Начало
 
 

Мария Андреева: Гаврата с правата на колегията в „Стандарт” е нетърпима

26.10.2016 /17:01 | Автор : Мария Андреева | Източник: Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мария Андрева

Поради продължаващата драма на журналистите в „Стандарт”, на които ръководството на вестника не изплаща изработените заплати, препечатваме от Фейсбук изповедта на още една от ощетените колежки. СБЖ потвърждава постоянната си позиция в защита на правата журналистите, включително правото на достойно заплатен труд.

Предлагаме разказа на Мария Андреева, доскоро работила в международния отдел на „Стандарт”, а сега решила да се раздели с журналистиката заради преживяната гавра с правата й от страна на работодателя. Нейната изповед е емблематична, защото разкрива условията, в които са принудени да се трудят много от журналистите в България. Това е и ярък симптом за журналистическата „свобода” у нас. Темата се нуждае от открита дискусия сред колегията и в обществото. Дано разбуди и по-дейна журналистическа солидарност, каквато е необходима на всички ни.

Текстът, който следва, е публикуван в личния профил на колежката Мария Андреева във Фейсбук:

Аз съм предател.

Днес най-тържествено се признавам за предател.

Предател на работодател (ех, колко поетично звучи), който ме е „хранил“ в продължение на 5 години. А по-скоро аз него.
Преди два месеца напуснах в.„Стандарт“ и взех решение поне засега да се разделя с журналистиката. Дълго време и преди, и след това, си спестявах подробностите защо съм го направила. Не защото ме е страх, че няма да ми изплатят дължимите заплати (към момента - за юли, август и септември), или пък че някои хора ще се обадят на други и вече в никоя медия няма да ме вземат на работа.

Направих го от уважение към работодателя, с който въпреки нередовните плащания и откровената гавра с труда ми през последната една година исках да запазим цивилизовани отношения. Впрочем, самата г-жа Бозукова ме уверяваше на последната планьорка, че тя с всички се разделя цивилизовано и аз няма да съм изключение.

И моето търпение (наречете го възпитание, ако искате) обаче си има граници и тази вечер те бяха преминати. Вдъхнових се от един колега, с който никога не сме били близки, но го уважавам заради това, че си отваря устата и не си премълчава някои истини, които други (като мен) по някаква причина решават да спестят.

Признавам си, не ми се занимаваше. Не ми се занимаваше да пиша такива постове, да изкарвам кирливи ризи и да давам обяснения кое, как и защо е станало. Е, вече ми се занимава. Затова си вземете пуканките и четете внимателно.
Напуснах „Стандарт“ реално в началото на септември, формално в края му (пуснах си отпуската). През юли, август и септември напуснаха общо сигурно над 15 души (не съм ги броила). Общата за всички причина – забавяне на заплати с 3-4-5 месеца, някои и повече. Нулеви изгледи за наваксване на плащанията.

Моята логика бе, че е по-добре да си стоя вкъщи и да си търся работа, отколкото да работя на вересия и да се трупат още повече дългове към мен. И без това работата беше станала толкова натоварена, че ощетяваше и мен, и семейството ми.

Забавените плащания обаче бяха само половината от причината да напусна, и ако бяха само те, можеше и да продължа да работя. Защото обичах професията си, обичах колегите си и ми е много жал, че вече не делим и веселите, и трудните моменти всеки ден.

Само че, „Стандарт“ се изгаври с мен, в продължение на една година, и то в един от най-чувствителните периоди от живота ми – когато родих детето си. Е, не можех да допусна тази гавра да продължава. Продължавайте да четете..
До есента на 2014 година се чувствах страхотно като член на международния отдел на вестника. Работата бе интересна, нормално напрегната, а екипът ни бе страхотен, въпреки някои неразбирателства. Отивах с желание в редакцията и си тръгвах доволна и нетърпелива да се върна на следващия ден, за да изпълня отново дълга си към компанията и обществото.

Същата година, обаче, ми се случи едно от най-хубавите неща в живота – станах майка. Така през ноември 2014 г. излязох по майчинство. Не ми се тръгваше от редакцията и излязох с идеята да се върна при първа възможност, а не да стоя две години вкъщи.

През ноември 2015 г. реших да се върна, а дъщеря ми нямаше още 1 година. Можех да остана вкъщи и още малко, но междувременно ми съобщаваха, че отделът е претърпял промени и имат наистина голяма нужда от мен. Все още си обичах работата и колегите и се върнах.

Изненадите започнаха още първия ден. Оказа се, че се готвят кадрови промени в цялата редакция и аз не просто трябва да се върна, а да стана зам.-шеф на отдела. Повишение, ще си кажете вие. Да ама не. Това означаваше увеличаване на отговорностите и стоене на работа до 20-21 ч. поне два пъти в седмицата и работа в продължение на 7 или 14 дни без почивка, ако шефът излезе в отпуск или болнични – нещо, несъвместимо с малкото човече вкъщи. Никой не ме беше питал. Всъщност, така и не станах зам.-шеф официално. Промениха се само отговорностите, но не и заплатата.

