Медийни препоръки от Съвета на Европа

01.12.2016 /09:46 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Единствено СБЖ предлага на българската публика преведения текст на препоръките, приети от Комитета на министрите към държавите членки за защита на журналистиката и гарантиране безопасността на журналистите и другите медийни участници.

Единствено СБЖ предлага на българската публика преведения текст на препоръките, приети от Комитета на министрите към държавите членки за защита на журналистиката и гарантиране безопасността на журналистите и другите медийни участници.

Документът е приет на 13 април 2016 г., по време на 1253-та среща, докато България председателства Съвета на Европа. Българското министерство на външните работи досега не е направило достояние на обществеността у нас този изключително важен за свободата на медиите и за демократичното развитие документ.

СБЖ попълва тази празнина със собствени усилия и се надява въпросите, повдигнати в предлагания тук на вниманието на колегията документ, да станат предмет на широка обществена дискусия в България, която по ниво на медийна свобода заема незавидното 113-то място в света.

Следва текстът на препоръките, насочени към всички държави членки на Съвета на Европа:

 

                                                           ПРЕПОРЪКИ

 

На Комитета на министрите към държавите-членки за защита на журналистиката и гарантиране безопасността на журналистите и другите медийни участници

 

(Приети от Комитета на министрите на 13 април 2016 по време на 1253-та среща)

 

1. Тревожен и неприемлив е фактът, че журналисти и други медийни участници в Европа все повече биват застрашени, тормозени, подложени на наблюдение, заплашвани, произволно лишавани от свобода, нападани физически, измъчвани и дори убивани заради тяхната разследваща дейност, мнения или репортажи, особено когато работата им се фокусира върху теми като злоупотреба с власт, корупция, нарушаване на човешките права, криминални дейности, тероризъм и фундаментализъм. Тези злоупотреби и престъпления са обстойно документирани в авторитетни доклади, публикувани от медии, неправителствени организации и защитници на човешките права.

2. Журналисти и други медийни участници често стават мишена поради своя пол, полова идентичност, сексуална ориентация, етническа принадлежност, принадлежност към малцинствена група, религия или други специфични характеристики, които могат да ги изложат на дискриминация и опасности в хода на тяхната работа. Жени-журналистки и други медийни участници-жени са изправени пред специфични опасности, свързани с техния пол, включително сексизъм, мизогинизъм и унизителни злоупотреби, заплахи, сплашване, тормоз, сексуална агресия и насилие. Тези нарушения все по-често се случват онлайн. Необходими са спешни, решителни и системни реакции.

3. Злоупотребите и престъпленията, описани по-горе, които на практика се извършват както от държавни, така и от недържавни субекти, имат сериозен възпиращ ефект върху свободата на словото, гарантирана от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ETS № 5, "Конвенцията"), включително и върху възможността за достъп до информация, ролята на журналистите и другите медийни участници на обществен надзорник, и на открития и активен обществен дебат, които са от съществено значение в едно демократично общество. Те често се посрещат с недостатъчни усилия от страна на съответните държавни органи да изправят извършителите пред правосъдието, което води до култура на безнаказаност и може да подхрани последващи заплахи и насилие, и да подкопае общественото доверие във върховенството на закона.

4. Тази тревожна ситуация не се ограничава само до професионалните журналисти и другите традиционни медийни участници. Както Европейският съд по правата на човека и много междуправителствени органи признаха, включително Организацията на обединените нации в своя План за действие за безопасността на журналистите и по въпроса за безнаказаността, и Комитета по правата на човека в своя Общ коментар № 34, определението за медийни участници беше разширено в резултат на новите форми на медии в дигиталната ера. Поради това то включва и други лица, които допринасят за обществения дебат, и които изпълняват журналистическа дейност или осъществяват функциите на държавен надзорник.

5. Предвид мащаба и сериозността на заплахите и нападенията срещу журналисти и други медийни участници в Европа и техните пагубни последици за функционирането на демократичното общество, са необходими широкообхватни мерки на международно и национално ниво, за да се засили защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и другите медийни участници, и да се изкорени безнаказаността. Международната общност многократно заяви необходимостта от по-ефективно прилагане на съществуващите международни и регионални стандарти и по-добро спазване на съществуващите механизми и инициативи за мониторинг. Защитата на журналистите и другите медийни участници и борбата с безнаказаността на извършителите на престъпления срещу тях са належащи политически приоритети в различните държави-членки на Съвета на Европа, както е посочено в Декларацията на Комитета на министрите относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и другите медийни участници.

6. За да се създаде и осигури благоприятна среда за свободата на словото, гарантирана от член 10 от Конвенцията, държавите трябва да изпълнят редица положителни задължения, както е предвидено в съответните решения на Европейския съд по правата на човека и е посочено в принципите, приложени към тази препоръка. Тези задължения трябва да бъдат изпълнени от страна на изпълнителната, законодателната и съдебната власт на правителствата, както и от всички други държавни органи, включително агенциите, занимаващи се с поддържането на обществения ред и националната сигурност, и това да стане на всички нива - федерални, национални, регионални и местни.

7. Съгласно условията на член 15.б от Устава на Съвета на Европа (ETS № 1), Комитетът на министрите препоръчва правителствата на държавите-членки:

1. да прилагат, като неотложен въпрос и чрез всички клонове на държавните органи, насоките, определени в приложението към тази препоръка, като изцяло отчитат принципите, включени там;

2. да направят преглед на съответните местни закони и практики, и да ги преработят според както е необходимо, за да се гарантира тяхното съответствие със задълженията на държавите съгласно Европейската конвенция за правата на човека;

3. да популяризират целите на тази препоръка на национално ниво и да се ангажират и да си сътрудничат с всички заинтересовани страни за постигането на тези цели.

Приложение към Препоръка CM/Rec(2016)4

 

I. Насоки

Тези насоки са предназначени да отговорят на многостранното предизвикателство да се осигури ефективна защита на журналистиката и безопасност на журналистите и другите медийни участници, което изисква последователни и взаимно допълващи се стратегии от страна на държавите-членки. Те се основават на принципите, които са посочени в това приложение и са неразделна част от препоръката. Насоките са организирани в четири стълба: превенция, защита, преследване (включително специален акцент върху безнаказаността) и популяризиране на информацията, образованието и повишаване на осведомеността. В рамките на всеки стълб на държавите-членки се дава подробно ръководство за това как да изпълняват съответните си задължения, съчетаващи правни, административни и практически мерки.

Превенция

1. В съответствие с техните конституционни и законодателни традиции държавите-членки трябва да гарантират независимост на медиите и да защитават медийния плурализъм, включително независимостта и устойчивостта на обществените медии и медиите на общностите, които са ключови елементи за благоприятна среда за свободата на словото.

2. Държавите-членки трябва да въведат цялостна законодателна рамка, която дава възможност на журналистите и другите медийни участници да допринасят ефективно и без страх за обществения дебат. Тази рамка трябва да отразява принципите, заложени в настоящото приложение и по този начин да гарантира обществен достъп до информация, неприкосновеност на личния живот и защита на данните, поверителност и сигурност на комуникациите и защита на журналистическите източници и лицата, които сигнализират за нарушения. Законодателната рамка, включително наказателноправните разпоредби, които се занимават със защитата на физическата и морална неприкосновеност на личността, трябва да се прилагат по ефективен начин, включително чрез административни механизми и чрез признаване на особената роля на журналистите и другите медийни участници в демократичното общество. Законодателната рамка и нейното прилагане трябва да гарантира ефективна защита на жените журналистки и на другите медийни участници-жени от опасности, свързани с пола в хода на тяхната работа. Необходимото внимание трябва да бъде обърнато на важността от адекватно законодателство в сферата на труда и заетостта, които да защитават журналистите и другите медийни участници от произволно уволнение или репресивни мерки, както и от неблагоприятни условия на труд, които могат да ги изложат на излишен натиск да се отклонят от приетата журналистическа етика и стандарти.

3. Тази законодателна рамка трябва да подлежи на независим, съществен преглед, за да се гарантира, че защитата на упражняването на правото на свобода на словото е стабилна и ефективна на практика, и че законодателството е подкрепено от ефективни механизми за прилагането му. След първоначалния бърз преглед трябва да се правят последващи прегледи на редовни периодични интервали. Прегледите на законите и практиките трябва да оценяват съответствието на законодателната рамка и нейното прилагане с авторитетните европейски и международни стандарти в областта на човешките права, включително всички съответни позитивни задължения на държавите, и да съдържат препоръки на базата на основните констатации. Прегледите трябва да обхващат съществуващите нормативни актове и проектозаконите, включително и тези, които касаят тероризма, екстремизма и националната сигурност, както и всяко друго законодателство, което засяга правото на свобода на словото на журналистите и другите медийни участници, както и всички други права, които са от решаващо значение да гарантират, че тяхното право на свобода на словото може да бъде упражнено по ефективен начин.

4. Прегледите могат да се правят от един или повече подходящи нови или съществуващи независими органи, които имат авторитетен мандат и са обезпечени с достатъчно ресурси. Националните власти се призовават да създадат благоприятни условия, в които могат да се извършват такива прегледи, позволяващи обстоен обществен контрол, както и да се изготвят препоръки от организации и експерти, работещи независимо от правителствени, политически, религиозни, търговски и други партийни влияния. Органът или органите, извършващи прегледа могат да бъдат национална комисия по човешките права, омбудсман и/или друг независим орган, създаден за специфичните цели, описани по-горе. Препоръчително е, че органът или органите извършващи прегледа да имат изричен мандат да събират, получават и използват информация от всеки източник и да им бъде предоставен оптимален достъп до документи и служители във всички клонове на държавните органи. Процесът на преглед трябва да бъде прозрачен и да включва публични заседания, улесняващи пълноценното и активно участие на гражданското общество, включително представители на журналистически организации, медиите и други заинтересовани страни.

5. Трябва да се направи уговорка докладите от прегледа да бъдат официално предадени на съответните държавни органи, по-специално министерства, като се изисква своевременна реакция от страна на тези органи, включително, когато е уместно, коригиращи или други последващи действия във връзка с констатациите и препоръките от прегледа. Констатациите и препоръките от прегледа също трябва да бъдат систематично насочвани към текущите органи по докладване, мониторинг или за споделяне на информация в Съвета на Европа, като Комитета на министрите, Парламентарната асамблея и Комисаря по правата на човека. Също така те могат да се предоставят на подобни органи на други междуправителствени организации като Комитета на ООН по правата на човека, Универсалния периодичен преглед на Съвета по правата на човека на ООН, ЮНЕСКО, Върховния комисар на ООН по правата на човека и представителя на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за свободата на медиите.

6. Като част от прегледите на законите и практиките държавите-членки, които имат закони за клевета трябва да гарантират, че тези закони включват гаранции за свободата на словото, които отговарят на европейските и международните стандарти за правата на човека, включително истина/обществен интерес/защита на честния коментар, както и защитни мерки срещу злоупотреба и малтретиране в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека и принципа на пропорционалност, обяснен в съответните решения на Европейския съд по правата на човека. Освен това, предвид смразяващия ефект, който законодателството, което криминализира определени видове изрази има върху свободата на словото и обществения дебат, държавите трябва да се въздържат от прилагането на това законодателство на местата, където такова съществува. В това отношение държавите трябва да се ръководят от изводите на Европейския съд по правата на човека за това, че налагането на наказание лишаване от свобода за престъпление в пресата е допустимо само при изключителни обстоятелства, и по-специално, когато други основни права са сериозно нарушени, например, в случай на насаждане на омраза или подбуждане към насилие. Такова законодателство трябва да бъде подлагано на подобен критичен контрол в контекста на прегледите на законодателството и практиките.

7. Държавите-членки трябва да изяснят правните основания на наблюдение и прихващане на данни от съобщения от страна на държавата, както и процедурните гаранции срещу злоупотреба и насилие, като например възможността за преглед от компетентен съдебен орган, справедлив процес и уведомяване на потребителя. Държавите-членки трябва да гарантират ефективното функциониране на механизмите за надзор над наблюдението на съобщенията от страна на държавата, за да се гарантира прозрачност и отчетност на обхвата и естеството на тези практики. Кръг от заинтересовани страни трябва да бъдат представени в тези надзорни органи, включително журналисти и техните организации и юридически и технически експерти.

Защита

8. Законодателството, което криминализира насилието срещу журналисти трябва да бъде подкрепено от инструменти за прилагане и механизми за обезщетяване на жертвите (и техните семейства), които са ефективни на практика. Трябва да се направят ясни и адекватни разпоредби за ефективни съдебни и предохранителни форми на временна защита за онези, които са изправени пред заплаха от насилие.

9. Държавните органи са длъжни да предотвратяват или потискат престъпления срещу хора, когато знаят или е трябвало да знаят за съществуването на реална и непосредствена опасност за живота или физическата цялост на тези хора от престъпни действия на трето лице, и да вземат мерки в обхвата на своите правомощия, които, преценени разумно, би трябвало да предотвратят подобна опасност. За да постигнат това, държавите-членки трябва да предприемат подходящи превантивни оперативни мерки, като например предоставяне на полицейска закрила, особено когато тя е поискана от журналисти или други медийни участници, или доброволна евакуация на безопасно място. Тези мерки трябва да бъдат ефективни и навременни, и да бъдат създадени с внимание към опасностите, специфични за пола, с които се сблъскват жените журналистки и другите медийни участници-жени.

