Общото събрание на СБЖ дискутира предложенията за законодателни промени

01.12.2016 /09:50 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

Предлагаме стенографски протокол от състоялата се на 19 ноември 2016 г. дискусия по въпроса как да се промени законодателството с цел да се защити журналистиката

 

ДИСКУСИЯ В ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА СБЖ КАК ДА СЕ ПРОМЕНИ ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО, ЗА ДА СЕ ЗАЩИТИ ЖУРНАЛИСТИКАТА

(стенографски протокол с малки съкращения)

 

Общото събрание на СБЖ, състояло се на 19 ноември 2016 г., обсъди Предложения за промени в законодателството във връзка с Инициативата на СБЖ за защита на журналистическия труд. Документът бе раздаден на делегатите и за разяснения бе поканен СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ, председател на Комисията за професионални стандарти към Управителния съвет на СБЖ. Той каза:

На миналото общо събрание (14-15 март 2015 г.) обсъждахме идеята да се предложи Закон за защита на журналистическия труд. Управителният съвет на СБЖ я разгледа на няколко заседания и стигна до извода, че всеки специален закон за журналистите ще се превърне в инструмент на властта за налагане на държавна свръхрегулация на медиите – включително на печата и интернет изданията. Дори да звучи много привлекателно в началото, нищо не пречи законът да бъде изопачен след време чрез изменения и допълнения. Неслучайно призивът на премиера в оставка Бойко Борисов към журналистите: „Предложете какъвто искате закон и ще ви го изгласуваме“, бе посрещнат с недоверие от медийните среди. Не бива да се забравят и поуките от историята. Сред целите, които си поставя Първият български журналистически конгрес, открит на 10 юли 1894 година, най-отпред фигурира искането „Правителството да отмени по законодателен ред действащия закон за печата.“ Още тогава е било ясно, че какъвто и закон за печата да се приеме, се обръща срещу свободата на печата.

Затова предлагаме да тръгнем по друг път, използвайки препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа, приети на 13 април 2016 г. под председателството на България, които до голяма степен отразяват и нашите виждания. По-разумно е да се поискат поправки на съществуващи закони, които имат отношение към нашата работа. СБЖ изпрати на 19 август 2016 г. до  медийната комисия в Народното събрание анализ на проблемите, с които журналистите се сблъскват в усилията си да изпълняват професионалното си задължение към обществото като пазители на човешкото право на информация. Направени бяха 13 предложения за законодателни промени с цел подобряване на условията за журналистически труд и за оздравяване на „медийната екосистема“, която от 2006 г. е в състояние на свободно падане в международните класации за свобода на словото (България слеазе от 36-то на 113-то място). Председателят на парламентарната Комисия за медии и култура Славчо Атанасов поиска текстовете да бъдат формулирани като точни юридически предложения и затова СБЖ покани за консултация двама опитни юристи по трудово и медийно право. Внесеният за обсъждане документ е техният юридически превод на нашите инициативи.-

Той съдържа 8 раздела. Първият се отнася до дългогодишните усилия на СБЖ да убеди медийните работодатели – главно в частния сектор, - че е коректно да сключват колективни трудови договори, каквито сега има само по наследство от времето на социализма в държавните (обществените) медии. Даваме си сметка, че съпротивата е много силна, но не можем да си затворим очите, че на много места журналистите са мачкани, притискани, унижавани от медийни собственици – действителни или назначени за такива, без да могат да обяснят с какви пари са придобили медиите си и как ги издържат,при положение че са нерентабилни. Натискът ни е отправен преди всичко към държавата, защото много от „частните“ медии не са частни, а са фактически одържавени медии чрез скрито държавно финансиране. Нищо чудно, че са се превърнали в говорители на властта, независимо коя е тя. Тук политическите цветове нямат никакво значение. Почти навсякъде журналистите са притискани против съвестта си да изпълняват поръчките на своите „собственици“ – фиктивни или явни- , чрез назначени пълномощници на тези собственици. Те не могат да се защитят, защото натискът е индивидуален над всеки от тях. Няма откъде да чакат професионална солидарност, защото такива медии не признават какъвто и да е журналистически синдикат. Може месеци наред да не вземат заплати, както е във в. „Стандарт“, а след това да декларират, че са горди да издържат вестника със своите заплати.

Докога? Докато загине и последният журналист от изтощение. Това е нетърпимо. Затова настояваме да има колективни трудови договори. Но как да  накараме отсрещната страна да подпише договор, след като в договора трябва да има две страни? Договорът е доброволен. СБЖ, макар и да извършва синдикална дейност, не участва в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Съюзът ни няма 50 000 членове, за да бъде признат за участник в тристранката. Не можем да наложим нито по законодателен, нито по друг път, независимо какво ще предложим, приемането на задължителен национален рамков трудов договор, макар че това беше една хубава идея. Защо не можем? За да се приеме такъв задължителен трудов договор, преди това трябва да има закон. Т.е. това е омагьосан кръг. Ние трябва да се съгласим политиците да гласуват единен закон за медиите, а след това ще ни обещаят да ни подкрепят за национален рамков колективен трудов договор в медиите. Както се казва: „Подайте пръстче, за да ви откъснат ръката“.

Ние търсим друго решение – пред Кодекса на труда. Създавайки нова ал. 5 към чл. 52, ние казваме, че „несключването на колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище не може да бъде основание за отказ да се водят преговори за сключване на колективен трудов договор в отделно предприятие“. Във всяка редакция (която е своеобразно „отделно предприятие“) има наши членове. Ако синдикалните членове в това предприятие искат колективен трудов договор, с тях трябва да се разговаря. Това е идеята на този член.

Следващото предложение за промяна е в чл. 52, ал. 2. Предлага се нова редакция „Синдикалните организации на браншово или отраслово равнище както и на равнище предприятие и община могат да предявяват срещу виновния работодател иск за обезщетение на причинените имуществени и неимуществени вреди“. Няма да имаме колективен трудов договор, щом не искате, но като синдикална организация си запазваме правото да действаме и искаме кодексът да признае това право - за да има някаква колективна съпротива, някакво чувство за общност. В момента журналистическата общност е раздробена на отделните си членове, тя е атомизирана. Ние не сме сила. Слаби сме, защото сме разединени. Само „Съединението прави силата“ и неслучайно това е написано на фасадата на Народното събрание.

Това може да се направи за момента. Формулирали сме предложение само в посока на възможното, а не на онова, което ни се иска. Иска ни се много повече. Знаем, че то няма как да стане сега. Затова желаем да се направят само първи крачки. Може да са малки, но да бъдат в правилна посока.

Имаше предложение журналистическият труд да се обяви за втора категория труд. В тази група влизат около 40 професии. Възникна въпросът: Нашата професия има ли подобие с някоя от тях. Най-близко подобие някои намериха с цирковите артисти. (Оживление. Смях.) Опасна професия! Има и друго подобие. В тази категория са и духачите на медни духови инструменти. Много медии се държат точно такива – като фанфаристи на властта. Истината си я знаем. Тя беше заложена в началото на доклада на председателката на съюза. Станахме прави да мълчим? Защото за една година изпратихме в отвъдния свят 80 наши членове, а колко други журналисти, които не са членове на съюза, си отиват ей така, незабелязано. Ние се радваме, че имаме дълголетници в СБЖ като господин Милен Гетов, проф. Кольо Колев, но те са рядкост. Колко журналисти могат да се надяват да достигнат 90 години? Мрат като мухи. Възрастните ни колеги са беззащитни и безпомощни. Те не могат да си купят лекарства. Пенсиите им са по 200 – 300 лева, защото са осигурявани от работодателите си на минимална заплата по трудови договори. В същото време трябва да работят 40 години. Нашата колежка Лили Маринкова я изгониха от Българското национално радио две години преди да навърши трудовия си стаж. Защо не го е навършила? Защото е работила на хонорар, когато имаше задължение за софийско жителство, и не е могла да сключи трудов договор. Тя е работила непрекъснато за Радио София, но дълго не е била осигурявана. Такива са били работодателите. Сега Лили Маринкова дори не може да се пенсионира. Ние се опитахме да я защитим, защото е качествен журналист, защото е име, защото такива колеги трябва да се подкрепят. Както виждате, досега не успяхме.

Предлагаме следното. Нашата професия може да се разглежда като подобие на учителската професия, защото е също толкова нервна и изтощителна. Работим в стресова среда. Статистически е доказано, че журналистите не са сред дълголетниците. Колегите ни са болнави, изключително притеснени са, защото средата, в която работят, е нездрава. Затова предлагаме категоризация на журналистиката като втора категория труд. Дали ще се приеме това предложение, не зная. Ще се борим, ще настояваме.

Много важен въпрос е да се регламентира собствеността върху медиите. Кой притежава медиите? Кой е собственикът? С кого ще разговаряме? Ние искаме да сключим колективен трудов договор, но не знаем с кого.

РЕПЛИКА: Няма и да разберете.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: За да разберем, сме предложили да се приемат няколко точки. Да излязат на светло. Има собственици и „собственици“. Има наистина собственици на медии, а други са подставени лица. Да ви подарят медия, това е все едно да ви подарят слон. Как ще го храните? С какво? След това някой ще трябва да ви налива задкулисно някакви пари. Нещата са оплетени. Тази и следващата точка за финансирането са свързани.

В момента има закон, който задължава регистрирането на собствениците на медиите и да се обявяват след всяка Нова година в първото издание като действителни, физически собственици – сличните си имена, а не с фирмени названия на офшорки. Този закон задължава да се регистрират собствениците през Министерството на културата, т.е. през изпълнителната власт. Нашето предложение е да се използва Законът за конкуренцията. Всъщност чрез фиктивната собственост се получава нарушение, изкривяване на конкуренцията на медийния пазар. Затова контролът трябва да се изнесе малко встрани от чисто правителствената сфера, която е най-заинтересувана да влияе на медиите и да  ги използва за свои цели. Да, и Комисията за защита на  конкуренцията е вид изпълнителна власт, но не е поделение на правителството. Затова предлагаме през Закона за защита на конкуренцията в Комисията за защита на конкуренцията да се извършва тази регистрация.

ПРЕДС. ВЕНКА РИЗОВА: Колега Терзиев, изтече времето.

РЕПЛИКИ: Да продължава да говори.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Предлагам да присъстващите да отговорят дали желаят да продължа експозето си.

РЕПЛИКИ: Продължавай да говориш.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Колеги, предлагаме по въпроса за финансиране на медиите да се изсветли държавното участие. Защо? Защото медиите в този си вид са обречени не само в България, но въобще по целия свят в ерата на интернет. Те не могат да се самофинансират. Обществото не ги финансира пряко, както беше до появата на интернет, защото повече не желае. То иска да потребява продукцията на журналистите безплатно. Ние сме първите, които влязоха в комунизма, защото раздаваме всекиму според потребностите своя продукт – без заплащане. Същото е положението почти навсякъде по света и затова в някои държави започна държавно финансиране. В България се прави скришно (освен за т. нар. обществени медии), но в други държави е явно. Това е пак обществено финансиране.

Предлагаме да се създаде фонд за защита на медийната среда, който да бъде прозрачен, а не по този нечестен начин през банки, касички, фиктивни фирми да се финансират медиите. Нечестният начин за финансиране изкривява медийната среда. Превръща медиите в слугинаж на властта.

Критерии коя медия да получи и коя медия да не получи помощ от фонда, ще бъдат онези професионални стандарти, които ние смятаме, че вече са приети за национални. Това е националният Етичен кодекс на българските медии, приет през 2004 г., на който се явява защитник до голяма степен Съюзът на българските журналисти. Заседанията на националната Комисия за журналистическа етика вече стават под покрива на СБЖ. Съюзът на българските журналисти е естественото място за професионални дискусии. Този кодекс вече е инкорпориран в Закона за радиото и телевизията, т.е. признати са от държавата, и предлагаме върху тях да стъпи фондът за финансиране на медиите и за защита на медийната среда, защото имат обща цел – да служат на обществения интерес. Който иска, може да си приема и свой кодекс за вътрешни професионални нужди, но един е изравнител на принципите. Той се пази в Народното събрание, което е  негов депозитар от 2004 г. Както знаете, Съюзът на българските журналисти го спазва и прилага, въпреки че по устав има и друг етичен кодекс..

Предлагаме промени в Закона за обществените поръчки, който в момента е грубо деформиран, под предлог че се съобразява с европейска директива. Европейската директива има съвършено друг смисъл. А в България властта си резервира правото да финансира по преценка на министерствата и другите ведомства радио и телевизионни станции без обществени поръчки. Остави само вестниците да се състезават в конкурси за държавно финансиране. Принципът е: Който правилно отразява събитията на управляващите, той ще получи. Преценката е на самите управляващи, а обществото няма думата и затова обществените поръчки са излишни.

Накрая ще се спра на въпроса за наказателната отговорност на журналистите. Искаме защитата на журналистите да се засили. Да се добави, че ако журналист стане жертва на насилие, ще има засилено наказание. Журналистите са обект на какви ли не нападки и заплахи. Предлагаме да се декриминализира обидата и клеветата, както настояват редица европейски институции. Който иска да съди журналист, затова че се е почувствал обиден или оклеветен, да го съди по Гражданския процесуален кодекс, а не както стана сега с наш колега от Казанлък – да му повдига обвинение по Наказателния кодекс чрез инструментите на държавата. Тази пролет той бе направил видеорепортаж за наводнение, а местният прокурор му заведе дело за утеха на кметицата, под предлог че подавал заблуждаващи тревожни сигнали към населението. Имайте предвид, че в страната преснледването на журналисти е много по-тежък проблем, отколкото в столицата. Там всички се познават. Един телефонен разговор е достатъчен. Ако не беше съпротивата на Съюза на българските журналисти, колегата щеше да бъде съден, че е снимал улици, по които текат реки от дъжда поради запушени канали. Кметството е било виновно, но колегата щеше да носи отговорност, че е изложил на показ проблема. Вместо да защити интересите на обществото, наказателният закон щеше да обслужи местната власт, която бе заинтересувана да прикрие собствените си нередности. За такива неща да се води гражданско дело, ако някой се чувства обиден и оклеветен, но и да си поеме отговорността да си плати, ако изгуби делото. Сега длъжностните лица нищо не губят, ако се крият зад гърба на прокуратурата, а журналистите са принудени да си налагат автоцензура, за да си нямат прекомерни неприятности.

