Начало
 
 

Незабравими журналистически срещи в Тюмен

01.12.2016 /19:22 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Откриването на срещата в Деня на редактора в Дома на журналиста в Тюмен. Снимка Екатерина Христозова

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова разказва за гостуването си по покана на Съюза на журналистите на Тюменска област, най-голямата в Руската федерация. Посещението е в отговор на договора за сътрудничество между двата ни съюза

Договорът за сътрудничество между СБЖ и Съюза на журналистите на Тюменска област в Русия бе подписан по време на провелия се по-рано тази година в Дагомис, Сочи, Фестивал на журналистиката. Тюменска тобласт е най-голямата област в РФ и по площ е колкото може би 10 Българии. В изпълнение на този договор през текущата 2016-та година групи от Тюмен посетиха два пъти МДЖ – Варна.

Дори още преди подписването му се състоя прес-тур, като в групата журналисти беше и тогавашният директор на департамента „Средства за масова информация“ при губернатора на Тюмен и сегашен негов съветник Александър Новопашин, както и председателят на Съюза на журналистите на Тюмен Владимир Кузнецов. Второто посещение на тюменските колеги беше през септември на Международната журналистическа среща, която се проведе в МДЖ – Варна. В нея участваха не само руски, но и китайски журналисти.

Снежана Тодорова току-що се завърна от гостуване в Тюмен по покана на Съюза на журналистите на областта. За двустранните контакти между двете журналистически организации и срещите там тя разказа пред сайта на СБЖ.

Каква беше целта на вашето посещение в Тюмен, г-жо Тодорова?

Поканата, която получих от Съюза на журналистите на Тюмен, беше в отговор на техните посещения у нас. Целта беше и да участвам в Деня на редактора, който се проведе на 25 ноември в Дома на журналистите в Тюмен. Там се събраха журналисти от много и различни медии, за да отбележат този техен празник. Срещата започна с участието на новия шеф на Департамента за медиите при Областната управа на Тюмен. В нея също участва и Александър Новопашин, председателят на Съюза на журналистите в Тюмен Владимир Кузнецов, представители на Съвета на ветераните на тюменската журналистика, работещи активно в медиите колеги, както и членова на Асоциацията на младия журналист.

Беше ми приятно да чуя как младите журналисти обърнаха внимание на новоназначения шеф на Департамента на медиите да проявява по-голяма грижа към възрастните им колеги, което силно трогна ветераните. А той от своя страна представи какви са основните задачи, които времето, изискванията, политиката на областта поставят пред журналистите. След него говориха и Новопашин, Кузнецов и много от присъстващите журналисти.

От името на СБЖ аз поднесох приветствие и споделих как ние си представяме сътрудничеството през следващата година. На тази среща присъства и правнукът на големия български поборник Олимпи Панов - Тодор Воински, който е журналист. С него се договорихме да ни изпраща свои материали.

След този форум ме поканиха на една също много интересна среща с редакцията на областния вестник „Тюменска област днес“. Главният редактор Алексей Скорбенко е млад и енергичен човек, започнал работа във вестника още по времето на Сергей Собянин, настоящия кмет на Москва. Преди това Собянин е бил и кмет на Тюмен, така че се ползва с голямо уважение.

Беше интересно да чуя за новите инициативи на изданието. Журналистите се включват активно в най-различни проекти. Много активни са в широко разгърнатата кампания, посветена на 70-годишнината от победата над  фашизма, по коятно още работят. По време на Великата  Отечествена война Тюмен и Сибир са дали много свидни жертви. Сибиряците имат много важен принос за победата във Втората световна война. В частност предимно сибиряци са били защитниците на Москва през 1941 г. и техен е основният принос столицата да бъде отстояна. Вторият проект, по който работят тюменските колеги, е в защита на природата. Третият е свързан с грижите за децата. Организират интересни прояви, свързани с младото поколение.

Да разбирам ли, че освен с преките си задължения на журналисти са ангажирани и със социални и обществени проекти?

Това е може би най-отличителната черта на Съюза на журналистите в Тюмен. Иска ми се също да споделя за една тяхна инициатива, която са започнали преди няколко години и са я финализирали през тази - построяването на паметник на журналиста Александър Ефремов, който е загинал в Чечня. Това е първият паметник в Русия на загинал журналист. По този повод руските журналисти го възприемат като монумент както на своя колега, така и на другите загинали журналисти, които за съжаление никак не са малко.

Приятелят и колегаата на Александър Ефремов - Сергей Русанов, прави невероятни неща, за да може днес да се съхрани паметта за всичко, което Александър е направил в сферата на фотожурналистикатаа  и не само в нея, включително за областта и за хората. Самият Русанов е изключителен фотожурналист. Той е военен кореспондент, отразявал е военните действия в Чечня, бил е винаги на предните позиции.

Тюменска област е много интересна и с това, че има много национални малцинства. Те се занимават с отглеждането на елени и поради това животът им е номадски. И до ден-днешен са запазени техните традиции. Цели фамилии отглеждат стада с хиляди елени. И щом там, където са уседнали, тревата за паша привърши, те се местят на ново място. През зимата е особено трудно, защото тревата е под дебелия сняг. Еленското месо е хубаво, само ако животните се хранят не с фураж, а с жива трева.

Споменавам това, за да кажа, че журналистите стигат до тези най-северни точки, за да отразяват бита и живота на еленовъдите. Сергей Русанов ми разказа, че той и няколко негови колеги са живели с тях, за да усетят реално живота им и после са публикували в медиите свои репортажи и материали.

Домакините ми показаха и техния краеведски музей, след което заминахме за Тоболск. И Тюмен, и Тоболск се водят сравнително млади градове. Миналата година са отбелязали 430-годишнината от създаването на Тюмен, Тоболск е приблизително на същата възраст. За него се смята, че е бил духовният център на Русия, че е третият по значение гръд след Москва и Петербург. В този смисъл местните хора особено ценят Абалакския манастир, който смятат за изключително духовно и свято място.

В Тоболск посетихме Дома на майсторите, където се срещнах с майстор Минсалим. На въпроса ми от каква народност е, той ми отвърна, че е "от най-различна", но сега се определял като татарин. Минсалим изработва творби от кост, най-вече от лос и крава.

Тоболск е и родния град на големия детски писател Пьотър Ершов,  автор на приказката „Конче- вихрогонче“. И в центъра, и из целия град има скулптори на неговите приказни герои. Тук се е родил и Дмитрий Менделеев, който бил седемнайстото дете в своето семейство.

Особено вълнуващо е да се докоснеш до живота на декабристите, които са били заточавани в Сибир, най-вече в Тоболск. Видяхме гробовете на Кюхелбекер и на още четирима декабристи. Гражданите на града са много признателни на декабристите за голямата им заслуга за просветата и културата . Те са създали училища, организирали са литературни вечери и благодарение на тях градът получава своето литературно Възкресение. Посетихме библиотеката на Тоболск, която е много богата и с голям архив, а същевременно много модерно оборудвана.

Особено вълнуващо беше посещението ни в Абалакския мъжки манастир, където бяхме приети от игумена отец Серафим. Освен за паметника на журналиста Александър Ефремов, Съюзът на журналистите на Тюмен успява да събере пари и за да се отлее камбана, която наричат Камбаната на гласността. Тя е в камбанарията на манастира. Качихме се и до нея. Обителта е напълно реставрирана.  Имало е запазени само няколко икони, всичко друго е правено наново, защото през съветския период са го използвали за склад, дори и за химикали, а това е повредило стенописите.

Днес манастирът е в завършения си вид. В стената, която го обгражда, има много красива мозаечна икона на св. Нестор Летописец. Тя също е изработена по инициатива на журналистическата общност в Тюмен. Сега те имат желанието да поръчат втора и тя

да е в памет на светите братя Кирил и Методий

Желанието им е да го направим съвместно. Разговаряли са с художник, който да изработи мозаечна икона, а аз, по тяхна молба, им занесох няколко фотографии на мозаечните икони на светите братя от черквата „Сан Клементе“ в Рим, а също и от Охрид. Те искат да го направим заедно и да присъстваме на освещаването и откриването на иконата, както и по възможност да се включим в набирането на средствата. От Съюза на журналистите в Тюмен държат да сме заедно в този благороден акт. Те не очакват да участваме с някаква огромна сума, а с нещо скромно, но да се почувства и съпричастността на българските журналисти. На мен много ми се иска да подкрепим тази инициатива.

Има и още една. Председателят на Съюза на журналистите на Русия Всеволод Богданов направи предложение, което обсъдихме с него, и което намери подкрепата на Тюменската журналистическа организация - да отбележим заедно Деня на славянската писменост и култура тук, в България. Идеята е в много суров вид и ние само я обсъдихме без конкретен план. Идеята е да се съберем с руските колеги  в София и оттук през Велико Търново да отидем в МДЖ – Варна, където да се направи една разширена конференция по проблемите на журналистиката с участието на техни фотографи и техни изложби.

Това, което почувствах, е желанието на колегите в Русия да бъдем заедно.

Не бих пропуснала да спомена и още едно красиво кътче, което ни показаха домакините - туристическия комплекс „Сова“. Там всичко е в руски стил и е изработено от дърво, при това от кедър. От там заминахме за град Ялуторовск, където се намира големият музей на декабристите. Там е къщата на Матвей Муравьов-Апостол - по-големия брат на Сергей Муравьов-Апостол, който е един от петимата обесени декабристи, и на Иполит Муравьов-Апостол, който пък се самоубива след провала на декабристкия бунт през 1825 г. А Матвей е заточен в Сибир и стига до Ялуторовск.

Както вече споменах, сибиряците са изключително благодарни за това, което декабристите са направили за образованието, културата и духовното израстване на региона. Хората там казват, че винаги ги помнят и ще ги помнят, докато никой не си спомня имената на техните палачи.

Посетихме и Държавния телевизионен и радио канал „Регион Тюмен“. Шефът на канала Александър Омелчук ни показа студията. Дадох интервю за неговото предаване за култура, което е седмично.

След това имахме много вълнуваща среща с ветерани от Великата отечествена война. На нея присъства 95-годишният Юрий Луковски, който е живял една година в България. Припомни си как в състава на ІІІ Украински фронт е пресякъл Дунав. Разказа за срещите с генерал Стойчев и как са били посрещани у нас съветските бойци. Сподели и много интересни спомени за познанството си прототипа на воина от паметника „Альоша“, който бил родом от едно село в Алтай. Правел силно впечатление със своята снажност и сила, включвал се да играе хоро, като слагал на всяко от раменете си по един българин...

В срещата участва и Игор Шаповалов, който е председател на Съюза на Тюменския областен съвет на ветераните. Там беше също правнукът на Олимпи Панов Тодор Воински, както и хора, в чиито строителни бригади са работили и българи.       

Явно може да се каже, че сред журналистите от този регион има и българска следа…

Така е. Тодор Воински работи като журналист в Тюмен и знае много добре български език. Срещнах се с младата фотожурналистка Екатерина Христозова, чийто баща е българин. И не са само те. Българската следа в Сибир, и конкретно в Тюмен, е много значима, което те отбелязват непрекъснато. ефтопреработващата промишленост и в строителството там са работили много българи. И досега много жилищни сгради ги наричат български. С особена почит и уважение там се ползва и днес българският строител Иван Захариев.

За съжаление ние не познаваме Сибир и в частност Тюмен, а това е много интересен регион. Направи ми впечатление, че сградите им са много добре отоплени и не се усещат големите студове. Личи си, че имат достатъчно много електроенергия. Въпреки санкциите, които Русия търпи, магазините им са пълни и има всякакви продукти.

В близък план какви съвместни инициативи набелязахте двата съюза?

Води ни желанието да работим заедно, да правим добри неща. Както вече споменах, една от инициативите е да се изработи мозаечна икона на св. св Кирил и Методий и да се монтира на стената на Абалакския манастир. Тя вероятно ще е подобна на тази, която видях - на Нестор Летописец, красива мозаечна картина, обградена от всичките страни с решетка, за да се предпази от дъждове и снегове, а и който застане пред нея, да е на сухо, за да се моли. Руските колеги смятат, че иконата ще може да бъде изработена до средата на 2017 г. Ще работим и за общата ни инициатива да отбележим съвместно в София 24 май. Много ми се иска да се организира едно пътуване на български журналисти до Тюмен, защото има какво да се види и да се напише.   

С какво Съюзът на журналистите на Тюмен е по-различен от Съюза на журналистите на Русия (СЖР), който също се ползва с особен авторитет в страната?

Не е по-различен и влиза в състава на СЖР. Но по признанието на председателя на Съюза на журналистите на Тюмен той е най-силната регионална организация. В него има много инициативни журналисти, които правят интересни издания, организират важни прояви, откликват на инициативите на СЖР. Винаги, когато досега съм участвала в прояви на СЖР, съм усещала, че Тюменската журналистическа организация е като основен стълб за гилсията в Русия. Съюзът на журналистите на Тюмен е не само много голям и не само се включва в много и различни проекти, но и осигурява по-голяма своя финансова независимост, а членовете му са безкрайно инициативни.

Не пропуснах да попитам как солегите от Тюмен успяват да се утвърдят като такъв основен стълб в СЖР. Отговорът беше, че и Новопашин, и Кузнецов, които ме придружаваха из Тюменска област и Тоболск, са работили на Север. А когато си работил на Север, в Селихард, Нижни Вартовск, в тези много сурови райони, тогава създадените познанства и връзки остават за цял живот. Те знаят, че винаги имат до тях приятели и колеги, готови да им дадат своята подкрепа и да помогнат на всяка инициатива.

Според мен най-доброто в Тюменската журналистическа организация е, че са страхотен екип и винаги са заедно. Дори усетих, че журналистите и в някаква степен представителят на властта, в случая Александър Новопашин, са едно цяла, защото той също е журналист, работил е във вестник в Нижни Вартовск, Салехард, правил е сам вестник и активно участва в журналистическите прояви. Той оказва голяма помощ на журналистите, които го възприемат като един от тях.

Снимки Сергей Русанов и Екатерина Христозова

Сподели в
 

Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ, бе специално поканена от южнокорейските организатори на проявата, за да представи включените в селекцията български филми - „Зад кадър” и „Каръци”

11.09.2017/11:51

По инициатива на Международната федерация на журналистите /IFJ/ и нейната регионална структура в Европа – Европейската федерация на журналистите /EFJ/, в Катар се състоя среща, организатори на която бяха Националният комитет за защита на човешките права /NHRC/ в Катар, Международният прес институт /IPI/, Международната федерация на журналистите /IFJ/ и Европейската федерация на радио- телевизионните разпространители /EBU/. От българска страна участва председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.

29.07.2017/14:18

Състоялата се в Катар международна журналистическа конференция, в която участва и председателят на УС на СБЖ, прие препоръки "За безопасността на журналистите". Предлагаме ги тук на вниманието на колегията.

29.07.2017/14:16

Шестчленната делегация начело с президента на Асоциацията на корейските журналисти Джонг Кю Сонг, която гостува у нас, се срещна с председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и с главния секретар на СБЖ Иван Върбанов.

24.06.2017/18:12

По покана на СБЖ делегация от тюменски журналисти начело със съветника на губернатора и известен журналист Александър Новопашин са на посещение в България. В групата има и наградени журналисти по време на 17-то издание на фестивала „Православие и медии“ в Тюмен, като журито ги отличи с почивка в МДЖ-Варна. С тях заедно са и журналисти от Татарстан и Москва. Групата се води от Нина Лесина от СЖР, която през последните три години с голяма любов и желание организира посещения на руски журналисти у нас, за да се запознаят не само с нейните природни красоти, но и с древната й култура и история.

22.06.2017/09:35

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Уважаеми колеги, в приложения текст изпращам Декларация на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и заявявам, че организациите, членуващи в Координационния съвет "България-Русия" подкрепят този текст.

15.09.2017 /17:16

В Деня на международната журналистическа солидарност 8 септември председателят на УС на СБЖ призовава да си спомним моралните послания на убития от нацистите на този ден през 1943 г. чешки антифашист и публицист Юлиус Фучик

08.09.2017 /09:36

Поредният случай с уволнението на журналистката Диляна Гайтанджиева, разкрила международна схема за незаконно въоръжаване на джихадисти в Сирия, прави още по-наложителни бързите законодателни действия за гарантиране на журналистическия труд и права, подчертава председателят на УС на СБЖ

27.08.2017 /14:29

 Мнения

Пояснявам: Ако слушате редовно Българското национално радио (БНР). И още по-конкретно – програма „Хоризонт“. Е, сега да си дойдем на думата.

19.09.2017 /16:38 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Есето за PR бизнеса можеше да бъде за петролната индустрия, автомобилостроенето, банковото дело, здравеопазването, образованието, културата, спорта и т.н. Работата е там, че тези бизнеси и дейности не засягат пряко сърцето на моята професия, докато „пиарът“ - техният агресивен посредник - е на път, според мен, да запуши с тромб журналистическата аорта

01.09.2017 /06:01 | Автор: Йосиф Давидов, Мадрид | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 12 гости

Бързи връзки