Начало
 
 

Ивайло Дичев: Журналистическата професия бавно изчезва

25.12.2016 /12:02 | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Проф. Ивайло Дичев преподава културна антропология в СУ

Журналист може да стане всеки. А може и да престане да бъде само по хрумване на частния собственик, най-често скрит зад няколко пласта офшорни фирми. (В малкото обществени медии, слава богу, професията все още има защита).

Дано не се обидят приятелите ми журналисти, сред тях има прекрасни, честни хора. Казвам само, че професионалното им битие ги прави зависими.

Аз мога да си позволя лукса да напиша тук каквото си мисля, не защото съм по-смел от тях, а защото професионалният ми статус в СУ прави уволнението ми много по-трудно. Ако зависех от кефа на някой олигарх - бог знае.

Журналистът едновременно е представител на елита - оформя обществено мнение, общува с големци, привлича народната омраза. От друга гледна точка той не се различава много от набъбващия съвременен прекариат (от precarious, несигурен) - от зидаря, от детегледачката. Техническият прогрес в тази сфера има най-страшни последствия.

Медийният пазар се смалява

Падат цените на рекламата, дигиталният свят предлага съдържанията безплатно (или срещу незначително възнаграждение), аматьори произвеждат конкурентно съдържание без хонорар. Наричат това юберизация (от Юбер - компанията който измисли как да убие таксиметровия бизнес, наемайки частни лица, които уж правят приятелска услуга на пътника).

Впрочем, именно разклащането на такъв стожер за човешката идентичност като професията, днес е причина за нарастващата несигурност. Когато вече не можеш да си отговориш на въпроса "Кой съм аз?", ти неизбежно търсиш фантасмагорични опори в историята, в гените, в гордости и срамове.

Защо така рядко чуваме за колективни протести на журналисти в България? Защото за разлика от полицаите или учителите те са разделени от остро конкурентния характер на труда си (още по-невероятно би било да си представим стачка на писателите, нали така?). Няма професия, значи няма общи интереси, значи няма и солидарност.

В резултат - занаятът мутира

Има едно малцинство от смели хора, които продължават да вършат работата си така, както си я представяме - готови са да изгладуват доброто си име, което после да ги брани от капризите на собствениците.

Някои живеят с по-малко пари или просто не им се налага да плащат наем в София, други чувстват, че имат някаква мисия, трети може би се надяват общественото мнение да ги издигне на пост.

Можем да им помагаме, като ги четем, защото свободата им е пряка функция от престижа, който са натрупали.

Черни и бели звезди

Тази категория журналисти, да ги наречем звездите, често имат и частно стопанство както кооператора във времето на соца - блог, сайт, страница, където изказват позиции "off", малко встрани от онези, за които медията им плаща, и така внушават една лека вироглавост.

Тенденцията е известният журналист да се превърне в микромедия, поддържаща договорни отношения с медията-майка; в центъра й е самият той, с музикалните си вкусове, кучето си, именния си ден. Има обаче и черни звезди, които трупат известност чрез брутални псувни, расистки обиди и таргетирани скандали. Те също имат своето частно стопанство: блог, ФБ страница с последователи, снимки на залеза през чаша уиски.

Излишно е да казвам, че от определен ъгъл на наблюдение черната звезда е бяла, а псувните - истини, отхвърлящи "политическата коректност". И обратно.

Така или иначе звездите са малцинство

Но само по определение, а по-голямата част от журналистическия небосклон е покрита с мъглявини. Притиснати от нуждата, много от пролетариите на информационния фронт са принудени да работят за пропагандната машина.

Това вече не са идеолозите на 20-и век, които пламенно отстояват една или друга позиция. Това са невидими, често анонимни труженици, чиито усилия нямат смисъл поотделно, а само в цялост - както е с рекламните кампании.

Един сънародник от Канада скоро показа, че над половината новинарски сайтове в България са анонимни - развил е филтър, който ви предупреждава за непроверим източник. Можем да си представим как в бъдеще подобни програми ще отварят предупредително прозорче, колчем кликнем върху даден журналист: "Внимание, въпросният автор миналата година твърдеше обратното".

Да те удавят в море от измишльотини

Но представете си само свят, където наследниците на старите журналисти са анонимни хора, които изпълняват стратегически планове, зададени от компанията. Както в рекламните кампании, където е безсмислено да търсиш автора на отделния слоган или билборд.

Така работеше идеологическата машина във времето на соца: спират ти книгата, обаче не знаеш кой, защо, какво точно значи това - и започваш да търсиш връзки, докато разбереш, че има един заместник-отдел някъде, който ти имал зъб.

Това чудовище, създадено от пазарната демокрация в ролята й на Франкенщайн, не се опитва да мобилизира масите от бригадири да строят Хаинбоаз. Целта е друга: да се наводни публичното пространство с разнопосочни глупости, докато претовареният ни мозък стане безразличен към истината и лъжата. Така произведените разсеяни, раздразнени, уморени от мислене граждани, предполага се, по-лесно ще се подават на управление. (Със съкращения)

Свързани:   Ивайло Дичев: Сбогом, студия, остаряваме заедно!

В идеалния случай телевизионното студио има водещи, които не разбират нищо от обсъжданите въпроси, и гости, които имат някакво шашващо мнение, а още по-добре - министри: колкото повече и по-борбени - толкова по-добре.
Дата: 13.11.2016

Ивайло Дичев: Важно е какво четем, а не колко

Дигиталната революция направи да четем много повече от преди. Има ли през последните 2 десетилетия по-трогателна гледка от книгата? Имам предвид физическата книга, с поизбеляла корица, автор, подчертани тук-там редове.
Дата: 11.08.2014

Ивайло Дичев: Вярваш ли, човече, в мрежата?

Ако се колебаете дали атаките от 11 септември 2009 г. над Америка са въпрос на дългогодишен заговор, Youtube лесно ще ви убеди в това с клип, където сръчни ръце прегъват 10- и 20-доларови банкноти.
Дата: 22.04.2012


 

Сподели в
 

Никоя власт, както и да се самовеличае, не понася, не търпи Свободното Слово на Свободния Човек. Истината е драматична. За журналистиката. За журналистите, където и да са. Във времето и в пространството.

15.01.2022/20:06

Решението на английския Върховен съд, което проправя пътя за екстрадицията на разобличителя от "Уикилийкс", ще затрудни още повече журналистите да търсят отговорност от мощни държави като САЩ, пише известният анализатор Джонатан Кук в изданието "Middle East Eye".

12.12.2021/09:11

"Борисов разбра, че трябва да овладее медиите и го постигна с помощта на Пеевски, който купи една част официално, една част неофициално. Някой ще повярва ли, че Блъсков с лични пари е купил вестник "Труд"?" , коментира журналистът Иван Бакалов, интервюиран от Лили Маринкова.

08.12.2021/12:16

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 17 гости

Бързи връзки