Може ли трудовият договор и след изтичането си да пречи на работа за конкурент

30.11.2016 /20:50 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Юристът Андрей Александров е доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Може ли в трудовия договор да се уговори забрана за упражняване на конкурентна дейност от служителя в определен срок (напр. 3 години) след прекратяване на трудовото правоотношение?

ОТГОВОР:

Въпросът е актуален за много работници и служители, включително в медиите, защото забраната за работа при конкурент на работодателя след прекратяване на трудовия договор има сериозно отражение върху възможностите за по-нататъшно професионално развитие. Ето защо е важно да се знае, че действащото ни трудово право познава само една възможна форма за ограничаване на конкурентната дейност от служители и то по време на съществуването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение (външно съвместителство). От тази норма могат да се извлекат следните изводи:

• Допустимо е в индивидуалния трудов договор или в допълнително споразумение към него да се включи забрана за полагане на труд по външно съвместителство.

• Забраната може да обхваща полагането на допълнителен труд не само при работодатели-конкуренти на работодателя по основното трудово правоотношение, а и всяко второ и следващо трудово правоотношение, независимо от работата, която ще бъде извършвана при другия/другите работодатели.

• Ограничението е приложимо, докато основното трудово правоотношение съществува.

• Разпоредба допуска да бъде уговорена забрана за полагане на труд по допълнително трудово правоотношение, а не и в други форми: работа по гражданско правоотношение, упражняване на свободна професия, учредяване или участие в търговско дружество и т.н.

Забраните за полагане на труд за конкуренти на работодателя след прекратяване на трудовото правоотношение се приемат за недействителни в административната и в съдебната практика. В писмо на МТСП с Изх. № 94СС-637/21.07.2006 г. се посочва, че Конституцията на Република България гарантира правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 КРБ). Поради това клауза, че работникът няма право след прекратяване на трудовото правоотношение да започне работа в конкурентна фирма, може да бъде атакувана по реда на чл. 74 КТ и да бъде обявена от съда за недействителна. Аргумент в тази насока е и правилото на чл. 8, ал. 4 КТ, според което „отказът от трудови права е недействителен”.

Въпреки че в практиката на ВКС по темата се наблюдаваха известни колебания и непоследователност, в преимуществения брой решения на съда се застъпва тезата за недопустимост на уговарянето на забрана за извършване на конкурентна дейност след прекратяване на трудовото правоотношение (Решение № 656 от 25.10.2010 г. по гр. дело № 1954/2009 г., IV г.о.; Решение № 417 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 1228/2009 г., III г.о,; Решение № 535 от 30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г., IV г.о. и т.н.). В тях се подчертава, че уговорката, с която се ограничава извършването на конкурентна дейност от страна служители за определен срок след прекратяване на трудовия им договор, на първо място нарушава конституционно признатото право на труд. На следващо място работодателят няма право да налага забрана на служителите си, които са се специализирали в дадена област, да не упражняват своята професия след прекратяването на трудовите си отношения, „тъй като това би означавало да се ограничи правото им на полагане на труд в бъдеще, поради което подобна клауза по своята същност е нищожна. Същата възлага задължение на работника или служителя в определен период от време да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, поради което тази уговорка противоречи на норми и принципи на трудовото право – чл. 8, ал. 4 КТ.“

Интересен казус разглежда ВКС в свое Решение № 60/13.03.2012 г. по гр. дело № 456/2011 г., IV г.о. Касационното обжалване е допуснато по въпроса „действителна ли е клаузата от трудов договор, с която е уговорено задължението за служителя да не постъпва на работа при друг работодател, чиято дейност е сходна с неговата, в едногодишен срок, или по какъвто и да е начин да не извършва лично или чрез трети лица конкурентна дейност, както и да не разпространява станали му служебно известни сведения, за което ще получи обезщетение в размер на трудовото възнаграждение за всеки месец на действие на забраната, а в противен случай при нарушение на тази забрана служителят трябва да заплати на работодателя неустойка в двоен размер на уговореното обезщетение?“ Съдът приема, че клаузата е нищожна. Дори плащането на обезщетение от работодателя за въздържането от конкурентна дейност не е в състояние да я санира. Казано с други думи, съдът отрича на страните по трудовия договор правото да постигат договорености, отменящи конституционногарантирани права на служителя (правото на труд и свободна стопанска инициатива), без значение дали работодателят е склонен да заплати компенсация за времето, през което служителят няма да упражнява конкурентна дейност.

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 8 юни 1972 г. южновиетнамският фотограф Ник Ут заснема покъртителен кадър с пищящо от болка и ужас голо момиченце, обгорено от изсипан над село Чан Банг край Сайгон американски напалм. Какво стои зад разтърсващия образ?

09.06.2022 /20:20 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

От 5 юни насам няма никаква следа от британския журналист Дом Филипс, писал за „Гардиан”, „Вашингтон пост” и „Ню Йорк Таймс”, и от придружаващия го бразилски експерт по коренните амазонски народи Бруно Араужо Перейра. Двамата си били на експедиция в долината Жавари край границата с Колумбия и Перу. Властите са мудни в издирването, а в зоната действат наркотични, златодобивни, дърводобивни, земеделски и бракониерски мафии.

09.06.2022 /18:02 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

В навечерието на Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност известната българска изкуствоведка, журналистка и познавач на тънкостите на Седмото изкуство Олга Маркова получи най-престижното отличие на Министерство на културата „Златен век“ – звезда. Отдавна искахме тя да гостува на сайта на СБЖ, но все нещо се случваше. Тези дни Олга Маркова намери време да разговаряме с нея за българската журналистика, изкуство и кино, за нейните срещи със звездите от големия екран, за разговорите ѝ с тях и незададените въпроси.

09.06.2022 /09:38 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Снежана Тодорова, Соня Алексиева, Енчо Господинов, Иван Тодоров, Красимира Дионисиева нанизаха пъстра броеница от спомени за големия журналист, писател и пътешественик Ясен Антов на сбирка в негова памет, организирана от журналистическото дружество „Пътешествие и туризъм”. Включи се и синът му Траян Антов, известен спортен журналист, а специален видеопоздрав отправи и внучката му Мария, студентка в Амстердам.

27.05.2022 /16:30 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналисти, а не научни работници първи разясняват на широката публика произхода на името на Плевен.

20.06.2022 /18:19 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Явор Чучков търси подкрепа за издигане на паметник на своя прадядо Ефрем Чучков (1870-1923) - един от ръководителите на българската организация ВМОРО/ВМРО, най-големият приятел и съратник на Гоце Делчев.

05.06.2022 /17:24 | Автор: Явор Чучков | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Недопустимо е – особено за европейци – да се забравят думите на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш”. Повтаряме и подчертаваме: спусканите от ЕС забрани за достъп до медийни източници, обявявани за пропагандни, погазват гражданските свободи в обществото и пречат на професионалната работа на журналистите.

07.06.2022 /18:49

В деня в памет на великия поет, публицист, революционер и на всички, паднали за свободата и независимостта на България, нека отново сверим посоката си със завещания от тях морален и духовен кодекс.

02.06.2022 /08:00

Нека поднесем цветя и се поклоним пред великото дело на светите братя Кирил и Методий, дарили ни с азбуката и с извисяващата сила на просветата.

23.05.2022 /15:54

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки