Начало
 
 

Помагат или пречат медиите в Хитрино?

19.12.2016 /21:09 | Автор : Васил Койнарев | Източник: #рЕмисия Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Васил Койнарев

Хитрино. Надали остана човек в родината ни, който вече да не е научил името на това селце в Североизточна България. За съжаление, научено покрай огромната трагедия, разиграла се преди 6 дни, а не в часовете по география в училище.

Фактите: на 10 декември влак с цистерни дерайлира и част от тях избухнаха край жп прелеза до село Хитрино, нанасяйки огромни щети. Има седем убити и множество ранени, има над 24 разрушени къщи и постройки и над хиляда евакуирани жители.

В рамките на няколко минути животът на всички замесени се преобръща и придобива нови насоки. Да оцелеят. Да оплачат. Да се възстановят. Да съградят и продължат живота си наново.   

Тепърва експертите ще се занимават с въпросите, довели до инцидента. Тепърва ще излизат нови и нови факти и обстоятелства. Всеки, вълнуващ се от трагедията, е наясно, че предстои дълъг етап на разследване. Има обаче нещо друго, което засилва лошия вкус в устата, което подчертава горчилката около трагедията.

Медийното отразяване или липсата на медийно отразяване

В България сме особено чувствителни на тема медии – журналисти – отразяване. Чувствителни сме, защото от години следим криворазбраната медийна обстановка у нас. Като цяло всичко в нашата родина не е съвсем така, както е по света. В това число и медиите (масмедиите). Имаме вестници и списания, но със скрити собственици. Имаме агенции и информационни сайтове, но с неясна политика и интереси зад тях. Имаме частни национални телевизионни канали, но отново не знаем накъде гледат те.

Целта на всички тях, целта на журналистиката като цяло, е да съобщава и предава новините, да изразява и отразява гледни точки и мнения. По какъв начин го прави журналистиката? Като събира, анализира и изнася в публичното пространство информация към обществото, на което служи.

Справиха ли се обаче с отразяването на трагедията в Хитрино българските масмедии?

Това е въпросът, който си задават редица хора, повлияни от това, което видяха и чуха в последните 6-7 дни. Още в първите часове на трагедията по всички канали вече вървяха информации чрез извънредни емисии и включвания от мястото на събитието. Похват, който се наблюдава в цял свят. Но какво реално ни информираха от тези горещи точки? Придържаха ли се репортерите към фактите, или прекаляваха с интерпретациите?

Тук нишката започна да се къса. В работата на терен под напрежение и при липса на информация. На Запад за броени минути се формират кризисни щабове, които обобщават и изнасят официална информация. У нас – се сформират нещо като кризисни щабове и се изнасят нещо като информации, или по-скоро догадки и спекулации.

От своя страна, всяка медия се намира в условия на пазарна конкуренция и за нея е важно освен да информира, да информира първа. Тук се поражда конкуренция и работата на журналистите вече гравитира около баланса – да информират възможно най-актуално и вярно и да го правят възможно най-бързо и при възможност първи. А това се оказва непосилно за редица не добре обучени кадри.

И полека-лека вместо нова информация, довела до трагичните събития, ние започваме да получаваме непрекъснато повтаряща се информация, засягаща чувствата на пострадалите хора и нахлуваща в интимния им свят.

Темата на катастрофата и разследването на обстоятелствата, довели до нея, остават на заден план.

Напред изпъкват лични истории, подсилени със словесни еквилибристики и градации с нулева информативна стойност. И когато вече няма какво ново да се каже, когато няма какво ново да се покаже, репортери и журналисти задават едни и същи въпроси. Въпроси, от чиито отговори не се интересуват: „Как се чувствате? Какво ще правите без дом? Как ще живеете?“ Отговорите, на които и хората в шок сами не знаят.

Примери за това много. В един от безкрайните репортажи на една от телевизиите имаше дори включване от дома на последното останало семейство, което се приготвяше за евакуация. Първият акцент в репортажа бе показването на торта за семеен празник, „която е останала неразрязана“, видите ли, все едно това ни интересува и това е важно. Последва въпрос към стресираните хора „какво мислят да вземат като багаж“ (?!?), на който последва логичен отговор: „Ами – най-необходимото“.

Цел номер едно пред журналисти и репортери в такива моменти е причината за проблема, а не емоционалните чувства на пострадалите.

Но, както вече се прокраднаха и такива мнения, ако спазват етическите норми и етическия кодекс на българските медии (който кодекс е подписан от почти всички водещи масмедии), то рейтингът ще бъде твърде нисък, а продуценти и телевизионни директори не искат това.

Разбира се, лесно е да се критикува, когато не си на мястото на събитието. Това обяви в свой личен коментар дългогодишният журналист и мой колега Асен Иванов. Той припомни, че за 15 години практика е участвал в отразяването на десетки трагедии като тази в Хитрино във всички роли – като репортер, подкрепящ екип и продуцент – и знае колко е тежко да си на всяко едно от тези места. И призова да не се плюе журналистиката като цяло. Защото не всички са такива, каквито се показаха.

И за да сме обективни и точни трябва да кажем високо и ясно:

Българските медии (повечето от тях) НЕ се справиха с отразяването на трагедията в Хитрино.

Българските медии (повечето от тях) се справиха само в това да привлекат интереса на зрителите си с драматични истории, но не и да информират и търсят причините за инцидента.

За да се избегнат в бъдеще полемиките около работата на медиите (или около липсата на работа), медиите у нас трябва да се обединят. Трябва да започнат да спазват норми и кодекс. Трябва да загърбят личните си интереси и рейтинг и да започнат да вършат работата си – да отразяват случилото се. Да търсят причините за инцидента, а не да ровят в чувствата на пострадалите. Едва тогава можем да кажем, че нещо се е променило. Едва тогава ще почувстваме, че сме информирани коректно и точно. 

 

Сподели в
 

Никоя власт, както и да се самовеличае, не понася, не търпи Свободното Слово на Свободния Човек. Истината е драматична. За журналистиката. За журналистите, където и да са. Във времето и в пространството.

15.01.2022/20:06

Решението на английския Върховен съд, което проправя пътя за екстрадицията на разобличителя от "Уикилийкс", ще затрудни още повече журналистите да търсят отговорност от мощни държави като САЩ, пише известният анализатор Джонатан Кук в изданието "Middle East Eye".

12.12.2021/09:11

"Борисов разбра, че трябва да овладее медиите и го постигна с помощта на Пеевски, който купи една част официално, една част неофициално. Някой ще повярва ли, че Блъсков с лични пари е купил вестник "Труд"?" , коментира журналистът Иван Бакалов, интервюиран от Лили Маринкова.

08.12.2021/12:16

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки