Може ли трудовият договор и след изтичането си да пречи на работа за конкурент

30.11.2016 /20:50 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Юристът Андрей Александров е доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Може ли в трудовия договор да се уговори забрана за упражняване на конкурентна дейност от служителя в определен срок (напр. 3 години) след прекратяване на трудовото правоотношение?

ОТГОВОР:

Въпросът е актуален за много работници и служители, включително в медиите, защото забраната за работа при конкурент на работодателя след прекратяване на трудовия договор има сериозно отражение върху възможностите за по-нататъшно професионално развитие. Ето защо е важно да се знае, че действащото ни трудово право познава само една възможна форма за ограничаване на конкурентната дейност от служители и то по време на съществуването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение (външно съвместителство). От тази норма могат да се извлекат следните изводи:

• Допустимо е в индивидуалния трудов договор или в допълнително споразумение към него да се включи забрана за полагане на труд по външно съвместителство.

• Забраната може да обхваща полагането на допълнителен труд не само при работодатели-конкуренти на работодателя по основното трудово правоотношение, а и всяко второ и следващо трудово правоотношение, независимо от работата, която ще бъде извършвана при другия/другите работодатели.

• Ограничението е приложимо, докато основното трудово правоотношение съществува.

• Разпоредба допуска да бъде уговорена забрана за полагане на труд по допълнително трудово правоотношение, а не и в други форми: работа по гражданско правоотношение, упражняване на свободна професия, учредяване или участие в търговско дружество и т.н.

Забраните за полагане на труд за конкуренти на работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение се приемат за недействителни в административната и в съдебната практика. В писмо на МТСП с Изх. № 94СС-637/21.07.2006 г. се посочва, че Конституцията на Република България гарантира правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 КРБ). Поради това клауза, че работникът няма право след прекратяване на трудовото правоотношение да започне работа в конкурентна фирма, може да бъде атакувана по реда на чл. 74 КТ и да бъде обявена от съда за недействителна. Аргумент в тази насока е и правилото на чл. 8, ал. 4 КТ, според което „отказът от трудови права е недействителен”.

Въпреки че в практиката на ВКС по темата се наблюдаваха известни колебания и непоследователност, в преимуществения брой решения на съда се застъпва тезата за недопустимост на уговарянето на забрана за извършване на конкурентна дейност след прекратяване на трудовото правоотношение (Решение № 656 от 25.10.2010 г. по гр. дело № 1954/2009 г., IV г.о.; Решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 1228/2009 г., III г.о,; Решение № 535 от 30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г., IV г.о. и т.н.). В тях се подчертава, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за определен срок след прекратяване на трудовия им договор, на първо място нарушава конституционно признатото право на труд. На следващо място работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия след прекратяването на трудовите си отношения, „тъй като това би означавало да се ограничи правото им на полагане на труд в бъдеще, поради което подобна клауза по своята същност е нищожна. Същата възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, поради което тази уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл. 8, ал. 4 КТ.“

Интересен казус разглежда ВКС в свое Решение № 60/13.03.2012 г. по гр. дело № 456/2011 г., IV г.о. Касационното обжалване е допуснато по въпроса „действителна ли е клаузата от трудов договор, с която е уговорено задължението за служителя да не постъпва на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с неговата, в едногодишен срок, или по какъвто и да е начин да не извършва лично или чрез трети лица конкурентна дейност, както и да не разпространява станали му служебно известни сведения, за което ще получи обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за всеки месец на действие на забраната, а в противен случай при нарушение на тази забрана служителят трябва да заплати на работодателя неустойка в двоен размер на уговореното обезщетение?“ Съдът приема, че клаузата е нищожна. Дори плащането на обезщетение от работодателя за въздържането от конкурентна дейност не е в състояние да я санира. Казано с други думи, съдът отрича на страните по трудовия договор правото да постигат договорености, отменящи конституционногарантирани права на служителя (правото на труд и свободна стопанска инициатива), без значение дали работодателят е склонен да заплати компенсация за времето, през което служителят няма да упражнява конкурентна дейност.

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Най-сложно е да се открият точните хора, които да работят като едно цяло, но когато това се случи, екипът става двигател на успеха, убедена е счетоводителката, смело поела менидъжрството в производството на качествено журналистическо издание

02.12.2019 /18:22 | Автор: Диана Юсколова | Източник: СБЖ

Преди дни в НДК поетесата и журналистка Надежда Захариева поднесе на гостите си „Душа-та (си) на длан“, като изневери на това, че на жена не се казват годините, и сподели, че е напълнила вече 75-те. Пълният с много поезия, усмивки, приятелска топлина и настроение празник беше организиран от Народно читалище „Д-р Петър Берон 1926“. Известни поп изпълнители поздравиха рожденичката и наляха допълнително празнична атмосфера в залата.

29.11.2019 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова

Тази година наградата на СБЖ за книга получи поетесата и журналистка Ирина Александрова. Тя я е посветила на големия български журналист Данаил Крапчев и неговия вестник „Зора“, който мнозина наричат българския „Таймс“.

28.11.2019 /15:46 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

И тъй като след местните избори на новинарския хоризонт се очертава друга тема,ангажираща вниманието несамо на медиите, но и на драгия електорат - 30 години от старта на т. нар. преход, то приятно бяхме изненадани, че на 7 ноември по книжарниците ще се появи новата книга на колегата ни Калин Тодоров „Зад завесата на прехода”, която е своеобразно продължение на заслужилата голям интерес негова предишна книга „Зад завесата на соца”.

05.11.2019 /10:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Барелеф на известния хасковски фотограф Карекин Карекинян (1926-2015 г.) бе открит на сградата, където бе последното му работно място - редакцията на вестник „Хасковска Марица“.

12.12.2019 /15:19 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Преди почти 50 лета старата редакция на единствения тогава търновски вестник – „Борба” бе в също тъй стара къща на Главната улица. Точно срещу сегашния Театър „Константин Кисимов”. Там – в стая, обърната с очите на прозорците си на север, бе отделът „Култура и изкуство”.

02.12.2019 /14:48 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Възпоменание за поета антифашист събра край скулптурата му в София писатели, журналисти и общественици. Венец поднесе и президентът Румен Радев. Още прояви по повод юбилея имаше в СБЖ и в къщата-музей „Никола Вапцаров”. В НДК предстои и концерт тази вечер.

07.12.2019 /16:33

Съюзът ни е съорганизатор на проявите по повод юбилея, който ще бъде отбелязан на 7 декември т.г. с поднасяне на цветя пред паметника на безсмъртния поет, със среща в СБЖ с негови чуждестранни издатели и преводачи, с изложба в къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев” и с концерт в НДК под патронажа на президента Румен Радев

02.12.2019 /20:39

Премиер, министър, кмет демонстративно затварят устата на журналисти, изпълняващи служебните си задължения и обществената си функция да задават въпроси по важни теми. „На тъмно” се готвят и мащабни промени в медийното законодателство. Явно „онези горе” искат да са недосегаеми за контрола на „онези долу”. Докога гражданите ще търпят това, пита председателят на СБЖ Снежана Тодорова

20.11.2019 /19:46

 Мнения

Свободата не е привилегия. Свободата е необходимост. Свободата на словото, на медиите е първата потребност, първото условие на демократичната система за всяко общество. Свободата да питаш, но и да отговаряш.

18.11.2019 /21:09 | Автор: Георги Калагларски | Източник: СБЖ

Моделът на финансирането на БНТ и БНР, заложен в Закона за радиото и телевизията, се нуждае от съществена промяна. Сериозни дефицити се наблюдават и в сегашния модел на управление на обществените медии.

17.11.2019 /18:48 | Автор: Маргарита Пешева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки