Начало
 
 

В СБЖ представиха „Великолепие от Стара София“

17.09.2016 /14:10 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В навечерието на празника на светите Вяра, Надежда и Любов и майка им София – празник на столицата ни, която расте, но не старее, в салон „Журналист“ на СБЖ ученици от Софийската гимназия по строителство и архитектура „Христо Ботев“ представиха своя проект „Великолепие от Стара София“.

Проектът е посветен на архитектурното наследство на виенския архитект Фридрих Гюрнангер, живял и творил в страната ни в началните десетилетия на ХХ век. Тази година се отбелязва неговата 160-годишнина.

Учениците от, както всички го знаем, Строителния техникум -  Виктория, Деян, Антон, Александър от 9а, Борислава, Ренета от 10-ти А, Ваня, Беатрис, Михаил и Павел от 10-ти Д, Валя и Стефан от 11-ти А са положили неколкомесечен труд, за да издирят и съберат парченцата история за едни от най-красивите сгради в София, сътворени от Фридрих Грюнангер, и да разкажат за тях.

Техните съученички Яна от 10-и Д и Ивона от 11-ти А пък запечатаха чрез фотообектива тяхното великолепие. И го представиха в своята впечатляваща фотографска изложба, в която са включени и скици на сградите, изрисувани от Кристиана от 10-ти Д. Екипите от млади и завладени от делото на австрийския архитект хора са намерили подкрепа в лицето на ръководителите на проекта инж. Василена Александрова и инж. Анна Георгиева.

С любов и ентусиазъм младите изследователи поднесоха на събралите се в салон „Журналист“ един изключително увлекателен и пълен с интересни подробности разказ за това, което виенският архитект за повече от четвърт век е сътворил на българска земя. Сред тях има дворци, обществени и частни сгради, молитвени домове, а най-голям принос той е дал за архитектурния облик на столицата на освободена България.

И макар войната да е допринесла за разруха, а човешкото безхаберие пък да е дало своето за унищожаването на архитектурни шедьоври, все пак до нас днес са стигнали творения на големия австрийски творец, като Духовната академия, североизточното крило на княжеския дворец, семинарията, нейният храм „Св. Йоан Рилски“, синагогата, градската баня, къщите на Яблански и Хараламби Съмарджиев (днешна резиденция на турския посланик), паркът на Военна академия и други бисери в короната на София. Решенията на Фридрих Грюнангер създават великолепие и аристократизъм, които и днес са достойни за възхищение.

„За голяма част от присъстващите беше много интересен вашият разказ – каза председателят на СБЖ Снежана Тодорова, която не скри своята радост от резултатите от огромния труд на учениците. - Всички се възхищаваме на красивите сгради в София, но много малко знаем за този, който е направил проектите за тях и на комуто дължим голямата си благодарност. Благодарим и на вас, за това, което ни показахте и разказахте. Нямам съмнение, че всички вие ще бъдете бъдещите строители на съвременна България и много ми се иска вашият труд да помогне за изграждането на красивия облик на нашата столица и страна. Където и да сте, представяйте достойно това, което сте научили.“

Инициативата „Великолепие от Стара София” е посветена на Деня на София и тя се подкрепя от СБЖ и лично от неговия председател Снежана Тодорова, както и от сдружение „Св. Иван Рилски”, които насочиха авторите в търсене на обществена значимост на темата чрез ученическите издания и създадоха организацията за малкия празник на красотата.

А ето какво сподели директорът на Софийската гимназия по строителство и архитектура „Христо Ботев“  инж. Доротея Дончева пред сайта на СБЖ за проекта „Великолепие от Стара София”.Тя се оказа астрален близнак с архитект Фридрих Грюнангер.

 

ТАКИВА ИДЕИ ВИНАГИ ВДЪХНОВЯВАТ УЧЕНИЦИТЕ, ЗАЩОТО СА ЧАСТ ОТ МЕЧТИТЕ ИМ

Кога се сложи началото на този проект и колко време работихте по него?

Три-четири месеца ни отне работата по проекта. За първи път го представихме в началото на юни в Столична библиотека. А сегашното представяне в СБЖ е в рамките на културните събития, посветени на Деня на София. Ръководители на проекта са инж. Василена Александрова и инж. Ана Георгиева, които освен че са млади преподаватели в гимназията, са и нейни възпитанички.

Децата как приеха идеята?

Такива идеи винаги ги вдъхновяват, защото са част от професионалното им израстване, от техните мечти. За тях е изключително интересно да се поровят в тази красива същина на тяхната професия. Така че работата по проекта беше за тях истинско удоволствие.

Имаше ли трудности по време на работата, или всичко беше по вода?

Нямаше трудности, защото, от една страна, днес младите хора разполагат с много източници на информация, а от друга – имаха подкрепата на отдел „Краезнание“ на Столична библиотека, с който работим от много години. В инициативи от подобен характер винаги сме имали неговата подкрепа.

Остава ли отворен проектът „Великолепие от стара София”, или слагате точка?

Като обща тема не. Слагаме точка само на темата, посветена на делото на арх. Фридрих Грюнангер, защото представихме ней-красивите негови проекти, но в България са творили още много други известни архитекти, които имат своето място. Така че проектът остава отворен.

Както девиза на София „Расте, но не старее“, вероятно и вашият проект ще има продължение?

Точно така. Ние ще го продължим с още много нови и интересни теми.   

Един личен въпрос към вас. Като астрален близнак на арх. Грюннагер, вие какво взехте и съхранихте от него и какво неизвестно открихте?

Имаше много неизвестни неща, защото няма човек, който да знае абсолютно всичко. Но неговите сгради винаги са ме привличали, като магнит.  

       

Снимки Иван Василев и архив

 

Сподели в
 

Символът на Плевен - Параклис-мавзолей „Свети Георги Победоносец“ - се освети в червено на 17 април, Световния ден на хемофилията. Инциативата се подкрепя от Община-Плевен, а осветяването на Мавзолея се извършва безплатно от фирма„Рули“ ООД. Инициатор на инициативата е плевенчанина Бойко Гаргов

20.04.2021/11:25

След дългогодишни археологически проучвания и реставрация Епископската базилика на древния Филипопол вече е част от световното културно-историческо наследство.

18.04.2021/21:34

Градската библиотека „Пеньо Пенев” в Димитровград се присъедини към честванията на 200-годишнината от рождението на Георги С. Раковски. На читателите са представени отбрани издания за делото и личността на основоположника на организираната революционна борба за освобождаването на България, поета, публициста, журналиста Георги С. Раковски.

14.04.2021/16:38

Докато в главите на някои, или пък в пропагандната машина, се търкалят всякакви размисли и страсти за шпионски скандали, въоръжение и прочие дрънканици на руско оръжие и празнодумие, то на 14 април в Московския Дом на националностите ще бъде открито шестото издание на вече превърналия се в традиция Международен фестивал ART Balkan 2021.

13.04.2021/14:54

На 12 април от 19, 30 часа в Зала 1 на НДК предстои ексклузивната прожекция на филма "Ханът и империята". Прожекцията ще е сред специалните събития в програмата на Киномания, а с нея Дворецът на културата в София ще отбележи 40-годишнината от официалното си откриване.

11.04.2021/20:28

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки