Може ли трудовият договор и след изтичането си да пречи на работа за конкурент

30.11.2016 /20:50 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Юристът Андрей Александров е доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Може ли в трудовия договор да се уговори забрана за упражняване на конкурентна дейност от служителя в определен срок (напр. 3 години) след прекратяване на трудовото правоотношение?

ОТГОВОР:

Въпросът е актуален за много работници и служители, включително в медиите, защото забраната за работа при конкурент на работодателя след прекратяване на трудовия договор има сериозно отражение върху възможностите за по-нататъшно професионално развитие. Ето защо е важно да се знае, че действащото ни трудово право познава само една възможна форма за ограничаване на конкурентната дейност от служители и то по време на съществуването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение (външно съвместителство). От тази норма могат да се извлекат следните изводи:

• Допустимо е в индивидуалния трудов договор или в допълнително споразумение към него да се включи забрана за полагане на труд по външно съвместителство.

• Забраната може да обхваща полагането на допълнителен труд не само при работодатели-конкуренти на работодателя по основното трудово правоотношение, а и всяко второ и следващо трудово правоотношение, независимо от работата, която ще бъде извършвана при другия/другите работодатели.

• Ограничението е приложимо, докато основното трудово правоотношение съществува.

• Разпоредба допуска да бъде уговорена забрана за полагане на труд по допълнително трудово правоотношение, а не и в други форми: работа по гражданско правоотношение, упражняване на свободна професия, учредяване или участие в търговско дружество и т.н.

Забраните за полагане на труд за конкуренти на работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение се приемат за недействителни в административната и в съдебната практика. В писмо на МТСП с Изх. № 94СС-637/21.07.2006 г. се посочва, че Конституцията на Република България гарантира правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 КРБ). Поради това клауза, че работникът няма право след прекратяване на трудовото правоотношение да започне работа в конкурентна фирма, може да бъде атакувана по реда на чл. 74 КТ и да бъде обявена от съда за недействителна. Аргумент в тази насока е и правилото на чл. 8, ал. 4 КТ, според което „отказът от трудови права е недействителен”.

Въпреки че в практиката на ВКС по темата се наблюдаваха известни колебания и непоследователност, в преимуществения брой решения на съда се застъпва тезата за недопустимост на уговарянето на забрана за извършване на конкурентна дейност след прекратяване на трудовото правоотношение (Решение № 656 от 25.10.2010 г. по гр. дело № 1954/2009 г., IV г.о.; Решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 1228/2009 г., III г.о,; Решение № 535 от 30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г., IV г.о. и т.н.). В тях се подчертава, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за определен срок след прекратяване на трудовия им договор, на първо място нарушава конституционно признатото право на труд. На следващо място работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия след прекратяването на трудовите си отношения, „тъй като това би означавало да се ограничи правото им на полагане на труд в бъдеще, поради което подобна клауза по своята същност е нищожна. Същата възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, поради което тази уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл. 8, ал. 4 КТ.“

Интересен казус разглежда ВКС в свое Решение № 60/13.03.2012 г. по гр. дело № 456/2011 г., IV г.о. Касационното обжалване е допуснато по въпроса „действителна ли е клаузата от трудов договор, с която е уговорено задължението за служителя да не постъпва на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с неговата, в едногодишен срок, или по какъвто и да е начин да не извършва лично или чрез трети лица конкурентна дейност, както и да не разпространява станали му служебно известни сведения, за което ще получи обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за всеки месец на действие на забраната, а в противен случай при нарушение на тази забрана служителят трябва да заплати на работодателя неустойка в двоен размер на уговореното обезщетение?“ Съдът приема, че клаузата е нищожна. Дори плащането на обезщетение от работодателя за въздържането от конкурентна дейност не е в състояние да я санира. Казано с други думи, съдът отрича на страните по трудовия договор правото да постигат договорености, отменящи конституционногарантирани права на служителя (правото на труд и свободна стопанска инициатива), без значение дали работодателят е склонен да заплати компенсация за времето, през което служителят няма да упражнява конкурентна дейност.

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 80 гости

Бързи връзки