Начало
 
 

Томас Фрам: „България е библейска страна!”

23.11.2016 /10:14 | Автор : Томас Фрам | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Томас Фрам по време на представянето на книгата му в София през януари т.г.

Германецът, посветил на България книгата си „Двете половини на ореха” и получил за нея специална награда и Плакет на СБЖ, изпрати писмо до нашя Съюз с оригинални размисли за страната ни, за опита си с германските медии, за „фаталното недоразумение между народите”, видяно от него като „плод на социално-историческата опозиция между богат и беден”.

Томас Фрам e роден през 1961 г. в Рурска област, край реката Рейн. Следва география и философия в бившата германска столица Бон. Поради лични причини през 2000 г. идва в България, учи български език и започва да пише (и да чете) за страната за немскоезичния печат. Прави и радиопредавания. Започва преводаческа дейност. В момента създава малко издателство, предназначено за книги с българска тематика.

На 18 ноември т. г. Томас Фрам получи специална награда и Плакет на СБЖ за книгата си, посветена на България, ,,Двете половини на ореха. Един германец в България“.

Публикуваме по-долу писмото му, изпратено до СБЖ и участниците в церемонията за награждаването. Съхраняваме огириналния правопис и изказ на автора, независимо от известните неравности в неговия български език. Убедени сме, че тази автентичност дава по-пряка представа за човешката същност на Томас Фрам и за неговата силна връзка с България. А ето и самото писмо:

.......................................................

С изумление прочетох сьобщението за присъждане на наградата на Съюза на Българските Журналисти. Точно такова никога не бях очаквал да получа - и искам да Ви кажа защо.

Ще започна с една шега с сериозен замисъл: Попитаха ме хората в България, какво правите Вие тук? Моят отговор след няколко години в страната беше: "Тук съм за да докажа и да покажа, че и един Германец може да бърка и да прави грешки."

Тей-като хората се смееха, доуточних: "Вижте, ние Германци може да сме работливи и организирани, подредени хора, но нашата голяма слабост е, че сме правдиви и мислим, че знаем всичко ... а то по-добре. Германците често са хора, които идват в непозната им страна, а вместо да се ослушат, да се вживяват и да наблюдават, те веднага започват да упражняват и прилагат някакви теории и ... да назидават родните хора, кои са и какво трябвало да направят!"

Моята неувереност кой съм, породена от факта че не отговарям на обичайните характерни черти на хората, между които порастнах, ме накара рано да рефлектирам върху себе си и да поставям под постояннен въпрос и себе си и това, което са ме научили като факти, в това число и фактите за България.

Но - уви! Човешката принуда да препитавам някакси и да плащам сметките и да купувам хляб, ме накара да се занимавам професионално с журналистиката. Тей-като липсваха тогава присъстващи в страната кореспонденти за България, имах свои шансове навсякъде.

А какво се получи след време? Редактори на големите немскоезични вестници ми критикуваха статиите с аргумента, че изразявам мои съмнения в фактите и обстоятелства които описвам - а в статия трябвало да констатирам с пълна увереност, че е точно така, както казвам. Отвърнах: "България е библейска страна! Там има разкази, легенди и версии - а до самата истина ние простосмъртните не стигаме!"

Това беше началото на края на моя официален журналистически път. Краят беше в това, че открих: Уж либералните медии в Германия имат предпочитани истини и не чак толкова предпочитани! Щом пиша статия за корупция и недостатъците на съдебната система, материалът ми винаги беше добре дошъл. Когато обаче писах за напредъците на гражданското общество или за факта, че в България туркиня без проблем може да публикува книга с еротична любовна история, ми казаха, че май не съм решерширал добре.

Като протестант предпочитам свободата на съвестта пред сигурността и даже на успеха и признанието, така че веднага напуснах журналистиката и се хвърлях върху преводачеството с което отново доказах девизата на моя живот: Аз не фалирам веднага, а едва малко преди пробива. Пробива ще трябва да разберете като пари. Номинираха моите преводи за големи награди, а не ги получих.

Хубавото обаче е, че - както пак се шегувам - моите поражения и фалити ми връщат свободата, а свобода е принудата, да правиш, каквото искаш (и можеш). Та, преди три години съм започнал да взимам нещата в собствени ръце и да публикувам моите текстове така както аз си ги искам, без цензура.

Не ме е срам да призная че това мероприятие ми е възможно единствено поради прословутата германска социална държава. Живея в момента на минимална социална помощ от 500 лв. на месец с дълг, да стоя в Германия, докато получавам тези помощи, намирам обаче разбиране, даже възторг от страна на служителите от агенцията по труда. Един от тях вече готви първите български рецепти по моя препоръка!

Книгата, за която ми присъждате тази награда, беше първият плод на моя опит да намирам отговор на двуполюсния въпрос: Ако аз съм еди-кой си човек, какво тогава е България? Лесно ще разберете сега, защо точно есето е най-подходяща за мен форма за представяне на моите наблюдения и мисли. Абсолютно знание нямам, всичко е само смес от натрупани наблюдения, сравнения с Германия, и интроспекция.

"Интроспекция???", ще извикате, можеби, сега. Да, интроспекция. Защо? Защото фаталното недоразумение между народите според мен е само плод на социално-историческата опозиция между богат и беден, господари и слуги - а богатите, за оправдание и обяснение на тяхното богатство, обичат да превърнат прости културни различия в антропологични между себе си и другите. А свикналите да робуват на великите сили се скрият в черупка като тази на орех.

Чистият псевдо-обективен анализ ще счупи ореха - което е равно на нарушение на човешкото право на неуязвимост. Така че, аз започнах да разбера, че и аз съм орех - като Вас. От този ден насам се опитах да не говоря като Германец НА Българите, а като ЧОВЕК от Германия с ХОРАТА от България!

Естествено моето любимо българско ядене е изцедено кисело млеко с мед и ... орехи.

Благодаря Ви за голямата чест!

Сподели в
 

Никоя власт, както и да се самовеличае, не понася, не търпи Свободното Слово на Свободния Човек. Истината е драматична. За журналистиката. За журналистите, където и да са. Във времето и в пространството.

15.01.2022/20:06

Решението на английския Върховен съд, което проправя пътя за екстрадицията на разобличителя от "Уикилийкс", ще затрудни още повече журналистите да търсят отговорност от мощни държави като САЩ, пише известният анализатор Джонатан Кук в изданието "Middle East Eye".

12.12.2021/09:11

"Борисов разбра, че трябва да овладее медиите и го постигна с помощта на Пеевски, който купи една част официално, една част неофициално. Някой ще повярва ли, че Блъсков с лични пари е купил вестник "Труд"?" , коментира журналистът Иван Бакалов, интервюиран от Лили Маринкова.

08.12.2021/12:16

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки