Начало
 
 

Томас Фрам: „България е библейска страна!”

23.11.2016 /10:14 | Автор : Томас Фрам | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Томас Фрам по време на представянето на книгата му в София през януари т.г.

Германецът, посветил на България книгата си „Двете половини на ореха” и получил за нея специална награда и Плакет на СБЖ, изпрати писмо до нашя Съюз с оригинални размисли за страната ни, за опита си с германските медии, за „фаталното недоразумение между народите”, видяно от него като „плод на социално-историческата опозиция между богат и беден”.

Томас Фрам e роден през 1961 г. в Рурска област, край реката Рейн. Следва география и философия в бившата германска столица Бон. Поради лични причини през 2000 г. идва в България, учи български език и започва да пише (и да чете) за страната за немскоезичния печат. Прави и радиопредавания. Започва преводаческа дейност. В момента създава малко издателство, предназначено за книги с българска тематика.

На 18 ноември т. г. Томас Фрам получи специална награда и Плакет на СБЖ за книгата си, посветена на България, ,,Двете половини на ореха. Един германец в България“.

Публикуваме по-долу писмото му, изпратено до СБЖ и участниците в церемонията за награждаването. Съхраняваме огириналния правопис и изказ на автора, независимо от известните неравности в неговия български език. Убедени сме, че тази автентичност дава по-пряка представа за човешката същност на Томас Фрам и за неговата силна връзка с България. А ето и самото писмо:

.......................................................

С изумление прочетох сьобщението за присъждане на наградата на Съюза на Българските Журналисти. Точно такова никога не бях очаквал да получа - и искам да Ви кажа защо.

Ще започна с една шега с сериозен замисъл: Попитаха ме хората в България, какво правите Вие тук? Моят отговор след няколко години в страната беше: "Тук съм за да докажа и да покажа, че и един Германец може да бърка и да прави грешки."

Тей-като хората се смееха, доуточних: "Вижте, ние Германци може да сме работливи и организирани, подредени хора, но нашата голяма слабост е, че сме правдиви и мислим, че знаем всичко ... а то по-добре. Германците често са хора, които идват в непозната им страна, а вместо да се ослушат, да се вживяват и да наблюдават, те веднага започват да упражняват и прилагат някакви теории и ... да назидават родните хора, кои са и какво трябвало да направят!"

Моята неувереност кой съм, породена от факта че не отговарям на обичайните характерни черти на хората, между които порастнах, ме накара рано да рефлектирам върху себе си и да поставям под постояннен въпрос и себе си и това, което са ме научили като факти, в това число и фактите за България.

Но - уви! Човешката принуда да препитавам някакси и да плащам сметките и да купувам хляб, ме накара да се занимавам професионално с журналистиката. Тей-като липсваха тогава присъстващи в страната кореспонденти за България, имах свои шансове навсякъде.

А какво се получи след време? Редактори на големите немскоезични вестници ми критикуваха статиите с аргумента, че изразявам мои съмнения в фактите и обстоятелства които описвам - а в статия трябвало да констатирам с пълна увереност, че е точно така, както казвам. Отвърнах: "България е библейска страна! Там има разкази, легенди и версии - а до самата истина ние простосмъртните не стигаме!"

Това беше началото на края на моя официален журналистически път. Краят беше в това, че открих: Уж либералните медии в Германия имат предпочитани истини и не чак толкова предпочитани! Щом пиша статия за корупция и недостатъците на съдебната система, материалът ми винаги беше добре дошъл. Когато обаче писах за напредъците на гражданското общество или за факта, че в България туркиня без проблем може да публикува книга с еротична любовна история, ми казаха, че май не съм решерширал добре.

Като протестант предпочитам свободата на съвестта пред сигурността и даже на успеха и признанието, така че веднага напуснах журналистиката и се хвърлях върху преводачеството с което отново доказах девизата на моя живот: Аз не фалирам веднага, а едва малко преди пробива. Пробива ще трябва да разберете като пари. Номинираха моите преводи за големи награди, а не ги получих.

Хубавото обаче е, че - както пак се шегувам - моите поражения и фалити ми връщат свободата, а свобода е принудата, да правиш, каквото искаш (и можеш). Та, преди три години съм започнал да взимам нещата в собствени ръце и да публикувам моите текстове така както аз си ги искам, без цензура.

Не ме е срам да призная че това мероприятие ми е възможно единствено поради прословутата германска социална държава. Живея в момента на минимална социална помощ от 500 лв. на месец с дълг, да стоя в Германия, докато получавам тези помощи, намирам обаче разбиране, даже възторг от страна на служителите от агенцията по труда. Един от тях вече готви първите български рецепти по моя препоръка!

Книгата, за която ми присъждате тази награда, беше първият плод на моя опит да намирам отговор на двуполюсния въпрос: Ако аз съм еди-кой си човек, какво тогава е България? Лесно ще разберете сега, защо точно есето е най-подходяща за мен форма за представяне на моите наблюдения и мисли. Абсолютно знание нямам, всичко е само смес от натрупани наблюдения, сравнения с Германия, и интроспекция.

"Интроспекция???", ще извикате, можеби, сега. Да, интроспекция. Защо? Защото фаталното недоразумение между народите според мен е само плод на социално-историческата опозиция между богат и беден, господари и слуги - а богатите, за оправдание и обяснение на тяхното богатство, обичат да превърнат прости културни различия в антропологични между себе си и другите. А свикналите да робуват на великите сили се скрият в черупка като тази на орех.

Чистият псевдо-обективен анализ ще счупи ореха - което е равно на нарушение на човешкото право на неуязвимост. Така че, аз започнах да разбера, че и аз съм орех - като Вас. От този ден насам се опитах да не говоря като Германец НА Българите, а като ЧОВЕК от Германия с ХОРАТА от България!

Естествено моето любимо българско ядене е изцедено кисело млеко с мед и ... орехи.

Благодаря Ви за голямата чест!

Сподели в
 

Тони Николов коментира в Портал Култура публикуваната във в. "Труд" статия на Вежди Рашидов „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”.

07.07.2020/20:50

Предлагаме фейлетона на колегата Румен Белчев от "Стършел", който казва много за еволюцията на някои медийни герои в схващанията им дали се полага на журналистите затвор.

29.06.2020/15:25

Проектът на известния майстор на фотообектива предлага архивни кадри във фейсбук страницата „О, спомняте ли си, госпожо”, за да попречи на политици и партии постоянно да си препират миналото и да влизат „преродени” в нови роли.

18.06.2020/20:34

Известният журналист Иван Бакалов коментира на сайта на "Свободна Европа" казуса с "Божков тв", както нарече премиерът Бойко Борисов най-голямата частна телевизия в България, вкарвайки я в конфликта си с избягалия в Дубай бизнесмен Васил Божков.

13.06.2020/19:55

В обзор за обиколка на българския премиер из Варна колегата Диян Божидаров описва във в. „Сега” и унижението на препускащите след джипа при отразяване на турнето репортери.

12.06.2020/12:35

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки