията и искат да напишат нов закон, всъщност целта е друга. Тя е формулирана в точка  3: Закон за медиите. Това прозвуча по време на срещата в парламента. Какво означава това? Вместо да се приеме Закон за радиото и телевизията, дайте сега, така и така сме се събрали, да приемем Закон за всички медии. Представете си за какво става дума! С държавна регулация да се овладеят всички медии в държавата – вестници, радио, телевизия, сайтове... Утре ще поискат и електронните да започнат да контролират.

Става дума за наистина свръх концентрация, която дори не се наблюдава в други държави от Европейския съюз, които са под наблюдение точно заради посегателство върху свободата на словото. Ние сме на път да надминем  Унгария и Полша. Нещо повече. Опасявам се, че сме на път да надминем и Турция, която вече обявява журналисти, писатели и университетски преподаватели за терористи. Защо? Защото имат различно мнение от мнението на управляващите.

Такъв закон бива нещо много страшно. Как се формулира, как се обясняват ползата или нуждата от такъв закон? Казват следното. Интернет започва много да прилича на телевизия, защото и в интернет сайтовете има движещи се картинки. И по тази причина вестниците работят като телевизия, защото пускат видео елементи на своите страници. Трябва ли да ги регулираме? Ами, да , разбира се, защото приличат на телевизия.

Преди години пуснахме една информация. Може би някои колеги си спомнят какво се случи в Нигерия. Едни разбойници превзеха едно полицейско управление в някакво градче. Какво направиха? Видяха по бюрата мониторите на компютрите и ги откраднаха. Защо?  Защото им приличали на телевизори. Нашите управленски разбойници искат точно това да направят. Те се преструват, обаче не знаят разликата между монитора и телевизора. Искат да сложат ръка върху интернет. Искат да сложат ръка там, където още не са влезли и не са проникнали. Вестниците, които им се изплъзват от техния контрол, са точно тези, които в крайна сметка не могат да контролират радио лавките, предназначени за разпространение и за контролиране на тиража. Вестниците се четат повече в интернет, отколкото на хартия. Това им убягва от контрола. Затова трябва да въведат и контрол в интернет. Да, наистина се обсъжда този въпрос на европейско равнище. Обсъжда се, но до момента не е прието нищо окончателно. Нищо не се знае в каква посока ще се завие дебатът. Нашите вече тичат пред вятъра. Те са решили, че ние ще бъдем по-големи католици от папата, когато става дума за посегателство над словото. Когато става дума обаче за препоръки от Европейския съюз, от Европейската комисия да изловят разбойниците на високо равнище, тук вече нещата са много сложни и ние трябва внимателно да ги обсъдим и по-нататък ще ги решаваме   и т.н.

Четвърто. Тази точка  ми е най-любимата. Дали да се създаде конвергентен регулатор, т.е. да се обединят СЕМ и КРС. За какво става дума? Трябва да си абсолютен наивник, за да не схванеш за какво става дума. Този, който дава честотите, той да контролира и да дава лицензии за съдържанието. Сега са разделени в два органа. А защо да не ги обединим? Този, който не е доволен от съдържанието, да може веднага да дръпне и шалтера. Нещата са толкова прости. Като държиш шалтера, след като си дал лиценза, ти можеш винаги да си го вземеш. Ето за това става дума. Става дума за създаване на страх в медийната общност. Става дума за свръх регулация, която да превърне нашата медийна среда в медиен тоталитаризъм. Демокрацията в България наистина е в опасност. Това трябва да си го представим ясно и да не го допуснем. Какво можем да противопоставим?

Колеги, тук е написано: саморегулация на медиите. Да, ние не искаме безотговорни медии. Ние не искаме медиите да са противопоставени на обществения интерес. Точно обратното искаме. Когато се говори за обществени медии, трябва да се знае, че всички медии са обществени. Няма такива, които не са обществени, защото всички са обърнати към обществото. Всички изпълняват една и съща функция – да бъдат в някаква степен защитници на основното човешко право на информация. По тази причина вместо да се погазва саморегулацията, която се прави безобразно и безогледно от един, покровителстван  от държавата медиен монопол, финансиран задкулисно, този медиен монопол потресе Етичния кодекс само и само да не бъде под общото наблюдение на всички журналисти, на цялата журналистическа колегия. Той си написа свой. Но никога не чухме те да са санкционирали своя медия заради това, че нарушава по най-груб начин елементарни журналистически правила. Именно в този медиен монопол се пръкнаха отвратителни медии, наречени кафяви медии. Това е раково образувание в България. Свали България на 106-о място по свобода на словото. И ще продължим да вървим надолу, докато не осъзнаем, че ние трябва да го разобличим. Нашата работа като журналисти е да се противопоставим на обединението на медийната олигархия и на държавната власт. Това е  вредно за държавата.

Благодаря ви за вниманието. /Ръкопляскания./

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА ТОДОРОВА: Имате думата, колеги.                                        

Колеги, предлагам да има регламент за изказванията. Чувам от залата, че се предлага регламент от 3 минути.

ОСТОИЧ /БНР/: Ще започна с един много хубав народен израз, който всички знаете: всичката Мара втасала. Всичко оправихме в медиите, нямаме сериозни проблеми. Сега трябва да плачем и да си скубем косите защо Българското национално радио и Българската национална телевизия още не са се събрали в един монолитен комитет за телевизия и радио, какъвто имаше по време на другаря .... – знаете кой.

Ще продължа със сериозен анализ. Няма да ви напомням кои са сериозните, болезнените и тежките проблеми в медийната среда. Вие ги знаете толкова добре, колкото и аз. Ще видите колко е важно да се съберат БНР и БНТ под една шапка. Това е все едно да искаш смъртно наказание за джебчийките от едно малцинство в градския транспорт по времето, когато целият свят се тресе заради Ислямска държава и тероризма. Това е съпоставката между важността на проблемите. Нещо интересно, по което в парламента вероятно не се замислят.

БНР и БНТ наистина са обществени медии. Но те не са абсолютно идентични по тяхната функция. Напротив техните функции стават все по-различни. Ще ви дам само един кратък пример.

Ние като национално радио залагаме върху съчетанието върху една много богата информация на национално равнище с регионални информации и коментари, защото точно това е европейското бъдеще на медиите и по-специално на радиата. Например във Франция един човек от френските Алпи или Пиринеите може да не го интересува кой ще бъде следващият френски президент . Той се интересува от опазването на  природата в тези планини. Вече много успешно вървим по такъв път.

Ще ви дам един съвсем кратък пример. През февруари, когато беше блокадата по гръцката граница, радио Благоевград, който покрива само три области, стигна до рекордната седмична аудитория от 71 000 души, а слушателите, които са на вълните на това радио са имали средно по 368 минути средно слушане на ден, което е абсолютен рекорд за последните две години. Представяте си защо беше това. Хората денонощно работеха по границата, отразяваха много силно тази криза. А това е нещо, което засяга бизнеса и работата на десетки хиляди хора от тези три области. Затова смятам, че БНР и БНТ, за да си изпълняват своите специфични обществени функции, трябва да бъдат абсолютно независими редакционно. /Ръкопляскания./

ДАРИНА АНАСТАСОВА /председател на журналистическо дружество на Програмата за култура и образование на Българското национално радио, Програма „Христо Ботев“/:  Сигурно човек може да отхапне едновременно два хляба и да отключи две врати наведнъж.  Сигурно може да хвърли всички пешки и шахматни фигури в една торба и да ги изхвърли, но от това той няма да стане гросмайстор. От това просто ще стане ясно, че той не умее да играе шах.

Започвам така като  представител на програма за култура и образование. Много са въпросите и предимно въпроси, но няма да ги задам, никой колега-журналист не знае на кого да ги зададе. Няма да задам въпроса защо правим това, кой го предлага, какви са му мотивите за тази идея, защо точно в този момент, колко ще струва това, безплатно ли ще бъде, безопасно ли ще бъде от гледна точка на националната сигурност, кой ще бъде след това шапката, кой ще ни запознае с прогнозния и крайния резултат не само от финансова, а и от обществено значима гледна точка.

Въпросите са много. Обаче искам да се спра на едно нещо, което е важно. Тъй като хората, които имат такава смела и явно прогресивна идея за обединение на радиото и телевизията, обществените медии, сигурно са запознати и със законите, конвенциите, ратифицирани от нашата държава и нашето правителство.

Като представител на програма за култура, няма да коментирам как с изключително нисък финансов ресурс Българското национално радио и, предполагам,  Българската национална телевизия ревизират един продукт, конкурентен в една пазарна среда. Няма да коментирам ниските заплати на колегите и нуждата от дофинансиране.

Ще ви напомня, че от 18 май 2007 година за Република България е в сила  една конвенция на ЮНЕСКО за опознаване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, ратифицирана със закон, приет от 40-ото Народно събрание на 22 ноември 2006 година. Тази конвенция е подготвена на 33-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на обединените нации и се отнася за образование, наука и култура. Защото обществената функция на Българското национално радио заради многообразието на неговите програми освен да информираме и да забавляваме, ние ....  Последната точка  на тази конвенция е, че държавите, които са ратифицирали конвенцията и са се присъединили, са длъжни да осигуряват условия и да вземат мерки за насърчаване на многообразието от средства за информация, предлагащи култура, даващи възможност на населението да се запознае със съответната култура, да се образова посредством развитие на обществените услуги по радиоразпръскване.

Благодаря за вниманието.

ДИМИТРОВА /БНР, Програмна дирекция /: Ще споделя само няколко неща.

Факт е, че няма нито ясна визия, нито какво налага това сливане. Щом като Министерството на финансите е толкова за този подход, то при такива подходи винаги се прави т.нар. ........ анализ за това кои са предимствата, рисковете, очакваните резултати. Такова нещо на тях и през ум не им е минавало. Никой не казва на какъв принцип би могло да стане подобно сливане. Дали на корпоративен или на програмно-продуцентски принцип. Няма например забележителна промяна, когато имаше такива сливания на радиото и телевизията в Португалия и Естония. Отчитат го всичките им анализи и дори смятат, че е направена грешка.

В Швеция парламентарен дебат много обстойно обсъди сливане на двете обществени медии и категорично го отхвърли, защото реши, че това ще бъде нарушаване на плурализма и разнообразието на мненията и позициите. При сливането например на програмно-продуцентски принцип, какъвто е принципът на работата на Би Би Си, беше направен опит да бъде такова сливане например в Белгия, Холандия, Ирландия, Швейцария. В Белгия подходиха към това нещо, опитаха се, но впоследствие решиха, че това е един провал и се върнаха на предишното си положение. Двете медии бяха разделени съвсем основателно със съответните анализи и аргументи. Никой не иска да каже какъв е крайният резултат, какво се очаква. Каква е ползата за обществото и какво осмисля подобно сливане.

Това са моите въпроси. Смятам, че всичко това се прави с целта и идеята, които колегата Терзиев каза – да се намери работата на няколко определени души.

Съветът за електронни медии в случай, който също трябва да вземе много дейно участие в едно такова решение и изискване на Народното събрание. Съжалявам, но този орган в момента какъв е? Той е един почти нелегитимен орган. Имаме председател в оставка, на който на 1 април изтича мандатът. Има двама членове с година и 10 месеца изтекъл мандат. Всъщност всяко решение на този орган, който уж трябва да контролира дейността на медиите и да следи за спазването на закона и да инициира такива дейности, там имаме хора, които са почти некомпетентни, и които нямат легитимността да вземат и да предприемат каквито и да е действия, решения и предложения. /Ръкопляскания./

СВЕТЛАНА БОЖИЛОВА: В Народното събрание визията за обединяване и сливане на Българското национално радио и Българската национална телевизия беше подплатена с аргумента – холдинговата структура на Би  Би Си. А зад нея се прибави едно експертно мнение на господин Мартин Захариев – холдингова структура, търговско дружество с 50 на сто участие, въпреки че повече от колегите знаят какви са практиките на Би Би Си. Въпреки това  ще кажа само няколко неща.

Наистина Би Би Си е първата обществена медия – радио-телевизионна корпорация. Това е факт. Много малко Би Би Си функционира благодарение на това, че има независимо финансиране, независимо управление и независима програмна политика, че Би Би Си е координирала единствено предаванията за новини и актуалния предавания заедно, а всичко друго функционира самостоятелно като програмен мениджмънт.

Какво се случва в контекста Би Би Си и българската практика на обществените медии?

Първото нещо е, че финансирането на Би Би Си е чрез такси, обърнато към гражданското общество, което обаче не е достатъчно. Има и държавна субсидия, има приходи от продажби и разпространение на аудио-визуална продукция. При нас през годините това не се случи това смесено финансиране. Депутатите непрекъснато казваха: ах, колко е беден българският народ и не може да даде по 2 лева месечно, за да не се обръщат обществените медии към Министерския съвет, Народното събрание, а към гражданското общество. Най-важната редакция в Би Би Си е „Стратегическо управление и обследване на аудиторията“. Радвам се, че от Българското национално радио много компетентно се изказаха колегите в този аспект.

Финансовата оптимизация  чрез търговско дружество, защото има проблем с държавния мултиплекс – нека да си го кажем, е въпрос на управляващите да има държавна политика, но в никакъв случай не е свързан с дейността на колегите от Българското национално радио и Българската национална телевизия.

В Би Би Си има надзорен съвет и управителен съвет. Да ме простят колегите – предишни и сегашни на Съвета за електронни медии и на Националния съвет за радио и телевизия, това винаги съм го казвала, но СЕМ по смисъла на действащото законодателство би трябвало да упражнява ефективен контрол върху дейността на Българското национално радио и Българската национална телевизия, включително и на управителните съвети. Ако в закона има бланкетни изисквания, то СЕМ подписва мениджърски договор, т.е. той е работодател. Как ще избереш директорите на Българското национално радио и на Българската национална телевизия, след това, ако те не спазват мениджърския договор, ние не сме ги видели, те не могат да бъдат освободени.  Мениджърският договор въвежда трудово-правни отношения. Когато генералните директори нарушат стандартите, вътрешната организация на управление и всичко, записано в мениджърския договор, те спокойно могат да бъдат освободени. Съдът е този, който ще вземе крайното решение.

Другото нещо. В закона е записано: СЕМ избира и освобождава генерални директори. Това е избор по целесъобразност. Те могат и да го назначат, но да носят отговорност за своя избор, а не да се ровят в процедури, които са обтекаеми с критерии, които нямат тежест, защото при лицензиране и регистрация всеки попълва индивидуална карта, има критерии от професионален опит, мениджърски умения до формиране на програмни политики. Всеки член на СЕМ трябва да носи отговорност за своето решение, след което да има колективно мотивирано решение. През всички тези години – била съм и член на регулатор, била съм и от другата страна, всичко е в полето на субективната воля и изразяване, дори няма и мотивирано колективно решение за избора на генерални директори, а има индивидуални изказвания. Тази практика, колеги от СЕМ, приканвам ви, този път при избора на генерален директор и на Българското национално радио, и на Българската национална телевизия да бъде прекратена. В Закона за радио и телевизия има много пропуски по отношение на Българското национално радио и на Българската национална телевизия. Ние сме уникални в европейската практика. СЕМ не изпълнява надзорни функции, но много институции осъществяват такъв надзор. Едновременно с това генералният директор предлага Управителния съвет. Няма такова нещо в света! Хем няма надзор, хем Управителният съвет е функционалните директори навсякъде – и в Би Би Си, и във френската обществена телевизия и радио, и в Германия. Там има квотен принцип на конституиране на такива органи. Никой не говори за това. Това са неща, които могат да бъдат променени в закона и нашите медии да действат ефективно в този контекст.

В нашия закон, който е много общ и за БНТ, и за БНР, е записано, че вътрешно-нормативната база, въз основа на която функционират БНР и БНТ, се създава от вътрешните органи в БНР и БНТ. Всеки нов генерален директор, според мен, променя вътрешни правилници, вътрешно-нормативна база, но СЕМ би трябвало да ги приеме. Не зная СЕМ въз основа на мениджърския договор дали прави всичко това. Понеже тази вътрешно-нормативна база – от длъжностни характеристики до стандарти, никак не е съзвучна с разработките в обществените медии във водещи европейски страни.

Имам следното предложение към Съюза на българските журналисти. Вземете Библията на Би Би Си, Кодекса за работа на Би Би Си, Ели Хауер – шеф на Международния отдел, консултираше преди години нашия общ кодекс. Нека да дадат правата на собственост. Нека да се преведат тези документи.  Ако БНР и БНТ са съгласни, за да бъдат свободни, нека да ползват тези нормативи, които започват от работата в конфликтни ситуации по време на война и се стига до плурализма на гледни точки в предавания.

Благодаря ви. /Ръкопляскания./

ВЕСЕЛИН БОЖКОВ,ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА СЪОБЩЕНИЯТА: Благодаря за поканата. Може би сте избрали хубав ден,  защото днес е Благовец. Дано тази конференция да бъде отразена както трябва и подобаващо и обективно от всички медии. От първата конференция не останах с такова впечатление.

Специално искам да поздравя господин Терзиев за неговата статия. Той направи действително страхотен обективен  анализ, който за съжаление не видяхме в отразяване на тази конференция от медиите. Бях втрещен.                    

Преди да започна моето изказване, ще дам един пример.

Българската национална телевизия присъства на конференцията. Не зная дали след това гледахте заставката. Но вечерта в основната новинарска програма бяха отразени само три изказвания. На вездесъщия корифей господин Мартин Захариев, на Милошев и на Вяра Анкова. Всички присъствахме на конференцията. Това ли беше тезата? Това ли беше обективното отразяване и на още 15  изказвания и т.н. А представете си, че се създаде единен орган и по този начин се отразява обективната действителност?

Поздравления специално за статията на господин Терзиев. Напълно подкрепям всички изводи, направени в нея.

Благодаря отново за поканата да участвам в дискусията. Смея да твърдя лично за три неща, които също ме вълнуват.

Първо. Има ли политическо желание да се извършат тези промени? За мен, съжалявам, че няма да се съглася с някои от изказванията, засега няма. Нито една политическа сила  не е застанала зад тази идея. Затова съм по-склонен да повярвам, че в България всичко се върши и към този момент – хора с нереализирани амбиции /те са ни известни/, хора, чиито мандати изтичат и които са свикнали да бъдат винаги в някакви управленски органи, и т.н., се опитаха да дадат една легитимация на техните идеи, които не са от вчера и не са от онзи ден, а те са от няколко години. Затова бяхме поканени всички там. Предварително, така да се каже, беше написан сценарият. Които бяхме на срещата, усетихме този лош, отвратителен, недемократичен привкус.  Смятам, че към днешна дата не може да твърдим, че има политическа воля, тъй като нито една политическа сила не е изказала такова мнение. Напротив. В дискусията чухте поне три мнения на три политически сили, които бяха против този процес.

Второ. Не можем да бъдем закостенели за неща, които са веднъж и завинаги дадени. В този аспект трябва да бъдем по-мобилни. Разбира се, че законът, ако е от 15 години и в него има някакъв проблем, той трябва да бъде актуализиран. Но не актуализиран в съзвучие с интереси на група хора – стани, за да седна аз, а да отразява обективната действителност и да бъде отговор на действителността. Да, живеем в друг свят – дигитален свят.                       

Ние не живеем изолирано. Ние сме в рамките на Европейския съюз. Както знаете, тече изключително активна дискусия. Говорим за нова регулаторна рамка. Но някои хора бързат и съжаляват, че мандатът им изтича, преди да се извършат тези европейски промени. Дискусията за европейската регулаторна рамка ще стъпи в прагматичен аспект от септември 2016 година. Предполагам, че ще продължи поне шест месеца. Ние трябва да хармонизираме нашето законодателство, но трябва да бъде в съзвучие с европейското законодателство.

По принцип – трябва да има дискусия. Но трябва да се направи анализ на целите, както се прави в Европа. Тук съм се подготвил и мога да ви кажа поне 15 цели, които са правени в Европа. След това трябва да се направи анализ на риска. Вие ни ограничихте в три минути. Мога да ви дам много примери. Беше поставен въпросът: колко ще струва на българската общественост това нещо. Да, имаме отговор. Ще ви дам пример за сливането в общ фонд на английския регулатор през 2001 година, преди да влезе европейската регулаторна рамка. Това не е практика. Някои се опитват да четат евангелието, както го чете дяволът. От 28 държави само в шест държави има конвергентни органи. Те са направени през 2001 – 2003 година. Европейската регулаторна рамка  е от 2002 година, но влиза в сила през 2003 година, а след това е актуализирана през 2009 година.

Идвам от конференцията в ................ По друг повод бях на регулатора.  Споделих това, тъй като Словения е един от т.нар. конвергентни органи. Той ми каза: Божков, покани ме на тази конференция, за да кажа на Вашите хора какви проблеми имаме. До тук ми е дошло.

Ще дам пример със създаването на  общ фонд. Общият фонд струва на английския данъкоплатец 80 милиона паунда. Както и да го смятате, това са 200 – 240 милиона лева.Кой ще извади тези пари в днешно време?

Ако става дума за Българското национално радио и за Българската национална телевизия с 3000 журналисти?

Самото сливане – смея да твърдя , че съм анализатор и то добър, в частния сектор, дори в моя сектор, е от 2 до 3 години. Представете си едни обществени медии с малко по-тромава структура за колко време ще бъдат слети и какъв ще бъде ефектът. Анализ на ефекта от сливането на общ фонд – говоря за Английската сметна палата, още не е направен. Всички считат, че ще бъде отрицателен. Става дума за периода от 2001 до 2016 година. Т.е. никъде не се говори за сливане и като тенденция в европейски мащаб. Напротив. Европейската регулаторна рамка поставя въпроса и е хубаво да четат тези, които застъпват другата теза, за хармонизиране функциите на регулаторните органи, но от гледна точка на засилване на тяхната самостоятелност. Все пак има четири директиви, по които ще работим ние. Говоря за Комисията за регулиране на ................. и тези неща, които защитаваме и са ни вменени в нашите задължения. Предполагам, че и СЕМ ще вземе отношение. Но и там се очаква изменение на директивата по съдържание. Поне съм запознат, че от януари е минала на обществено обсъждане. Там също се говори за самостоятелност.

Трето. Досегашното законодателство /говоря за европейската регулаторна рамка/ за запазване и защитаване на незавимостта – финансова и административна, на регулаторите.

Има т.нар. съобщение 5, в което задължително се казва, че регулаторът по съдържание и регулаторът по пренос трябва да бъдат независими. Защо нашите хора не отчитат това? Защото не им е изгодно. Това е друга тема.

Говорим за научен анализ и какво трябва да се направи. Предлага се конвергентен орган. Идеята е, когато има противоречиви решения по действието на двата регулатора. Слава Богу, независимо от различните сътресения в другия регулатор, досега нямаме регулаторни решения, които да се бият едно с друго.

Защо някои хора изгодно избягват или винаги навират в очите ни примера с Румъния. Примерът с Румъния, поне в нашата област, е драстичен и скандален. През 2008, 2009 и 2010 година румънското правителство също искаше да предприеме действия за сливането на двата органа. Тогава Европейската комисия предприе процедура. Защото и експресното законодателство е в разрез с европейските директиви. Беше предприета ................... процедура. Лично заместник-председателят на Европейската комисия лично предложи своите услуги, за да съдейства за разрешаването на проблема. Той беше разрешен.

Мога да дам и по-пресния пример с Полша.

Защо тези хора не се подготвят, защо не правят анализ? Извадил съм си примерна оценка на рисковете за 2014 година. Това е най-актуалната тема. Това е мониторинг на медийния плурализъм, който е поръчан от Европейската комисия. Ще ви дам пример за областта, в която работа.

Мониторингът на медийния плурализъм, където държави със слети конвергентни органи и опити  за свиване на двете медии – например в Унгария и в Италия, е следният. Индикаторите са 29. Средният риск е 97 на сто. В Италия - 91 на сто.  В България – с по 15 на сто по-добре, отколкото в тези две страни.

В този ред на мисли и пак пледирам как трябва да стоим, да сме активни в тази дискусия, да следим процесите, да направим една средносрочна перспектива. Да, ако искаме да постигнем такъв ефект и да се направи един анализ – да е ясно в какъв аспект, какво ще спестим, как това ще повлияе на конкуренцията.

Да се кажат какви са крайните цели, които ще се постигнат. Трябва да се извърви път, а той е минимум 2 – 3 години. Нямам нищо напротив.

Да следим активно европейското законодателство. Друга наша слабост е хармонизирането на европейското законодателство. Защо не съм съгласен с тезата, че има политическо желание да се свърши това. На всички, които бяхме на конференцията в Народното събрание, ни направи впечатление, че председателят на Комисията по транспорт и информационни технологии, поне така ми се стори, че остана с впечатлението, че ние трябва да говорим за дигитализацията. Това беше факт.

В този ред на мисли приветствам днешната дискусия – нейната тема, нейната теза. Надявам се навсякъде да има тази обективност на журналистическата мисъл по отношение на отразяване на дадените процеси. Когато става дума за нещо, Вие да бъдете като коректив и на политическата власт, и на законодателната власт по отношение на научна направа и анализ на един процес, който да бъде ясен – какви са целите, какви ресурси трябва да се изразходват, кой и как ще го направи. Да оставим встрани тази паплач – не мога да го кажа по-меко, която трови медийното пространство и администрацията на българската държава. Това са хора с нереализирани амбиции, на които, рано или късно, трябва да бъде показан червен картон.

Благодаря ви. /Ръкопляскания./

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА ТОДОРОВА: Колеги, с този разговор поставяме началото на дълга дискусия. Всичко, което споделихте, показва, че ни предстои много сериозен разговор. Благодаря за Вашата подкрепа.

МАРИЯ СТОЯНОВА,СЕМ: Благодаря за поканата.

Благодаря за това, че енергично реагирате на това, което се случва и ни засяга директно.

В един момент, когато с д-р Божков си разменяме файловете, понякога се чувстваме и сами. Да, това е един остров, в който нещо у нас бушува, а ние с нищо не можем да повлияем върху него.  Какво конкретно имам предвид?

Заразих се от образното мислене, което не липсваше на доста хора.Наложи се да фокусирам мислите си във философска посока. Отново като че ли се връщам във форма благодарение на Вас. Имам предвид следното.

В продължение на три месеца  всички Вие, всички ние си говорим по телефоните, обменяме мисли за това, че нещо се случва,  че нещо предстои да се случи, а може би ще стане, а може би ще стане извън нас, извън Вас. Не зная какво е точно.

Господин Валерий Тодоров веднъж ми каза. Вървим на някаква компания, която ще се казва Българска национална медийна компания. Всичко това показва, че има някакви сериозни планове, които са напреднали в някаква посока. Какъв е проблемът? Проблемът е, че в момента, в който тази среда, която е наречена неслучайно четвърта власт, бъде оставена да се върти около оста си, водена само от слухове, спекулации, манипулации. Това води до това, че всички Вие вместо сега да се занимавате със своята журналистическа работа и дейност – нещо, което и председателят на телекомуникационния регулатор правилно отбеляза, се занимава с това по какъв професионален начин да доставяте своите услуги до аудиторията, Вие сте принудени да тръгнете от редакциите, да дойдете тук, за да може да заявите ясната си позиция по въпроси, които не разбрахме точно какви са.

Ние /казвам „ние“, защото и аз съм част от вас/ всъщност спекулираме. Това, което видяхме на срещата в Народното събрание, всъщност не зная какво точно беше. Говорим за парламента на една държава-членка на Европейския съюз. Това е най-високата институция на държавата. Комисията по медии и култура свиква дискусия  по една много деликатна и чувствителна тема. Преди да бъдем поканени на срещата, не знаехме това, но го разбрахме от един от участниците в дискусията, че тя е свикана за промяна в закона. Тук е мястото да кажа нещо много важно. Защо не се променят специално законите – медийните закони, медийните директиви в Европа,  с такава скорост, с каквато това се прави в други сектори. Това се дължи на една много проста причина. Става въпрос за изключително чувствителна и деликатна сфера в сектора. Затова към медийните закони винаги се подхожда с много голяма прецизност, с много голямо внимание, но преди всичко с много голяма отговорност.

На срещата в Народното събрание ми направи впечатление нещо, което се надявам вие, защото това е ваш дълг, да довършите. Според мен, има много голям проблем, за който си давам сметка, че е неделима част от демокрацията, от парламентарната демокрация. Той  се  нарича лобизъм. Лобизмът не е нещо нелегално, не е нещо престъпно, но тогава, когато той има някакви правила, рамки, в които той се движи. Когато лобизмът е непрозрачен за всички останали, освен за участниците в него, какво означава лобизмът, знаят всички. Това са частни интереси, които се реализират чрез определени хора, които заемат определени позиции. В това действително може да няма нищо лошо, защото всеки един от нас има интереси. И Вие като съсловна организация също имате своите интереси. Пряко от Вас зависи да ги  представите по най-добрия начин на политическата сцена. Когато интересите са диктувани само от определени търговски зависимости, тогава съществува голяма опасност границата между демократичния начин за вземане на решения и корупцията да се размие.

Въпросът за лобизма в българския парламент е поставен сега, защото беше доста учудващо да видя как парламентаристите в България  предоставяха микрофона и възможността да се поставят важни теми, за които не са случайно отишли там от представители на една съсловна частна организация и то не на цялата организация, не на цялата гилдия. Имам предвид продуцентската гилдия. Двама продуценти бяха тези, които поставиха въпроса за сливанията на двата регулатора, за сливанията на двете обществени медии. В интерес на истината трябва да кажа, че представителите нито на общественото радио, нито на обществената телевизия изказаха позиция по въпроса.

За мен също беше разочароващо, че организаторът на форума – председателят на медийната комисия, също не взе отношение по въпроса, но въпреки това каза нещо интересно. Председателят на медийната комисия каза, че медиите в България нямат принципал. Сега много от Вас фокусираха вниманието върху Министерството на финансите. Това е може би, защото сме чували, че има законопроект, че има текстове, които са подготвени и се намират в Министерството на финансите. Разбира се, че някой веднага ще каже: какво общо има със сценария. За мен това би било проблематично, защото когато Министерството на културата, което всъщност е действителният принципал на медиите – независимо дали те са частни или са държавни, е встрани от някакъв процес, тогава очевидно има съществен пропуск в начина, по който се вземат решенията в нашата страна. Това означава, че има проблем. Това е важно. Ваш и наш дълг е да бъде изяснено за публиката.

Има и нещо хубаво от срещата в Народното събрание. Има някакъв кълн на прозрачност. Това от една страна беше изказването на госпожа Гочева, която в прав текст каза, че една група хора се чуват по телефона и си говорят за едни неща. Другото беше, че представителите на една от гилдиите в този сектор – продуцентската гилдия, които се обявиха категорично за обединение.

По въпроса за обединението. Всичко, което досега беше казано от колегите, го подкрепям. Няма да допълвам кой знае какво ново освен, че трябва да бъдем наясно с едно.

Ако Българската национална телевизия и Българското национално радио се слеят, е ясно, че държавата няма да извади 10 милиона лева, за да ги даде на БНТ. Представителите на БНТ на  тази дискусия казаха, че чувстват изключително остър недостиг на финансови средства. Това означава само едно и нека да сме наясно за какво говорим. Това означава, че пари ще бъдат взети от радиото. Колегата Димитрова спомена за опита на други държави, които са тръгнали в процес на обсъждане на законопроекти за сливания. Такава държава е Латвия. През 2010 година шефът на латвийското радио каза в прав текст следното: телевизията винаги е по-мощното информационно средство и по-интензивното финансово информационно средство. Телевизията е медията, която винаги е недофинансирана заради развитието на технологиите, заради всичко онова, което съпътства телевизионния процес и производството. Това няма нужда да ви го обяснявам, защото Вие прекрасно го знаете. Когато двете медии се слеят – телевизията и радиото, радиото винаги остава на заден план. Това ще коства неговото бъдеще. Нека да си дадем ясно отговора на въпроса. Този, който инициира тези идеи, трябва да каже ясно дали искаме да имаме обществено радио в България или не. Това е въпросът, който стои пред нас, когато говорим за сливането на двете медии. Ако искаме да имаме обществено радио, то нека да го кажем ясно и да престанем да се мъчим повече по тази тема.

Тук е мястото да кажем нещо друго важно. България като страна-членка на Европейския съюз трябва да си даде сметка, че не е наша отговорност – нито на регулаторите, нито на Вас, ние да казваме на онези, които сме избрали, които сме натоварили с ангажимента да носят отговорност, да вземат важни решения как да организират дейността в държавата така, че да бъде добре и за участниците в отделните сектори, да бъде добре за аудиторията, да бъде добре за всички. Тази отговорност все пак те трябва да я понесат.

Отговорността за това как да изглеждат обществените медии не е наша. Тя е на политиците. Това трябва да бъде ясно. Т не е на продуцентите. Още веднъж ще повторя, че отговорността е на политиците. Всяка държава сама решава тези въпроси. Неслучайно тези хора са избрани там, за да вземат тези решения. Не те да прехвърлят тези решения върху нас така, както имах усещането, че се случи на тази дискусия в парламента. В парламента излезе, че едва ли не от публичната дискусия произлиза спонтанно идеята за сливането на Българското национално радио и Българската национална телевизия. Мисля, че всички знаете, че това не е така. Или може би се лъжа?

Стана дума и за регулатора. Ще ви кажа, че ситуацията е много трудна. Всички знаем, че хората идват и си отиват от работните места. Важно е институциите да стоят стабилни. Действително в момента ситуацията не е стабилна. Ситуацията, казано честно, е трудна. Трудна е, защото в Закона за радиото и телевизията неслучайно е записано, че  Съветът за електронни медии се състои от пет члена, а не от четири. Едната задача  свършихме – обявихме конкурс за генерален директор на Българското национално радио. В момента се носи друг слух там – да разчистим окончателно. Това е слух, който също се носеше много убедително, че СЕМ няма да обяви конкурс, че ще се избират изпълняващи длъжността и т.н. Въпреки трудността СЕМ обяви конкурса. Този конкурс е съвсем легитимен. Според Закона за радиото и телевизията тези членове на СЕМ, които са с изтекли мандати, продължават да изпълняват дейността си до избирането на нови. Тъй като за съжаление или за щастие, такива още не са избрани. Съветът за електронни медии продължава да бъде легитимен орган.                                                 

Колеги, Вие сте журналисти. Защо не поставяте тези въпроси, които ви вълнуват на политиците? Не само в  тесен кръг, в който се събираме тук, но тези въпроси трябва да се поставят и пред политиците, т.е. да се поставят там, където може да се получат отговори. Честно казано, не вярвам в смисъла на събирането по групички. Вярвам в смисъла на това, когато ние действително виждаме, че проблемът е поставен там, където може да бъде решен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА ТОДОРОВА: Госпожо Стоянова, Вие не за първи път сте сред нас. Благодарим за подкрепата, която ни оказвате. Радвам се, че прозвуча мнение, което предизвика емоция сред участниците в дискусията.

ДИМИТРОВА /БНР/:  Според мен, има отказ от страна на Народното събрание да изпълнява задълженията и ангажиментите си, след като година и десет месеца не може да излъчи представител в СЕМ на мястото на този, който вече е с изтекъл мандат. Това, което е легитимно де юре, не означава, че де факто и морално е легитимно. Ако настоящият СЕМ избере нови генерални директори, доколко след като бъдат избрани нови членове, те ще носят отговорност за избора на колегите им, които ще си тръгнат почти веднага?

Настоящият Съвет за електронни медии гласува оставката и е редно да я гласува на председателя Георги Лозанов. Какво се случва тогава с хората, които са с изтекъл мандат? Дали съвсем съзнателно членовете на СЕМ не гласуват за тази оставка?

ИВО АТАНАСОВ,СЕМ: Уважаеми дами и господа, няма да отговоря на този въпрос, защото съм за това да гласувам на секундата за оставката на господин Георги Лозанов. В СЕМ имаме различни мнения. Аз го замествах до последния вторник, след което казах, че повече няма да го замествам, защото искам той да бъде освободен.

Аз съм против сливанията. Който не ме познава добре, би казал, че съм против, защото покрай сливането на БНТ и БНР може да се слеят СЕМ и КРС и да бъда пряко засегнат. Тази моя позиция е вече от две десетилетия. В СЕМ съм от две години. Тази моя позиция я има в архивите на парламента, има я и в архивите на медиите, и в паметта на хора, които виждам в тази зала.

Аз съм против, защото съм убеден, че двете медии работят и ще работят по-добре поотделно, отколкото заедно. Защото някак си започнахме да вземаме от европейската практика само онова, което ни изнася, ако ми позволите да използвам тази дума, и да загърбваме другото, което не ни е удобно, независимо че и то е европейски опит. Тук вече се каза, че има страни, в които обществените медии са обединени, в които регулаторите са слети, но те са няколко. Не е такова положението във всички 28 страни. Тази практика се базира не толкова върху експериментаторски амбиции, колкото върху националните традиции, които у нас не са същите.

Вече едва ли не става национална черта вместо да изпълним една институция със съдържание, да я натоварваме с реорганизации, да променяме правилата. Много очевиден  пример в това отношение е линията за мажоритарния вот, който се провали тотално през 2009 година. Сега отново сме обърнали очи към него с надеждата да напълни парламента с по-качествени депутати. Няма да стане! Световен шампион по футбол или победител в шампионската лига стана не този отбор, който организира семинари, дискусии и конференции за това как да се променят правилата, а онзи, който мисли как в рамките на правилата да играе по-добре и да победи. Сегашното предложение за сливане на Българската национална телевизия и Българското национално радио, огласено на дискусията, която се проведе в Народното събрание, дойде от продуцентите, по-точно от част от продуцентите. Те изразиха надеждата, че обединената медия ще бъде по-мощна финансово и ще може по този начин да отделя повече пари за българска продукция. Това звучи добре, стига да се знае от къде ще дойдат парите.

Ако приемем условно, че в Българското национално радио работят 100 души и в Българската национална телевизия – 100, т.е. общо 200 души, а в обединената медия ще работят 150 души, държавата няма да отпусне субсидия за 200 души, а ще даде субсидия за 150 души, т.е. за 50 души по-малко. Това е толкова очевидно, че чак е неудобно да се коментира тази поредна илюзия.

Ключова дума в това желание беше синергия. Ето какво пише в тълковния речник за синергията: съвместно действие, при което крайният ефект е по-голям от сумата на ефектите, предизвикани поотделно от всеки агент.  

Уважаеми дами и господа, много се опасявам, че вместо синергия на ефектите, ще се стигне до синергия на дефектите. Поради това продължавам да бъда против сливането на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.

Благодаря ви. /Ръкопляскания./

ПЕТЪР ВОЛГИН,БНР: Здравейте. Може би няма да кажа някакви радикално нови неща от това, което до момента се чу. Във всеки случай ще се постарая да бъда по-директен. Вероятно хората, които говорят, се притесняват по някакъв начин от това, което става. Сигурно е нормално да не искат да бъдат докрай откровени.

Ще започна с това, че идеята за сливане на Българската национална телевизия и на Българското национално радио има две основни цели и две основни подбуди.

Едното са пари. Става дума просто за пари, а не, както каза Светльо, да се намери място на някакви хора. Това също присъства, но основното са пари.

Второто, за което става дума, е контролът. Да, тези прекрасни продуценти, които всички много обичаме, а с един от тях съм израсъл заедно от първи клас, говорят така, все едно жадуват  и всяка нощ сънуват как ще се обединят двете медии – Българското национално радио и Българската национална телевизия, за да може да правят прекрасни предавания.

Мисля нещо друго и тук ще продължа с това, което каза госпожа Стоянова. Да, когато се обединят БНР и БНТ – да кажем, че бюджетът на БНТ е 100 единици, а бюджетът на БНР – е 50 единици. Общо бюджетът става 150 единици. Тогава идва един прекрасен продуцент при тази нова компания и казва: измислил съм едно страхотно реалити – голямо четене, малко четене, средно четене, едно четвърт четене, но за целта не ми достигат 1 милион лева. Откъде да ги взема? Шефът на компанията казва: как от къде? В радиото няма такива проекти. Там няма картинка. Вземете от радиото 1 милион лева. Радиото ще даде 1 милион лева, за да се направи прекрасен български продукт.

След това идва следващият прекрасен продуцент и казва: имам страхотен проект, страхотно реалити – пеят, танцуват, въртят се напред – назад, всички хора в България.... Тогава естествено от радиото ще се вземат недостигащите 1 или 5 милиона лева.

Колеги, това ще се случи с това въпросно обединение. Т.е. хората, които най-много го жадуват – основно продуцентски фигури,  просто искат да приберат едни по-големи пари.

Втората, но не по-малко важна страна, е контролът. Когато си направиш една мега корпорация с един човек начело, много по-лесно е този човек да бъде на къса каишка, много по-лесно е този човек да бъде непрекъснато контролиран, понякога и стимулиран, понякога и двете, отколкото да има двама души. И двамата души могат да бъдат контролирани, но все пак е по-трудно...

Не мога напълно да се съглася с д-р Божков, който каза, че нямало такава идея сред политиците. Искрено се надявам наистина сред политиците да няма такава идея. Струва ми се, че в момента текат много усилени процеси, за да бъдат убедени политиците, от които зависи, да направят това. Ако тези политици са достатъчно умни и достатъчно разумни, няма да направят сливането.

Относно казаното от д-р Божков за начина, по който е отразена медийната дискусия. Действително по Българската национална телевизия дискусията беше отразена така, че все едно едва ли не всички, които са се събрали, чакат    сигнала и казват: хайде напред на обединението, хвърлят се всички заедно и се обединяват и ще се обичаме до края на света.

Между другото това не е прецедент. Ще си позволя да бъда критичен към колегите от телевизията. В продължение на близо година колегите от телевизията не забелязваха, че в БНР има протести     срещу ръководството и то много значим протест. Това беше забелязано от Би Ти Ви, това го забелязаха от Нова телевизия, това го забелязаха от TV7, от вестници, от интернет сайтове и т.н. Но кой знае защо Българската национална телевизия през всички тези дълги месеци се правеше, че не вижда такъв протест и упорито не го отразяваше. Не зная, може би това е някаква шефска солидарност. Забележете, че в случая става дума за хора, които са шефове на различни медии. Представете си, ако стане едно обединение, вече тогава няма да има абсолютно никакво отразяване и абсолютно нищо няма да се случва.

В крайна сметка в нашата държава всичко зависи от политиците. Все пак ще имат достатъчно акъл в главите си, нещо, което не винаги демонстрират, но в случая може би ще го демонстрират и наистина ще сложат пречка пред това обединение. То няма да ни доведе до нищо добро. Ако сливането се случи, сигурен съм, че България от 106-о място ще отиде на 206-о място по свобода на словото.

Благодаря ви. /Ръкопляскания./

НАДЯ   ОБРЕТЕНОВА,БНТ:      Господин Волгин, отговор на това, че не сме забелязвали протестите. Аз съм част от информационния екип на Българската национална телевизия. Искам да ви кажа, че това не е съвсем вярно. Отразявали сме протеста на колегите от радиото. Може би Вие сте искали да ви отразяваме с по-голяма организираност. Вие бяхте част от тези протести.

Като част от новините на БНТ искам категорично да кажа, че това не е вярно. В интерес на солидарността с Вас и с това, което Вие правите като журналист, ние сме отразявали протестите.

Нещо много важно, което искам да кажа и на господин Божков.  Не е вярно, че не сме отразили дискусията. Ние я излъчвахме на живо по БНТ2. Това е легитимен канал на Българската национална телевизия. Искам да ви кажа, че лично аз наблюдавах дискусията по БНТ2, защото не можах да присъствам на живо.

И още нещо бих искала да кажа, използвайки вземането на думата.

Съгласна съм с много от опасенията, които бяха изказани от колегите, които се изказаха до момента, и с опасенията, които споделихте относно сливането на двете медии. Смятам нещо друго и това сме го коментирали в нашето дружество на СБЖ в нашия Нюз рум. Много от колегите на Нюз Рум-а сме членове на Съюза на българските журналисти. Необходим е наистина анализ. Подкрепям Диана, която каза, че този ........... анализ е много необходим, за да стане ясно какви ще бъдат ефектите и какви ще бъдат очакваните резултати от сливането на двете медии. Затова категорично „за“ или категорично „против“, ако бъдат изказани в момента, смятам, че това ще бъдат много крайни мнения, които не бива да бъдат по никакъв начин толкова ярко защитавани, без да разберем кой какво  влага в тези предложения.

Благодаря за вниманието.

ПЕТЪР ВОЛГИН: Би Ти Ви и Нова телевизия имаха екипи пред сградата на Българското национално радио, когато започнаха протестите. И други телевизии имаха екипи.  Сутрешният екип от БНТ не дойде нито един път. Нито един път не дойде екип на Българската национална телевизия, за да отрази този процес. Имахте едно единствено отразяване на една официална пресконференция, която беше дадена. Просто нямаше как да не се случи това, защото дадохме официална пресконференция.

Смутен съм, че ти изразяваш мнението на голяма част от хората,  работещи в Нюз Рум-а. Ти казваш, че трябва да се направи анализ. Това го чух от Вашата шефка преди време. Кога директно я попитах: Вяра, ти одобряваш ли това сливане. Ти си професионалист от всякъде, ти с шеф в медиите от много години. Ти трябва да можеш да ми кажеш „да“ или „не“ и да се обосновеш. Тя започна да говори, че трябва да се направи анализ. Дайте   да видим първо , второ, трето, четвърто... За Бога, няма нужда от анализи. То се вижда с просто око. Хората ни казват какво се случва, когато тези две медии се слеят.

По въпроса за бюрокрацията. Продуцентите много ме убеждават как администрацията в Българското национално радио и Българската национална телевизия щяла да бъде намалена и щяло да се спестят много пари.  В България , предполагам, че всички го знаете, че бюрокрацията има способността да нараства. Колкото повече я съкращавате, тя толкова повече нараства. Сигурен съм, че ако се обединим, то тогава ще се окаже, че трябва  да има отделно звено, което да координира администрацията на Българската национална телевизия  на Българското национално радио. Това звено, което   ще трябва  да анализира, да координира администрацията на Българската национална телевизия и на Българското национално радио. Тогава вероятно ще се окаже, че вместо 100 души администрация  тя  ще бъде от 150 души, защото ще трябва да се координира. Направете справка за това, което казвам, и ще се убедите...  /Ръкопляскания./

МАРИЯ СТОЯНОВА:  Знаете ли, че не се налага даже да си правим тези скъпи анализи, защото те вече са правени и то в не една държава.

Пред мен е позицията на латвийското радио от 2010 година, когато в Латвия в продължение на една година в парламента се дискутира сливане.         

Това за анализите го чухме от господин Божков.

Ние да представим анализ на работна група, това не е наша работа. Не е нито наша, нито Ваша идеята за сливане на двете медии. Този, който предлага анализите, трябва да ги направи. Това трябва да бъде Народното събрание.

Ще ви  прочета какво казва шефът на латвийското радио след една години анализи и изследвания. Едно сливане може би ще доведе до финансови печалби, трябва да се изхвърли. През първите три години ще се изискват значителни инвестиции.

В Естония през 2001 – 2002 година ....................., но година след това не може да се констатират сериозни икономически ползи. Ако журналистите, които работят в Нюз рум-а на Българската национална телевизия се интересувате само от финансовите ползи, ако наистина гледате само финансовите ползи, тогава трябва ще трябва, както казва шефът на латвийското радио, да се разделите с този мит за финансови икономии.

Вие в Българската национална телевизия казвате, че сте недофинансирани, а всъщност Вие искате да бъдете толкова добре финансирани, както са били Би Би Си, Рай. Колеги и др., има три варианта за финансиране на обществените медии в Европа. Единият вариант е съществуващият в момента в България  - държавата дава пари от бюджета. Вторият вариант е т.нар. такси, което беше споменато от госпожа Божилова. Тук може да се ползват средства и от данъците, като  се отделя сума за издръжката на радиото и телевизията. Ще ви кажа честно, че съм негов привърженик. Медиите у нас действително са недофинансирани.

Има и трети вариант – да се отделя процент от брутния вътрешен продукт. По обективни причини третият вариант не е приложим в България. Остават първите два варианта. Колеги, кажете за кой от двата варианта сте – за такси или за издръжка от държавата.

Колеги, когато се прави предложение, трябва да се говори конкретно и да сме наясно какво точно ще се направи. И Вие като журналисти трябва да бъдете наясно как искате Вашата телевизия да бъде по-добре финансирана.

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА ТОДОРОВА: Предстоят следващи сериозни разговори по поставените теми.

Предлагам да продължим отново да говорим за това, което ни е събрало. Давам думата на господин Валерий Тодоров, член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти.

ВАЛЕРИЙ ТОДОРОВ: Колеги, нямах намерение да се изказвам, както нямах намерение да се изказвам и на срещата, която се проведе в Народното събрание.

Искам да подчертая, че позицията, която изказа на предишната среща, е лично моя позиция, както и днешното ми изказване,  не обвързват по никакъв начин Управителния съвет на Съюза на българските журналисти.  

Госпожа Стоянова спомена за т.нар. Българска национална медийна корпорация. Знаете, че такава идея съществуваше при обсъжданията през 2010 година, когато енергично се противопоставихме на подобни намерения. Имам усещането, че това, което се говори и не сме видели на хартия, всъщност реанимира такава идея, а също реанимира реални интереси, за които не просто се досещаме, а за които знаем.

Аз не съм привърженик на сливания, преливания, отливания.  Убеден съм, а и го казах на предишната среща, че трябва да се търси някакво решение с думата „обединение“. Да се създаде, ако това се налага, холдингова структура, в която да се запазят финансовата и техническата, технологичната програма за самостоятелност на двете медии, подчертавам, ако това го налагат обстоятелствата.

Искам да подчертая, че това е процес – дълъг с неясен резултат. Свидетел съм на това, което се случи с Комитета за радио и телевизия. Това означава умножаване на администрацията. Например в Българското национално радио една администрация управлява четири програми. Какво повече да се слива? Винаги може да се намерят възможности, ако сме решили самоцелно да предприемаме някакви действия.

Искам да кажа и нещо друго. Ние имаме много сериозен проблем и с управлението на медиите, и със състоянието на медийната регулация. В първите състави на медийната регулация имаше разпознаваеми публични фигури – със свои позиции, невинаги достатъчно убедителни. Но те бяха разпознаваеми личности. Сега в регулацията има хора, които нямат управленски опит. Когато не си носил отговорност за двама души и единият от тях трябва да бъде съкратен, е много лесно да обясняваш каквото и да било.

Следя онова, което в момента се случва в Съвета за електронни медии. Това за мен е агония. Това поражда слуховете за необходимостта от конвергенция. Убеден съм в необходимостта да има два независими органа. Ако тази агония продължава, по-добре е да се обединят, за да се успокоим и ние.

Обявява се конкурс за генерален директор на Българското национално радио. Изискванията са пет години трудов стаж и три години управленски опит. Колко души ще се явят на този конкурс? Искам да ви кажа, че БНР и БНТ са медии с изключително сложна структура. Ако този кандидат дойде отвън, той три години ще трябва да се запознава с тази медия. Ще излезе с резултата, с който излезе ръководството, което преди няколко години ни беше представено като много добро.

Необходимо е много отговорно всеки от органите, от институциите, който представя себе си или мнението и позицията на колегите, да е наясно с това, което се случва. Смятам, че без да се попълни медийния регулатор, не бива да се предприемат никакви избори на генерални директори. Казах го преди и тогава предсказахме това, което ще се случи. То се случи. Казвам го и сега. При това състояние – да, някои от юристите казват, че няма юридически пречки. А морално, професионално, етично има пречки. С каква мотивация тези колеги кого ще изберат? Нека да вкараме млади хора. Искам да ви обърна внимание върху следното.

Аз съм за това да влизат и да се доказват млади колеги. Но Вие си представете при тази медийна среда един млад човек, който влиза в управлението, кажете след три години, когато излезе, какво ще прави. Колегите от медийния регулатор ме убеждаваха при втория мандат, че ние трябва да вкараме млади хора. Попитах ги: ние ще прекъснем развитието им като журналисти, те ще влязат и след това какво ще се случи с тях? Посочвам само един малък акцент. Не са толкова лесни нещата. Благодарение на обществените медии ние дължим запазването на престижа на нашата професия. Благодарение на обществените медии удържаме дори тази нещастна 106-а позиция за свобода на словото.

Благодаря ви. /Ръкопляскания./

ЛИЛИ РАЙЧЕВА: На първо място искам да поздравя Съюза на българските журналисти, че инициира тази дискусия. /Ръкопляскания./

Смятам, че самото предложение за сливане на БНР и БНТ на този етап е едно недомислие, защото няма никакъв представен публично анализ – финансов и технологичен, нито продуцентски анализ.

Струва ми се дори унизително, че дискусията се е провела на територията на Народното събрание, което е висшият орган на законодателната власт в България. Това предложение можеше да се оповести на една неутрална територия и да стартира дискусията по тази идея.                                      

Искам да се спра на въпроса за финансирането. Наистина на нас ни е нужен нов съвременен Закон за радиото и телевизията, който да не бъде създаден само и само, за да бъдат обединени двете обществени медии. Преди да бъде гласуван този закон, може би е необходимо финансовият министър да прочете една глава от закона, която не функционира от неговото приемане досега, а именно финансирането на обществените медии. Тогава да се избере модел и механизъм, по който те достойно да бъдат финансирани.

Освен споменатите модели, има и още един друг модел, според който в закона е записано какъв процент от брутния вътрешен продукт или част от него ще бъде отреден за тези медии.

Що се отнася до двете медии – прави ми силно впечатление, че се изказват повече колеги от Българското национално радио. Професионално съм свързана главно с телевизията, за мен е знаково отсъствието на .............. от телевизията. Без да бъда параноичка, изведнъж започвам да се замисля дали пък телевизията подкрепя тази идея за обединяване.

Според изследвания на Евростат и на Европарламента в цяла Европа доверието на хората към медиите се води от радиото. Телевизията е на второ място, но забележете, че има 50 на сто доверие, 45 на сто – недоверие, и 5 на сто от хората не могат да определят дали вярват въобще на телевизията или не.

Националното радио освен че има регионални центрове, но то е голям продуцент на музикална продукция. Българската национална телевизия в последно време имам усещането, че се хвали непрекъснато с един сериал, който е търговски продукт. В интерес на истината, ако трябва да се започне с някакъв анализ за това какво представлява националното радио и какво представлява националната телевизия, този анализ може да бъде започнат от отчетите на генералните директори. Там може да се види как се харчат парите, в каква посока се влагат средствата, за да се развиват. Едва след това да се мисли за някакви промени.

В интерес на истината и двете обществени национални медии се развиват в една твърде проблематична и комерсиализирана медийна среда. В регистъра за медиите на страницата на Съвета за електронни медии е записано колко са телевизиите и колко са радиата в България. Във всеки случай   те са над 300. Възниква отново въпросът към финансовия министър: кои от тях наистина са медии или действат като продуцентски къщи, кои от тях се финансират прозрачно и стабилно. /Ръкопляскания./

ВЕНКА РИЗОВА /председател на 66-о журналистическо дружество – БНТ/: Ще ви кажа, че Българската национална телевизия в своята голяма същност е против това сливане. Това го казвам декларативно. /Ръкопляскания./ Може би някъде има някакви съмнения. Разговарях с много колеги. Мога да ви уверя, че ние сме против това сливане.

Не ви ли се струва странно, че се въртим само около това сливане. Спомняте ли си как увеличаваха цените на тона и на парното. Разпространява се слух, че цените ще се увеличат с 10 на  сто, а в действителност увеличават цените със 7 на сто и ние казваме: колко хубаво.

В момента, според мен, ни работят по подобен начин. Както каза и господин Божков, може би няма да има сливане, защото няма политическа воля, няма и достатъчно аргументи. Нов Закон, който да впримчи всички медии и да постави вилицата върху управляващите на БНТ и БНР, със сигурност ще има. Този закон ще бъде действително от типа на мракобесните закони, които ще ни поставят не от  106-а  на 206-а, ами не зная на коя позиция.

Хубавите думи от типа на това, че трябва да се регулират и медийните блогове, че трябва сайтовете да се реформират, че трябва не знам си какво да се направи – не могат да оправдаят факта, че някой се опитва да постави вилица върху управлението на медиите и върху достъпа на хората върху обществена информация. Това започна преди години – тогава, когато драстично беше намален бюджетът на Българската национална телевизия, не увеличен през годините, когато всички цени се увеличаваха. Не стигаха пари включително и за програма. Да не говорим за всичко останало. Едновременно с това разбирам, че предоставянето на много средства за сериали дразни някои хора. Но това е плод на закона. Ние сме длъжни 10 на сто от парите, които получаваме, да ги даваме за подобна продукция.

Никой от Българската национална телевизия няма желание да вземе от парите на Българското национално радио. /Оживление. ГЛАСОВЕ: АААААААААААААААА/. Нямаме такова желание.  Искаме достойно финансиране. Достойното финансиране означава, че трябва да се изпълни сега съществуващият закон. Не е необходимо да има нов закон. Никой от управляващите не изпълни досега съществуващия закон, т.е. да се организира система за събиране на такси и Българската национална телевизия  да получи достойно финансиране, което да й позволи да изпълнява своята обществена функция.                                                                                   

СВЕТЛА КАМЕНОВА: От 10 март, когато се проведе срещата в Народното събрание, до днес не съм спирала да проучвам отношението на хората в телевизията по тази идея. Ще ви кажа, че в преобладаващата си част колегите са срещу обединение на радиото и телевизията. Най-вече защото имаме негативния опит от Комитета за телевизия и радио.                          

Убедена съм обаче, че нито един от тук присъстващите не е виждал действащият Закон за радиото и телевизията. Виждате колко много енергия, колко много време хабим, за да обсъждаме нещо, за което не знаем какво е. Може би това е тревожното в случая. Може би това е целта на всичко, което се случва.

У мен остава един неприятен привкус, че се настройват хората от радиото срещу хората от телевизията, което не би трябвало да се случва в никакъв случай. Какъв би бил смисълът от днешната дискусия, на която се изказаха толкова ценни мнения и предложения?                                         

Може би трябва да се знае, че не могат да се правят подобни промени, без да се допитват до колегията, без да се обсъди широко с работещите в двете медии. Това е нещо, за което трябва да настояваме категорично. Иначе тези опити ще продължават. Имаше ги преди десет години, преди шест години. След няколко години вероятно пак ще ги има...

Може би днес няма да се стигне до подобно обединение, но утре може би ще се стигне.                                    

СВЕТЛАНА БОЖИЛОВА: Колеги, искам да ви уведомя, че Факултетът по журналистика и масова комуникация към Софийския университет ще направи със съдействието на Съюза на българските журналисти и на колегите от всички медии, които желаят да участват, дебат, свързан с финансирането, управлението, програмните политики на обществените медии и потребността от нов медиен закон.                

ИВАН ВЪРБАНОВ: За да обобщим резултата от дискусията, ще кажа следното.                         

Това беше нашата идея. Съюзът на българските журналисти излезе със своето становище по темата. На дискусията на властта противопоставяме дискусията на журналистите. Искаме  Вашият глас, Вашата воля да бъде чута. Затова правим този формат. Затова го излъчваме. Попитахме нашите членове по места каква е тяхната позиция. Българското национално радио първо реагира. Всички дружества излизат с еднакво становище. Доколкото разбирам, всички дружества също се обединяват в една позиция.

