Редно ли е заплатата да се дели на трудов и на граждански договор

14.11.2016 /20:26 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Юристът Андрей Александров е доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Законосъобразно ли е част от заплатата да се изплаща като трудово възнаграждение, а разликата до реалния договорен размер на дохода да се оформя като хонорар по граждански договор?

ОТГОВОР:

Въпреки че това е позната практика за някои работодатели, включително в медиите, по същество тя представлява заобикаляне на закона – постигане на непозволен резултат с принципно позволени (законни) средства. Непозволеният резултат се състои в намаляването на социалната закрила, която трудовото законодателство дава на работника или служителя. Хонорарът по граждански договор не се ползва от гаранциите, предвидени за трудовото възнаграждение; гражданският договор по принцип може много по-лесно да бъде прекратен от възложителя; осигуряването по граждански договор не покрива всички осигурени рискове и т.н. Затова без съмнение разглежданата практика може да се определи като порочна и е желателно работникът или служителят да не се съгласява с такава схема на заплащане.

Наивно би било да се мисли, разбира се, че във всички случаи сключването на паралелни трудови и граждански договори е въпрос на избор за служителя. Много по-често тази ситуация е резултат на упражнен от работодателя натиск. „Съгласието“ на работника или служителя, изразено чрез подписа му под двата договора, за съжаление твърде рядко е свободно формирано. В такива случаи контролните органи по спазване на трудовото законодателство и по-конкретно Инспекцията по труда би следвало да упражнят правомощията си и да обявят сключените граждански договори за трудови, защото по тях се полага именно труд и те нарушават правилото на чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Съгласно чл. 405а, ал. 1 КТ, когато се установи такова нарушение, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление на Инспекцията. В него се определя и началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Трябва да се има предвид, че всичко изложено дотук засяга един типичен случай, при който механизмът на гражданския договор се използва превратно, с цел „спестяване“ на осигуровки. То не означава, че винаги и по дефиниция сключените граждански договори с работодателя са незаконни. Напълно е възможно страните по трудово правоотношение да договорят, че работникът или служителят ще предостави на работодателя услуга, която е извън кръга на трудовите му задължения. Предметът на гражданския договор се описва чрез конкретния резултат – изработване на вещ, изнасяне на лекция, заснемане на събитие и т.н. Обикновено сключването на такива договори ще има еднократен или инцидентен характер, когато конкретни нужди го налагат. Обратно, ако гражданското правоотношение съпътства трудовото през целия период на съществуването му, по него се извършват регулярни плащания, а предметът му е ясно свързан с трудовите функции на служителя, това е очевиден опит за злоупотреба. С тревога може да се отбележи, че в такива случаи Инспекцията по труда като че ли не упражнява достатъчно активно предоставените й контролни правомощия.

 

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 37 гости

Бързи връзки