Редно ли е подписването на декларации и клаузи за лоялност

08.01.2017 /08:16 | Автор : Андрей Александров | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Юристът Андрей Александров е доктор по трудово и осигурително право

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

ВЪПРОС:

Може ли служителите да подпишат декларация, или клауза в трудовия договор, или допълнително споразумение към него, и така изрично да се съгласят, че при постъпване на работа или впоследствие приемат да бъдат подложени на „тест за лоялност“?

ОТГОВОР:

Въпросът отразява широко разпространената у нас практика работниците и служителите да подписват декларации за различни обстоятелства, които имат значение за трудовото правоотношение: за лоялност към работодателя, за неизвършване на конкурентна дейност, за конфиденциалност, съгласие за обработка на лични данни и др. Подобен ефект преследва и включването на аналогични по съдържание клаузи в трудовите договори или в допълнителни споразумения към тях.

По този начин се цели да бъдат вменени определени задължения на служителите, чието неизпълнение може да доведе до налагане на дисциплинарни наказания. С декларация или чрез клауза в трудовия договор може да се изрази и съгласието за извършване на определени действия от страна на работодателя: например за удръжки от трудовото възнаграждение, извън предвидените в чл. 272, ал. 1 КТ. Трудово ни законодателство не съдържа принципна забрана за използването на подобен механизъм, но във всеки конкретен случай трябва да се прави внимателна преценка дали съответната договорка е допустима и дали тя е необходима.

Въпросът за допустимостта означава да се изследва дали декларирането на съответното обстоятелство не нарушава законова забрана (напр. изискването за деклариране на семейно положение е забранено от антидискриминационното законодателство) и дали поемането на съответното задължение е валидно (напр. предварителен отказ от всякакви претенции спрямо работодателя за нарушаване на трудовите права на служителя би бил нищожен). Дори да са подписани подобни декларации, те няма да имат никакво правно значение. 

Ако декларирането на определено обстоятелство по принцип е допустимо, остава да се прецени доколко това е необходимо. Няма смисъл да се подписват декларации и да се генерира излишен документооборот за „поемането” на задължения, на които работникът или служителят вече е носител – по силата на закона, на трудовия договор, на вътрешни актове на работодателя и т.н.

Подписването на декларация за лоялност (или включването на такава клауза в трудовия договор или в допълнително споразумение към него) по принцип е допустимо, но не е необходимо. Съгласно чл. 126, т. 9 КТ работникът или служителят е длъжен „да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието”. Задължението за лоялност произтича пряко от закона и това е достатъчно основание неговото неизпълнение да ангажира дисциплинарната отговорност на работника или служителя (вж. също чл. 187, т. 8 и чл. 190, т. 4 КТ). Както личи от формулировката на закона, то е комплексно задължение, включващо въздържането от злоупотреба с доверието на работодателя, опазване на доброто му име, опазване на производствената и търговска тайна и др. 

Трябва да се отбележи също, че „тестът за лоялност” е понятие с неясно съдържание. Изпълнението на задължението за лоялност е свързано основно с въздържане от определени действия: от разпространяване на конфиденциална информация, от изказвания, които могат да уронят престижа и доброто име на работодателя и др. Лоялността е категория от морален характер, която трудно се поддава на количествено измерване, каквото предполага тестовата система. Тя се проверява и доказва в хода на работата и в ежедневното поведение на служителя, затова изглежда нелогично например при постъпване на работа да се провежда подобен „входящ тест”.

 

Сподели в
 

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018/14:43

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017/21:46

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.04.2017/20:58

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

31.03.2017/08:25

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.03.2017/19:12

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря доцентът по трудово и осигурително право Андрей Александров

16.02.2018 /14:43 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ отново настоява Народното събрание да обърне внимание на внесените преди повече от година наши предложения за законодателни промени в защита на журналистическия труд и свободата на медиите. Изискваме да се увеличи наказанието за посегателство над журналисти и то да се определи в Наказателния кодекс като квалифициращ признак от съответните състави на престъпление - заплахи, телесни повреди, убийства и пр.

07.10.2018 /20:52

Отличието е учредено съвместно от УС на СБЖ и от НС на БСП в памет на големия български публицист, оглавявал и СБЖ

03.10.2018 /07:14

Публикуваме изказването на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, което тя не получи възможност да произнесе по време на дискусия в НС по повод медиен законопроект, задвижен от депутати от ДПС. На предложенията на СБЖ за законодателни промени в защита на свободата на словото и правата на журналистите, които бяха внесени преди повече от година в Комисията по културата и медиите, и досега не е даден ход

21.09.2018 /19:30

 Мнения

Нима журналистите, които временно са и депутати, не виждат как бият и малтретират гилдията ни?

15.10.2018 /23:09 | Автор: Милена Димитрова | Източник: СБЖ

На сърдития на цял свят премиер Бойко Борисов медиите, опозицията и чужденците са му виновни за „охулването” на държавата, която именно неговото управление докара дотам, че на всички да изглежда логично убийството на журналистка, посмяла да засегне темата за корупцията

10.10.2018 /14:54 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки