Легитимни ли са „верижните“ срочни трудови договори

21.10.2016 /19:39 | Автор : Андрей Александров | Източник: сбж Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Юристът Андрей Александров е доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Нарушава ли се трудовото законодателство при последователно сключване на множество срочни трудови договор между едни и същи страни?

ОТГОВОР:

Срочните трудови договори по принцип се схващат от законодателя като изключение, приложимо само, ако са налице особени причини за сключването им. Ако липсват такива причини, страните трябва да уредят отношенията си чрез трудов договор за неопределено време. Това е логиката, от която изхожда цялостният законов режим, за да се преодолее несигурността, която създават за работника или служителя „верижните“ срочни трудови договори.

Срочният трудов договор за определен срок по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ по общо правило се сключва срок, не по-дълъг от 3 години, за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. По изключение такъв договор за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Понятието „изключение“ е дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на КТ: такова е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

Този вид срочен трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок от една година по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи нов срочен трудов договор от същия вид, със същия работник или служител и за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

Трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, сключен в нарушение на посочените по-горе правила, се смята за сключен за неопределено време.

Изложените ограничения обаче не се отнасят за други видове срочни трудови договори – например до завършване на определена работа (чл. 68, ал. 1, т. 2) или за заместване (т. 3). Възможно е например страните първоначално да сключат трудов договор до завършване на определен проект, а към момента на изтичането му да констатират, че работата по него не е свършена. В такъв случай няма пречка да сключат нов договор със срок – новата прогнозна дата на приключване на проекта. Мислимо е също един и същи заместник да бъде назначаван на последователни срочни трудови договори за заместване. Титулярът на длъжността може да е един и същи (напр. замествана майка се завръща от отпуск по майчинство, започва да работи и излиза в нов отпуск – няма пречка отново да бъде назначен същият заместник). Разбира се, един и същи работник или служител може последователно да бъде назначаван като заместник и на различни титуляри.

Следователно, за да се даде конкретен отговор на поставения въпрос, трябва да се провери на какво основание са сключвани срочните трудови договори. Възможно е да не е налице никакво закононарушение, макар и договорите да са повече на брой и общата им продължителност да надхвърля три или повече години.

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

28.02.2017/20:25

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

Организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на насоченото към чужбина „Радио България” даде възможност за широк обмен на мнения, както конкретно за проблемите и перспективите пред чуждоезиковата продукция на БНР, така и по наложителното обновление на закона за радиото и телевизията

07.07.2017 /08:35

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки