До: ЦЕЦКА ЦАЧЕВА – председател на 43-то Народно събрание
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ - президент на РБ
БОЙКО БОРИСОВ - министър-председател на РБ
ПОЛИНА КАРАСТОЯНОВА - председател на Парламентарната комисия по културата и медиите
С копие до:
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ - председател на ПГ на ПП ГЕРБ
МИХАИЛ МИКОВ - председател на ПГ „БСП Лява България“
МУСТАФА КАРАДАЙЪ, РУШЕН РИЗА, ЧЕТИН КАЗАК - съпредседатели на ПГ „Движение за права и свободи“
НАЙДЕН ЗЕЛЕНОГОРСКИ, РАДАН КЪНЕВ - съпредседатели на ПГ „Реформаторски блок“
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ - председател на ПГ „Патриотичен фронт“
КРАСИМИРА КОВАЧКА, СВЕТЛИН ТАНЧЕВ - съпредседатели на ПГ „Български демократичен център“
БОРИСЛАВ БОРИСОВ - председател на ПГ „АБВ“
ВОЛЕН СИДЕРОВ - председател на ПГ „Партия Атака“
ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ - председател на СЕМ
ВЯРА АНКОВА - генерален директор на БНТ
РАДОСЛАВ ЯНКУЛОВ - генерален директор на БНР
СНЕЖАНА ТОДОРОВА - председател на УС на СБЖ
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ - президент на КНСБ
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ - президент на КТ „Подкрепа“
Относно: ПОЗИЦИЯ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ В БНР ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОВЕДЕНАТА В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ДИСКУСИЯ НА 10.03.2016.
ПОЗИЦИЯ
на Представителните синдикални организации в БНР
След като се запознахме с всички изказани експертни и политически мнения по време на дискусията "Ролята и мястото на регулаторните органи и обществените медии и възможността за промяна на тяхната дейност в обществен интерес", състояла се на съвместно заседание на Парламентарните комисии по културата и медиите, и по транспорт, информационни технологии и съобщения на 10.03.2016 г. в Народното събрание, изразяваме своята позиция по част от дискутираните теми.
Категорично не приемаме огласената идея за „обединение“ на Българското национално радио и Българската национална телевизия под формата на „акционерно дружество, корпорация, холдинг“ с цел извършване на реформа, която „ще даде възможност за съкращаване и оптимизиране на разходи...и неизброими производствени технологични и търговски синергии”.
Такава стъпка би ограничила възможностите за избор сред българските обществени информационни източници и би застрашила плурализма и редакционната независимост, което е абсолютно необходимо условие за функционирането на всяко демократично общество. Изразявайки позицията си, изхождаме от факта, че мисията и целите на БНР и БНТ като обществени медии са да бъдат източник и гарант за независима и безпристрастна информация за всички членове на обществото. Те носят и огромната отговорност да възпитават, да създават културни продукти и да формират отношение към националната култура, да са проводник на морални и етични послания към обществото.
Обществената функция и значимост на БНР и БНТ не позволяват превръщането им в обикновен финансов субект, управляван единствено от пазарните механизми. В момент на сложна и продължителна финансова криза, на огромни технологични промени, на усложняващи се регулационни отношения, на нови и непознати медийни субекти, на фрагментирани аудитории, на нарастващи разходи и конкуренция, проектите за мащабни промени би трябвало да бъдат точно, ясно и конкретно дефинирани. За да продължат да посрещат предизвикателствата на непрекъснато променящата се медийна среда, на БНР и БНТ им е необходимо стабилно финансиране, гарантиране свободата на словото и медийната независимост; компетентни ръководства с ясна стратегия за развитие на обществените оператори, генерални директори, избрани при прозрачна процедура, необвързани партийно и икономически, прозрачно управление и отчетност.
На фона на непрекъснато спадащото доверие към институциите, БНР и БНТ се ползват с най-голямо обществено доверие, благодарение поддържането на високи професионални стандарти, което ясно показва, че сегашното им положение на самостоятелни структури е работещ вариант. Що се отнася до финансовата страна на въпроса, европейската практика показва, че усилията и планирането на целия процес на сливане изисква време и средства, които са със съмнителна възвръщаемост. Отговорното поведение е да се знае какви ще бъдат последиците от едно евентуално обединение.
По въпроса за „дефицитите” в действащото законодателство и „необходим ли е нов закон за аудиовизуални медийни услуги или промени в действащия Закон за радиото и телевизията сега”, смятаме, че преди да се пристъпи към каквито и да е законодателни инициативи, е наложително да се проведе прозрачно обществено обсъждане с участието на експерти и широко представителство на двете обществени медии – включително на регионалните им структури.
За НРТС:
/Мая Пеловска/
За РС „ПОДКРЕПА”:
/Атанас Карафезлиев/
За СБЖ:
„ХОРИЗОНТ”
/Адриана Киселинчева/
„ХРИСТО БОТЕВ”:
/Дарина Анастасова/
„РАДИО БЪЛГАРИЯ”:
/Атанас Ценов/
„МУЗИКА”
/Николай Захариев/
За СИНДИКАТ „СВОБОДНО СЛОВО“
/Таня Величкова/
За СДРУЖЕНИЕ НА СХ НА БНР КЪМ СБМТД
/Румен Райчев/