10. Държавите-членки трябва да насърчават създаването и да подпомагат работата на механизми за ранно предупреждение и бързо реагиране като например горещи линии, онлайн платформи или 24-часови спешни контактни точки на медийни организации или на гражданското общество, за да се гарантира, че журналистите и други медийни участници имат незабавен достъп до защитни мерки, когато са застрашени. Ако бъдат създадени и управлявани от държавата, тези механизми трябва да подлежат на съответния надзор от страна на гражданското общество и да гарантират защита на лицата, докладващи за нарушения и източниците, които желаят да останат анонимни. Държавите-членки се приканват безрезервно да подкрепят и да си сътрудничат с платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, и по този начин да допринесат за засилване на капацитета на органите на Съвета на Европа за предупреждаване и ефективен отговор на заплахи и насилие срещу журналисти и други медийни участници.

11. Във всички случаи на лишаване от свобода на журналисти или други медийни участници от страна на полицията или на други правоприлагащи органи, трябва да се спазват адекватни процедурни гаранции, за да се предотврати незаконно задържане и малтретиране. Такива процедурни гаранции трябва да включват: правото да се уведоми или да е било уведомено трето лице по техен избор за лишаването им от свобода, местоположението им и преместването им, правото на достъп до адвокат, правото на достъп до лекар и правото за оспорване на законността на задържането пред съда. Лица, които са арестувани или задържани във връзка с извършването на престъпление трябва да бъдат своевременно изправени пред съдия, като имат право на гледане на делото в разумен срок, или да бъдат освободени в очакване на съдебния процес в съответствие с член 5 от Конвенцията (право на свобода и сигурност).

12. Държавите-членки се приканват да разработят протоколи и програми за обучение на всички държавни органи, които са отговорни за изпълнението на държавните задължения по отношение на защитата на журналистите и другите медийни участници. Тези протоколи трябва да бъдат адаптирани към характера и мандата на персонала на съответната държавна агенция, например, съдии, прокурори, полицаи, военни, надзиратели в затворите, имиграционни служители и други държавни органи, според случая. Протоколите и програмите за обучение трябва да бъдат използвани, за да се гарантира, че служителите на всички държавни агенции са напълно наясно със съответните задължения на държавата по международното право за правата на човека и хуманитарното право, и реалните последици от тези задължения за всяка агенция. Протоколите и програмите за обучение трябва да бъдат изпълнени с признателност към важната роля, която играят журналистите и другите медийни участници в едно демократично общество и по въпросите, свързани с половете.

13. Държавите-членки трябва да проявяват бдителност, за да гарантират, че законодателството и санкциите не се прилагат по дискриминационен или произволен начин срещу журналисти и други медийни участници. Те също така трябва да предприемат необходимите законодателни и/или други мерки, за да предотвратят всяко лекомислено, злонамерено или недобросъвестно прилагане на закона и правните процедури за сплашване и заглушаване на журналисти и други медийни участници. Държавите-членки трябва да проявят подобна бдителност, за да гарантират, че административни мерки като например регистрация, акредитация и данъчни схеми не се използват за тормоз над журналисти и други медийни участници или за осуетяване на тяхната способност да допринасят ефективно за обществения дебат.

14. Държавите-членки трябва да вземат предвид специфичното естество и демократичната стойност на ролята, която играят журналистите и другите медийни участници в конкретни контексти като например по време на криза, в периоди на избори, при публични демонстрации и в конфликтни зони. В тези ситуации, по-специално, е важно за правоприлагащите органи да зачитат ролята на журналистите и другите медийни участници, отразяващи демонстрациите и другите събития. Прес-карти или синдикални карти, съответната акредитация и журналистически отличителни знаци трябва да бъдат приемани от държавните органи както журналистическа идентификация, и дори когато за журналистите или другите медийни участници не е възможно да представят професионална документация, държавните органи трябва да положат всички възможни усилия, за да проверят статута им. Освен това се насърчава диалогът между държавните органи и журналистическите организации, за да се избегнат търкания или сблъсъци между полицията и представители на медиите.

15. Държавните служители и публичните личности не трябва да подбиват или атакуват интегритета на журналистите и другите медийни участници, например, въз основа на техния пол или етническа принадлежност, или като ги обвиняват в разпространение на пропаганда и по този начин да застрашават тяхната безопасност. Те не трябва да изискват, принуждават или притискат, чрез насилие, заплахи, финансови санкции, стимули или други мерки, журналистите и другите медийни участници да се отклоняват от приетите журналистически стандарти и професионална етика чрез участие в разпространението на пропаганда или дезинформация. Държавните служители и публичните личности трябва публично и недвусмислено да осъждат всички случаи на заплахи и насилие срещу журналисти и други медийни участници, независимо от източника на тези заплахи и прояви на насилие.

16. Държавите-членки трябва да насърчават медийните организации, без да навлизат в тяхната редакционна или оперативна самостоятелност, да изпълняват своите институционални отговорности към всички журналисти и други медийни участници, които работят за тях на заплата, на свободна практика или в друго качество. Това може да включва приемането на вътрешни насоки и процедури за изпращането на журналисти и други медийни участници на трудни или опасни задачи, например в конфликтни зони. Изпълнението на такива задачи трябва да бъде доброволно и информирано. Институционалните отговорности включват също и подсигуряване за журналистите и другите медийни участници с адекватна информация, включително за съответните рискове и необходимото обучение по всички въпроси на безопасността, дигиталната сигурност и неприкосновеността на личния живот, както и осигуряването на застраховка живот, както и здравна и пътническа застраховка като част от цялостния и справедливо полагащ се пакет за работните условия. Тези институционални отговорности включват, според случая, и предоставянето на правна помощ и представителство, както и посттравматично консултиране при завръщане от задачата.

Преследване

17. Задължително е всеки, който е участвал в убийства, нападения срещу и малтретиране на журналисти и други медийни участници, да бъде изправен пред съда. Разследванията на тези престъпления и наказателното преследване на отговорните за това трябва да отговарят на редица общи изисквания. Когато лицата, отговорни за такива престъпления не бъдат изправени пред правосъдието, може да се зароди културата на безнаказаност, която изисква конкретен начин на действие.

Общи изисквания

18. Разследването на убийства, нападения и малтретиране трябва да бъде ефективно и поради тази причина трябва да бъде съобразено с основните изисквания за адекватност, пълнота, безпристрастност и независимост, бързина и обществен контрол.

19. Разследванията трябва да бъдат ефективни, в смисъл, че те трябва да доведат до установяване на фактите, както и до идентифицирането и в крайна сметка, ако е необходимо, налагането на наказание на виновниците. Властите трябва да предприемат всички разумни стъпки, за да съберат всички доказателства, касаещи инцидента. Заключенията на разследването трябва да се основават на задълбочен, обективен и безпристрастен анализ на всички релевантни обстоятелства, включително установяването на това дали е налице връзка между заплахите и насилието срещу журналисти и други медийни участници, и упражняването на журналистическата дейност или допринасянето по подобни начини за обществения дебат. Държавните органи са задължени също така да проучат наличието на евентуална връзка между расистки нагласи и акта на насилие. Връзката с въпроси, свързани с пола, трябва също да бъде разследвана.

20. За да бъде ефективно едно разследване, лицата, които са отговорни за него и които го изпълняват, трябва да бъдат независими и безпристрастни, по закон и на практика. Всяко лице или институция, участващи по някакъв начин в даден случай, трябва да бъдат изключени от всяка роля в разследването му. Нещо повече, разследванията трябва да се извършват от специализирани, нарочно определени звена на съответните държавни органи, в които служителите са преминали подходящото обучение по международни норми и предпазни мерки в областта на правата на човека. Разследванията трябва да бъдат ефективни, за да се запази общественото доверие в поддържането на върховенството на закона от страна на властите, да се избегне появата на тайни споразумения или търпимост към незаконни действия и в случаите, свързани с държавни агенти или органи, да се гарантира тяхната отчетност за смъртните случаи, настъпили под тяхна отговорност. Разследванията трябва също да бъдат обект на публичен надзор и във всички случаи близките роднини на жертвата трябва да участват в процедурата, доколкото е необходимо, за да се гарантират нейните законни интереси.

21. Държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими стъпки, за да изправят извършителите на престъпления срещу журналисти и други медийни участници пред правосъдието, без значение дали те са държавни субекти или не. Разследванията и преследването трябва да разгледат всички различни, настоящи и потенциални, роли в тези престъпления като автори, подбудители, извършители и съучастници, както и наказателната отговорност, която произтича от всяка от тези роли.

22. Държавите-членки са длъжни да гарантират интегритета на съдебното производство, те трябва да гарантира независимостта и безпристрастността на съдебната система. Те трябва също така да гарантират безопасността на съдии, прокурори, адвокати и свидетели, участващи в наказателните преследвания на престъпления срещу журналисти и други медийни участници.

23. Държавите-членки трябва да гарантират, че ефективни и подходящи средства за защита са на разположение на пострадалите и според случая, на техните семейства, включително правни средства за защита, финансова компенсация, медицинско и психологическо лечение, преместване и подслон. Средствата за правна защита трябва да обръщат специално внимание на културни, етнически, религиозни, свързани с пола и други аспекти. Всяко продължаващо или висящо наказателно преследване не трябва да изключва жертвите да могат да потърсят гражданска защита.

Безнаказаност

24. Когато съдебното преследване за престъпления срещу журналисти и други медийни участници не е започнато или е възпрепятствано по различни начини, се създава неприемливо закъснение в правораздаването, което води до безнаказаност за лицата, отговорни за престъпленията. Ето защо, когато държавен агент бъде обвинен в престъпления, свързани с малтретиране, от изключителна важност е наказателното производство и присъдата да не се погасят по давност. За да се запази общественото доверие в съдебната система, мерки като даване на амнистия или помилване не трябва да бъдат предвидени или приети без убедителни причини. Законът трябва да предвижда допълнителни или по-строги санкции да се прилагат за държавните служители, които поради небрежност, съучастие или замисъл действат по начин, който спъва или възпрепятства разследването, наказателното преследване или наказване на отговорните за престъпленията срещу журналисти или други медийни участници поради тяхната работа или принос в обществения дебат.

25. Когато разследванията и преследването не доведат до изправянето пред съда на извършителите на убийства на журналисти и други медийни участници или други тежки престъпления срещу тях, държавите-членки могат да обмислят възможността за възлагането на специални съдебни или извънсъдебни проверки по конкретни случаи или независими специализирани органи да извършват такива разследвания на текуща база. Последните могат да има специални правомощия и да включват участието или лидерството на уважавани медии и/или представители на гражданското общество с цел ускоряване на процеса по установяване на фактите, без това да засяга отговорността на държавната прокуратура и разследващи органи да изправят извършителите на съд.

26. Държавите-членки трябва да засилят сътрудничеството и обмена на информация, опит и най-добри практики с други държави, когато престъпленията срещу журналисти и други медийни участници имат трансгранични или онлайн измерения, обект на защитни мерки по отношение на правото на личен живот, защитата на личните данни и презумпцията за невинност.

27. Държавите-членки трябва активно и енергично да преследват приоритетите относно защитата на журналистите и другите медийни участници и борбата с безнаказаността на всички релевантни регионални и международни форуми и по-общо, в тяхната външна политика и отношения. Това може да включва цялостно сътрудничество за събиране на информация, повишаване на осведомеността и други инициативи, координирани от международни и регионални междуправителствени организации по отношение на безопасността на журналистите и другите медийни участници, по-специално процесите за периодични доклади на държавите, например пред Комисия по правата на човека на ООН, като част от Универсалния периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека и пред генералния директор на ЮНЕСКО за действията, предприети за предотвратяване на безнаказаността на извършителите и за състоянието на съдебните разследвания на всяко от убийствата на журналисти, осъдени от ЮНЕСКО. Това включва и ролите и отговорностите на държавите-членки в надзора на изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека от Комитета на министрите на Съвета на Европа и осигуряването на своевременни и цялостни отговори на ad hoc искания от страна на комисаря за правата на човека на Съвета на Европа и представителя на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите.

Насърчаване на информацията, образованието и повишаването на осведомеността

28. Държавите-членки трябва да насърчават превода (на националните и малцинствените езици на страните) и на възможно най-широкото разпространение на тази препоръка, както и повишаването на информираността относно нейното съдържание, чрез различни рекламни материали. Информацията и стратегиите за повишаване на осведомеността трябва да включват конкретни кампании, предназначени извличане на ползи от възможностите за публичност, предоставени от международно определените дни като Ден на свободата на World Press (3 май), Международния ден за край на безнаказаността на престъпления срещу журналисти (2 ноември) и Международния ден на правото да знам (28 септември). Държавите-членки трябва да си сътрудничат изцяло в събирането на информация, повишаването на осведомеността и другите инициативи, координирани от международни и регионални междуправителствени организации, касаещи безопасността на журналистите и другите медийни участници. По този начин те трябва активно да подчертават, според случая, специфичните проблеми, свързани с пола и онези, отнасящи се до недопустимите основания за дискриминация.

29. Държавите-членки трябва да насърчават съответните органи да изтъкват тази препоръка (и образователните материали, които се занимават с всички въпроси, засегнати в нея, включително въпросите, свързани със спецификите на пола), в обучителните програми в училищата по журналистика и като част от продължаващото обучение за журналисти и медии, и инициативите за информационна грамотност.

30. Държавите-членки трябва да изградят партньорство с гражданското общество и медиите за насърчаване на най-добрите практики за защита на журналисти и други медийни участници и за борба с безнаказаността. Това трябва да включва въвеждане в практиката на принципите за открито управление и открито правосъдие, и приемането на конструктивно и отзивчиво отношение към гражданското общество и медиите, които отразяват заплахи и насилие срещу журналисти и други медийни участници, като се подчертаят специфичните за пола и други въпроси, според случая. Това трябва да включва и активно сътрудничество в популяризирането на и образоването по съответните въпроси и стандарти.

II. Принципи

Предходната препоръка, включително нейните насоки, се основава на широка съвкупност от принципи, заложени в Европейската конвенция за правата на човека и в съответните присъди и решения на Европейския съд по правата на човека. Релевантен подбор на тези принципи е направен и контекстуализиран в следващите параграфи. Принципите са групирани в следните категории: свобода на словото; благоприятна среда; безопасност, сигурност, защита; принос за обществения дебат и възпиращ ефект.

 

Свобода на словото

1. Правото на свобода на словото, както е предвидено в член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, член 19 от Всеобщата декларация за правата на човека, член 19 от Международния пакт за граждански и политически права, и в други международни и регионални документи, е основно човешко право, което се ползва от всеки, офлайн и онлайн, без дискриминация. То е сложно право, включващо правото за отстояване на лично мнение, както и правото да се търси, получава и разпространява информация и идеи от всякакъв вид, без намеса и независимо от границите.

2. Правото на свобода на словото и информация, гарантирано от член 10 от Конвенцията, представлява една от най-важните основи на демократичното общество и едно от основните условия за неговия напредък и за развитието на всеки индивид. Свободата на словото е приложима не само за "информацията" или "идеите", които се възприемат благосклонно или се считат за безобидни или се приемат с безразличие, но също така и за тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или който и да е сегмент от населението. По този начин свободата на словото улеснява активния обществен дебат, което е още една предпоставка за демократичното общество, характеризиращо се с плурализъм, толерантност и широтата на възгледите. Следователно всяка намеса в правото на свобода на словото на журналистите и другите медийни участници има социални последици, тъй като тя е също намеса в правото на другите да получат информация и идеи, и намеса в обществения дебат.

3. Упражняването на правото на свобода на словото е съпроводено със задължения и отговорности, както е посочено в член 10, параграф 2. В контекста на журналистиката, съответните задължения и отговорности включват добросъвестни действия за осигуряване на точна и надеждна информация в съответствие с журналистическата етика.

4. Въпреки че правото на свобода на словото не е абсолютно, намеса в това право се допуска само ако е предвидено от закона, преследва една от законните цели, посочени в член 10, параграф 2 от Конвенцията, необходимо е в демократичното общество, (което означава, че отговаря на належаща обществена нужда), и е пропорционално на преследваните законни цели. Тези цели са: националната сигурност, териториалната цялост или обществената сигурност, предотвратяването на безредици или престъпления, защитата на здравето и морала, защитата на репутацията или правата на другите, предотвратяване изтичането на секретна информация и поддържането на авторитета и безпристрастността на съдебната система.

5. Освен това, някои видове насаждане на омразата, които подбуждат към насилие или омраза попадат в член 17 от Конвенцията (забрана за злоупотреба с права) и поради това за тях не се осигурява защита, тъй като тяхната цел е да унищожат някои от правата и свободите, предвидени в Конвенцията.

6. Всички човешки права са универсални, неделими, взаимозависими и взаимосвързани като има важно взаимодействие между правото на свобода на словото и другите човешки права, като например правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, правото на свобода на събрания и сдружаване, и правото на глас в свободни и честни избори.

7. Други човешки права, свързани с въпроси, касаещи безопасността на журналистите и другите медийни участници и борбата срещу безнаказаността включват: правото на живот (член 2), забраната за изтезания (член 3), правото на свобода и сигурност (член 5), правото на справедлив съдебен процес (член 6), никакво наказание без закон (член 7), правото на зачитане на личния и семейния живот (член 8) и правото на ефективни правни средства за защита (член 13).

8. Конвенцията е жив инструмент, който трябва да се тълкува в светлината на съвременните условия и по начин, който гарантира, че всички права, които предвижда не са теоретични или илюзорни, а практически и ефективни, както по отношение на съдържанието на тези права, така и на средствата за защита, предвидени в случай на нарушаването им.

9. Постоянните технологични разработки трансформираха традиционната медийна среда, както наред с другото е описано в CM/Rec (2011) 7 за новото понятие медии, което доведе до нови концепции за медиите и нови разбирания за развиващата се медийна екосистема. Напредъкът в информационните и комуникационните технологии направи по-лесно за все по-широк и разнообразен кръг от субекти да участват в обществения дебат. Затова Европейският съд по правата на човека многократно призна, че освен професионалните журналисти и медиите, индивиди, организации на гражданското общество, лицата, докладващи за нарушения и академичната общност могат да имат ценен принос за обществения дебат като по този начин играят роля, подобна или еквивалентна на тази, която традиционно играят институционализираните медии и професионалните журналисти.

10. Комитетът на ООН по правата на човека по подобен начин посочва, че "журналистиката е функция, която се споделя от широк кръг от субекти, включително професионални репортери на пълно работно време и анализатори, както и от блогъри и други, които се занимават с форми на самостоятелни публикации в печата, в интернет или на други места". Общото събрание на ООН също така призна, че "журналистиката непрекъснато се развива, за да включи приносът на медийни институции, частни лица, както и на редица организации, които търсят, получават и разпространяват информация и идеи от всякакъв вид, както онлайн, така и офлайн ... като по този начин допринасят за оформянето обществения дебат". Според плана за действие на ООН относно безопасността на журналистите и въпроса с безнаказаността, "защитата на журналистите не трябва да се ограничава само до онези, които официално са признати за журналисти, но трябва да обхваща и други, включително работниците в медиите на различните общности, гражданската журналистика и други, които използват новите медии като средство да достигнат до своята аудитория".

11. Задължението за държавите да гарантират ефективното упражняване на човешките права включва не само отрицателни задължения за ненамеса, но и положителни задължения за осигуряване на тези права на всяко лице, което се намира под тяхната юрисдикция.

12. Истинското, ефективно упражняване на свободата на словото може да изисква различни положителни мерки за защита, дори и в сферата на отношенията между хората. Тези положителни задължения включват, наред с другото: да се създаде благоприятна среда за участие в публичния дебат на всички и да се даде възможност за изразяване на идеи и мнения без страх; да се въведе ефективна система за защита на авторите и журналистите; да се осигури защита срещу физическо насилие и заплахи; да се защити живота; да се разследват смъртните случаи; и задължението за предотвратяване на изтезанията и малтретирането.

Благоприятна среда

13. Благоприятната или благоприятстваща среда за свободата на словото има редица съществени характеристики, които колективно създадат условията, при които свободата на словото и информацията, и енергичният обществен дебат могат да процъфтяват. Право на получаване на информация обхваща право на достъп до информация. Обществото има право да получава информация и идеи, свързани с обществения интерес, които журналистите и другите медийни участници имат за задача да разпространяват. Събирането на информация е важна подготвителна стъпка в областта на журналистиката и присъща, защитена част на свободата на печата. Участието на журналистите и другите медийни участници в обществения дебат по въпроси от законен обществен интерес не трябва да се обезсърчава, например чрез мерки, които правят достъпа до информация по-тромав или чрез произволни ограничения, които могат да се превърнат във форма на непряка цензура.

14. Медийната екосистема се оформя от взаимодействието на правни, политически, социално-културни, икономически, технологични и други влияния и нейната жизненост е от решаващо значение за осигуряването на благоприятна среда за свободата на словото и информацията в демократичното общество. Една особеност на медийната екосистема е, че хората получиха права в резултат на новите технологии, които улесняват тяхната способност да участва в обществения дебат. Друга особеност на медийната екосистема е, че онлайн посредници могат да имат влиятелна контролно-пропускателна функция по отношение на публичния дебат, който се провежда чрез техните частни мрежи, като например социалните медии. Трябва да припомним, че онлайн посредниците са косвено обвързани да зачитат правото на свобода на словото и другите човешки права на техните потребители.

15. Медийният плурализъм и разнообразието на медийното съдържание са от съществено значение за функционирането на демократичното общество и са естествена последица на основното право на свобода на словото и информацията, гарантирано от член 10 от Конвенцията. Държавите имат позитивното задължение да гарантират плурализма в медийния сектор, с което трябва да гарантират, че разнообразието от гласове, включително и критични, може да се чуе. Независимите медийни регулаторни органи могат да играят важна роля в поддържането на медийната свобода и плурализма, затова държавите трябва да гарантират тяхната независимост. Приемането и ефективното прилагане на разпоредбата относно собствеността на медиите също играе важна роля в това отношение. Подобно регламентиране трябва да гарантира прозрачност в собствеността на медиите и да предотврати концентрацията им, когато това е в ущърб на плурализма. Тя трябва да засегне въпроси като индиректна и междумедийна собственост на медиите, както и съответните ограничения относно собствеността на медиите от лица, заемащи публична длъжност.

16. В хода на тяхната работата журналистите и другите медийни участници често се сблъскват със специфични рискове, опасности и дискриминация въз основа на техния пол, полова идентичност, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг признак. Освен това, следенето на конкретни истории и отразяването на конкретни теми (като чувствителни политически, религиозни, икономически или социални теми, включително злоупотреба с власт, корупция и престъпни дейности), също може да изложи журналистите и другите медийни участници на заплахи, нападения, насилие и тормоз от страна на държавни и/или недържавни субекти. Недържавни субекти биха могли да бъдат, например, терористични или престъпни групи. Тези специфични ситуации трябва да се вземат предвид, когато се предвиждат ефективни превантивни или защитни мерки.

17. В хода на тяхната работа жените журналистки и другите медийни участници-жени са изправени пред специфични опасности, свързани с техния пол като заплахи, (сексуална) агресия и насилие, по целенасочен начин, в контекста на сексуално насилие в тълпата или сексуално посегателство в ареста. Тези опасности често са смес от различни фактори като например недостатъчно докладване, недостатъчна документация, липса на достъп до правосъдие, социални бариери и ограничения, свързани с насилието въз основа на пол, включително заклеймяване, незачитане на сериозността на проблема и дискриминационни нагласи от екстремистки групи в обществото. Необходим е систематичен, отчитащ половите разлики подход за предотвратяване на и борба с тези специфични опасности, както и за противодействие на основни социални привички, практики, стереотипи въз основа на пола, предразсъдъци и дискриминация, от която те се хранят. Основната отговорност за разработването на такива стратегии се пада на държавните органи, но медиите, гражданското общество и корпоративните организации също трябва да изиграят важни роли: специфичната за пола гледна точка трябва да бъде основна черта на всички мерки и програми, занимаващи се със защитата на журналисти и други медии участници и борбата срещу безнаказаността.

18. Възможността да се упражнява правото на свобода на словото без страх означава, че като минимум безопасността, сигурността и защитата са гарантирани ефективно на практика за всички, по-специално за журналистите и другите медийни участници и се очаква, че те могат да допринасят за обществения дебат без страх и без да се налага да променят поведението си поради страх. Страхът може да възникне при онлайн тормоз, заплахи и кибератаки, както и други незаконни действия, включително тролване, преследване в киберпространството и хакване на електронна поща и акаунти в социалните медии, електронни системи за съхранение, уеб сайтове и мобилни телефони или други устройства. Онлайн тормозът, заплахите, насилието и нарушенията на дигиталната сигурност често са насочени най-вече към жени журналистки и други медийни участници-жени, което изисква специфична за пола реакция. Но заплахите и насилието не са единствените източници на страх. Страхът може да бъде генериран от (заплаха или разумно очакване на) набор от правен, политически, социално-културен и икономически натиск, който може да се изостри в условията на икономическа криза и финансови ограничения.

19. Заплахи към и сплашване на журналисти и други медийни участници често могат да се разглеждат като индикатори или предупредителни сигнали за по-широки или ескалиращи заплахи за свободата на словото в обществото. Като такива, те сочат към едно по-общо влошаване на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона.

Безопасност, сигурност, защита

20. Държавата е длъжна да гарантира безопасността и физическата неприкосновеност на всеки в рамките на нейната юрисдикция и това води не само негативното задължение да се въздържа от умишлено и незаконно отнемане на живот, но също така и на позитивното задължение да предприема подходящи мерки за опазване на живота на всеки в рамките на нейната юрисдикция. Това позитивно задължение има материални и процесуални измерения.

21. Материалното измерение включва основно задължение на държавата да осигури правото на живот чрез въвеждането на ефективни наказателноправни разпоредби с цел да предотврати извършването на престъпления срещу лица, подкрепени от механизмите на правоприлагането за превенция, противодействие и наказване на всяко нарушение на тези разпоредби. При подходящи обстоятелства това също може да бъде разширено до позитивното задължение на органите за вземане на превантивни оперативни мерки за защита на лицата, чийто живот е изложен на риск от престъпните действия на друго лице. Имайки предвид трудностите пред поддържането на реда в модерните общества, непредвидимостта на човешкото поведение и оперативните избори, които трябва да бъдат направени по отношение на приоритетите и ресурсите, обхвата на това позитивно задължение трябва да се тълкува по начин, който не налага невъзможна или непропорционална тежест върху властите. Въпреки това, властите трябва да обърнат внимание на уязвимото положение, в което журналистите, отразяващи политически чувствителни теми се поставят спрямо хората във властта.

22. Нерегламентираните и произволни действия от страна на държавни служители са несъвместими с ефективното зачитане на човешките права. Това означава, че освен да бъдат разрешени съгласно националното законодателство, полицейските операции, включително контролът по спазването на реда на публични демонстрации, трябва да бъдат регламентирани в достатъчна степен в това законодателство, в рамките на една система от адекватни и ефективни гаранции срещу произвола и злоупотребата със сила, и дори срещу предотвратими инциденти. Това предполага необходимост да се вземат под внимание не само действията на правоприлагащите органи на държавата, които действително използват сила, но и всички съпътстващи обстоятелства, включително и въпроси като планирането и контрола на разглежданите дейности. Правната и административна рамка трябва да определи ограничените случаи, в които служителите на правоприлагащите органи могат да използват сила и огнестрелно оръжие, в светлината на международните стандарти, разработени по тази тема. В тази връзка се изисква ясна командна верига, както и ясни насоки и критерии. Специфичното обучение по човешки права може да помогне да се формулират такива насоки и критерии. Във всеки случай безспорните трудностите, свързани с борбата срещу престъпността не могат да оправдаят определянето на лимити за защита да бъде разрешено по отношение на физическата цялост на индивидите и член 3 от Конвенцията не позволява на органите да измерват физическата цялост на дадено физическо лице спрямо целта за поддържане на обществения ред.

23. Процесуалното измерение включва позитивното задължение на държавата да извършва ефективни, независими и бързи разследвания на предполагаеми незаконни убийства или малтретиране от страна на държавни или недържавни субекти с оглед преследване на извършителите на такива престъпления и изправянето им пред правосъдието. Член 13 от Конвенцията също така изисква от държавите да гарантират, че има предвидено ефективно средство за защита в случаите когато някое от съществените права по Конвенцията е нарушено.

24. Липсата на такива ефективни мерки поражда съществуването на културата на безнаказаност, която води до толерирането на злоупотреби и престъпления срещу журналисти и други медийни участници. Когато има малък или никакъв шанс за преследване, извършителите на подобни злоупотреби и престъпления не се страхуват от наказание. Това причинява допълнителни страдания на жертвите и може да доведе до повторни злоупотреби и престъпления.

25. Държавата е задължена да гарантира съществената свобода на всеки в рамките на своята юрисдикция и за тази цел трябва да гарантира, че журналистите и другите медийни участници не са подлагани на произволен арест, незаконно задържане или насилствено изчезване.

26. Държавата не трябва неоправдано да ограничава свободното движение на журналисти и други медийни участници, включително трансграничното движение и достъпа до определени зони, зони на конфликти, сайтове и форуми, според случая, тъй като тази мобилност и достъп са важни за набавянето на новини и информация.

27. Ефективността на всяка система за защита може да бъде повлияна от контекстуални фактори, като например в кризисни или конфликтни ситуации, където има повишени рискове за безопасността и независимостта на журналистите и другите медийни участници, и където държавните органи могат да имат затруднения при упражняването на фактически контрол върху територията. Независимо от това, съответните задължения на държавата се прилагат с необходимите промени в такива специфични контексти и по всяко време трябва да спазват международното право за правата на човека и международното хуманитарно право.

28. Гарантирането на безопасността и сигурността на журналистите и другите медийни участници е предпоставка за осигуряването на тяхната способност за ефективно участие в обществения дебат. Продължителното сплашване, заплахи и насилие срещу журналисти и други медийни участници, съчетано с липсата на подвеждане под отговорност на извършителите на такива престъпления, поражда страх и има възпиращ ефект върху свободата на словото и обществения дебат. Държавите имат позитивното задължение да защитават журналистите и другите медийни участници срещу сплашване, заплахи и насилие, независимо от техния източник - правителствен, съдебен, религиозен, икономически или криминален.

Принос към обществения дебат

29. Журналистите и другите медийни участници имат съществен принос за обществения дебат и за процесите на формиране на общественото мнение в демократичното общество като действат като обществени или социални наблюдатели и създават общи пространства за обмен на информация и идеи, и дискусии. Тяхната роля на пазители включва, наред с другото, информиране на обществеността по въпроси от обществен интерес, коментари по тях, поддържането на отчетност на публичните органи и другите мощни сили в обществото и изобличаване на корупцията и злоупотребата с власт.

30. С цел да се даде възможност на журналистите и другите медийни участници да изпълняват задачите, възложени им в демократичното общество, Европейският съд по правата на човека е признал, че тяхното право на свобода на словото трябва да се ползва с широк обхват на закрила. Такава закрила включва редица свободи, които са от функционално значение за извършването на техните дейности, като например: защита на поверителни източници, защита срещу претърсване на професионалните им работни места и частните им жилища и изземването на материали, защита на новините и процесите на събиране на информация, както и редакторска и презентационна автономия.

31. Оперативните или функционални свободи, с които се ползват журналистите и другите медийни участници, отразяващи новините и дейностите по събиране, обработка и разпространение на информацията са необходими, за да може тяхното право на свобода на словото да бъде практично и ефективно както офлайн, така и онлайн.

32. Член 10 от Конвенцията защитава не само изразените идеи и информация, но и начина, по който те се представят. Това означава, че журналистите и другите медийни участници имат свободата да избират свои собствени техники или стил за представяне на въпроси от обществен интерес, което включва прибягване до известна степен на преувеличение или дори провокация. Освен репортерството, другите жанрове допринасят за обществения дебат по различни начини и съответно трябва да бъдат защитени, като например сатирата, която е форма на артистично изразяване и социален коментар и с присъщите си характеристики на преувеличение и изкривяване на реалността, естествено има за цел да провокира и развълнува.

Възпиращ ефект

33. Възпиращ ефект върху свободата на словото възниква, когато намесата в това право причинява страх, което води до автоцензура и в крайна сметка до лишаване на обществения дебат от средства, което е в ущърб на обществото като цяло. Съответно държавните органи трябва да избягват предприемането на мерки или налагането на санкции, които водят до възпиране на участието в обществения дебат.

34. Законодателството и как то се прилага на практика може да има възпиращ ефект върху свободата на словото и обществения дебат. Вмешателство под формата на наказателни санкции има по-голям възпиращ ефект от налагането на граждански санкции. Затова господстващото положение на държавните институции изисква властите да проявят сдържаност в прибягването до наказателни производства. Възпиращ ефект върху свободата на словото може да възникне не само от санкция, без значение дали е несъразмерна или не, но и от страха от налагането на наказание, дори и в случай на евентуална оправдателна присъда, като се има предвид вероятността от страх, който обезкуражава индивида от това да прави подобни изявления за в бъдеще.

35. Въпреки че издаването на присъди по принцип е от компетентността на националните съдилища, налагането на наказание лишаване от свобода за престъпление в пресата би било съвместимо със свободата на словото на журналистите, гарантирано от член 10 от Конвенцията само при изключителни обстоятелства, по-специално, при сериозно накърняване на други фундаментални права, като, например в случай на насаждане на омраза или подбуждане към насилие.

36. Реалната злоупотреба, насилие или заплаха от използване на различни видове законодателство за предотвратяване на приноса към обществения дебат, включително клевета, анти-тероризъм, национална сигурност, обществен ред, насаждане на омраза, богохулство и законите на паметта могат да се окажат ефективни като средство за сплашване и заглушаване на журналистите и другите медийни участници от докладването на въпроси от обществен интерес. Повърхностната, неоснователна или злонамерена употреба на закона и съдебния процес, с високите съдебни разходи, необходими за воденето на подобни дела, може да се превърне в средство за натиск и тормоз, особено в контекста на няколко съдебни дела. Тормозът може да се окаже особено остър когато става дума за журналисти и други медийни участници, които не се ползват от същата правна защита или финансова и институционална подкрепа като тези, предлагани от големите медийни организации. В това отношение трябва да припомним, че в основата на концепцията за справедлив процес в областта на гражданското и в наказателното производство е страната в съдебния процес да не е лишена от възможността да представи ефективно своя случай пред съда и да може да се ползва от равнопоставеност с противниковата страна. Затова държавите трябва да предприемат подходящи мерки, които биха могли да включват създаването на схема за правна помощ, за да се гарантира, че на всяка страна е предоставена достатъчна възможност да представят своя случай.

37. Възпиращ ефект също се постига в резултат на произволното използване на административни мерки като например схеми за регистрация и акредитация на журналисти, блогъри, потребители на интернет, чужди кореспонденти, неправителствени организации и т.н., както и данъчни схеми, за да се тормозят журналистите и другите медийни участници или да се осуети тяхната способност да допринесат ефективно за обществения дебат. Дискриминационното разпределение на субсидиите за обществените медии или пресата, или на приходите от държавна реклама, може да има възпиращ ефект върху критичните редакционни линии, преследвани от медиите и особено при по-малки медийни организации и несигурен икономически климат.

38. Наблюдението на журналисти и други медийни участници и проследяването на техните онлайн дейности може да застраши законното упражняване на свободата на словото, ако се извършва без необходимите предпазни мерки. Това може също така да застраши сигурността на засегнатите лица и да компрометира защитата на журналистическите източници. Наблюдението и проследяването се улесняват когато целостта на комуникациите и системите е изложена на риск, например, когато доставчиците на услуги или производителите на хардуер или софтуер изграждат способности за наблюдение или задни вратички в техните услуги или системи, или когато доставчиците на услуги са замесени в практиките за наблюдение на държавата. За да може системите за тайно наблюдение да бъдат съвместими с член 8 от Конвенцията, те трябва да съдържат адекватни и ефективни гаранции срещу злоупотреба, включително независим надзор, тъй като такива системи, предназначени за защита на националната сигурност, водят до риск от подкопаване или дори унищожаване на демокрацията на основание нейната защита.

39. Нападенията срещу и сплашването на журналисти и други медийни участници неизбежно имат сериозен възпиращ ефект върху свободата на словото и този ефект е още по-болезнен когато разпространението на нападения и заплахи се съчетава с културата на правна безнаказаност за извършителите. Такава култура на правната безнаказаност е показател за ендемична злоупотреба с човешките права.

 

[1] При приемането на настоящата препоръка постоянният представител на Руската федерация посочи, че в съответствие с член 10.2в от Процедурните правила за срещите на заместник министрите, той запазва правото на своето правителство да се съобрази или не с препоръката, когато тя касае други медийни участници.

Сподели в
 

I. За защитата на журналистите при сключване на колективен трудов договор и при определяне на условията за пенсиониране:           Предла

16.06.2017/12:27

М О Т И В И към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда В силаот 01.01.1987 г. Обн. ДВ. бр.26 от 1 Април 1986г., обн. ДВ. бр.27от 4 Април 1986г., изм. ДВ. бр

16.06.2017/12:24

Във връзка с инициативата на СБЖ за защита на журналистическия труд бе изработен юридически прецизираният текст на публикуваните тук предложения

01.12.2016/09:53

Предлагаме стенографски протокол от състоялата се на 19 ноември 2016 г. дискусия по въпроса как да се промени законодателството с цел да се защити журналистиката

01.12.2016/09:50

Единствено СБЖ предлага на българската публика преведения текст на препоръките, приети от Комитета на министрите към държавите членки за защита на журналистиката и гарантиране безопасността на журналистите и другите медийни участници.

01.12.2016/09:46
 

Цели и задачи

Съюзът на българските журналисти е доброволно сдружение на българските журналисти за защита на техните професионални, социални и синдикални права и интереси. Дейността на Съюза на българските журналисти е насочена към свободното упражняване на правото да се търси, получава и разпространява информация, на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и към недопускането на цензура.

Дружества

Дейност

Съюзът на българските журналисти извършва дейности за развитието на професионалната журналистика, прилагането на установените професионални стандарти и етични правила, защита на професионалните, социалните и синдикалните права на българските журналисти, решаване на проблемите, свързани с условията на труд и трудовите отношения, сигнализиране на компетентните органи за нарушения на трудовото и социалното законодателство и др.

Документи

Правна консултация

Директно във вашия и-мейл ще получите отговор на зададените от вас въпроси. Тук ще намерите и материали на правна тематика, предоставени от нашия юридически консултант Весела Василева. Пишете ни! Попълнете формата за запитване.

Членство

Член на Съюза на българските журналисти може да бъде български гражданин, който не по-малко от две години упражнява журналистическа професия, приема и спазва Устава на СБЖ и приетите от Общото събрание на сдружението Правила на журналистическа етика.

Ръководство

Върховен орган на Съюза на българските журналисти е Общото събрание. Управителен орган на СБЖ е Управителният съвет.

Съюзен живот

Решения на УС на СБЖ

Комисии

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ВЕНКА РИЗОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР БОЗАКОВ ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА НАТАША ТОДИНОВА

Общо събрание - 14.03.2015

Пазете децата на пътя

21 СЕПТЕМВРИ - БЕЗ ЖЕРТВИ НА ПЪТЯ!

Законодателни инициативи на СБЖ

СБЖ внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания.
Предложенията и мотивите за тях могат да се видят тук.

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

НА ОБЩОНАЦИОНАЛНИЯ КОМИТЕТ СОФИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

03.11.2017 /07:45

Представяме ви декларацията на върховния представител по външната политика и сигурността Федерика Могерини от името на ЕС по случай Международния ден за прекратяване на безнаказаността на престъпленията срещу журналисти - 2 ноември:

02.11.2017 /21:39

Председателят на УС на СБЖ честити празника на цялата колегия и на всички хора на духа, разбуждащи най-доброто в човешката природа, но и призовава към размисъл за същността на тази голяма мисия

01.11.2017 /07:24

 Мнения

Уверен съм, драги колеги и приятели, че всички Вие цените този празник на духовността! Интересното е, че той се чества у нас за първи път по предложение на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски.

03.11.2017 /11:58 | Източник: СБЖ

Едно „общо събрание" на СБЖ, еволюирало в цинична демонстрация на къса памет, неблагодарност за години водена битка с ненаситни и алчни „емблеми" на българската компрометирана журналистика! Ако можеше да бъде обезглавено на часа, ръководството на СБЖ вече би било в миналото!

30.10.2017 /10:20 | Автор: Цецка Бончина, председател на 27-мо дружество на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 39 гости

Бързи връзки