Следват въпроси:

ЦАНКО ЦАНЕВ: Не желая да направя изказване. Предлагам да ми се даде възможност да направя едно уточнение. В раздел II, параграф 2 е записано само „учителски стаж“. Да се запише: „Учителски или журналистически стаж“.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Предложението е правилно. Може да се задраска думата „учителски“ и ще остане само „осигурителен стаж“. Така осигурителният стаж ще се отнася за двете професии.

ГЕОРГИ НАЙДЕНОВ: Колеги, смущава ме раздел III, чл. 36 /б по въпроса за държавното финансиране на медиите, където е записано, че Министерството на културата приема правилник за устройството и дейността на фонд за защита на медийната среда. Какво имам предвид?

Съюзът на българските писатели и Съюзът на българските художници са регистрирани като културни  дружества към Министерството на културата. Ние сме сдружение, нестопанска организация в частна полза. Дали няма да ни накарат, за да участваме в този фонд, да се регистрираме като културни дружества към Министерството на културата. Това ме смущава.

През 2011 година предложих да има и журналистически омбудсман, което би решило много от тези неща. Както се назначава към Съюза на българските журналисти  адвокат по трудово-правни въпросие, същият да се нарече „трудово аташе“. В „международната академия по журналистика“ има такава длъжност. Какво пречи да бъдем по-коректни в текстовете?

 

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Колеги, не бива да се смесват нещата. Не става дума за фонд, който да финансира Съюза на българските журналисти, както писателите или някой друг. Става дума за фонд, който ще финансира медии, и то такива, които са заплашени от изчезване. Това са главно печатните медии. В неговото разпределяне ще участва Съюзът на българските журналисти като един от учредителите на Националната фондация за журналистическа етика. Тези пари няма да отидат в касата на съюза. Те ще отидат директно за подпомагане на медиите. Какво се прави в други държави? Използвали сме и чуждия опит. Не сме измислили това. Какво става, например, във Франция? Там през Министерството на културата е създаден точно такъв фонд и се финансират вестници и издания, а също и телевизии, които по принцип са по-добре материално, защото печелят повече от реклами. Вестниците са много по-зле. Числата и размерите са различни. Например, в. „Фигаро“  получава 18 милиона евро годишно от държавата през Министерството на културата. В. „Монд“ получава 18 милиона евро. Най-субсидираният вестник във Франция по дължавна помощ за всеки издаден брой е в. „Юманите“ – комунистическият. Той получава по 50 евроцента за всеки издаден брой, за да оцелее, за да съществува. Това е решено още по времето на най-дясното правителство на Едуар Баладюр. Французите казват: ние не бива да допуснем да изчезнат вестници, които определят нашето културно многообразие. Няма да позволим да умре в нашите ръце вестникът, създаден от Жан Жорес („Юманите“). Същото е положението и в България. Всяка година умират вестници и ще продължат да умират. Искаме да ги спасим. Ние няма да имаме тези финансови средства като французите. Общественият фонд ще трябва да ги разпределя, а не пряко Министерството на културата. То ще участва по някакъв начин – със заместник-министър. Предлагаме да  участва и Министерството на финансите чрез заместник-министър. Но главна роля ще се пада на медиите, чиито представители ще разпределят средствата. Ние искаме да разполагаме с тази възможност, с тази обществена подкрепа. Тя ще мине през държавата, защото директно чрез обществото няма как да се финансираме.

ЛЮДМИЛА ВИДЕНОВА: За първи път се води такъв сериозен разговор. Поздравявам ви за документа, който ни е раздаден. Господин Терзиев, да смятаме ли, че голямата част от този документ е насочена за спасението само на държавните медии.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Този документ е за спасение на журналистическата професия.

РЕПЛИКА: Защо пише „печатни медии“?

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Ако искате една идея да не работи, доведете я до абсурд. Телевизиите, които получават огромни приходи и от реклами, в сравнение с другите медии не са заплашени от изчезване. Онези, които изчезват пред очите ни, са главно печатните медии. Ако започнем с онова, което е най-належащо да се спаси, това е все едно да спасяваме давещи се хора. И другите медии са заплашени от кризата, но трябва първо да подадем ръка на онези, които в момента потъват и гълтат вода. Затова предлагаме с това да се започне. Става дума само за 5% помощ, а не за държавна издръжка на печата. Намирането на останалите 95% си остават негова грижа. Тук е важен жестът. Трябва да проверим дали държавата е склонна да поеме такава полезна за обществото спасителна мисия. Ако бъдем максималисти и поискаме всичко или нищо, ще получим нищо.

ДАРИНА АНАСТАСОВА: Имам въпрос относно Раздел 5 по въпроса за гражданската квота в СЕМ. Предлага се в чл. 24, ал.1 цифрата 5 да се замени с цифрата 9 (за броя на членовете на СЕМ, така че да се включи и гражданска квота от 4 души) и се добавя следният израз: „и четирима действащи журналисти, избрани от Съвета на учредителите на Фондация „Национален съвет за журналистическа етика“ с квалифицирано мнозинство от 2/3 от състава му по предложение на главните редактори на медиите – учредители на фондацията“. Колеги, предложенията в документа са великолепни. Може би сме малко млади и не сме запознати с този т.нар. Съвет на учредителите на фондация „Национален съвет за журналистическа етика“. На мен това ми звучи като Съветът на конфедерацията от Междузвездни войни. Обяснете ми кой точно, освен СЕМ, ще продължи да избира ръководствата на Българското национално радио и на Българската национална телевизия, за да знаем кой точно влиза в Съвета на учредителите на фондация „Национален съвет за журналистическа етика“. Необходимо е да знаем, защото членовете на дружествата ни ще зададат този въпрос. Изведнъж може да се окаже, че собственици на частни медии ще влизат в този въпросен съвет, съответно в СЕМ, и те вече ще избират ръководствата на обществените медии. Не съм сигурна, че искам да гласувам за подобно нещо.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Въпросът е чудесен. Нашата дискусия добива смисъла, за който всъщност е предназначена. Колегите са вникнали и поставят много точно въпросите. Възниква следният въпрос. Кой ще влезе в СЕМ? В момента СЕМ се представлява на практика от онези, които са на власт, т.е. от управляващите. Това са президентът и Народното събрание. Те решават всичко. Да. Българското национално радио и Българската национална телевизия се финансират директно от бюджета и държавата може да им влияе. При дискусия през март в Народното събрание, продължена в СБЖ, бе развита идеята да се направи общ медиен закон с един свръхрегулаторен орган по подобие на СЕМ, който да регулира абсолютно всичко – и печат, и интернет издания, радио и телевизия, т.е. всичко, което мърда в медийното пространство да бъде под такъв контрол. Какво означаваше това? Държавна свръхрегулация на медиите. Нашата идея е да въведем в СЕМ и принципа на саморегулацията, т.е. да имат глас и онези, които не са точно представители на властта, а са представители на нещо друго, което изразява и по-широкия обществен интерес, включително и частният бизнес. Какъв е в момента частният бизнес? Можете ли да кажете? 90 на сто от т.нар. бизнес е одържавен. Това е частният бизнес, от който толкова се плашите.

Що се отнася до въпроса дали четиримата обществени представители ще бъдат предложени от Съвета на учредителите – това е една хипотеза. Смисълът, заложен в този съвет, е да се опре на професионалните стандарти на Етичния кодекс. Той всъщност това пази – Етичния кодекс, който определя защитаващите обществения интерес професионални стандарти. Щом е инкорпориран в Закона за радиото и телевизията, не би трябвало да влиза в конфликт с принципа за избиране на членове на СЕМ. Ако Съветът на учредителите не бъде приет като подходящ орган за излъчване на представители в СЕМ, може да се потърси по-широко представителство, както се избираха и етичните комисии допреди няколко години - чрез общо събрание на представители на електронните медии, общо събрание на излъчени делегати от печатните медии, общо събрание на излъчени лица от академичния сектор или други обществени лица, свързани с медиите. Това е по-тромава процедура, но е възможна. Всичко зависи от това – имаме ли желание в този орган обществото също да има глас. Да, няма да е мнозинство – четирима души, но този глас ще се чува много силно. В тази фондация като учредител влиза и Съюзът на българските журналисти. Зад Съюза на българските журналисти стоим всички ние. Искаме и нашият глас да се чуе. Сега сме безгласни свидетели.

РЕПЛИКА: Нашият глас е: професионални журналистически стандарти.

ГАБРИЕЛА …………. /Русе/: Имам следния въпрос. В ал. 2 записано: регистърът (отнася се до регистъра на собствениците на медии) е публичен, като достъпът до данните в него се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация. Няма ли някакво логическо противоречие, при положение че регистърът е публичен, да се изисква достъп до него чрез Закона за достъп до информация? Разбирам, че ако регистърът истински и публичен, то всеки би трябвало да има достъп до него без някакво специално разрешение.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Това е логично. Журналистиката е публична професия. Ние няма какво да крием. Трябва да сме възможно най-прозрачните за обществото, а не сами да се скриваме зад пречки, които ще поставим. Имайте предвид, че всичко това ще се води в диалог с властта, която точно към това се стреми – да има някакъв контрол над движението на информацията. Не искаме да изглежда, че сме решили да я взривяваме. Да, нека да приложим закона, който важи и за останалите институции – няма лошо. Така се затруднява процедурата, но пак се отваря врата. Искаме поне да пъхнем крак в тази врата, която сега е залостена.

ЗДРАВКА КОНСТАНТИНОВА:  Позволете ми най-напред да приветствам колегите, че са избрали точно такава тактика, а не да се пише специален Закон за печата. Чудесно! Приветствие за този огромен труд и за конкретните действия. Имам въпрос, който е свързан с Преходните и заключителните разпоредби към предложеното изменение на Закона за защита на конкуренцията . Моля да се обясни в т. 7 и 8 какво имате предвид. Предполагам, че не става дума да се ограничи или да се отмени задължителното депозиране, което осигурява културната памет и което е още от 90-те години на ХIХ век.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Много благодаря за прецизността на доц. Константинова. Става дума да се приеме Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията и съгласно този закон да се извършва депозирането и регистрирането на собствениците на печатни медии. Затова в предложението за преходни и заключителните разпоредби е записано: „Този закон отменя чл. 7 и чл. 17, ал. 6 от Закона за задължителното депозиране“. В противен случай се получава повторение в два закона на една и съща норма. От юридическа гледна точка се прави просто изчистване, но не се отменя задължително депозиране.

ГЕОРГИ ДИМОВ /118-о дружество – София/: С много от нещата, които тук бяха казани, съм съгласен. Няма да се спирам отново на тях.

Искам да обърна внимание допълнително на две неща. Става дума за раздел VI – „Държавно финансиране на медиите“, раздела за защита на медийната среда. Имам предвид чл. 36в, ал. 1, където е записано: „Членовете на Управителния съвет по ал. 1 могат да бъдат журналисти с поне пет години професионален стаж в печатна медия и които имат обществен авторитет и професионално признание.“ Записано е, че тези хора трябва да имат единствено стаж в печатна медия. Какво означава това? Не ми става много ясно.

На две места в раздадения ни документ – страница 2, раздел IV /става въпрос за Етичния кодекс на българските медии/. В параграф 1 се предлага следното: „Създава се нова ал. 3 на чл. 76 със следното съдържание: „/3/ Доставчиците на медийни услуги, които не са се задължили да спазват Етичния кодекс на българските медии, не могат да получават държавно финансиране.“ Този текст, според мен, е много декларативен. Какво означава – „не са се задължили“? Много по-прецизно чисто правилно да се запише: „Не само че не са се задължили, а които с действия или бездействия го доказват практически“.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: На първия въпрос до голяма степен беше отговорено – защо първо трябва да се спасяват печатните, а не едновременно всички медии. Колко време им давате на вестниците, за да издържат? Други медии все пак успяват и от реклами, и от обществени поръчки, да преживяват, да оцеляват. Дайте да спасим онова, което наистина пред очите ни ще умре, защото дните му са преброени!.

РЕПЛИКА: Така ще се убият електронните медии.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Няма да убиете нищо. Не съчинявайте подобни неща. Българското национално радио получава държавен бюджет и се управлява по специален закон.

РЕПЛИКА: Значи завидяхте на Българското национално радио?

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Не сме му завидели. Не противопоставяме медиите. Ние искаме да проявим солидарност с най-слабите. Както Съюзът на българските журналисти подпомага болните, слабите колеги, онези, които не могат сами да си помогнат, така трябва да проявим солидарност и с медиите. Това е същата логика.

Защо тези, които не са се задължили да спазват Етичния кодекс, няма да бъдат подкрепени? Точно заради това. Това са и тези кафяви, жълти и всякакви други … не искам да ги определям. Но те ще бъдат утре първите на трапезата. Обърнете внимание кого възнамерява да финансира Министерството на народната просвета, за да пропагандира европейското председателство на България на Европейския съюз? Три медии: БЛИЦ, ПИК и в. „Стандарт“. Съгласни ли сте, че това са медиите, които дават лицето на България, които заслужават да бъдат подпомогнати и спасени от държавата? Държавата в момента застава зад такива медии. Те не са подписали Етичния кодекс, а една от тях дори е подписала друг Етичен кодекс, за да противостои на националния, под който също фигурира подпис на нейния издател. Това ли е етиката, която трябва да заложим в основата на нашата дейност?

ВЕЛИАНА ХРИСТОВА: Колегата каза, че се разделят медиите. Това не е вярно. По Закона за публичните финанси Българското национално радио и Българската национална телевизия са вътре. Те не могат да получат втора държавна помощ заради този закон. Необходимо е в текста да се съобразят всички закони, а не да се вика, че сме разделени. Не е вярно. Ние се защитаваме еднакво. В Закона за публичните финанси фигурират БНТ и БНР. Те не могат да фигурират в закона с държавни помощи за защита на медийната среда. Разбирате ли това? За това е записано само : печатни медии.

ПАВЛЕТА ДАВИДОВА : Дискусията е доста сериозна. Извършена е доста работа за изготвяне на предложенията, които са ни раздадени. Дори от коментарите, които се направиха досега, стана ясно, че може би чисто юридически или дори технологично, не всичко е изчистено. От тази гледна точка смятам, че може би трябваше да имаме време, за да се запознаем с тези неща. Има много колеги, които може да предложат доста идеи. Предлагам тази дискусия да бъде само началото. Управителният съвет на СБЖ да събира предложенията и в някакъв срок те да бъдат обобщени. След това, ако се наложи, може да се проведе ново събрание, или по някакъв начин да се обсъди и съгласуват текстовете. Нужно е да се чуят различни становища.

ПОЛЯ БОЖКОВА: Имам предвид Съвета на учредителите на фондация „Национален съвет за журналистическа етика“. Не е ясно нищо за тази фондация . Например откъде получава финансиране? Защо фондацията ще взема такива решения?  Тук се говори за четирима души, които ще бъдат предлагани от главните редактори на медиите-учредителки на фондацията. Все още не знаем кои са те. От разговора разбирам, че медиите-учредителки на фондацията  са по-скоро печатни издания.

Има много частни електронни медии, които не получават финансиране от държавата. Би трябвало те да бъдат равнопоставени с тези печатни медии, които са частни, и също да имат свое представителство. Не представителите на всички електронни медии да се избират от президента и от Народното събрание. Тук се получава някакъв дисбаланс в правата на журналистите изобщо.

Необходимо е всички въпроси да се обсъдят. Това е документ, който трябва да се изпрати на дружествата, да бъде обсъден в дружествата, да се направят предложения. След това независимо дали по електронен път или чрез председателите на дружествата да се внесат в Управителния съвет на съюза, които да бъдат обсъдени, според мен, е по-добре от общото събрание. Мисля, че документът е прекалено сериозен, за да се обсъжда на крак и набързо.                                                                                                               

СНЕЖАНА ТОДОРОВА: Председател на фондацията в момента е госпожа Силва Зурлева от Нова телевизия. Освен СБЖ членове на фондацията са Центърът за развитие на медиите, Асоциация „Журналисти за Европейски съюз“ и колеги от съюза на издателите – в. „Капитал“, в. „Сега“. Участват и представителите на АБРО. Както знаете, има вече два съюза на издателите. В Съвета на учредителите присъстват представители от различни медии. Има Комисия по журналистическа етика. Когато беше създаден Съветът на учредителите, тогава имаше две комисии: комисия за печат и комисия за електронни медии. От няколко години – докато председател беше госпожа Венелина Гочева и по предложение на юриста на ВАЦ-овите издания господин Радомир Чолаков бе създадена една комисия. Този въпрос бе обсъждан от Съвета на учредителите. Бе решено да бъде една комисия, която да е обща – и за печата, и за електронните медии. Това е съставът на съвета в момента.

Ще Ви кажа, че Съюзът на българските журналисти като организация на журналистите защитава интересите на всички журналисти. Ако тук виждате, че в по-голяма степен са застъпени правата за защита на колеги от печатните медии, то е само, защото за печатните медии няма закон. За радиото и телевизията има закон. По принцип няма никаква причина в своите предложения да не защитаваме интересите на всички журналисти. Неотдавна получихме тези юридически доработки на нашите сътрудници юристи. Би трябвало да се изкажат колкото е възможно повече колеги.

СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ: Изобщо не става дума за противопоставяне на едни или други медии. Въпросът е за журналистическата солидарност, която липсва между нас. Ако по някакъв начин не се обединим, ако не съединим силите си, всички ще бъдем слаби, както е в момента. Идеята е в основата на нашите предложения да залегнат общи стандарти на професията, а не в една или друга медия – електронна или печатна, тъй като става дума за общи стандарти на професията, за Етичния кодекс, който определя тези стандарти, съответно да използваме органа, който съществува, а не да измисляме някакъв нов орган. Нищо не пречи да измислим и нов орган. Представете си, че ще стане точно това, което се получи – два издателски съюза, дубликати на Етичния кодекс и на СБЖ. Дори вече европейското финансиране се ограничава за медии, които не признават професионалните стандарти. Някои, за да се изхитрят казаха: „Ще си изработим наш кодекс“, само колкото да се наредят първи за финансиране отвън. Трябва да следим дали не става дума за подмяна на кодекса – нещо, което те извършиха. Те извършиха много безобразия в медийната среда. Те имат тежък грях към българската журналистика.