Можеше да не се съгласиш и да напуснеш, ще си кажете вие. Ами да, точно това направих. Веднага след промените заявих, че ако не ми се промени и възнаграждението, работа има и другаде и аз рано или късно ще си намеря. Грешката ми бе, че не го направих веднага. Ако бях напуснала януари-февруари, сега нямаше да съм с три заплати назад. Точно тогава нещо се бяха стреснали и плащаха редовно в продължение на 2-3 месеца.

Но от уважение към работодателя, към екипа си и поради факта, че още обичах това, което правя, не напуснах веднага. Реших да изчакам с надеждата, че ще има положително решение по въпроса със заплатата или поне с кадровия въпрос в отдела, в който хората бяха под санитарния минимум. Летните отпуски и работата 14 поредни дни без почивка, всеки ден до 20 ч. поне, сложиха последната капка в чашата на безумното ми търпение и безумната ми коректност и уважение към един некоректен работодател, който няма и грам уважение към служителите си, нито като към професионалисти, нито като към хора. Върнах се от отпуск в началото на септември и заявих, че си тръгвам.

Колегите, включително по-висшестоящите, ми пожелаха успех. Г-жа Бозукова ми заяви на планьорка, че не одобрява това мое решение и ще трябва да го обсъдим допълнително. После явно се отказа и ми разписа молбата до края на деня. Но уви, циганията не свърши. Седмица по-късно отидох да си взема заповедта за освобождаване и останалите документи, както се бяхме уговорили. Заявиха съм, че съм „много нахална“.

Представяте ли си, да искам да си взема трудовата книжка, заповедта и всичко останало и да се разделим завинаги! Еми, не успях, само трудовата книжка измъкнах, заповедта и служебните бележки трябва да ходя да си ги търся. А ми е толкова неприятно, но ще се наложи – ще ми трябват за съда скоро.

И така, днес случайно научих, че в редакцията раздавали пари в кеш на останалите пазители на вестника, но на нас, предателите, не се полагало. А ни уверяваха, че заплатите наистина се бавят, но ние, напусналите, не сме в някакъв черен списък. Пусне ли се плащане към настоящите служители, ще има и за другите. Все пак това са пари за три месеца назад, ние сме си ги изработили, по дяволите!

Това, да си кажа честно, никак не ме учуди. Даже не ме изнерви, то си беше ясно. Слава Богу все още не съм затънала в кредити като други колеги, на които искрено съчувствам. Но си искам парите!

Юли и август бяха най-кошмарните месеци в работата за последната година. Дължат ми заплащане иза септември, когато съм била в законен отпуск. Изработила съм всяка стотинка и за секунда не съм била некоректна към работодателя си. Ще си намеря свидетели, ако трябва. Впрочем, повечето от тях са като мен предатели, но не ми пука.

Това дълго изявление е само началото. Не исках да влизам в грозната сценка с кирливите ризи, но така или иначе вече съм част от нея. Оставям на вас да прецените дали с това си изказване съм свалила нивото и съм паднала на нивото на „хейтърите“ или е нормално един служител, журналист и гражданин да разкрива някои възгрознички истини. Аз не мога да преценя.

Следващата стъпка е да си потърся правата в съда. Може да е бавно и трудно, но в никакъв случай не е невъзможно. И ако някой си е мислел, че съм глупавичка и може да ме използва, понеже не съм от тези дето ходят да си отварят устата за всичко и си работят тихичко и коректно, не е познал! Може прагът ми на търпение да е бил по-висок, или пък възпитанието да не ми е позволявало да „хейтя” наляво и надясно. Но решението вече е взето, а възможностите – неизчерпаеми!

 

Сподели в
 

Никоя власт, както и да се самовеличае, не понася, не търпи Свободното Слово на Свободния Човек. Истината е драматична. За журналистиката. За журналистите, където и да са. Във времето и в пространството.

15.01.2022/20:06

Решението на английския Върховен съд, което проправя пътя за екстрадицията на разобличителя от "Уикилийкс", ще затрудни още повече журналистите да търсят отговорност от мощни държави като САЩ, пише известният анализатор Джонатан Кук в изданието "Middle East Eye".

12.12.2021/09:11

"Борисов разбра, че трябва да овладее медиите и го постигна с помощта на Пеевски, който купи една част официално, една част неофициално. Някой ще повярва ли, че Блъсков с лични пари е купил вестник "Труд"?" , коментира журналистът Иван Бакалов, интервюиран от Лили Маринкова.

08.12.2021/12:16

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 21 гости

Бързи връзки