След края на дискусията е необходимо да излъчим тези послания, да обобщим всичко. Ще гледаме с интерес новините дали ще имате силата да кажете това, което мислят нашите колеги журналисти в двете обществени медии.                    

Не съм съгласен с това, което казват някои колеги: политиците искат нещо да направят и ще го направят. Не, няма да седим и да отразяваме тези събития. Ние ще бъдем активни участници. Съюзът на българските журналисти трябва да бъде изключително активен субект. Ние изразяваме и представяме Вашата воля, ние гледаме през очите на интереса на журналистите. Нека бъдем заедно!                 

ВАСИЛ СОТИРОВ: Колеги, малко се измести темата на нашата дискусия. Нещата се завъртяха около сливането на двете обществени медии.                                  

Ще обърна малко повече внимание на другата тема. Този прословут закон, за който чуваме, че се говори, за който се носят различни слухове. Това беше заявено и от някои депутати от управляващата партия. Питам: къде е този законопроект? Кой трябва да го обсъди? Ще има ли по него обсъждане, в което да участват и журналистите? Като  се работи на тъмно по този законопроект, е показателно и какво ще съдържа. За това говорят опасенията, които бяха изразени от колегите, присъстващи в тази зала.

Например този закон ще даде ли отговор на някакви регулации и на процесите на концентрация, на монополизация, за които тук стана дума. Никой не споменава дори името на главния монополист в момента, макар че е известен на  всички. Този нов закон, за който се говори, че се подготвя от управляващите, с кого е бил обсъден. Новият закон ще отговаря ли на такива въпроси като концентрацията и монополизацията, за които говорим. Ще отговори ли на въпроса за прозрачността в медиите? Ще отговори ли на въпроса кой финансира медиите и какъв е принципът на финансиране? Кой стои финансово зад тези медии? Това е ключов въпрос, защото от него зависи както свободата на словото в България, така и положението на журналистите, който особено много вълнува Съюза на българските журналисти.

Докато не се изяснят тези въпроси, упражняването на журналистическата професия в България е изключително трудно. Всички сме свидетели, че не се спазват елементарни правила на журналистическата етика. Погазени са социалните и трудовите права на журналистите. Питам дали в закон ще се уредят въпросите, свързани със заплащането на журналистическия труд? Отдавна в Управителния съвет говорим по този въпрос. Управителният съвет е на мнение, че трябва да се въведе системата на колективно трудово договаряне в медиите, което ще реши много от проблемите на журналистите.

Питам: тези въпроси, а и други подобни, ще имат ли място в новия законопроект. Нека законопроектът да бъде даден за обсъждане. За днешната дискусия поканихме политици, но не ги виждам сред нас. Надявам се, че това, което тук става, ще стигне до техните уши. Дано да обърнат внимание на това, което тук се дискутира, дано да разберат, че не може да се работи на тъмно.

Това, което прави Съюзът на българските журналисти, трябва да се прави и сред колегите-журналисти. Каза се, че и Факултетът по журналистика организира подобно обсъждане. Необходимо е проблемите, които днес се обсъждаха, да се обсъдят широко тези проблеми. А не Народното събрание да ни казва какво трябва да се направи, да се прочетат предварително подготвени по сценарий доклади, а по заобиколни пътища да научаваме какво са имали предвид.

Поздравявам Съюза на българските журналисти за организираната дискусия. Надявам се, че практиката да се работи на тъмно ще бъде прекратена.

ТОТКА ПОЛЯКОВА: Колеги, искам да ви уверя, че болката, която днес дискутираме и за която сме се събрали, не е болка само на колегите от София.

Журналистите от Габрово – 58 души, се събрахме веднага след като получихме позицията на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Ние сме единодушни, че ако трябва да се правят протести, ние трябва отсега да сме наясно как и по какъв начин да ги направим. Да се видят и да се чуят нашите мнения по този начин и като протестиращи. Само с говорене няма да стане нищо. Ние сме против каквото и да било събиране. В Габрово имаме такъв опит. В Габрово остана само Дарик радио и Радио Габрово и нищо друго. /Ръкопляскания./

ПРЕДСЕДАТЕЛ СНЕЖАНА ТОДОРОВА: Благодаря ви, уважаеми колеги, за това, че бяхте с нас, за това, че подкрепихте позицията на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти. Мисля, че на всички е ясно, че можем да победим само, ако сме обединени.

Днес беше спомената и чешката журналистика. Искам да ви напомня едни прекрасни думи на големия Юлиус Фучик – журналист, антифашист, който каза в неговия „Репортаж, писан с примка на шията“: „ХОРА,ОБИЧАХ ВИ, БДЕТЕ”.

Колеги, нека да бъдем много внимателни към това, което се случва в страната, и конкретно за това, което се опитват да предприемат по отношение на медиите и журналистиката.

Надявам се, че дискусията ще можем да продължим в следващи наши разговори. Вие разбрахте, че с тази дискусия поставяме началото на цикъл срещи, беседи, разговори по актуални проблеми на българската журналистика. Всичко, което ни вълнува, ще бъде споделено. Надявам се, че с общи усилия ще можем да намерим едно справедливо решение.

Искам да благодаря най-сърдечно на прес аташетата на различни дипломатически мисии, акредитирани в България. Това са дипломати от посолството на Гърция, посолството на Русия. Благодаря на нашия колега-кореспондент от „Российская газета“, който остана до края на дискусията.

След днешната дискусия съм още по-убедена, че е необходимо сериозно обсъждане по теми, които споделихме днес, и които животът ни поднася всеки ден.  До нови срещи.

Благодаря ви за участието.

 

/Дискусията продължи 1 час и 55 минути./

Сподели в
 

Предлагаме публикувания в „Свободен народ” анализ на доц. д-р Светлана Божилова, преподавател по телевизионна журналистика в СУ „Св. Кл. Охридски" и телевизионен експерт, относно проблемите в програмната политика и в развитието на БНТ.

17.07.2019/15:53

Основателят на сайта Фрог нюз Огнян Стефанов алармира чрез своето издание, че се чувства мишена на предстояща разправа заради публикувани разкрития. Предлагаме неговия текст.

10.06.2019/22:11

Ако „Нова телевизия" беше частна кланица, никой нямаше да се интересува дали нейни служители са напуснали. Или са били „помолени“ да го направят. Но собствеността на медия е нещо много по-различно. И дори не е и бизнес на малкия български пазар, където едрите предприемачи се сдобиват с медии заради влияние в обществото, а не за да печелят от тях.

04.06.2019/10:54

На всички Вас, драги приятели, и на Вашите близки, честитя от сърце най- светлия, най-българския празник – 24 май! Подчертавам, че честитя на всички, а не само на колегите журналисти и културни дейци.

25.05.2019/11:19

Кой свали Слави Трифонов от ефир? Самият той го направи. Или поне така твърди. Традиционният заподозрян - телевизията-майка Би Ти Ви, отношенията му с която няма как да са гладки (все пак за пари става дума), официално заяви, че не се отказва от шоуто и продължава да преговаря с фирмата му. И самият Трифонов го потвърди. А това веднага роди хипотезата, че със заплахата да слезе от ефир на 31 юли той си вдига цената. Особено на фона на упорития слух, че телевизията се продава и в такъв момент трудно ще се лиши от ключови програмни сегменти.

09.05.2019/12:35
 Реклама

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ситуацията със свободата на словото в България продължава да буди безпокойство, особено след поредицата от кадрови събития в най-голямата медийна групировка у нас – „Нова Броудкастинг Груп” ЕАД (НБГ).

05.06.2019 /18:25

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява цялата колегия със светлия празник на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбука и с път към уникалното място на България в световната духовност и напредък. Мисията на всички хора на словото днес е то да остане непобедим лъч на правдата

24.05.2019 /00:22

Никоя епоха не е комфортна за журналиста, посветен на истината, а първата жертва на всяка диктатура е истината на върха на перото, се казва в адреса на държавния глава до СБЖ по случай по случай 175 години от началото на българската журналистика и 125 години от създаването на организирано журналистическо движение у нас.

22.05.2019 /17:31

 Мнения

Прочетох тия дни, че популярното предаване ще бъде излъчвано по БНТ до края на юни. След това излизало в летен отпуск. А продължаването му през есента не било сигурно – щяло да зависи от подписването на нов договор, от решението на новия директор на обществената ни телевизия и т.н.

30.05.2019 /13:51 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

На 22 май ще отбележим с шествие в София 175-ата годишнина на първото печатно периодично издание в България и 125-ата годишнина от началото на организираното журналистическо движение в нашата страна. Въпреки всичко, тази професия все още е жива и се бори за своята мисия!

13.05.2019 /14:52 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 19 гости

Бързи връзки