МИЛЕН ГЕТОВ: Радостен е фактът, че не се занимаваме само с имотите на Съюза на българските журналисти. Поехме в посока, която е за възстановяване на авторитета на СБЖ. Ще Ви кажа следното. През 1908 година е създадено първото сдружение на журналистите в България. Какво са направили? Те правят три фондации. Едната фондация е за пенсионни проблеми. Втората фондация е за даване на помощи на бедстващи журналисти. Третата е за изграждане на съюзен дом. Защо? За да се осигури независимостта на българските журналисти. Това е станало през 1908 година. Сега изведнъж върнахме топката и започваме пак отначало. Как ще защитим независимостта на българските журналисти?  Да приемем, че съм собственик  на един телевизионен канал и назначавам Х и У за главен директор или за еди какъв си. Ама той може да е дърводелец или е предприемач по строителството. Да, но аз съм собственикът. Ако имам поликлиника, може ли да назнача мой първи братовчед, който не е учил за лекар? Явно е, че не може да го назнача. Трябва да има някакъв ред. Как е сега в българската медийна среда? Всеки си говори, назначава, уволнява – както си иска прави. Ако аз съм собственикът, всичко мога да направя. В държави от Европейския съюз има десетки закони, които определят кой какво може да направи. Например, в Германия няма такъв медиен закон, но има традиции.  Скандинавските страни са абсолютно същите, каквито бяха по време на социализма творческите съюзи у нас. Те имаха професионални, социални и синдикални права. И сега в момента имат. Те са в Европейския съюз. Ние  къде сме? И ние сме в Европейския съюз, но на дъното. А защо те могат, а ние не можем?

Необходимо е тук да говорим по тези проблеми. Трябва да ви кажа, че колегата Терзиев е направил едно проучване и нещата са много сериозни. Според мен би трябвало да приемем проблемите, които той защитава с конкретни мерки. Тези проблеми стоят. Как ще се защитят – това е отделен въпрос. Понеже това е много сериозна тема. Предлагам да приемем проблемите, които са поставени в неговото изложение, а след това да търсим начина, по който трябва да се реализират.

Трябва да ви кажа, че много професионално, много дълбоко са поставени проблемите, които се дискутират в Управителния съвет. Дори съм изненадан, че така кратко и скромно е отчетена дейността на Управителния съвет. Той има заслугата, че вече виждаме края на ерата на битката за имотите на съюза и започва ерата на възстановяване на съюза.

Сподели в
 

I. За защитата на журналистите при сключване на колективен трудов договор и при определяне на условията за пенсиониране:           Предла

16.06.2017/12:27

М О Т И В И към Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда В силаот 01.01.1987 г. Обн. ДВ. бр.26 от 1 Април 1986г., обн. ДВ. бр.27от 4 Април 1986г., изм. ДВ. бр

16.06.2017/12:24

Във връзка с инициативата на СБЖ за защита на журналистическия труд бе изработен юридически прецизираният текст на публикуваните тук предложения

01.12.2016/09:53

Предлагаме стенографски протокол от състоялата се на 19 ноември 2016 г. дискусия по въпроса как да се промени законодателството с цел да се защити журналистиката

01.12.2016/09:50

Единствено СБЖ предлага на българската публика преведения текст на препоръките, приети от Комитета на министрите към държавите членки за защита на журналистиката и гарантиране безопасността на журналистите и другите медийни участници.

01.12.2016/09:46
 

Цели и задачи

Съюзът на българските журналисти е доброволно сдружение на българските журналисти за защита на техните професионални, социални и синдикални права и интереси. Дейността на Съюза на българските журналисти е насочена към свободното упражняване на правото да се търси, получава и разпространява информация, на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, както и към недопускането на цензура.

Дружества

Дейност

Съюзът на българските журналисти извършва дейности за развитието на професионалната журналистика, прилагането на установените професионални стандарти и етични правила, защита на професионалните, социалните и синдикалните права на българските журналисти, решаване на проблемите, свързани с условията на труд и трудовите отношения, сигнализиране на компетентните органи за нарушения на трудовото и социалното законодателство и др.

Документи

Правна консултация

Директно във вашия и-мейл ще получите отговор на зададените от вас въпроси. Тук ще намерите и материали на правна тематика, предоставени от нашия юридически консултант Весела Василева. Пишете ни! Попълнете формата за запитване.

Членство

Член на Съюза на българските журналисти може да бъде български гражданин, който не по-малко от две години упражнява журналистическа професия, приема и спазва Устава на СБЖ и приетите от Общото събрание на сдружението Правила на журналистическа етика.

Ръководство

Върховен орган на Съюза на българските журналисти е Общото събрание. Управителен орган на СБЖ е Управителният съвет.

Съюзен живот

Решения на УС на СБЖ

Комисии

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ ВЕНКА РИЗОВА – ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР БОЗАКОВ ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА НАТАША ТОДИНОВА

Общо събрание - 14.03.2015

Пазете децата на пътя

21 СЕПТЕМВРИ - БЕЗ ЖЕРТВИ НА ПЪТЯ!

Законодателни инициативи на СБЖ

СБЖ внесе в Народното събрание предложения за законодателни промени, които да направят по-прозрачна собствеността на медиите и тяхното финансиране, както и да защитят журналистическия труд. Целта им е да гарантират по-голяма сигурност на журналистите, да помогнат за закрила на медийната среда чрез нов механизъм за подкрепа на печатните издания.
Предложенията и мотивите за тях могат да се видят тук.

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017 /17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017 /09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017 /14:29

 Мнения

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017 /06:01 | Автор: Йосиф Давидов, Мадрид | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки