Легитимни ли са „верижните“ срочни трудови договори

21.10.2016 /19:39 | Автор : Андрей Александров | Източник: сбж Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Юристът Андрей Александров е доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Нарушава ли се трудовото законодателство при последователно сключване на множество срочни трудови договор между едни и същи страни?

ОТГОВОР:

Срочните трудови договори по принцип се схващат от законодателя като изключение, приложимо само, ако са налице особени причини за сключването им. Ако липсват такива причини, страните трябва да уредят отношенията си чрез трудов договор за неопределено време. Това е логиката, от която изхожда цялостният законов режим, за да се преодолее несигурността, която създават за работника или служителя „верижните“ срочни трудови договори.

Срочният трудов договор за определен срок по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ по общо правило се сключва срок, не по-дълъг от 3 години, за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. По изключение такъв договор за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Понятието „изключение“ е дефинирано в § 1, т. 8 от ДР на КТ: такова е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му.

Този вид срочен трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок от една година по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи нов срочен трудов договор от същия вид, със същия работник или служител и за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.

Трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, сключен в нарушение на посочените по-горе правила, се смята за сключен за неопределено време.

Изложените ограничения обаче не се отнасят за други видове срочни трудови договори – например до завършване на определена работа (чл. 68, ал. 1, т. 2) или за заместване (т. 3). Възможно е например страните първоначално да сключат трудов договор до завършване на определен проект, а към момента на изтичането му да констатират, че работата по него не е свършена. В такъв случай няма пречка да сключат нов договор със срок – новата прогнозна дата на приключване на проекта. Мислимо е също един и същи заместник да бъде назначаван на последователни срочни трудови договори за заместване. Титулярът на длъжността може да е един и същи (напр. замествана майка се завръща от отпуск по майчинство, започва да работи и излиза в нов отпуск – няма пречка отново да бъде назначен същият заместник). Разбира се, един и същи работник или служител може последователно да бъде назначаван като заместник и на различни титуляри.

Следователно, за да се даде конкретен отговор на поставения въпрос, трябва да се провери на какво основание са сключвани срочните трудови договори. Възможно е да не е налице никакво закононарушение, макар и договорите да са повече на брой и общата им продължителност да надхвърля три или повече години.

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

28.02.2017/20:25

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

По повод декларацията на журналистите от предаването „Денят започва с култура” на БНТ, УС на СБЖ заявява категоричната си позиция, че свободата на словото и на журналистите в обществената телевизия трябва да бъдат гарантирани при всички обстоятелства. Ненамесата в работата на журналистите е неотменима част от професионалните и етичните стандарти и тази ценност, извоювана през годините, трябва да бъде отстоявана ежедневно.

22.01.2018 /17:55

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти (СБЖ) подкрепя декларацията на бургаската журналистическа колегия в защита на свободата на словото.

19.01.2018 /16:28

СБЖ винаги ще се противопоставя на превръщането на журналистите в заложници или оръдия на битките между олигарси, или каквито и да е други противостоящи си лагери, и ще продължи да настоява свободата на словото и журналистическите права да бъдат законово защитени - цел, заложена и в законодателните инициативи, които отдавна вече са внесени от нас в Народното събрание и чието гласуване става все по-неотложна необходимост.

17.01.2018 /10:04

 Мнения

И отново станахме свидетели на безскрупулното използване на журналистите. Този път с представянето на Бялата книга за свободата на медиите в България. Форумът, организиран от едната от враждуващите медийни групировки, умело се опита да подмени големия проблем за българското общество - свободата на журналистите - със свободата на медиите.

13.01.2018 /15:03 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Все нещо пречи на държавните ни мъже, жени, а понякога и деца, да влязат в релсите на общественото изискване за по-добър живот. Преди време намираха оправдание в сушата, кишата и Гришата (тогавашен Бойко Борисов).

05.01.2018 /20:52 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки