Начало
 
 

Срещукане

08.01.2017 /19:04 | Автор : Николай Големанов | Източник: СБЖ и Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Николай Големанов

Предлагаме мнението на колегата Николай Големанов, публикувано във Фейсбук страницата „Да запазим достойнството на българското журналистика” - защото повдиганите теми са колкото езикови, толкова и базисни за професията ни

Взети по един, по един, примерите не казват кой знае какво. Но ето някои все пак:
"...убит при въздушен удар срещу автоколона от самолети на оглавяваната от САЩ международна коалиция срещу ИДИЛ..."
"Пътната агенция пести от химикали срещу леда"
"Ще правят мобилно приложение срещу корупцията"
"...повдигна обвинение срещу него за военни престъпления и престъпления срещу човечеството..."

* * *

В последните седмици на "Преса" проф. Стефан Брезински прати за езиковата си рубрика бележка, в която се възмущаваше от зачестилите употреби на думата "срещу" , там където е по-уместно "против".
Позволих си да му възразя - така и така, прав сте, но двата предлога практически са синоними; да, смесват ги, но това не е сред големите езикови грешки и грехове, които бдително разобличавате.
Мнението на професора, разбира се, излезе във вестника, а на мен ми трябваше година и половина, за да разбера със смайване доколко е бил прав.
С тънкия си усет проф. Брезински е доловил какво се задава: не само масово пишат и говорят "срещу", там където и логиката и ноюансите изискват "против". Това "срещу" направо изхвърля "против" от употреба.
"Срещукането" е симптом на един силен и все по-агресивен процес - обедняването на българския език, използван в публичното общуване.

* * *

Два-три пъти проверявах честотата на използване на двете думички в БТА. (Беше ми по-удобно да погледна там; иначе агенцията определено не е сред първите по езикови "грехове" наши медии.)
След проверката няма и сянка от съмнение. Предлогът "срещу" се намира в 3 до над 10 (!) пъти повече информации, отколкото "против" в същия период. При това една такава дописка рядко минава само с едно "срещу". "Против" почти винаги е по веднъж в текст, сякаш само случайно е попаднало там.
Последно взех промеждутъка от 5 януари до към 13.00 ч днес, 8-ми, т. е. 3,5 денонощия.
В няколко основни рубрики на БТА в този период има общо към 2100 информации. "Срещу" съдържат поне по веднъж 340 от всичките. (И в огромната част от тях "срещу"-то иска да означи ПРОТИВопоставяне: "демонстрация срещу", "протест срещу" и т.н.)
"Против" се среща в 28 дописки. Представянето му тъжно бледнее, дори ако добавим 90-те случая, в които го има като част от друга дума - "съпротива", "противопожарна" и др.

* * *

За разлика от други езикови тънкости и сложности, по въпроса "срещу - против" няма място за сериозен спор.
Най-грубо казано "СРЕЩУ" е геометрично (положение в пространството, посока, движение). Това определя неговите 6-7 значения. От тях само две са свързани с противопоставяне или сблъсък.
И неслучайно са малко онези думи-роднини на "срещу", които подсказват враждебност. Обратно - има "среща", "срещен", "насрещен", "посрещам", "отсреща" и т.н.
Спомнете си за онзи, който обяснил: "По-рано живеех срещу затвора, а сега живея срещу нас".
"ПРОТИВ" не е "геометричен" предлог, той е така да се каже специализиран да изразява отношение, конфликт. Ето и негови производни: противник, противен, противоположен, противопоставям се, съпротива...

* * *

За много езикови нелепости човек може да долови откъде идват, какви са причините за тях, какви механизми ги разпространяват. Нямам обаче обяснение за безцеремонната офанзива на "срещу" *.
Очевидно е все пак, че пръст имат хора езиково равнодушни, безразлични към многобройните нюанси, които българският може да изразява, към огромните му възможни както за точност, така и за творчество в самия изказ.
После своята дума казват инерцията, бързината в писането и апатията в мисленето - всичко, заради което публично използваният език, стремително ПОСИВЯВА.
Както ни залива едно "срещу"-наводнение, така и предлогът "при" вече означава всичко - от място до причина, от време до административно подчинение и т. н. (при катастрофа, при просвещение, при полицейска акция). А "извършвам", знае се, отдавна е на път да стане единственият глагол за означаване на един куп човешки действия.
Малко по малко, но и доста бързо тази инерция избива от главите цветността и богатия арсенал на езика ни, и започва да изглежда невъзможно да кажеш по друг начин "извършител на терористичен акт", или да избереш друга дума вместо "атака". (Злоупотребата с "атака" основателно възмути Валя Радинска според неин неотдавнашен пост във Фейсбук.)
Та ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО(: на размисли и подготовка по темата за срещукането, забелязах, че се задава натрапчиво объркване и в друга двойка думи - ЗАРАДИ и ПОРАДИ.
В настъпление е "заради"-то и пъргаво печели инициатива и територия. Само че има разлика и между тези думи, които на пръв поглед са близначки.

Ако някой знае повече по "заради-поради"-то, с удоволствие бих научил доводите му. А може и да ме оспори, разбира се. Аз нямам НИЩО СРЕЩУ.

.......................................................

 
* Не ми изглежда да е от английски натиск върху честотата на употреба на български думи - като при свръхдозата "случване", която ни натрапиха политолози и политици. В началото на декември репортерка разпитваше просветен деец по едно радио за някакви стипендии. И два-три пъти го пита "как се случва кандидатстването", деецът пък подхващаше "кандидатстването се случва като...", репортерката "а как се случва кандидатстването в случай, че".... Горките слушатели! Горкото момиче! Бързо е прихванало езиковата зараза, пусната от г-н Райчев, г-жа Кунева и много други иначе умни хора.

 

Сподели в
 

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017/22:35

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017/11:11

Последният медиен скандал, при който член на Съвета за електронни медии (СЕМ) без всякакви задръжки заплаши публично журналист, е сериозно доказателство, че отреденото ни от класацията на „Репортери без граници“ 109-о място по свобода на словото е реално. Както се казва, и това ни е много.

23.06.2017/20:16

В бъдеще историците може и да не са единодушни кога е възникнал авторитаризмът в Турция. Но със сигурност ще знаят как той се е утвърдил. Защото има огромно количество свидетелства, които го доказват.

16.06.2017/16:00

Странни неща виждаме напоследък. Министър-преседателят Борисов се разнежва ту с новоизкласилия френски президент Макрон, ту с „мути” Меркел. И все за топло легналото на сърцето му българско председателство на ЕС говори. А в подопечната му България велможата на една обществена институция изгаря културен мост на шест европейски езика, по който държавата ни е вървяла към Европа и света от 81 години. И който сякаш е създаден, тъкмо за да я изведе към успешно или най-малкото добре представено европейско председателство.

09.06.2017/14:59

 Събития в СБЖ

 Правни въпроси и отговори

На въпроси, засягащи трудовите права на журналистите, отговаря докторът по трудово и осигурително право Андрей Александров

29.05.2017 /21:46 | Автор: Андрей Александров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Неприемливо е български автор на един от двата представени в Брюксел доклади за медийния плурализъм да злепоставя СБЖ, подменяйки фактите за приноса на Съюза в защита на колегията и на по-прозрачната медийна среда. Общата кауза изисква друго - солидарност на гилдията

13.07.2017 /21:34

„Новинарският час” по програма „Хоризонт” на БНР представи организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на „Радио България” като „изпълнено обещание” на ръководството на националното радио да започне такава широка обществена дискусия. Наложително е БНР да излезе с официално уточнение по въпроса

07.07.2017 /23:38

Организираната от СБЖ среща-разговор за бъдещето на насоченото към чужбина „Радио България” даде възможност за широк обмен на мнения, както конкретно за проблемите и перспективите пред чуждоезиковата продукция на БНР, така и по наложителното обновление на закона за радиото и телевизията

07.07.2017 /08:35

 Мнения

ВАСИЛ ЛЕВСКИ! Колкото и пълно изследване да се направи за него и неговото дело, то ще бъде НЕПЪЛНО, недостатъчно! Каквито и силни думи да изречем или напишем сега ние за Дякона, те ще бъдат СЛАБИ!

19.07.2017 /22:35 | Автор: Борислав Костурков | Източник: СБЖ

Случва се понякога ловците да попадат в собствените си капани. Колкото и опит да са натрупали през годините, колкото и улов да са занесли у дома. Особено, ако броят на плячката от природата надхвърля значително възпитанието и характера на индивида. Е така се зароди и поредния нашенски феномен – дългогодишен практикант на професията да не сдържи в някой момент нерви и да смъмри, че дори да плаши журналист само за зададен от него въпрос.

26.06.2017 /11:11 | Автор: Валентин Колев, председател на Комисията по информационна и издателска дейност на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки