Начало
 
 

Помагат или пречат медиите в Хитрино?

19.12.2016 /21:09 | Автор : Васил Койнарев | Източник: #рЕмисия Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Васил Койнарев

Хитрино. Надали остана човек в родината ни, който вече да не е научил името на това селце в Североизточна България. За съжаление, научено покрай огромната трагедия, разиграла се преди 6 дни, а не в часовете по география в училище.

Фактите: на 10 декември влак с цистерни дерайлира и част от тях избухнаха край жп прелеза до село Хитрино, нанасяйки огромни щети. Има седем убити и множество ранени, има над 24 разрушени къщи и постройки и над хиляда евакуирани жители.

В рамките на няколко минути животът на всички замесени се преобръща и придобива нови насоки. Да оцелеят. Да оплачат. Да се възстановят. Да съградят и продължат живота си наново.   

Тепърва експертите ще се занимават с въпросите, довели до инцидента. Тепърва ще излизат нови и нови факти и обстоятелства. Всеки, вълнуващ се от трагедията, е наясно, че предстои дълъг етап на разследване. Има обаче нещо друго, което засилва лошия вкус в устата, което подчертава горчилката около трагедията.

Медийното отразяване или липсата на медийно отразяване

В България сме особено чувствителни на тема медии – журналисти – отразяване. Чувствителни сме, защото от години следим криворазбраната медийна обстановка у нас. Като цяло всичко в нашата родина не е съвсем така, както е по света. В това число и медиите (масмедиите). Имаме вестници и списания, но със скрити собственици. Имаме агенции и информационни сайтове, но с неясна политика и интереси зад тях. Имаме частни национални телевизионни канали, но отново не знаем накъде гледат те.

Целта на всички тях, целта на журналистиката като цяло, е да съобщава и предава новините, да изразява и отразява гледни точки и мнения. По какъв начин го прави журналистиката? Като събира, анализира и изнася в публичното пространство информация към обществото, на което служи.

Справиха ли се обаче с отразяването на трагедията в Хитрино българските масмедии?

Това е въпросът, който си задават редица хора, повлияни от това, което видяха и чуха в последните 6-7 дни. Още в първите часове на трагедията по всички канали вече вървяха информации чрез извънредни емисии и включвания от мястото на събитието. Похват, който се наблюдава в цял свят. Но какво реално ни информираха от тези горещи точки? Придържаха ли се репортерите към фактите, или прекаляваха с интерпретациите?

Тук нишката започна да се къса. В работата на терен под напрежение и при липса на информация. На Запад за броени минути се формират кризисни щабове, които обобщават и изнасят официална информация. У нас – се сформират нещо като кризисни щабове и се изнасят нещо като информации, или по-скоро догадки и спекулации.

От своя страна, всяка медия се намира в условия на пазарна конкуренция и за нея е важно освен да информира, да информира първа. Тук се поражда конкуренция и работата на журналистите вече гравитира около баланса – да информират възможно най-актуално и вярно и да го правят възможно най-бързо и при възможност първи. А това се оказва непосилно за редица не добре обучени кадри.

И полека-лека вместо нова информация, довела до трагичните събития, ние започваме да получаваме непрекъснато повтаряща се информация, засягаща чувствата на пострадалите хора и нахлуваща в интимния им свят.

Темата на катастрофата и разследването на обстоятелствата, довели до нея, остават на заден план.

Напред изпъкват лични истории, подсилени със словесни еквилибристики и градации с нулева информативна стойност. И когато вече няма какво ново да се каже, когато няма какво ново да се покаже, репортери и журналисти задават едни и същи въпроси. Въпроси, от чиито отговори не се интересуват: „Как се чувствате? Какво ще правите без дом? Как ще живеете?“ Отговорите, на които и хората в шок сами не знаят.

Примери за това много. В един от безкрайните репортажи на една от телевизиите имаше дори включване от дома на последното останало семейство, което се приготвяше за евакуация. Първият акцент в репортажа бе показването на торта за семеен празник, „която е останала неразрязана“, видите ли, все едно това ни интересува и това е важно. Последва въпрос към стресираните хора „какво мислят да вземат като багаж“ (?!?), на който последва логичен отговор: „Ами – най-необходимото“.

Цел номер едно пред журналисти и репортери в такива моменти е причината за проблема, а не емоционалните чувства на пострадалите.

Но, както вече се прокраднаха и такива мнения, ако спазват етическите норми и етическия кодекс на българските медии (който кодекс е подписан от почти всички водещи масмедии), то рейтингът ще бъде твърде нисък, а продуценти и телевизионни директори не искат това.

Разбира се, лесно е да се критикува, когато не си на мястото на събитието. Това обяви в свой личен коментар дългогодишният журналист и мой колега Асен Иванов. Той припомни, че за 15 години практика е участвал в отразяването на десетки трагедии като тази в Хитрино във всички роли – като репортер, подкрепящ екип и продуцент – и знае колко е тежко да си на всяко едно от тези места. И призова да не се плюе журналистиката като цяло. Защото не всички са такива, каквито се показаха.

И за да сме обективни и точни трябва да кажем високо и ясно:

Българските медии (повечето от тях) НЕ се справиха с отразяването на трагедията в Хитрино.

Българските медии (повечето от тях) се справиха само в това да привлекат интереса на зрителите си с драматични истории, но не и да информират и търсят причините за инцидента.

За да се избегнат в бъдеще полемиките около работата на медиите (или около липсата на работа), медиите у нас трябва да се обединят. Трябва да започнат да спазват норми и кодекс. Трябва да загърбят личните си интереси и рейтинг и да започнат да вършат работата си – да отразяват случилото се. Да търсят причините за инцидента, а не да ровят в чувствата на пострадалите. Едва тогава можем да кажем, че нещо се е променило. Едва тогава ще почувстваме, че сме информирани коректно и точно. 

 

Сподели в
 

Тони Николов коментира в Портал Култура публикуваната във в. "Труд" статия на Вежди Рашидов „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”.

07.07.2020/20:50

Предлагаме фейлетона на колегата Румен Белчев от "Стършел", който казва много за еволюцията на някои медийни герои в схващанията им дали се полага на журналистите затвор.

29.06.2020/15:25

Проектът на известния майстор на фотообектива предлага архивни кадри във фейсбук страницата „О, спомняте ли си, госпожо”, за да попречи на политици и партии постоянно да си препират миналото и да влизат „преродени” в нови роли.

18.06.2020/20:34

Известният журналист Иван Бакалов коментира на сайта на "Свободна Европа" казуса с "Божков тв", както нарече премиерът Бойко Борисов най-голямата частна телевизия в България, вкарвайки я в конфликта си с избягалия в Дубай бизнесмен Васил Божков.

13.06.2020/19:55

В обзор за обиколка на българския премиер из Варна колегата Диян Божидаров описва във в. „Сега” и унижението на препускащите след джипа при отразяване на турнето репортери.

12.06.2020/12:35

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки